Решение по дело №426/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 223
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова
Дело: 20237200700426
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                          

                            РЕШЕНИЕ

 

№ 223/19.01.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, втори касационен състав, на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: Ивайло Йосифов

                                                        Членове: 1. Росица Басарболиева

                                                                         2. Диана Калоянова

 

при секретаря Мария Станчева и прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административно наказателно дело номер 426 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 73 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по предложение на прокурор от Районна прокуратура (РП) – Русе (по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1, изречение второ) за възобновяване на административнонаказателна преписка във връзка с досъдебно наказателно производство – прокурорска преписка № 6851/2023г., по описа на РП-Русе (3393 ДП-720/2023г., по описа на Второ РУ при ОД МВР – Русе), ЕИСПП № на НП ГИС22342283ГЮШ, ЕИСПП № на ПР: ГИС22339743БИИ.

Посоченото предложение за възобновяване се отнася до две физически лица, както следва:

1.   А.А.Д., на когото въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушени серия СЦДП, № 002115/05.10.2021 г., с Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Русе, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

2.   Ф.З.А., на когото въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушени серия СЦДП, № 002118/05.10.2021 г., с Наказателно постановление № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Русе, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Предмет на настоящото КАНД № 426/2023 г. е въозобновяване на административнонаказателното производство спрямо А.А.Д. по влязло в сила Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе.

Въозбновяването на административнонаказателното производство спрямо Ф.З.А. по влязло в сила Наказателно постановление № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе е предмет на КАНД № 427/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

 

По настоящото дело, в съдебно заседание за вносителя на предложението за възобновяване се явява прокурор Стефан Илиев, районна прокуратура - Русе, който поддържа предложението, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за възобновяване на административнонаказателното производство, доколкото са налице предпоставките на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗАНН.

Задължително участващата в производството страна Окръжна прокуратура – Русе се представлява от окръжен прокурор Пламен Петков, който счита искането за основателно и претендира то да бъде уважено.

Страната директор на РДГ Русе, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Божидар Я., надлежно упълномощен, който намира предложението за основателно, посочва, че преписката е изпратена на НАП, но неможе  да каже дали глобата е събрана.

Страната А.А.Д. лично възразява срещу предложението, прави изявление, че желае да му бъде наложена глоба вместо да бъде привлечен към наказателна отговорност.

Предложението за възобновяване на административнонаказателното производство, регистрирано в Административен съд – Русе с вх. № 5852/ 28.12.2023 г., е подадено от компетентен орган, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗАНН - прокурор при РП - Русе, наблюдаващ прокурор по досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е основателно по следните причини:

От фактическа страна по делото се установява следното:

Сочи се в предложението, че на лицата А.Б.В. и Ибрахим Бекир Тефик, с придобита специалност „техник-лесовъд“ и съответно  „помощник-лесовъд“, като назначени на длъжност „горски стражар - МКЕ“ към ТП ДЛС „Дунав“ – Русе били вменени множество задължения във връзка с опазване на горските територии на база длъжностните им характеристики, включително да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти за проверка на техния произход, да съставят актове за констатирани нарушения по ЗГ, ЗЛОД, ЗРА, ЗЛР, ЗЗТ, ЗАНН, а също така да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване (чл.197, т. З, т.4 и т.13 от ЗГ). Като служители на ТП ДЛС „Дунав“ - Русе двамата изпълнявали служебните си задължения в обхвата на Общините Русе, Сливо поле, Иваново и Ветово.

Във вечерните часове на 25.09.2021 г., в изпълнение на служебните си задължения по опазване на горските територии като мобилен контролен екип, двамата горски стражари А.В. и И.Т. извършвали обход на ДЛСР „Хотанца“. Те били облечени с характерното за горските служители униформено облекло в преливащи зелени и кафяви цветове и се придвижвали със служебен автомобил, марка и модел „Сузуки Джимни“, с peг. № ЕВ 8936 ВВ, който бил обозначен с отличителните знаци на Министерството на земеделието, храните и горите и бил с поставена на тавана синя сигнална лампа. По същото време в землището на с. Юделник, обл. Русе, Ф.З.А. и А.А.Д.,***, режели и товарели произволно избрани дървета от горския масив, без да разполагат с редовно писмено позволително за това. Докато обхождали горепосочената местност горските стражари чули шум от рязане и поваляне на дървета, с оглед на което А.В. започнал да оглежда района със служебна термална камера, като не след дълго фиксирал двете конски каруци, управлявани от Ф.А. и А.Д., натоварени с дървесина да се придвижват по черен път между земеделските ниви. Горските служители последвали със служебния автомобил двете каруци, за да спрат същите за проверка, както на произхода на превозваната дървесина, така и за наличието на съответните документи, които се изискват по закон за нейното отсичане. Когато служебният автомобил приближил до конските каруци стражарите включили светлините и синята мигаща сигнална лампа, при което всеки от двамата нарушители, сам за себе си, решил да осуети и да избегне предстоящата проверка, като избяга от горските стражари и по този начин да попречи на същите да установят извършените административни нарушения. В изпълнение на това свое решение всеки от тях подкарал коня и каруцата си в различна посока, за да избяга от мястото на нарушението. Двамата горски стражари предприели последователно преследване на двамата нарушители, като първо тръгнали след каруцата на А.Д. и не след дълго успели да я настигнат и да я спрат. И.Т. останал да пази Д., а А.В. тръгнал със служебния автомобил да търси другия нарушител - Ф.А., като след известно време успял да го локализира, но същият бил без коня и каруцата си. В последствие Вутов установил и местонахождението на коня и каруцата на Ф.А.. Тъй като мястото било стръмно и конят не можел да изтегли каруцата с натоварената дървесина, св. А.В. издал устно разпореждане на нарушителя Ашимов да продължи с коня и каруцата си по равното през земеделската нива, като му разпоредил да чака пристигането на горските стражари и другия нарушител на разклона на с. Хотанца и с. Юделник, за да се придвижат всички заедно до базата на ДЛС „Дунав“, където да бъдат съставени съответни актове за установените административни нарушения и да бъдат иззети дървесината, както и вещите, послужили за извършването на нарушението. След като издал посоченото разпореждане Вутов взел със себе си личната карта и мобилния телефон на нарушителя, за да е сигурен, че няма да избяга, после се качил в служебния автомобил и се върнал при колегата си И.Т.. В последствие, след като горските стражари установили самоличността на другия нарушител - А.Д. те се качили в служебния автомобил и съпроводили Д., който управлявал каруцата си до разклона на с. Хотанца и с. Юделник, където следвало да ги чака нарушителят Ф.А. с каруцата си. Последният, обаче, решил да не изпълни издаденото му от Вутов устно разпореждане да се придвижи до разклона на с. Хотанца и с. Юделник, като решил да прибере коня и каруцата с натоварените дърва в дома си в гр. Сливо поле, обл. Русе, след което да събере приятели и роднини, с помощта на които да възпрепятства горските служители да изпълнят задълженията си във връзка с установените от тях нарушения по Закона за горите. В изпълнение на това свое решение Ф.А. се придвижил с коня и каруцата до дома си в гр. Сливо поле. След като прибрал каруцата с дървата и коня си Ашимов посетил заведението на свой роднина - Ружби Федаил в същия град и заявил пред него и приятелите му неверни обстоятелства, а именно че докато бил в гората за дърва спрямо него е била упражнена физическа агресия, след което личната му карта и мобилния телефон били отнети. С оглед на така заявените от Ашимов обстоятелства, племенникът му и неговите приятели се качили в два автомобила и се насочили към с. Хотанца, обл. Русе, като в района на с. Хотанца, обл. Русе успели да настигнат служебния автомобил на горските стражари и движещият се пред тях с каруцата си А.Д.. Лицата, които управлявали двата автомобила преградили пътя напред и назад на служебния автомобил, в който били горските стражари и по този начин спрели принудително движението му, след което пристигналата група лица започнали да нанасят удари с ръце и крака по автомобила на горските служители, да обиждат и да отправят нецензурни изрази към тях, както и да им търсят сметка за начина, по който изпълнявали служебните си задължения. Междувременно нарушителят А.Д. решил да се възползва от създалата се суматоха и избягал с коня и каруцата си в неизвестна посока, като по този начин възпрепятствал горските служители да изпълнят служебните си задължения във връзка с установеното от тях нарушение по ЗГ. За случилото се горските стражари потърсили съдействие от органите на реда, като по случая била извършена проверка, а в последствие било образувано досъдебно наказателно производство и започнало разследване.

Същевременно няколко дни след гореописаните събития, на 05.10.2021 г. спрямо Ф.А. и А.Д. били съставени няколко акта за установяване на административно нарушение във връзка с извършените от тях нарушения по ЗГ. Така освен за нерегламентираното добиване и превозване на дървесина на всеки един от двамата нарушители били съставени и АУАН за извършено виновно нарушение по чл.  261, ал. 1, т. 1 от ЗГ за неизпълнение разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия, като въз основа на тях били образувани съответни административнонаказателни производства.

 С Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директор на РДГ - Русе, оправомощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, въз основа на съставен АУАН Серия СЦДП, № 002115/05.10.2021 г., на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал.2  от ЗАНН, на А.А.Д. *** било наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева. Видно от съдържанието на горепосоченото наказателно постановление административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.09.2021 г. по черен път между земеделски ниви в землищата на с. Юделник и с. Хотанца, общ. Русе, обл. Русе, в териториалния обхват на ТП ДЛС „Дунав“ - Русе санкционираният А.А.Д. не е изпълнил дадено устно разпореждане - да придвижи управляваната от него конска каруца до база за съхранение на задържани вещи и е избягал от мястото на нарушението. С оглед горепосоченото, спрямо А.А.Д. била ангажирана административнонаказателна отговорност за извършено виновно нарушение по чл. 261, ал. 1, т.1  от ЗГ – неизпълнение на  разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия. Наказателното постановление не било връчено лично на А.А.Д. поради отсъствието му от страната, като в тази връзка същото било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и влязло в законна сила на 17.12.2021 г.

В резултат на извършените в хода на разследването процесуални действия били събрани достатъчно доказателства, както за наличието на всички обективни елементи от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, така и за виновността на А.А.Д. за неговото извършване. Същевременно било установено, че фактическите положения, свързани с противоправните действия на А.А.Д., установени в хода на разследването, които разкриват характеристиките на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и тези, осъществяващи състава на административно нарушение по чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ, обективирани във влязлото в сила наказателно постановление, са едни и същи - деянията са извършени от едно и също лице, по едно и също време, на едно и също място, при една и съща фактическа обстановка, с идентичен механизъм на извършване на деянието, като е засегнат един и същ обект на посегателство. Освен това въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай извършените от Д. деяния разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъдат характеризирани като престъпление от общ характер по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, а не като съответстващото им административно нарушение по ЗГ.

Установено е още, че приключилото първо по ред административно наказателно производство с наказателен характер и влязлото в сила Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ - Русе препятства възможността виновното лице да бъде подведено под наказателна отговорност за извършеното от него престъпни деяния, доколкото е налице регламентираното от чл. 4, § 1 от Протокол 7 към ЕКПЧ правило ne bis in idem, забраняващо повторно съдене и наказване на едно и също лице за едно и също деяние. В тази връзка с Постановление на РП - Русе от 19.12.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК.

Предвид описаното административно нарушение, за което А.А.Д. е наказан с посоченото наказателно постановление и предвид събраните по делото доказателства, сочещи на това, че при същите фактически положения А.А.Д. следва да бъде подведен под наказателна отговорност за извършено него престъпление от общ характер по чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, се сочи в предложението, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН - деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

В предложението е застъпена тезата, че ангажиране на наказателната и административнонаказателна отговорност на дееца при идентичност на релевантните факти е в противоречие с чл. 4 т. 1 от Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС. По несъмнен начин е установена идентичност на фактите, по които А.А.Д. следва да бъде обвинен за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и тези, на които се основава неговата ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Двойното санкциониране от наказателноправно естество, съобразно смисъла на това понятие по ЕКЗПЧОС, на едно и също лице за едни и същи факти, независимо че се засягат различни обществени отношения, е недопустимо. Именно в тази връзка в действащото законодателство са регламентирани система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност, като с разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, като материалноправно основание за възобновяване на административнонаказателното производство, е регламентирана и хипотезата, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. Посочената разпоредба цели адекватно прилагане на принципа ne bis in idem при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност, като се постига превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципа на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия автономен характер на понятието "наказателно обвинение" в практиката на Европейския съд по правата на човека.

Вносителят на предложението твърди, че в случая са налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер, а именно с Наказателно постановление Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ - Русе, като е налице и водено за същите деяния досъдебно наказателно производство, по което към наказателна отговорност следва да бъдат привлечен  Д.. Доколкото съществува идентичност на фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя и тези, по които е формирано наказателно производство е налице и нормативно регламентираното основание по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

По смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление е годно основание за проверка по реда на Раздел VIII от ЗАНН  „Възобновяване на административнонаказателните производства".

Смисълът на възобновяването по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН е новото доказателство/обстоятелство да установява факт, с който се променя фактическата обстановка на административното нарушение и който факт по една или друга причина, макар и съществувал, не е бил известен на административнонаказващия орган.

В конкретния случай, в хода на образуваното срещу Д. досъдебно производство безспорно е доказано, че извършените от него деяния на 25.09.2021 г. във връзка с незаконна сеч на дървесина в землището на с. Юделник, обл. Русе съставляват престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. В тази връзка, към момента на извършване на деянията, разследващият орган не е бил в състояние да установи дали тези деяния представляват административно нарушение или престъпление, поради което на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ е ангажирана административнонаказателна отговорност на Д..

Посоченото основание обуславя възможността да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление административно наказателно производство.

При тези обстоятелства съдът счита, че предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е основателно, като влязлото в сила наказателно постановление следва да се отмени.

Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4, т. 2,  Административен съд – Русе, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе.

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ - Русе.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия СЦДП № 002115/05.10.2021 г., на основание на който е издадено Наказателно постановление № 743/03.12.2021 г. от директора на РДГ - Русе.

 

Решението е окончателно.

 

                                                                    

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: