Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря
Жулияна Цанева, като разгледа
докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 9230
по описа на съда за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
:
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***е подал искова
молба против Х.Н.П., в която се твърди че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч.гр.д. 7685/18г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 178,43 лв главница за периода
01.10.2016г-30.04.2018г. и сумата 19,56лв лихва за забава за периода 02.12.2016
- 17.10.2018г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК чрез особения представител е представил писмен отговор, в
който признал предявения иск.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 7685/18 по описа на ПлРС .
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***
на потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот, от
което е видно, че на 26.04.2018г недвижим имот апартамент № ***, находящ се в ***
собственост на *** и Х.П. е възложен на ***,
която е придобила собствеността върху
него.
По делото е
представено извлечение от сметка за потребител Хр. П. и ***, от което е видно,
че дължимата сума за периода 31.10.2016г.- 30.04.2018г. е в размер на 356,86 лв главница и 39,11 лв лихва за периода 02.12.2016г.-
17.10.2018г. По делото е издадена заповед за изпълнение против двамата
длъжници, като издадената срещу ***
заповед за изпълнение за ½ ид.ч.
от посочените по горе суми е влязла в сила.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за
претендирания период.С оглед представените доказателства съдът намира, че от
момента на изискуемостта на част от вземанията на ***към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че
посочените по-горе суми
претендирани в исковото производство са заплатени от ответника. С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 178,43
лв главница за периода 01.10.2016г.- 30.04.2018г. и сумата 19,56 лв
лихва за периода 02.12.2016г.- 17.10.2018г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, съдът намира следното – с оглед на изхода
на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Процесуалния представител на ответника е направил възражение за недължимост на
направените разноски, тай като е направил признание на иска и не е станал
причина за завеждане на делото. Възражението на ответника е неоснователно, тъй
като по делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми преди завеждане на делото. С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите 75 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 25лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., от които които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство, съобразно
правата си или сумата 12,50 лв за държавна такса и 25 лв за адвокатско
възнаграждение, като за разрликата има издадена заповед за изпълнение, която е
влязла в сила.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Х.Н.П.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора „ ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, сумата 178, 43 лв. главница за периода от 01. 10.
2016 год. до 30.
04. 2018 год., сумата 19, 56 лв. лихва за забава за периода от 02. 12. 2016 год. до
17. 10. 2018 год., законната лихва върху главницата, считано от 25. 10. 2018
год., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 7685/2018г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Х.Н.П., ЕГН **********,*** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от ***сумата 75 лв представляваща
държавна такса, сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК Х.Н.П., ЕГН **********,*** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от ***сумата 12,50лв за деловодни разноски и сумата 25 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение в заповедното
производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: