Решение по КНАХД №367/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. П. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. Р. К. АК Сливен, против Решение № 130 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 245/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-006465/26.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ Сливен, с което на С. П. Т. от [населено място] за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и са му отнети общо 10 к. т. на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, не обсъдил всички доводи и възражения в жалбата, както и необосновано е отхвърлил заявените доказателствени искания за изискване на записи от персоналните полицейски камери. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да отмени като незаконосъобразно НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от пълномощник - адв. Р. К. АК Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, чрез пълномощник, в подаден отговор на касационна жалба, оспорва същата и я намира за неоснователна. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд е приел, че нарушението е надлежно описано и подведено под съответната административнонаказателна материалноправна разпоредба. Формирал извод, че същото е безспорно установено и извършено.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.07.2024 г. в 15:20 часа, при изпълнение на служебните си задължения, на бул. „Шести септември“, до № 55 в посока „В и К Сливен“, в гр. Сливен, полицейски служители спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. П. Т., който бил без обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то. Актосъставителят приел, че Т. е нарушил разпоредбата на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, за което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Т. вписал в акта, че има възражения. На 15.07.2024 г. подал писмено възражение до началника на РУ Сливен при ОДМВР Сливен, като изразил несъгласие със съставения му АУАН. Посочил, че оспорва изложената фактическа обстановка и не счита, че е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Поискал от АНО да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не му бъде наложено наказание.

След извършена проверка било прието, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на С. П. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното НП. Изложените възражения на касационния жалбоподател са изцяло неоснователни.

Районен съд Сливен правилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съставения АУАН, който поставя начало на административнонаказателното производство, актосъставителят е приел, че Т. е управлявал автомобил, собственост на „Е.Миролио“ ЕАД, без поставен обезопасителен колан. Нарушението е безспорно установено както от АУАН, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, въз основа на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, така и според свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по акта, изслушани пред Районния съд, които са последователни, взаимнодопълващи и безпротиворечиви. В случая касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства – показания на преки очевидци, с които да обори доказателствената сила на съставения АУАН. Същият не се позовава на приложение на хипотезите на чл. 137а ал.2, т.2, т.3, т.4 или т.5 от ЗДвП, а именно, че е лице, което може да не използва обезопасителен колан, поради което законосъобразен се явява изводът на РС Сливен, че е осъществил състава на нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. В случая по делото е установено, че служебният автомобил на полицаите се е намирал на десетина метра от автомобила, управляван от Т., поради което съдът приема, че полицейските служители са могли ясно да възприемат извършеното от него нарушение. Относно доводът на касационния жалбоподател, че от РС не са изискани записите от персоналните полицейски камери, касационната инстанция следва да отбележи, че ЗДвП не предвижда, че записите от персоналните полицейски камери са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, а и съгласно приетата по делото справка същите вече са били унищожени, предвид съхраняването им за срок от 30 дни. По делото не са били и ангажирани надлежни доказателства – техническа спецификация или официална справка от оторизиран сервиз, че конкретната марка и модел автомобил не може да потегли, ако пътуващ в него не е поставил обезопасителен колан.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а атакуваното решение на Районен съд Сливен е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 245/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.