Определение по дело №619/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1208
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100500619
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./………04.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                     МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 619 по описа на ВОС  за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се развива след Решение № 12/29.03.2019г. по гр.дело № 1877/2018г. по описа на ВКС,второ г.о., с което е отменено Решение № 86/19.01.2018г. по в.гр.дело № 2278/2017г. по описа на ВОС, с което е потвърдено Решение № 3296 /10.08.2017г.  по гр.дело № 2189/2017г. по описа на ВРС за признаване за установено по отношение на П.П.О., че ищцата Т.И.И. е собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7 с площ по скица 4 кв.м., а според заключението на съдебно-техническа експертиза- 5,46 кв.м., състояща се от две помещения-вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1,57 м. на 3,48 м., построена в имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.Варна, район „Одесос", ...., с площ по скица 141 кв.м., а по документ за собственост- 149 кв.м., представляваща принадлежност към главната вещ- сграда с идентификатор 10135.1501.1099.5, както и в частта, с която П.П.О. на основание чл.108 ЗС е осъдена да предаде на Т.И.И. владението на помещението-баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, както и да заплати на ищцата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 840 лв. - обезщетение за лишаването й от възможността да ползва описаното помещение-баня в периода 01.05.2015 г.- 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2017 г. до окончателното й плащане.

Делото е върнато за ново разглеждане  на въззивния съд , друг състав, като са дадени указания за събиране на доказателства.  

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№ 50507/07.09.2017г. от  П.П.О., чрез процесуалния й представител - адв. К.С., срещу решение № 3296/10.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, в частта, в която:

- е прието за установено в отношенията между страните, че Т.И.И. е собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на 3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за собственост – 149 кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г. договори за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009 г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26496/17.12.2009 г., акт № 68, том LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело № 270/2009 г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт № 51, том LХХVІ, дело 16721/2009 г.;

- П.П.О. е осъдена да предаде на Т.И.И. владението върху помещението – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня,  представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, на основание чл. 108 ЗС;

- П.П.О. е осъдена да заплати на Т.И.И. сумата 840 лв., представляваща обезщетение за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на следния недвижим имот, а именно: помещение – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че към момента на извършване на делбата на имотите през 1958 г. „нужникът“ е обслужвал само една съществуваща в имота жилищна сграда, различна от притежаваната от нея, доколкото от заключението на СТЕ и останалите доказателства по делото се установявало, че ситуираната в западната част на имот № 6 сграда по старите кадастрални планове съвпада с притежаваната от нея към настоящия момент и обстоятелството, че в последствие в нейната сграда бил изграден самостоятелен санитарен възел не изключвало факта, че до този момент процесната баня и тоалетна са обслужвали и двете самостоятелни жилищни сгради (на ищцата и на ответницата). Оспорва като неправилни изводите на съда относно правото на собственост на ищцата върху етажа над сутерена на сградата, както и върху 50 кв.м идеални части от дворното място, поради липса на това право у партимониума на нейните праводатели. Поддържа, че в дворното място към 1950 г. са съществували две отделни постройки – „баня-клозет“, която съвпада с процесната сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, и долепена до нея барака, която към настоящия момент не съществува и неправилно съдът е приел, че била преустроена в баня. Счита, че в тази връзка е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в доклада по делото съдът не е указал на ответницата, че в нейна тежест е да установи наведеното от нея твърдение, че съществувалата в имота барака е различна от сградата „баня-тоалет“. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху ½ идеална част от процесната сграда за периода от 1993 г. до настоящия момент.

Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго , с което исковете да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Въззивникът е направил доказателствени искания, за допускане в негова полза на гласни доказателства- двама свидетели при режим на призоваване , с които да установи, че бараката и процесната сграда са били обособени като отделни постройки и че констатациите, отразени в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том II, рег. № 2819, дело № 271 от 2009 г., според които в полза на ищцата е прехвърлено правото на собственост върху бараката са неверни, тъй като към 2009 г. въпросната барака не е съществувала фактически в имота.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК – въззиваемата страна Т.И.И. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да  бъде потвърдено.Претендира разноски.

 Счита направеното от въззивника доказателствено искане за разпит на свидетели за преклудирано, като в случай, че същото бъде уважено – също моли за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят идентични факти.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Искането на въззивникът за допускане на гласни доказателства в негова полза следва да бъде уставено без уважение ,т.к. не са нелице основанията на чл.266 ал.3 от ГПК.

Съгласно указанията на ВКС ,по цитираното го-горе дело,следва от ВРС-служба - Архив служебно да се изиска за послужване гр.дело № 344 по описа на 1958 г. на Варненски народен съд.След запознаване с материалите по него на страните ще бъдат дадени допълнителни указания за представяне на писмени доказателства и назначаване на СТхЕ, съгласно указанията на касационния съд.

Водим от горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх.№ 50507/07.09.2017г. от  П.П.О., чрез процесуалния й представител - адв. К.С., срещу Решение № 3296/10.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС,20 св.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззвиникът за допускане в негова полза на гласни доказателства , поради отсъствие на предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК.

 

ДА СЕ ИЗИСКА СЛЕЖЕБНО  за послужване  от ВРС /служба Архив/ гр.дело № 344 по описа за 1958 г. по описа на VIрайон, по което е изготвен Протокол от 14.04.1958 г. за спогодба за подялба на имотите останали след смъртта на Димо Дянков Попов, бивш жител ***.

 

НАСРОЧВА за 13.05.2018г. от  14.30 ч. , за която дата и час да се призоват страните.      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   

 

         ЧЛЕНОВЕ: