О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………04.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 619 по
описа на ВОС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се
развива след Решение № 12/29.03.2019г. по гр.дело № 1877/2018г. по описа на ВКС,второ
г.о., с което е отменено Решение № 86/19.01.2018г. по в.гр.дело № 2278/2017г.
по описа на ВОС, с което е потвърдено Решение № 3296 /10.08.2017г. по гр.дело № 2189/2017г. по описа на ВРС за признаване
за установено по отношение на П.П.О., че ищцата Т.И.И. е собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7
с площ по скица 4 кв.м., а според заключението на съдебно-техническа
експертиза- 5,46 кв.м., състояща се от две помещения-вътрешно помещение към
дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто-баня, в която зад
подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1,57 м. на 3,48 м., построена в
имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/
10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр.Варна, район „Одесос", ...., с площ по скица 141 кв.м., а по документ
за собственост- 149 кв.м., представляваща принадлежност към главната вещ-
сграда с идентификатор 10135.1501.1099.5, както и в частта, с която П.П.О. на основание чл.108 ЗС е осъдена да предаде на Т.И.И. владението на помещението-баня, в която зад подвижен
параван е монтирана пералня, представляващо част от сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, както и да заплати на ищцата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
сумата 840 лв. - обезщетение за лишаването й от възможността да ползва
описаното помещение-баня в периода 01.05.2015 г.- 01.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2017 г. до окончателното й
плащане.
Делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд ,
друг състав, като са дадени указания за събиране на доказателства.
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,вх.№ 50507/07.09.2017г. от П.П.О., чрез процесуалния
й представител - адв. К.С., срещу решение № 3296/10.08.2017
г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, в частта, в която:
- е прието за
установено в отношенията между страните, че Т.И.И. е
собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м.,
отразена в действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща
се от две помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което
представлява тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е
монтирана пералня, с размери 1.57 м на 3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.1099, находящ се в гр. Варна, район
„Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за собственост – 149
кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г. договори за покупко-продажба на
недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. №
26496/17.12.2009 г., акт № 68, том LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт
№ 130, том ІІ, рег. № 2816, дело № 270/2009 г., вписан в СВп
– гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт № 51, том LХХVІ, дело
16721/2009 г.;
- П.П.О. е осъдена да предаде на Т.И.И. владението върху помещението – баня, в която зад
подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, на основание чл. 108 ЗС;
- П.П.О. е осъдена
да заплати на Т.И.И. сумата 840 лв., представляваща
обезщетение за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на следния недвижим имот, а именно:
помещение – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо
част от описаната по-горе сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че към момента на извършване на
делбата на имотите през 1958 г. „нужникът“ е обслужвал само една съществуваща в
имота жилищна сграда, различна от притежаваната от нея, доколкото от
заключението на СТЕ и останалите доказателства по делото се установявало, че ситуираната в западната част на имот № 6 сграда по старите
кадастрални планове съвпада с притежаваната от нея към настоящия момент и
обстоятелството, че в последствие в нейната сграда бил изграден самостоятелен
санитарен възел не изключвало факта, че до този момент процесната
баня и тоалетна са обслужвали и двете самостоятелни жилищни сгради (на ищцата и
на ответницата). Оспорва като неправилни изводите на съда относно правото на
собственост на ищцата върху етажа над сутерена на сградата, както и върху 50
кв.м идеални части от дворното място, поради липса на това право у партимониума на нейните праводатели.
Поддържа, че в дворното място към 1950 г. са съществували две отделни постройки
– „баня-клозет“, която съвпада с процесната сграда с
идентификатор 10135.1501.1099.7, и долепена до нея барака, която към настоящия
момент не съществува и неправилно съдът е приел, че била преустроена в баня.
Счита, че в тази връзка е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в доклада по делото съдът не е указал на ответницата, че в нейна тежест е да
установи наведеното от нея твърдение, че съществувалата в имота барака е
различна от сградата „баня-тоалет“. Поддържа релевираното
в отговора на исковата молба възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху ½ идеална част от процесната сграда за периода от 1993 г. до настоящия
момент.
Претендира отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго , с което исковете да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Въззивникът е направил доказателствени искания, за допускане в негова полза на
гласни доказателства- двама свидетели при режим на призоваване , с които да
установи, че бараката и процесната сграда са били
обособени като отделни постройки и че констатациите, отразени в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том II, рег.
№ 2819, дело № 271 от 2009 г., според които в полза на ищцата е прехвърлено
правото на собственост върху бараката са неверни, тъй като към 2009 г.
въпросната барака не е съществувала фактически в имота.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК – въззиваемата страна Т.И.И. е депозирала отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Счита направеното от въззивника
доказателствено искане за разпит на свидетели за преклудирано, като в случай, че същото бъде уважено – също
моли за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят идентични
факти.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване
и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Искането на въззивникът за допускане на гласни доказателства в негова
полза следва да бъде уставено без уважение ,т.к. не
са нелице основанията на чл.266 ал.3 от ГПК.
Съгласно указанията
на ВКС ,по цитираното го-горе дело,следва от ВРС-служба - Архив служебно да се
изиска за послужване гр.дело № 344 по описа на 1958 г. на Варненски народен
съд.След запознаване с материалите по него на страните ще бъдат дадени
допълнителни указания за представяне на писмени доказателства и назначаване на СТхЕ, съгласно указанията на касационния съд.
Водим от
горното,съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх.№
50507/07.09.2017г. от П.П.О., чрез процесуалния й представител - адв. К.С., срещу Решение № 3296/10.08.2017 г., постановено
по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС,20 св.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззвиникът за допускане в негова полза
на гласни доказателства , поради отсъствие на предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК.
ДА СЕ
ИЗИСКА СЛЕЖЕБНО за послужване
от ВРС /служба Архив/ гр.дело № 344 по описа за 1958 г. по описа на VIрайон,
по което е изготвен Протокол от 14.04.1958 г. за спогодба за подялба на имотите
останали след смъртта на Димо Дянков Попов, бивш жител ***.
НАСРОЧВА за 13.05.2018г. от 14.30 ч. , за
която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: