Решение по дело №218/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Бобов дол“ АД, [населено място] село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, чрез процесуален представител юрк. Е. Д., срещу решение № 63/20.03.2025 г., постановено по анд № 1058/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 94/11.10.2024 г. на директора на дирекция "Контролна и превантивна дейност", упълномощена на изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София за наложено на дружеството за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС „имуществена санкция“ в размер на 180 000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна - директорът на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С процесното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „ТЕЦ Бобов дол“ АД е ангажирана за извършено на 15.06.2023 г., на площадката на дружеството в [населено място] село, община Бобов дол, нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС – за това, че като притежател на Комплексно разрешително (КР) № 45-Н4/2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-ИО-А1/2023 г. от изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ, е нарушило Условие 9.6.1.1.1 от същото, като не е спазило изискванията на чл. 40 от Инструкция № 1 от 03.07.2003 г. за изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, и е превишило разрешените му годишно 120 часа работа с неработещо пречиствателно съоръжение – СОИ 1. Енергиен котел (ЕК) 1 и ЕК 2 са работили 370 часа без СОИ 1, при разрешени 120 часа/годишно. Данните са вписани в Протокол № 1-ЕК-1-2-ГД/2023 на РИОСВ – София за оценка на годишните резултати от извършени СНИ. Констатирано е, че дружеството в качеството на притежател на посоченото КР е нарушило условие 9.6.1. 1. 1, като не е спазило изискванията на чл. 40 от Инструкцията.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на НП, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Съдът е приел законосъобразност и справедливост на наложения размер на имуществената санкция. По посочените правни доводи съдът е потвърдил процесното НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на въззивно производство районният съд е събрал всички относими, допустими и достатъчни доказателства за разкриване на обективната истина по спора. Правилна е преценката на съда за спазване на процесуалния закон при издаване на НП. Касационният съд споделя изводите на районния съд за липса на нарушения по ЗАНН, ограничаващи или нарушаващи правото на защита на санкционирания правен субект.

Неправилна обаче е преценката на районния съд за съставомерно деяние.

Според повдигнатото срещу дееца обвинение, същият е санкциониран за това, че на 15.06.2023 г. на площадката в [населено място] село, община Бобов дол като притежател на КР № 45-Н4/2019 г., актуализирано с решение № 45-Н4-ИО-А1/2023 г. от изпълнителния директор на ИАОС към МОСВ е нарушил Условие 9.6.1. 1. 1 от същото, като не е спазил изискванията на чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. - допуснал е в рамките на 2023 г. ЕК 1 и ЕК 2 да работят 370 часа с неработещо пречиствателно съоръжение - СОИ 1 при разрешени 120 часа/годишно.

Нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС задължава операторът на инсталацията, каквото качество дружеството има, да изпълнява условията в КР. Посоченото в обвинението Условие 9.6.1. 1.1 е част от издаденото на дружеството КР от 2019 г., актуализирано през 2023 г. Това условие е част от условията за собствен мониторинг по Условие 9.6 от КР. Съгласно него, след изпълнение на Условие 2.1 дружеството е длъжно да извършва СНИ, съгласно Таблица 9.6.1, Глава осма от Наредба № 4/05.04.2013 г., Глава шеста от Наредба № 6/26.03.1999 г. и Инструкция № 1/2003 г., с подробно посочени наименования в КР. Отнасяйки обвинението към нарушаване изискванията на чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г., АНО формално е осъществил дължимата привръзка към задължението на дружеството за изпълнение на условие от КР по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Съдържателно обаче, задължението по чл. 40 от Инструкцията не е част от нормативната регламентация на условията за собствен мониторинг по смисъла на Условие 9.6 от КР, тъй като правилото на чл. 43 от Инструкцията като специална правна норма въвежда ред за наказуемост на нарушенията на чл. 40 от Инструкцията, различен от общия такъв по ЗАНН във връзка с чл. 168 от ЗООС. При констатиране на превишаване на НДЕ по смисъла на чл. 40 от Инструкцията, нормата на чл. 43 от Инструкцията предвижда налагане на санкции по друг правен ред – съгласно Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми. Наредбата е издадена по делегация от чл. 3, ал. 3 от отменения ЗООС, отменена е през 2003 г., като на нейно място е приета нова едноименна Наредба, обн. ДВ, бр. 69/2003 г., в сила от 06.09.2003 г., издадена по делегация от чл. 69 от новия ЗООС, която Наредба е отменена на 10.11.2011 г., от когато е в сила нова Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с ПМС № 247/30.08.2011 г. на основание чл. 69, ал. 8 от ЗООС във вр. с чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Следователно, действащият нормативен ред за санкциониране на нарушението по чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. предвижда налагане на санкции по посочената Наредба, издадена по делегация от чл. 69, ал. 8 от ЗООС, поради което е неприложим общия ред за санкциониране по чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Нормата на чл. 40 от Инструкция № 1/2003 г. предполага вредоносно поведение на дружеството, изразяващо се в превишаване на НДИ, докато Условие 9.6.1. 1.1 се нарушава чрез бездействие по отношение реда, начина и обема на извършените СНИ.

Изложеното обосновава извод за несъставомерност на деянието като нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС и ненаказуемост на същото по санкционния състав на чл. 164, ал. 1 от ЗООС.

С оглед на изложеното, решението на районния съд се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изложеното и своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, на основание 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на „ТЕЦ Бобов дол“ АД следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от по 80 лева за двете инстанции, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 63/20.03.2025 г., постановено по анд № 1058/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 94/11.10.2024 г. на директора на дирекция "Контролна и превантивна дейност", упълномощена на изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ АД, [населено място] село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лв.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – [населено място] да заплати на „ТЕЦ Бобов дол“ АД, [населено място] село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно.