№ 1057
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110162316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по първоначален и насрещен иск – искова молба на
Р. В. К. срещу „Д.С“ ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да плати на ищеца 10 250 лева – част от предплатен аванс по
договор от 14.09.2022 г. за монтаж на облицовка от каменни плочи за къща с
адрес: С., ул. „Н.Р“ ***, който бил развален на 03.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022 г., до
окончателното плащане, както и по насрещен иск (уточнен с молба от
17.07.2023 г., на лист 47 от делото) на „Д.С“ ЕООД срещу първоначалния
ищец за осъждането му да плати на дружеството 17 754,80 лева – цена на
закупени от ответника от трети лица 36 каменни плочи (фаши) травертин,
които е следвало да се ползват за изпълнение на договора от 14.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
18.04.2023 г., до окончателното плащане.
В първоначалната искова молба на ищеца Р. В. К. (за назоваване на
страните съдът ще използва само качествата им по първоначалния иск) се
твърди, че ответното дружество поело задължение да облицова къща на
ищеца с адрес: С., ул. „Н.Р“ ***, с каменни плочи от травертин, доставен от Г,
при изпълнение на определени условия за полиране, изработка и поставяне на
камъка при цена от 30 631,60 лева, а срокът за изпълнение бил 30.10.2022 г.
Ищецът платил авансово част от цената в размер на 12 250 лева. Ищецът
твърди, че била изпълнена много малка част от работата, и то се наложили
корекции заради запушени дренажи, а когато успял да се свърже с ответника,
представител на последния му обяснил, че доставеният камък е некачествен и
1
не може да се нареже по предварително предвидената мостра за изграждане
на предвидения в договора растер на облицовката. Поради това ответникът
предложил да се търси друг камък, като ищецът се съгласил с такъв от
търговец от района на П., но след това разбрал, че ответникът не бил платил за
доставката. Поради това на 03.11.2022 г. развалил договора с изявление до
ответника, а на 04.11.2022 г. поискал връщане на аванса, което и досега не е
станало.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника по този иск –
„Д.С“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва по основание, като се
твърди, че ответното дружество три пъти предлагало мостри от травертин на
ищеца, но той не ги харесвал и искал друг камък, като при третата замяна – с
камък от търговец около П., отказал да заплати за този допълнително избран
камък, поради което договорът следва да се смята прекратен по вина на
ищеца.
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск Д.С“ ЕООД
твърди, че тъй като причината за незавършване на работите била, че ищецът и
жена му не харесвали доставените в склада на ответника материали, той
направил няколко доставки от травертин, като заплатил за три от тях общо
17 754,80 лева, като плочите стоят в склада му и не могат да се ползват поради
това, че договорът за изработка на облицовката бил прекратен от ищеца, който
отказал всякакво по-нататъшно съдействие. Ответникът обаче бил направил
разходи с оглед на неизпълнения договор, които иска да бъдат заплатени от
ищеца, тъй като последният се бил отказал от договора самоволно.
В отговора на насрещната искова молба първоначалният ищец
поддържа, че причината за неприемане на камъка били установени от
ответника дефекти в последния и наличие на петна, поради което наличният
камък не отговарял точно на изготвените първоначално модели и проекти.
Твърди се, че страните се били съгласили, че доставеният материал е
некачествен и потърсили друг, както и че ответникът се бил съгласил да поеме
разходите. Поддържа, че договорът не можело да се изпълни в срок, а и имал
сериозно съмнение по това как ще се довършат работите, тъй като вече имало
недостатъци по первазите, и тъй като ищецът харчел всеки месец пари за
скеле, решил да прекрати договора поради липса на интерес.
В съдебното заседание ищецът поддържат иска, претендира разноски с
писмена молба, представя и писмени бележки, в които поддържа, че е налице
неизпълнение на сключения между страните договор, като е установено, че
това е станало поради промяна на условията, но от ответника, поради което се
иска уважаване на иска. Ответникът поддържа насрещния иск, оспорва
първоначалния, като анализира показанията на свидетелите и иска решаване
на делото в своя полза. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 5 – 6 от делото в препис и неоспорен от
страните договор за изработка и монтаж на камък на 14.09.2022 г. ответникът
2
се съгласил да достави на ищеца антикиран травертин за фасада и полиран
травертин за цокъл и первази, които и да монтира на фасадата на къща на
адрес: С., ул. „Н.Р“ *** в срок до 30.10.2022 г., като камъните е следвало да се
поставят по растер – приложение към договора. Камъкът е посочен като такъв
с дебелина 2 см и произход от Г, като ответникът декларира, че е запознат с
къщата и е запознат с детайлите на изпълнението. Цената е 30 631,60 лева, от
които 23 250 лева – авансово, а при плащане по банков път е уговорено
увеличение на цената с 20 %. В приложената ценова оферта е посочена цена
само на светлия травертин от 10 648,80 лева, а за тъмния – 4370 лева и 1404
лева, както и рязане – 272 лева, и цена за монтаж на подпрозоречни камъни и
обръщане (общо 70 линейни метра) – 2658 лева. Специфични характеристики
на материала извън посочените не са изброени, като задължение на ищеца е
било да осигурява съдействие на ответника при работата, както и да провери
получения материал за недостатъци в момента на получаване (чл. 4.6.1. от
договора). В приложена към договора оферта е посочено освен това, че на
фасадата следва да се монтират 98,60 кв.м. светъл травертин за облицоване на
фасадата, а за прозорците и первазите са предвидени 36 линейни метра
первази.
Съдът е отделил като безспорни факти с определението за насрочване на
делото, че ищецът е заплатил аванса от 23 250 лева, както и че част от
подпрозоречните первази на къщата са били изработени, като на 03.11.2021 г.
ищецът е заявил, че вече не иска изпълнение на договора (направил е
изявление за разваляне).
Основен спорен въпрос по делото е за това дали ответникът е
предложил на ищеца правилният травертин за изработка на фасадата, като не
е спорно между страните обстоятелството (което е и общоизвестно), че
парчетата камък не са напълно едноцветни, могат да имат шарки и различни
несъвършенства на материала, като обаче ищецът се домогва да установи, че е
имало предварително избран материал, като по този въпрос са събрани
следните доказателства:
Съгласно представени от ответника и неоспорена по делото поръчка с
№№ 1340/21.09.2022 г. (на лист 30 от делото) на тази дата ответникът е
поръчал от неучастващо по делото дружество 12 плочи от травертин с размери
266 х 156 х 2 см. С поръчка № 1345/26.09.2022 г. (на лист 32 от делото)
ответникът е поръчал от същото дружество още 12 плочи травертин с размери
137 х 260 х 2 см. Съдът намира, че тези поръчки не отразяват реална доставка
сами по себе си, като за изводи относно доставения материал ще си служи с
други доказателства по делото – свидетелски показания и заключение на
вещото лице.
Съгласно представена на лист 33 от делото фактура № *********** г.,
издадена на ответника от неучастващо по делото дружество от А., ответникът
е поръчал на последната дата 126 кв. метра травертин „лайт антик“ с размери
60 х 30 х 2 см за 7875 лева.
В съдебното заседание на 21.02.2024 г. (на лист 101 – 102 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца К.Л, който дава показания, че е в съседен на
3
ищеца имот и знае за къщата, където е следвало да се полага травертин, като
свидетелят препоръчал ответника на ищеца. Свидетелят присъствал на
преговорите относно договора между страните, но не знаел съдържанието му,
при ремонта при ищеца помагал в някои строителни дейности, основно давал
съвети. Присъствал при сключване на договора, като имало и платен аванс, но
не бил виждал договора. Тогава собствениците заявили, че искат фасадата да
има изчистен бял цвят. Дава показания, че е имало мостра на материала – две
мостри за первазите и облицовката, които били по около 25 кв.см. Фасадата
следвало да е в бял цвят. Разположението на камъните било по растер, който
следвал старата облицовка на сградата. Свидетелят останал с впечатлението,
че ответникът имал камък на склад от казаното от последния при преговорите.
Свидетелства, че изпълнението на договора е започнало, като били монтирани
первазите под прозорците – от тъмен травертин, като по тях имало само
дребни проблеми при монтажа, тъй като били запушени канали на дограмата,
но това било отстранено по-късно. Белият травертин на фасадата обаче не бил
поставен. През октомври 2022 г. ищецът се свързал със свидетеля, защото му
казал, че няма комуникация с ответника по телефона. Свидетелят се видял с
управителя на ответното дружество, от когото разбрал, че има несъгласие
между страните, защото нямало съответствие между мострените плочи и
онова, което трябвало да се монтира. Дава показания, че управителят на
ответника му казал, че ищците са ходили някъде около П. за друг камък.
Свидетелства, че проблем било, че по камъка има жили, но управителят на
ответника бил казал, че има такива след сключване на договора.
В съдебното заседание на 21.02.2024 г. (на лист 102 – 103 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца Т.К.А (съпруга на ищеца), която дава
показания, че решили да правят ремонт на къщата си, като направят фасада от
камък, като потвърждава, че свидетелят К.Л ги е свързал с ответника.
Свидетелства, че са избрали камъните по мостра, с размери около 50 см, която
е подканена да представи. При преговорите управителят на ответника заявил,
че разполага с такъв камък, от което свидетелката направила извод, че
означава, че има такъв камък на склад. Договорът бил сключен през септември
2022 г., като имало предплащане. Фасадата трябвало да се направи със светъл
травертин, цоклите и первазите – с тъмен. Последният бил докаран и поставен
от двама майстори, които били от М.. В средата на октомври светлият
травертин не бил още доставен на място и свидетелката започнала да търси
контакти с ответника, за да разбере какво става, тъй като се очаквал студеният
сезон. Дава показания, че около две седмици преди крайния срок на договора
управителят на ответника се обадил около 16 часа и казал, че има проблем
при рязането на камъка. Свидетелства, че с ищеца отишли в склада на
ответника, където видели голям каменен блок (повече от метър от всяка
страна), по който при разрез имало много цветове отвътре – жълто и червено,
и нямал нищо общо с мострата. Дава показания, че имало огнени нюанси, и на
възраженията на ищеца управителят на ответника отговорил, че е форма на
каприз, защото свидетелката казала, че не вижда това, което искат. Започнали
търсене по други складове и предложения за алтернативен материла, като
след посещение на три склада в района на П. намерили материал, който
4
харесал на ищеца и свидетелката. Около 10 дена преди края на срока се
обадили, че е направено цялото количество в този склад около П., но от склада
отговорили, че няма плащане и затова не доставят. Управителят на ответника
бил излъгал, че е платил. Затова завършили фасадата по друг начин с друг
изпълнител.
В съдебното заседание на 21.02.2024 г. (на лист 103 – 104 от делото) е
разпитан свидетелят на ответника В.В, който дава показания, че свидетелката
Т.К.А е идвала в цеха на ответника, където свидетелят работи, за да вземе
светъл травертин, който бил от Г, бил докаран от П.ско и нарязан на фаши
(тънки плочи с форма на паралелепипед за монтаж), като имал жълти шарки
по него. Камъкът обаче не бил взет, като на свидетеля било съобщено, че е
заради това, че ищецът поискал друг камък. Плочите били останали в цеха на
ответника, като свидетелят е рязал и мостри от този камък. Свидетелят не е
пътувал до П. по повод на камъка.
В съдебното заседание на 17.04.2024 г. (на лист 110 – 112 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца К.Я който дава показания, че е работил по
къщата на ищеца през есента на 2022 г., като описва адреса. Свидетелства, че
по външната фасада са били залепени камъни под прозорците, като бил
подготвен монтаж по северната фасада – имало изолация и лепило „на гребен“
(т.е. на ивици), за да може по-лесно да хване камъкът. Дава показания, че
причина да не се направи монтаж бил спор между страните относно
качеството на камъка и най-вече цветът му. Ищците държали камъкът да е бял.
Камъкът определял като некачествен ищцата. По телефона представител на
ответника бил казал, че камъкът има цветни петна. Дава показания, че работел
по къщата, но не е каменоделец, познава травертина като шуплест камък,
който има ивици. Дава показания, че не били монтирани всички
подпрозоречни первази – тези откъм ул. „К.“ не били готови, като след
проблемите с камъка сменили скелето и го заменили с алуминиево.
В съдебното заседание на 17.04.2024 г. (на лист 112 – 113 от делото) е
разпитан свидетелят на ответника В.В, който дава показания, че работи за
ответника, като с него били на оглед на къщата на ищеца, и свидетелят
монтирал подпрозоречни первази, като имало някои усложнения, свързани с
изолацията. Свидетелката Т.К.А показвала различни претенции и меняла
желанията си. Свидетелят не е присъствал на преговори, казали му, че трябва
да има бял и тъмен камък.
В това заседание представителите на ищеца не са представили мострите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно развитието на
отношенията между страните, като в тази част (сключване на договор,
несъгласие относно доставения камък, немонтиране) те не си противоречат,
като кредитира и това, че по договора е имало мостра, която обаче не е
представена по делото и не може да бъде преценена. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Т.К.А относно това, че по камъка е имало
червени ивици, тъй като те остават изолирани, но няма противоречия в това,
че камъкът не е бил чист, а е имал жилки (това е и общоизвестен факт – че
каменните облицовки никога не са в един, чист и без примеси цвят). Съдът
5
кредитира общото впечатление на свидетелите, че облицовката е следвало да
стане според техните представи с „бял“ камък. Съдът кредитира показанията
на свидетелите на ищеца относно това, че контактът с ответника е станал
труден след един момент в изпълнението на договора, тъй като не се оборват
от други доказателства по делото и са логични. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля К.Я че управител на ответника признал за цветни
петна по камъка, тъй като са неубедителни – свидетелят няма как да знае с
кого са разговаряли ищците по телефон и да разпознае без колебание гласа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответника, че камъкът за
къщата на ищеца се пази от ответника в склада на последния.
Съгласно представено на лист 9 от делото писмо, изпратено с услуга „Т“
от ищеца, и получено от служител на ответника съгласно Известие за
доставяне на лист 10 от делото на 04.11.2022 г., ищецът е заявил, че договорът
между страните не е изпълнен, поради което дава 3-дневен срок на ответника
да го изпълни, тъй като времето застудява, или ще смята договора за развален
и иска връщане на 10 250 лева. От датата на получаване на поканата
ответникът е представил електронно съобщение (на лист 34 от делото), което
няма данни да е получено от ищеца, но отговаря на позицията на ответника по
делото – че камъкът се намира в складовата база на ответника и ищецът
следва да си го заплати, тъй като отказва да приеме камък, за който вече
имало разбирателство.
Съгласно заключението на комплексната техническа експертиза по
делото, прието в откритото заседание на 05.06.2024 г. (на лист 135 – 137 от
делото), а в писмен вид – на лист 126 – 133 от делото, което съдът кредитира
частично – по отношение на техническата част, но не и по отговора на втория
въпрос относно качественото съответствие, тъй като това е правен въпрос,
според което представените от ответника поръчки на камъни не са достатъчни
за изпълнение на договора между страните, като не отговарят на размерите по
растера, стойността на поръчания от ответника материал е между 9146 лева и
13 181 лева без ДДС и цена за доставка (средна стойност – 11 163,50 лева).
При разпита си в съдебното заседание посочва, че не са му показани в склада
на ответника фаши с размери според условията на договора – качественият
светъл травертин на място е само около 31 кв.м. Установил е на място (според
поправка на протокола на лист 190 от делото) монтиран тъмен травертин
(около 110 линейни метра), като фасадата на къщата на ищеца е изпълнена не
с камък, а с мазилка, към датата на огледа.
Възраженията на ответника за пристрастност на вещото лице не са
основателни – макар и да има основания да се приеме, че една от страните му
е повлияла, вещото лице обоснова заключението си по отношение на
количеството на материала с точни сметки, които съответстват на данните от
писмените доказателства (двете поръчки от септември 2022 г.) и са
аритметически проверими, което съдът направи и не установява разминавания
относно крайния извод на вещото лице. Изразените съждения за качеството на
материала действително надхвърлят задачата на вещото лице, но не са
основание да се оспорят останалите му изводи.
6
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са първоначални искове за заплащане на част от аванс по
развален договор за изработка с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД във връзка с чл. 262, ал. 2 ЗЗД.
За да се уважи този иск, следва да се установят предпоставките за
разваляне на договора за изработка, установени в чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, както и спазване на процедурата по последната разпоредба –
уведомяване на ответника и даване на срок за довършване, който следва да е
разумен според случая, или да се установи, че ищецът е загубил интерес от
договора.
Договорът се разваля само при виновно неизпълнение на изпълнителя. В
случая ответникът излага възражения, че е представил на ищеца годен камък
според договора, но последният не го е приел. За да се установи кой камък е
годен, съдът следва да приложи правилата за тълкуване на договорите, и тъй
като в случая ищецът облицова жилището си и е физическо лице, а ответникът
е търговец, договорът следва да се квалифицира като потребителски съгласно
§ 13, т. 1 ЗЗП – сключен между търговец и потребител, и да се приложи
правилото на чл. 147, ал. 2 ЗЗП – всяко съмнение в договора се тълкува в полза
на потребителя, като това води и до отклонение от общото изискване по чл. 64
ЗЗД за доставка на материал от средно качество. Ответникът като търговец е
бил длъжен да предвиди, че ищците имат определени очаквания и подробно
да опише в договора какво предлага, като не се задоволи с простото „светъл“
и „антикиран“ травертин, а да посочи изрично, че камъкът може да има жилки
с други цветове, или да препрати към мостра, която ясно да индивидуализира
(а за сигурност е най-добре и да заснеме цветно) в договора. Действително,
ищецът и съпругата му са имали изисквания към материала, които могат да се
възприемат като проява на претенциозност и прекомерна взискателност, но за
да се предпази ответникът е следвало да положи грижата на търговец и да
напише договора си така, че да няма съмнение относно възможните
отклонения в материала. Поради това, доколкото общото виждане на всички
разпитани свидетели е, че камъкът е следвало да бъде „бял“, като ответникът
не е създал друго разбиране у тях и е неглижирал тази възможна точка на
конфликт, следва да се приеме, че предложеният от ищеца камък не е
отговарял на офертата към договора. Действително, известно е, че няма камък
без несъвършенства в цветово отношение, но това е едно по-скоро
професионално разбиране, с което ответникът е можел да запознае ищците,
които се ползват от презумпцията на незнанието по чл. 147, ал. 2 ЗЗП.
В допълнение, заключението на експертизата по делото установява, че
ответникът не е доказал и готовност да изпълни в количествено отношение –
свидетелите на ответника дават показания, че той пази материалите за
изпълнение на договора при себе си, а вещото лице установява около 30 кв.м.
травертин на склад при ответника при необходимо количество от 98,60 кв.м.
Следователно ответникът не е доказал пълно и главно, че към октомври 2022
г. е можел да изпълни количествено договора с доставен при него травертин
7
(по това не се събраха категорични доказателства дали е имало изнесен такъв,
нито пък се твърди ответникът да е имал външен склад). Поради това следва
да се приеме, че ответникът не е изпълнил договора.
Ищецът е дал на ответника срок от 3 дена да довърши монтажа, който не
може да се приеме за достатъчен по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, но съдът
намира, че доколкото развалянето на договора е станало през ноември и било
възможно времето рязко да застудее, което би компрометирало монтажа,
следва да се приеме, че е налице втората хипотеза на разваляне по чл. 87, ал. 2
ЗЗД – загуба на интерес на ищеца, поради което следва да се приеме, че
ищецът има право да му се възстанови онази част от платеното по договора,
която не е била похарчена за монтаж на прозоречните первази и други
елементи.
Не е спорно, че ищецът е платил 12 250 лева на ответника при
сключване на договора. Тази сума обаче по ценовото предложение покрива и
цените на монтирания тъмен травертин, които са общо 8704 лева за материали
и монтаж, като няма спор, че тези дейности са извършени частично от
ответника. Вещото лице е установило 110 метра положени первази, което е
повече от уговорените в договора между страните 70 метра, поради което
съдът приема, че е изпълнено цялото уговорено между страните количество, а
останалите первази – 40 линейни метра, са монтирани от друго лице.
Следователно ответникът е извършил дейности по договора за 8704 лева, или
неусвоени в полза на ищеца от аванса от 12 250 лева са останали 3546 лева, за
която сума следва да се уважи първоначалният иск, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 10 250 лева.
Насрещният иск на ответника е с правна квалификация по чл. 268 ЗЗД,
но уважаването му предполага ответникът да е бил готов да изпълни точно.
Тъй като се установи, че неизпълнението на ответника се дължи на негова
собствена вина, искът следва да се отхвърли изцяло. Следва да се има
предвид, че дори и този иск да беше разгледан, той щеше да бъде отхвърлен
частично, вкл. и поради това, че наличният при ответника материал би могъл
да бъде продаден на друго лице, което е основание за намаляване на
обезщетението – чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (3546 лева по първоначалния
иск и 17 754,80 лева по насрещния, или 21 300,80 лева, от общо предявен
размер от 28 004,80 лева (сбор от първоначален и насрещен иск), или 76,06 %)
и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (23,94%) на основание
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 410 лева – държавна такса, като
е адвокатът поискал и определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв
за защитата си от адвокат-колега, което съдът поради по-високата фактическа
сложност на делото следва да определи на 2900 лева, поради което на ищеца
следва да му се присъдят от признатите общо 410 лева разноски
пропорционално на уважената част от иска 311,85 лева, а на адвоката му –
8
2205,74 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 404,75 лева – депозит за
вещо лице; 710,19 лева – държавна такса, и 2000 лева – адвокатски хонорар по
договор от 22.05.2023 г. (на лист 42 от делото), който съдържа и разписка за
плащане, поради което следва да му се присъдят от признатите общо 3114,94
лева разноски пропорционално на отхвърлената част от иска 745,72 лева.
Или по компенсация на ответника следва да се присъдят 433,87 лева, а
адвокатът на ищеца да получи 1521,20 лева от ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с чл.
262, ал. 2 ЗЗД „Д.С“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ж.к.
„Л.“, ************ да плати на Р. В. К., с ЕГН: **********, и съдебен адрес:
С., ул. „М.“ ***, сумата от 3546 лева (три хиляди петстотин четиридесет и
шест лева) – част от предплатен аванс по договор от 14.09.2022 г. за монтаж на
облицовка от каменни плочи за къща с адрес: С., ул. „Н.Р“ ***, който бил
развален на 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
между уважения размер от 3546 лева и пълния предявен размер от 10 250
лева (десет хиляди двеста и петдесет лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.С“ ЕООД осъдителен иск с правна
квалификация чл. 268 ЗЗД за осъждане на Р. В. К., с ЕГН: **********, и
съдебен адрес: С., ул. „М.“ ***, да плати на „Д.С“ ЕООД, с ЕИК: *********,
и адрес на управление: С., ж.к. „Л.“, ************ сумата от 17 754,80 лева
(седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и четири лева и 80 стотинки) –
цена на закупени от ответника от трети лица 36 каменни плочи (фаши)
травертин, които е следвало да се ползват за изпълнение на договор между
страните от 14.09.2022 г. за монтаж на облицовка от каменни плочи за къща с
адрес: С., ул. „Н.Р“ ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Р. В. К., с ЕГН:
**********, и съдебен адрес: С., ул. „М.“ ***, да плати на „Д.С“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ж.к. „Л.“, ************ сумата от
433,87 лева (четиристотин тридесет и три лева и 87 стотинки) – разноски по
делото по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв „Д.С“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ж.к. „Л.“,
************ да плати на адв. П.Й.К., с личен номер на адвоката: ********
на Софийската адвокатска колегия, и адрес на кантората: С., ул. „*******“
***, ет. 1, ап. 2, сумата от 2205,74 лева (две хиляди двеста и пет лева и 74
стотинки).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10