Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.03.2019 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и пети февруари
2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
И.
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа
докладваното от съдия И.
В.гр.д.№ 20 по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба на адв. А. ***, в качеството му на пълномощник
на ищците, срещу решение № 88/26.10.2018г. по гр.д. № 306/2015г. по описа на
РС-Омуртаг, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията им по сметки с правно осн.чл. 346 ГПК във вр. с чл. 55 от ЗЗД против ответницата В. А.Ю..
С обжалваното решение, съдът е извършил делба на допуснатите до делба
недвижими имоти (земеделски земи и имоти с трайно ползване залесена горска
територия), чрез поставянето им в дялове (съобразно решението) на посочените съделители, присъдил е съответни суми за уравняване на
дяловете на съделителите, присъдител
и съответно дължими държавни такси; ОТХВЪРЛИЛ Е претенцията по сметки с правно осн.чл. 346 ГПК във вр. с чл. 55
от ЗЗД, предявена от И.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, К.П.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, П.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, С.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Търговище, кв.”Въбел”,
ул.”Тополница” №52, П.В.С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Търговище,
кв.”Въбел”, ул.”Игликина поляна” №52, Р.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Л.Г.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Л.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.В.Т., С ЕГН ********** с адрес: ***, И.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Е. Торова С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, кв.”Горна баня”, ул.”Острушка”№4, П.С.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Търговище,
кв.“Запад“, бл.40, вх.Г, ет.7, ап.90, против В. А.Ю., с ЕГН ********** с адрес:
***, за сумите в размер от по 500.00 лв. на всеки един от тях, общо сумата в
размер на 7 500.00 лева, като неоснователна и недоказана, поради изтекла
погасителна давност.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е необосновано и
постановено в нарушение на закона, поради което се иска отмяната му и и
уважаване на претенцията за пропуснати ползи в посочения размер и постановяване
на решение, с което ответницата В. А.Ю. да бъде осъдена да заплати на ищците
тези суми.
Конкретно оплакванията са, че е
неправилен извода на съда за погасяване на претенцията по сметки по давност,
като предявена в първото по делото с.з. след допускане на делбата на
16.10.2017г., а сечищата са били освидетелствани на 07.10.2012г.
Въззивниците сочат, че съдът не е
взел предвид, че още с исковата молба от 30.07.2015г. е предявена претенция за
причинени им имуществени вреди,
ответницата В. А.Ю. е отказала да им изплати полагащия им се дял и в ИМ
са заявили, че ще предявят претенцията в съответната фаза на делбата, което е и
сторено в първото по делото заседание след допускане на делбата, тъй като към
депозиране на исковата молба не са били определени дяловете на съделителите и евентуалния размер на пропуснатите ползи.
След като искът за делба не се погасява по давност (чл. 34 ал. 3 от ЗС), не би
следвало и непосредствено свързаните с този иск претенции по сметки да се
погасяват по давност. Като е приел противното, съдът неправилно е приложил
закона.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
В изпълнение указанията на съда, дадени с определението по чл. 267 ГПК, с
молба от 31.01.2019г., препис от която е връчен на насрещните страни, въззивниците са уточнили, че по отношение претенцията по
сметки на съделителите П.С.П. и М.С.А., конституирана
по време на производството, като правоприемници/наследници на починалата им
майка, те имат общ дял, който в исканията им по сметки е в размер общо 500лв.
(т.е. по 250лв.-на всеки от тях).
В о.с.з. в.жалба се поддържа от про;есалния представител на връззивниците
адв. А.. Процесалният
представител на въззиваемите адв.
А. счита жалбата за неоснователна по изложени съображения както за изтекла
давност, така и за неоснователна по същество. И двете страни претедират разноски.
При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата съгласно
чл.267 ГПК при съответно прилагане разпоредбите на чл. 262 от ГПК, съдът
констатира, че въззивната жалба е процесуално
допустима- подадена е в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежни страни, отговаря на изискванията
на 262 във вр.с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, редовно
упълномощаване, редовна размяна на книжа.
Разгледана по същество е основателна.
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 12/20.02.2017г., постановено по гр.д. № 306/2015г.
по описа на РС-Търговище, е допусната съдебна делба между посочените лица на
подробно описаните недв.имоти- ниви и гори, при съответинте квоти.
В срока по чл.346 ГПК, в првото по делото с.з.
след допускане на делбата, въззивниците, чрез
пълномощника им адв. А., са предявили искания по
сметки против съделителя В. А.Ю., за
заплащане на сумите от по 500.00 лв. на всеки един от тях (съгласно
уточнението, направено към в.жалба, съделителите-въззивници
П.С.П. и М.С. А. като наследници на майка
си Верка П.С. – по 250лв. за всеки от тях), общо сумата в размер на 7 500.00
лева, представляваща сума, с която В. А.Ю. се обогатила неоснователно от добита
от нея дървесина от поземлен имот №101003 с площ 32.280 дка по КВС, с
идентификатор 73609.101.3 по кадастралната карта, с площ 32275 кв.м. и поземлен
имот №102008 с площ 19.317 дка по КВС, с
идентификатор 73609.102.8по кадастралната карта, с площ 19315 кв.м.
В същото с.з. процесалният представител на съделителите (по отношение на горите) е направил възражение
за погасяване на претенцията по сметки по давност, тъй като от деня на сечта
07.10.2012 г. до датата на предявяване на претенцията – о.с.з. 16.10.2017г. е
изтекла предвидената в закона 5г. давност. Евентуално- за неоснователност на
претенцията по изложени съображения за непълнота на представените писмени
доказателства, ангажирани от съделителите в подкрепа
на искането им по сметки.
Във връзка с направените искания по сметки са назначени и изслушани основна
и допълнителна лесотехническа експертиза, съгласно които количеството дървесина,
изсечено от имот № 101003 с площ от 32.280 дка, находящ
се в землището на с.Тъпчилещово, общ.Омуртаг по позволително за сеч №
0059985/08.08.2012г. и от имот № 102008 с площ от
19.317 дка, находящ се в землището на с.Тъпчилещово,
общ.Омуртаг по позволително за сеч № 0059989/08.08.2012г.
е общо 467,2м3 /четиристотин
шестдесет и седем цяло и два куб.метра/. Брутната стойност на тази дървесина на
временен склад е в размер на 27 308,80лв, а нетната, след приспадане на направените
разходи за добив и извозване до временен склад, е 17 632,97лв. – т.е. чистата
сума, която е следвало да получи В.А.Ю., е в размер на 17 632,97лв. /седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/. Въпреки тези данни изменение относно размер на
иска не е направено.
Вещото лице е съобразило данните от Протокол за освидетелстване №
0041143/07.10.2012г. за имот № 101003 с площ от 32,280 дка и Протокол за освидетелстване №
0041139/07.10.2012г. за имот № 102008 с площ от 19,317 дка, както и
разпоредбите на Наредба за оценка на поземелени имоти
в горски територии ПМС 236/03.08.2011г.
От приложеното по делото Заявление
вх. № 3746/03.07.2012г. (л.201) е видно, че Ю. е представила за утвърждаване
горско-стопанска програма за двата имота, изработена от инж. Ш.К.И..-притежаващ
у-ние за упражняване на частна лесовъдска практика. По заявлението на Ю. и на
основание Доклад от гл.експерт при РДГ
Шумен от 01.08.2012г., е издадена Заповед № ГСП 565/07.08.12г. на Директора на
РДГ-Шумен на осн.чл. 13 ал. 8 т.2 от ЗГорите (л.202-203). Представени са 2-та бр. позволителни
за сеч на процесните две гори- от 07.08.2012г. (л.
204-205), издадени на името наШ.Х... От РДГ-Шумен са
изпратени, съотдветно приложени и приобщениа
към доказателствения материал по делото, заверени
копия от съхраняваните в РДГ писмени документи във връзка с разрешавнането
и извършването на сечта, между които и горецитираните,
както и копия от трасировъчни карнети, и
разплащателни документи, пълномощно на Хасанов.
В допълнителна експертиза в.л. лице изрично е посочило, че при изготвяне на
заключението, е взело предвид занните от двете
позволителни за сеч, от двата протокола за освителестване
и Договор за Управление на горски територии чрез личен труд от 05.08.2012г.,
сключен между В. Ю. иШ.Х.., Пълномощно №1946/29.05.2012г.
(л.287), двете позволителни за сеч са издадени на името наШ.Х..,
който е осъществявал контрол по извеждане на сечта. Приложено е пълномощно, с нот. заверка на подписа № 1946/29.05.2012г. на нотариус Г.,
с район на действие района на РС – Омуртаг, с рег. № 327 по регистъра на Нот.камара,
с което Ю. е упълномощила Х.да я представлява, с подробно описаните в
пълномощното права, да подава, получава и подписва всички необходими документи
във връзка с проектирането, планирането и добива на дървесина от двата имота,
включително позволителни за сеч, които да бъдат издадени на негово име.
В показанията си в о.с.з. от 16.05.2019г., пред първата инстанция, св. Ш.Х.посочва,
че действително бил упълномощен от Ю. да извърши съответните действия по
добиване на дървесина от двата имота-наследствени гори; че с други наследници
на имотите не е контактувал и не е бил упълномощаван, нито договарял. Посочва,
че други 2 лица извършвали контрола на сечта от името на Ю.. Уточнява, че след
като приключели всички дейности по сечта и извоза на
дървесината се свързвал с лицето, което му е издало позволително за сеч и след
обхождане насаждението се съставял протокол за освидетелстване на сечището.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Претенцията е по чл. 346 ГПК- искане по сметки:
Според наличните по делото доказателства сечта в двата наследствени имота-процесните 2 гори, е приключила и сечищата са били
освидетелствани на 07.10.2012г., дървесината е била добита и извозена.
Съдът намира за неоснователно възражение за погасяване на претенцията па
давност. Видно е, че още в исковата молба, ищците (настоящи въззивници)
изрично са посочили, че ще имат претенции по сметки срещу сънаследника В. Ю.,
която „е изсякла дървесината от горите и е получила сумите за себе си, като
отказва да ни предаде полагащия ни се дял и ни причини имуществени вреди, за
които ще предявим претенции в съответната фаза на делбата“. Искането по счетки е конкретизирано по основание, остава само размера,
който е уточнен в първото по делото с.з. след допускане на делбата (т.е. в срока
по чл. 346 от ГПК).
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в
качеството си на наследник на процесните две гори,
сънаследникът В. Ю., в качеството си на наследник, е предприела необходимите действия, съогласно процедурата по ЗГ, и в карйна
сметка от тези две гори е изсечена, добита и извозена дървесина, която съгласно
заключението на СЛТЕ, приета от съда, неоспорена от страните, възлиза на общо 467,2 куб.метра. Вещото лице правилно е
приспаднало извършените разходи относно добиването на дървесината и е посочило
чистата сума, която би се получила от продажбата на дървесината в размер на 17
632,97лв.. Макар в показанията си св. Х.да не установява дали Ю. е получила
точно такава сума, съдът намира, че исковата претенция по сметки е доказана,
както по основание така и по размер.
Няма спор, че дървесината е добита, и доколкото става въпрос за добит
приход от наследствен имот, то и всеки от съделителите-сънаследници,
имат право на такава част от прихода, която съответства на тяхната наследствена
част, опредена с влязлото в сила решение по до пускане на делбата (решение № 12/2.02.2017г.),
съгласно което квотите, при които е допусната делбата на двете гори са
съответно: по 6/126 ид.ч.
за И.П.Г. и за К.П.С., по 3/126 ид.ч. – за П.Д.П., Р.Д.П., К.Н.Г., С.Н.П., Н.В.Д., П.В.С.,
П.С.П. и М.С.А.; по 2/126 ид.ч. за Р.Г.П., Л.Г.П. и Г.Л.Г., по
14/126 ид.ч. за Д.В.Т., И.Т.Т.,
Е.Т.С., Е.А.Ч., М.А.С. и В. А.Ю..
При което и всеки един от въззивниците, като съделител, следва да получи съответстващата на дела му част
от стойността на дървесината, добита от двете наследствени ниви, след
приспадане на разходите, направени от съделителката В.
А.Ю..
В заключение, изчислено, съобразно квотите, при които е допусната делбата,
претенцията по сметки, предявеуна от част от съделителите, настоящите въззивници
е основателна до следния размер,
съответно:
-за И.П.Г. и за К.П.С. – по 500.00лв. (при полагаща им се част от по 839,66
лв. , тъй като увеличение на искането по сметки не е поискано);
-за П.Д.П., Р.Д.П., К.Н.Г., С.Н.П., Н.В.Д., П.В.С.– по 419,83 лв. за всеки
един от тях;
-за П.С.П. и М.С.А.- по 250.00 лв. (предвид и уточнението на претенциите
им, събразно уточнението, с молба вх. №
423/31.01.2019г.);
-за Р.Г.П., Л.Г.П. и Г.Л.Г. – по
279,89 лв. на всеки;
-за Д.В.Т., И.Т.Т. и Е.Т.С. – по 500лв. за всеки съделител (тъй като увеличение не е направено, макар
съобразно квотите, при които е допусната делбата – сумата да е по 1959,22лв.)
В горепосомените размери са основателни исканията
по сметки на всеки един от съделителите, и следва да
бъдат уважени, след като първоинстанционното решение
бъде отменено в отхвърлителната му част по сметки –
за сумата в размер до 6 358,65 лв., съответно – потвърдено в отхвърлетелната част за сумата над 6 358,65 до 7500.00
лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, при направени от въззивниците
разноски в размер на 150 лв.-д.такса (от които основателни- 127,17лв.), а от
ответницата- 350лв. зарплатено адв.възнаграждение
(основателни- 53,26 лв.), ответницата по в.жалба следва да заплати на въззивниците разноски, по компенсация, в размер на 73,91
лв.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 88/26.10.2018г., ПОСТАНОВЕНО по гр.д. № 306/2015г. по описа на
РС-Омуртаг, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията по сметки с правно осн.чл. 346 ГПК във вр. с чл. 55
от ЗЗД против ответницата В. А.Ю., общо за сумата до 6 358,65 лв., като в
тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. А.Ю., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати:
-на И.П.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и на К.П.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** - по 500.00лв. на всеки
един от тях;
-на П.Д.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Н.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, С.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Търговище, кв.”Въбел”, ул.”Тополница” №52, и П.В.С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Търговище, кв.”Въбел”, ул.”Игликина поляна” №52 – по
419,83 лв.- на всеки един от тях,
като ОТХВЪРЛЯ исканията им по сметки за
разликата до сумата от по 500лв. на всеки;
-на Р.Г.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, Л.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** – по 279,89 лв. на всеки един от тях;
-на П.С.П., с ЕГН **********, с
адрес: *** и на М.С.А., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.40, вх.Г, ет.7, ап.90 – по 250.00лв. на всеки един от тях;
-на Д.В.Т., с ЕГН ********** с
адрес: ***, И.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и Е. Торова С., с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, кв.”Горна баня”, ул.”Острушка”№4 - по
500.00лв.- на всяка една от тях,
с които суми, в размер на общата сума от 6 358,65 лева съделителката В. А.Ю.,
в качеството й на сънаследник, се е обогатила неоснователно от добита от нея
дървесина от поземлен имот № 101003 с площ 32.280 дка по КВС, с идентификатор
73609.101.3 по кадастралната карта, с площ 32275 кв.м. и поземлен имот №102008
с площ 19.317 дка по КВС, с
идентификатор 73609.102.8по кадастралната карта, с площ 19315 кв.м.- на осн.чл. 346 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
му ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ по сметки – на осн.чл. 346 от ГПК – над 6358,65 лв. до 7 500.00лв.
ОСЪЖДА В. А.Ю., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Г. ***, К.П.С. ***; П.Д.П. ***, Р.Д.П.,***, К.Н.Г. ***, С.Н.П.
***, Н.В.Д. от гр.Търговище, кв.”Въбел”, ул.”Тополница” №52, П.В.С. от
гр.Търговище, кв.”Въбел”, ул.”Игликина поляна” №52, Р.Г.П.,
с ЕГН ********** ***, Л.Г. ***, Г.Л.Г. ***; П.С.П. *** и на М.С.А. от
гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.40, вх.Г, ет.7, ап.90, Д.В.Т. ***, И.Т.Т.,***, и Е. Торова С.
от гр.София, кв.”Горна баня”, ул.”Острушка”№4, СУМАТА
от 73,91 лв.- съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция, по компенсация – на осн.чл. 78 от ГПК., иОТ
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, при наличието
на основанията на чл.280 от ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.