№ 4213
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110136145 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Л. К.“ ЕООД срещу „П. Б.“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата 15 068,19 лв. – главница,
представляваща общия размер на неплатена цена по неформални договори за доставка
на стоки – електрически компоненти, за които ищецът е издал 11 броя фактури, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.12.2020 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответното дружество се намират в търговски
взаимоотношения на основание неформални договори, по които извършва доставка на
електрически компоненти. Поддържа, че за извършените услуги и доставени стоки са
съставени приемо-предавателни протоколи, и 11 броя фактури, а именно с
№37/15.11.2019 г., №2631/15.05.2020, №43/18.11.2019 г., № 2404/28.04.2020 г.,
№2246/14.04.2020 г., №1959/23.03.2020, №425/18.03.2020 г., №2484/04.05.2020,
№2590/13.05.2020, №45/08.11.2019 и №1456/14.02.2020 г., чиито падежи са настъпили.
Поради липса на плащане и към момента на депозирана на исковата молба в съда за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът не оспорва наличието на търговски взаимоотношения между
страните, но твърди, че всички доставени от ответника стоки са заплатени. Твърди, че
представените с исковата молба фактури и приемо – предавателни протоколи не са
подписвани от представител на дружеството и описаните в тях стоки не са били
поръчвани, респективно не са доставяни на ответника.
1
Ответникът не е представил становище по отговора на исковата молба, нито е
поискал делото да бъде гледано в негово отсъствие. В първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 02.11.2021 г., ищецът не е
изпратил представител, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с определението по реда на чл. 140 ГПК от 15.09.2021 г., връчено на
05.10.2021 г., е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
В съдебно заседание представител на ответника е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение срещу ищеца.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 2 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал. 2 ГПК, ако ищецът не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да иска постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца. Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение срещу ищеца, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и
искът е вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ищеца, поради
което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответникът. Същият е претендирал такива, но не е представил доказателства за
извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л. К.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „П. Б.“
ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 15 068,19 лв. –
главница, представляваща сбор от неплатената цена по неформални договори за
доставка на стоки – електрически компоненти, за които ищецът е издал 11 броя
фактури, а именно фактура № 37 от 15.11.2019 г. за сумата от 889,79 лв. с ДДС,
фактура № 2631 от 15.05.2020 г. за сумата от 49,00 лв. с ДДС, фактура № 43 от
2
18.11.2019 г. за сумата от 867,80 лв. с ДДС, фактура № 2404 от 28.04.2020 г. за сумата
от 167,75 лв. с ДДС, фактура № 2246 от 14.04.2020 г. за сумата от 487,80 лв. с ДДС,
фактура № 1959 от 23.03.2020 г. а сумата от 145,50 лв. с ДДС, фактура № 425 от
18.03.2020 г. за сумата от 508,38 лв. с ДДС, фактура № 2484 от 04.05.2020 г. за сумата
от 201,00 лв. с ДДС, фактура № 2590 от 13.05.2020 г. за сумата от 992,56 лв. с ДДС,
фактура № 45 от 08.11.2019 г. за сумата от 8794,67 лв. с ДДС и фактура № 1456 от
14.02.2020 г. за сумата от 1963,94 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 15.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3