№ 269
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100037 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. Н. от
гр. Дупница срещу „МБАЛ за Женско здраве Надежда“ ООД, гр. София,
представлявано от управителя А.М.Р.К. и срещу Т. И. Д..
Ищцата твърди, че при оперативна интервенция, извършена на
01.12.2021 год. от лекарски екип на ответната болница, поради допусната
лекарска грешка са й причинени телесни увреждания, вследствие на които
ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че на 30.11.2021 год. ищцата постъпила в болничното
заведение с оплаквания от обилно кръвотечение, датиращо от около
07.11.2021 год. и с чувство на тежест вляво ниско долу в корема в
продължение на два месеца. Пациентката била диагностицирана с миоматозма
матка и киста на ляв яйчник. Постъпила в лечебното заведение по спешност за
оперативно лечение. След проведени множество изследвания, на 01.12.2021
год. лекарският екип, ръководен от оператора – ответник д-р Д. извършил
оперативна интервенция – лапароскопски асистирана вагинална
хистеректомия. На 03.12.2021 год. ищцата била изписана с дадена терапия у
дома. Въпреки заключението на лекуващия лекар за гладък следоперативен
период, на 21.12.2021 год. ищцата получила кръвоизлив, започнала
1
неконтролируемо да изпуска урина, появило се силно кървене, като отделяла
съсиреци. Потърсила помощ в болницата в Дупница, където й поставили две
инжекции, в резултат на което кървенето спряло. Лекарите й препоръчали да
се консултира с д-р Д., който извършил хистероскопията. На 23.12.2021 год.
ищцата отишла в ответната болница, където я прегледал д-р А.К. – Началник
АГО, който констатирал, че кървенето е спряло и й предписал само терапия с
витамин С. Ищцата не могла да осъществи контакт с втория ответник, тъй
като същият бил в дълъг отпуск. Оплакванията на ищцата обаче продължили –
започнала да вдига висока температура, като една нощ изгубила съзнание
поради развиващи се възпалителни процеси. Кървенето и изпускането на
урина не преставали. Ищцата успяла да се свърже по телефона с д-р Д. и го
уведомила за проблемите. Ответникът изпратил ищцата при д-р Г. в МБАЛ
„Вита“ – База 2, гр. София, където ищцата постъпила на 02.02.2022 год.и било
установено, че след извършената на 01.12.2021 год. хистеректомия бил спукан
пикочния канал – „БУМ уретеровагинална фистура вдясно“. Диагностицирали
я с фистули със засягане на женските полови органи и на 03.02.2022 год.
извършили операция с голям обем и сложност – уретероцистенеостомия и
поставили уретерален стент за период от 45 дни и катетър, който бил
премахнат след 20 дни. След операцията пациентката била изписана на
09.02.2022 год. Настъпилите усложнения нанесли не само физически болки и
страдания на ищцата, но и такива от емоционално естество. Станала зависима
от близките си хора, не можела да полага труд, ограничила драстично
социалните си контакти. Изпитвала голямо неудобство, стрес и притеснение
от обстоятелството, че в продължение на около 2 месеца трябвало да е с
памперси, изпаднала в депресия. Стресът, с който живяла всеки ден, се
отразил негативно и на здравословното й съгласие – развила синдром на
Хашимото, започнала да се уморява лесно, да усеща задух и подуване, качила
килограми. Допълнително извършената тежка операция и приемът на
медикаменти отслабили имунната й система. Към настоящия момент ищцата
още не се е възстановила, като не е същият пълноценен и активен човек,
каквато била преди операцията. Чувства непрекъснато отпадналост и умора;
не може да полага труд. В емоционален план все още не се е отърсила от
преживяното. Развила смесено тревожно-депресивно разстройство.
Консултирала се със специалисти психиатри, които установили, че е
емоционално лабилна, тревожна, интензивно психомоторно напрегната, като
2
развила тревожно хиподепресивен синдром. Предписали й специално лечение
с периодично проследяване. Твърди, че причината за настъпилите усложнения
е извършването не по установените медицински стандарти на
хистеректомията на 01.12.2021 год. от лекарския екип, ръководена от д-р Т. Д.
в болничното заведение /първия ответник/. Ако уретерът не бил пукнат по
време на тази интервенция ищцата нямало да изпита всички гореописани
усложнения и съпровождащи ги неудобства. Ако лекуващият лекар бе
положил дължимата медицинска грижа и бе провел правилно следоперативно
лечение съгласно добрите медицински практики, ищцата нямало да се
подложи на нова операция с голям обем и сложност и да извърши
допълнителни разходи за лечението.
Претендира ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно
обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 8 424 лева - разходи за
лечение, както следва: 3600 лева – заплатена сума за услуга 5515 в полза на
болницата на 03.12.2021 год.; 14 лева – разходи за вземане на венозна кръв на
23.12.2021 год.; 260 лева – разходи за компютърен томограф, заплатени на
Лаборатория „Спектър“ на 10.01.2022 год.; 300 лева – разходи за манипулация,
заплатени на МЦ „Д-р Генадиев“ ЕООД на 30.03.2022 год.; 750 лева – разходи
за цистоскопия при хеморагия, заплатени на МБАЛ „Вита“ ЕООД на
19.01.2022 год. и 3500 лева – разходи за оперативни процедури на долните
пикочни пътища с голям обем и сложност, заплатени на МБАЛ „Вита“ ЕООД
на 09.02.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предявява и частичен иск за осъждане на ответниците да й заплатят
солидарно сумата 50 000 лева – част от общо дължима сума в размер на 100
000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие допуснатата лекарска грешка на екипа, извършил
оперативната интервенция на 01.12.2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
На ответниците са връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен
отговор.
В отговора ответниците оспорват предявените искове изцяло.
3
Твърдят, че първото посещение на ищцата при д-р Т. Д. било на
24.11.2021 год. за амбулаторен преглед по повод кръвотечение от 07.11.2021
год. с диагноза лейомиом на матката, като е направен ултразвуков преглед,
установил множество миомни възли и кисти на яйчника. На пациентката е
предложена операция, като същата споделила, че иска второ мнение. На
30.11.2021 год. ищцата постъпила в спешния кабинет на болницата с
оплаквания от обилно кървене и чувство на тежест в корема от два месеца.
След направения преглед ищцата е диагностицирана с миоматозна матка и
киста на ляв яйчник, като е насочена за хоспитализация с оглед нуждата от
оперативно лечение. При приема на пациентката са предоставени за подпис
изискуемите по закон документи и информирани съгласия. Освен това на
ищцата било обяснено лично от втория ответник нейното съгласие и диагноза,
както и че с оглед болковия синдром и обилното кървене оперативното
лечение е задължително, тъй като ендометриозата е дълбока, което води след
себе си редица усложнения. На същата било обяснено, че е възможно да не
може да се отстрани всичко, както и че при този вид интервенция е възможно
да бъдат наранени съседни органи поради възможни сраствания, причинени
от заболяването. Според ответниците, когато пациентът се е съгласил с
определено лечение или операция, след като е получил информацията,
посочена в чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, рискът от възникването на
конкретни усложнения, присъщи на предприетите диагностично-лечебни
дейности, преминава върху него, тъй като е налице доброволно приемане на
възможните неблагоприятни последици, вътрешно присъщи на съответната
медицинска интервенция. Оперативната интервенция е извършена по
медицинските стандарти. Направена е проба за херметичност на пикочния
мехур. След лапароскопския контролен оглед не е установено кървене, като е
направен лаваж. Оперативният период е преминал без усложнения.
Следоперативният период също е преминал гладко, като пациентката е
изписана при спазване на всички изисквания за дехоспитализация, в добро
общо съгласие, афебрилна и без субективни оплаквания. За пациентката са
били положени всички дължими по медицински стандарт грижи,
съответстващи на обективното й съгласие и находките по време на
операцията, като въпреки възможните усложнения, присъщи на дълбоката
ендометриоза, д-р Д. успешно е направил тотална хистеректомия, за което
свидетелстват всички медицински документи по делото. Ендометриозата е
4
асептично възпаление, което в напреднала фаза може да засегне дебелото
черво или пикочния мехур, като ендометриозните огнища биха могли да
доведат до изтъняване на стените на уретера вследствие на възпалителния
процес. С оглед това и настъпилото при ищцата развитие след проведената от
д-р Д. операция е едно от възможните последствия на заболяването. Ищцата
също е допринесла за увреждането, тъй като посещението й при ответниците
не е било навременно – тя вече е била с дълбока ендометриоза, за която е било
възможно единствено оперативно лечение. Съществувалият при ищцата
години преди операцията възпалителен процес е продължил и след това и е
причинил засягане на уретера. Твърдят, че няма причинно-следствена връзка
между настъпилите при ищцата усложнения - спукан уретер и извършената от
втория ответник хистеректомия. Тези усложнения с голяма вероятност се
дължат на продължилия възпалителен процес, причинен от ендометриозата,
който не би могъл да бъде прекъснат дори след оперативната намеса. Поради
това считат, че не е налице пълния фактически състав на непозволеното
увреждане, а това от своя страна води до неоснователност на исковите
претенции. Сочат също така, че д-р Д. бил с прекратен трудов договор с
ответната болница към 21.12.2021 год., когато ищцата е поискала да
осъществи консултации с него, поради което е следвало да извърши контролен
преглед при друг медицински специалист, както е процедирала в случая.
Твърдяните неимуществени вреди – тревожност, стрес и емоционална
нестабилност, които биха могли да отключат автоимунно заболяване, са част
от възможните последици на проведената хистеректомия, която води до
различни метаболитни нарушения в организма на жената. Същите по никакъв
начин не са резултат на противоправно поведение при операцията, а са
възможно усложнение от заболяването ендометриоза. Молят съда да отхвърли
исковете изцяло като неоснователни. Правят и евентуално възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
С определение от 24.04.2024 год. съдът е конституирал ЗД Евроинс“
АД, гр. София, бул. „Христофор Колумб“ 43 като трето лице – помагач на
страната на ответника Многопрофилна болница за активно лечение за женско
здраве „Надежда“ ООД, гр. София на основание чл. 219, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
В становище от 10.06.2024 год. третото лице-помагач оспорва
предявените искове. Не оспорва възникването на валидно застрахователно
правоотношение между него и болничното заведение, но счита, че
5
отговорността на последното не се покрива от сключената застраховка.
Оспорва исковете изцяло като недоказани, а размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди счита за силно завишен. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от епикриза от 03.12.2021 год., издадена от МБАЛ за женско
здраве „Надежда“ ООД, Г. К. Н. на 49 год. е постъпила на 30.11.2021 год. в
болничното заведение с приемна диагноза лейомиом на матката. Постъпила
по спешност за оперативно лечение по повод кръвотечение от 07.11.2021 год. с
диагностицирана миоматозна матка и киста на ляв яйчник. Същата имала
оплаквания от тежест ниско долу в корема и вляво от 2 месеца. На 01.12.2021
год. на ищцата била извършена лапароскопски асистирана вагинална
хистеректомия с гладък следоперативан период. Посочено е, че ищцата е
изписана в добро общо съгласие, афебрилна, без субективни оплаквания с
препоръка за извършване на контролен преглед в същата болница.
Съгласно амбулаторен лист на л. 7 от делото при извършения
амбулаторен преглед на ищцата на 23.12.2021 год. от д-р А.К. според снетата
анамнеза при ищцата е налице непрестанно изпускане по малко на урина, като
пациентката съобщава за кървене от 2 дни и коагулуми. В графа „обективно
съгласие“ е посочено, че във влагалището са налице следи от коагулуми и
умерено количество бистра, сламено-жълтеникава течност, суспектна за
урина. Препоръчана е терапия с витамин С, както и консултация с оператора.
На 02.02.2022 год. на ищцата Г. Н. е извършена операция – поставяне на
уретерален стент в МБАЛ „Вита“ – база 2. Постъпила е с оплаквания от
изтичане на урина от влагалището в продължение на 45 дни. Изписана е с
подобрение, в добро общо съгласие.
Според амбулаторен лист от 10.01.2024 год., издадена от д-р П. ищцата
е емоционално лабилна, психомоторно напрегната със страхови преживявания
след претърпяната оперативна интервенция през 2021 год. Предписана е
медикаментозна терапия, както и психологична подкрепа и амбулаторно
проследяване на три месеца.
По делото не се спори, а видно и от представения по делото трудов
6
договор № 493/27.06.2019 год. ответникът д-р Т. Д. е бил в трудово
правоотношение с първия ответник – МБАЛ за женско здраве „Надежда“ ООД
на длъжността „акушер-гинеколог“, с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен
в полза на работодателя. Трудовият договор с ответника е прекратен със
заповед № РД-15-48 от 13.12.2021 год., считано от 13.12.2021 год., по взаимно
съгласие.
Според заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза на вещите лица П. и Ч. от 04.09.2024 год. първоначално ищцата е
посетила лечебното заведение на 24.11.2021 год. по повод кръвотечение от
07.11.2021 год., като при прегледа са диагностицирани множество миомни
възли и киста на яйчника /амбулаторен лист № 1498/24.11.2021 год., изготвен
от д-р Т. Д./. Поставена е диагнозата „лейомиом на матката, други неуточнени
кисти на яйчника № 83.2“. Диагнозата е потвърдена при повторен преглед от
д-р И. Х.а в МБАЛ „Надежда“ по повод болки и тежест ниско в корема, като
ищцата е насочена за хоспитализация с оглед оперативно лечение
/амбулаторен лист № 5037/30.11.2021 год./. На 01.12.2021 год. е проведено
оперативно лечение – лапароскопски асистирана вагинална хистеректомия.
Следоперативният период е протекъл правилно и на 03.12.2021 год. ищцата
е изписана без оплаквания с дадени съвети за контролен преглед на 24.12.2021
год. От амбулаторния лист от 23.12.2021 год., изготвен от д-р А.К. се
установява, че ищцата е прегледана 20 дни след проведената хистеректомия
по повод непрекъснато изпускане на урина и кървене. Насочена е за
консултация с оператора. От проведена КТ на корем и таз на 07.01.2022 год. е
констатирано, че при ищцата е налице хидронефроза и хидроуретер, както и
уретеровагинална фистула вдясно. Ищцата е постъпила на стационарно
лечение в МБАЛ „Вита“ на 02.02.2022 год. по повод оплаквания, датиращи от
45 дни за изтичане на урина от влагалището. На 03.02.2021 год. е проведено
оперативно лечение, при което е установено наличието на дилатиран десен
уретер, като след прекъсване и лигиране дисталния край на уретера е поставен
уретерален стент. Следоперативният период е протекъл правилно и ищцата е
изписана на 09.02.2022 год. с подобрение. Според амбулаторен лист, изготвен
от д-р Генадиев – уролог, уретерът е с нормален ход и лумен, пикочният мехур
– с нормален капацитет. Уретралният стент е екстрахиран.
Според вещите лица изискуемото лечение на ищцата при така
поставената първоначална диагноза „лейомиом на матката, киста на левия
7
яйчник“ при постъпване в МБАЛ за ЖЗ „Надежда“ на 30.11.2021 год. е
оперативно. Възстановителният период след хистеректомия обикновено е
между 4 и 6 седмици в зависимост от съгласието на пациента. През първите
няколко седмици е възможно наличието на умора, отпадналост, болки и леко
кървене от гениталиите Лапароскопски асистираната вагинална
хистеректомия е по-малко хирургично инвазивна от коремната процедура и
възстановяването може да бъде по-бързо. При ищцата контролният преглед,
записан на 24.12.2021 год., не е осъществен. Причината за поставянето на
уретралния стент на ищцата на 02.02.2022 год. е наличието на уретеро-
вагинална фистула вдясно, хидронефроза и хидроуретер вдясно,
диагностицирани след проведен КТ на БУМ в МДЛ „Спектър“ ООД на
07.01.2022 год. Диагностицираните в МБАЛ „Вита“ фистули със засягане на
женските полови органи при ищцата са причинени по време на операцията за
премахване на матката лапароскопски, при която най-вероятно е наранена
част от десния уретер. Това усложнение трудно би могло да се предотврати
предвид локализацията на уретера – при ищцата същият е бил кръстосан с
дясната илиячна артерия, както и поради други налични при ищцата увреди в
резултат на прекарана извънматочна бременност и интервенция, миома на
матката, ендометриоза. При ищцата ендометриозата не е с установени тежки
ендометриални изменения, инфилтриращи тъканите в дълбочина с
нарушаване анатомията на малкия таз, поради което не е възможно
настъпилото при ищцата усложнение – засягане на уретера да се дължи на
продължил възпалителен процес от ендометриоза. При ищцата е констатирана
лезия на десния уретер, а не лезия на пикочни мехур. Лигирането на уретера е
станало при лигирането на мястото на прерязването на влагалищния чукан.
При подобна лапароскопска операция вероятността да се получи лезия на
уретера е 2-3%. Според устните обяснения на вещите лица в о.с.з. на
12.09.2024 год. възможно е към момента на хистеректомията при ищцата вече
да е било налице изтъняване стената на уретера в резултат на наличното
заболяване ендометриоза, но това не може да се твърди с категоричност.
Лезията на уретера трудно може да се установи непосредствено след
лапароскопската операция или при контролен преглед. В клиничната пътеки
№ 160 има отразени възможните усложнения – лезия на съседни органи и др.
и възможността за преминаването към стандартна операция, като се вземе
решение тя да не бъде лапароскопска /в.л. Ч. – протокол от о.с.з. на 12.09.2024
8
год., л. 194 по делото/. При появата на последващите оплаквания на
пациентката /изпускане на урина/, спукването на уретера е могло да бъде
установено, като това е направено именно с проведеното изследване на
07.01.2022 год. – томография на бъбрек, уретер и пикочен мехур. От
хистологията след проведената лапароскопска операция при ищцата е
констатирана дисплазия на шийката на матката – карцином ин ситу, като при
липса на оперативно отстраняване на матката този процес би прогресирал и
би се стигнало до карцином. Поради това лапароскопската операция е била
животоспасяваща.
Според допълнителната експертиза на в.л. П. и Ч. от 11.02.2025 год.
преди провеждане на оперативното лечение в ответното лечебно заведение –
ларасокопски асистирана хистеректомия Г. Н. е подписала информирано
съгласие за провеждане на лечение по КП № 160 - нерадикално отстраняване
на матката, информирано съгласие относно осъществяването на
диагностично-лечебна дейност и свързаните с това рискове, както и
информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки. По правило
отстраняването на матката протича без усложнения. В редки случаи е
възможно да бъдат наранени съседни органи. При подобно усложнение то
най-често се коригира по време на самата операция и остава без никакви
последствия. По изключение може да се наложи повторно оперативно
лечение. Следоперативният период при ищцата е протекъл правилно, спазени
са медицинските критерии за дехоспитализация: добро общо съгласие, липса
на фебрилитет, липса на значими субективни оплаквания, спокойна
оперативна рана, осигурен дренаж на урината, липса на патологични процеси
в областта на операцията. Причините за възникване на фистула на женските
полови органи в 95% от случаите се дължат на хирургична намеса –
влагалищна или коремна хистеректомия, като тя може да възникне в първите
48 часа след оперативната интервенция, както и между 10-30 ден след нея или
повече. В случая диагнозата е установена след провеждане на компютърна
томография на корем и малък таз в МДЛ „Спектър“ ООД на 07.01.2022 год., а
оплакванията от изтичане на урина датират от 45 дни преди хоспитализацията
в МБАЛ „Вита“ на 02.02.2022 год. Според устните обяснения на в.л. П. в о.с.з.
на 21.02.2025 год. обикновено, когато оперативния период излиза извън
рамките на една специалност, следва предварително да се осигури един
консултант, който да се включи в екипа – това е съгласно добрите медицински
9
практики, известни на всеки хирург и при разширяване на операцията трябва
да се извика и уролог. При наличната усложнена анамнеза при ищцата е имало
основание опериращият лекар да презюмира появата на урологичен проблем
по време и след операцията и е следвало да се помисли предварително за вида
операция и при решение за хистеректомия в екипа е следвало да бъде включен
и опитен уролог – местен или републикански консултант /т. 5, л. 6 от
допълнителната КСМЕ/.
Според показанията на св. Първанов – син на ищцата, след
хистеректомията ищцата се чувствала зле и била в тежко съгласие; оплаквала
се от болки, като на 5-ия ден след изписването от болницата започнала да
изпуска урина. На 10-ия ден след операцията д-р Д. свалил конците, но не
направил преглед, като й предписал само болкоуспокояващи. Още към този
момент било видно, че изпуска постоянно урина. След свалянето на конците
ищцата отишла на контролен преглед в болницата, но на рецепцията
отговорили, че д-р Д. не е на работа и ищцата била прегледана от друг доктор,
който й предписал витамин С и препоръчал да направи консултация при
опериращия лекар. След прегледа оплакванията на ищцата продължили.
Когато най-после се свързала с д-р Д. по телефона, той й препоръчал да отиде
на консултация при д-р Г. в МБАЛ „Вита“. Същият я изпратил на цветна
снимка, на която вече било установено наличието на спукан уретер. След това
била направена несполучлива вагинална операция, както и втора операция,
при която на ищцата бил сложен стент. След втората операция спряло
изпускането на урина.
Съгласно показанията на св. К. – майка на ищцата, през м. ноември
2021 год. д-р Д. потвърдил поставената на ищцата преди това диагноза в
болница в Благоевград и препоръчал оперативно лечение. След направената
хистеректомия през м. декември ищцата била изписана на третия ден, като се
чувствала зле и се оплаквала от болки в корема и бъбрека. Още към този
момент тя изпускала по малко урина, дори при кихане. На петия ден след
операцията съгласието й се влошило, като започнала да изпуска много урина.
Веднага се обадила на д-р Д. по телефона, като той я посъветвал единствено
да пие болкоуспокояващите. На десетия ден след операцията ищцата отишла в
болницата, където д-р Д. й свалил конците. Тогава тя била с памперси и
изпускала урина. Докторът не й направил преглед, а само й свалил конците.
Ищцата споделила за настъпилите усложнения, на което той отговорил, че
10
няма проблем и ще се оправи. Впоследствие съгласието на ищцата се влошило
– започнала да кърви, появили се съсиреци, започнала да вдига температура и
припаднала вкъщи. Ползвала памперси заради постоянното изпускане на
урина – по 20-30 памперса на 24 часа. Когато получила кръвоизлива, ищцата
отишла в болница „Лефтеров“ в Дупница, където й били инжекция за
кръвоспиране и я изпратили в болница „Надежда“, за да я види лекуващият
лекар. Ищцата непрекъснато плачела и споделяла, че не й се живее повече,
като се опасявала, че това съгласие ще продължи постоянно. Майка й я завела
на психиатър. Ищцата трудно успяла да се свърже по телефона с ответника,
който обяснил, че не е в България и я посъветвал да отиде в ответната болница
при друг лекар. Ищцата отишла в лечебното заведение и била прегледана от д-
р К., който констатирал изпускането на урина, включително във влагалището.
Предписал й единствено да приема витамин С, като от това съгласието й не се
подобрило. Д-р К. я посъветвал да се свърже с д-р Д. и да го изчака, за да я
прегледа и да й назначи изследвания. Приятелка на ищцата успяла да се
свърже по телефона с д-р Д., който препратил ищцата при уролог – д-р Г. в
болница „Вита“ . Той назначил цветна снимка, на която бил забелязан
проблема с уретера. След направена несполучлива влагалищна операция, д-р
Г. провел ново оперативно лечение, като поставил стент. Изпускането на
урина спряло. През целия този период ищцата не можела да се грижи сама за
себе си, имала непрекъснати болки в десния бъбрек и дори споделяла мисли за
самоубийство.
Според показанията на св. М., който работи като акушер-гинеколог в
болница „Надежда“ от м. март 2021 год., лапароскопската операция при
ищцата била извършена на много труден терен, тъй като имала две предишни
операции – апендектомия и извънматочна бременност 2006 год. с отстранена
дясна маточна тръба. Пациентката била с миоматозна матка, както и наличие
на множество сраствания вдясно. Свидетелят присъствал по време на
операцията като асистент на д-р Д.. В този клиничен случай не се налага
участието на уролог, като по медицински стандарт при тази пътека не се търси
такъв специалист. Преди операцията няма възможност да се предвиди какво
ще бъде полето за работа. Рядко при подобна операция пациентът има такива
сраствания, каквито били констатирани при ищцата. Ответникът като
опериращ лекар се справил много добре с операцията, въпреки тежкото поле,
предвид съгласието на ищцата. Лапароскопската операция е по-щадяща за
11
пациента, като възстановяването отнема около 14 дни, докато при отворена
хирургия отнема 4-6 седмици. С оглед констатираните при ищцата сраствания
при такава операция е възможно да бъдат наранени съседни органи. Поради
това при завършване на операцията се правят проби, за да се види дали няма
наранен пикочен мехур или уретер. На ищцата била направена такава проба с
физиологичен серум и с метиленово синьо, при което пикочният мехур се
пълни и визуализира дали има изтичане на багрило. Към този момент не е
могло да се направи нищо друго за пациентката. При ищцата пробата не
показала проблем в пикочния мехур. Ако в следоперативния период се появят
усложнения, на пациента се правят допълнителни изследвания. В случая не е
имало възможност да се види проблема с уретера на ищцата, а именно –
лезията. При неусложнени операции /без сраствания и др./ в малък процент от
случаите е възможно да се види лезия на уретер. В конкретния случай такава
лезия не е била констатирана по време на операцията. Ако опериращият
установи такава лезия, реагира незабавно и започва лечение.
Свидетелят А.К. – акушер-гинеколог и началник на отделението в
ответната болница, който прегледал ищцата в спешния кабинет в края на м.
декември 2021 год., същият бил извикан поради тежестта на случая да
прегледа лично Г. Н.. При прегледа свидетелят установил наличието на урина
във влагалището. След прегледа д-р К. се обадил по телефона на ответника и
му казал, че има съмнения за фистула на негова пациентка. Д-р Д. отговорил,
че ще се свърже с пациентката. Свидетелят не знае какво се е случило
впоследствие. По принцип при такива оплаквания пациентката следвало да
бъде насочена към уролог, за да се потвърди или отрече наличието на
фистула. При ендометриоза и наличието на сраствания всяка подобна
операция крие рискове. Ендометриозата е заболяване, което уврежда тъканите
и същите стават лесно раними. Операторът е този, който при възникналия с
ищцата проблем следва да я насочи към уролог или хирург. В случая
съгласието на ищцата не било от спешен порядък.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза на в.л.
З.-С. от 13.02.2025 год. ищцата преживяла силно травматично усложненията,
настъпили в кратко време след операцията на 01.12.2021 год., изпитала е
негативни емоции на страх за здравето си и за последиците занапред. На фона
на високото ниво на стрес и тревожност на 19.01.2022 год. претърпяла втора
неуспешна операция за поставяне на стент, което още повече я обезкуражило
12
и на 03.02.2022 год. била направена нова поредна операция, причинила й
допълнителни страдания и опасения. Впоследствие понесла болки и
неудобства през възстановителния период, изпаднала в зависимост от грижите
на други лица, което силно я притеснило, чувствала се потисната и напрегната.
В отговор на травматичните събития ищцата развила тревожно депресивно
съгласие с прояви на потиснатост, безпокойство, напрежение, тревожност,
страх за здравето, живота и бъдещето си, гняв към тези, които са й го
причинили, проявите на което не са отзвучали напълно и към настоящия
момент. Според вещото лице налице е причинна връзка между съгласието на
ищцата и настъпилите усложнения след направената интервенция на
01.12.2021 год. Преживяното в резултат на това все още представлява силна
емоционална доминанта с негативен заряд, оказваща неблагоприятно
въздействие върху нейната психика и качеството й на живот. Ищцата
преживяла травматично диагнозата, довела до хистеректомията – множество
миомни възли и необходимостта от операция за отсраняване на детеродните й
органи, но приоритетно е взела решение в полза на собственото си здраве,
като останалите притеснения останали на втори план, като гинекологичните й
проблеми през годините не са довели до съгласие на стрес. Несъмнено ищцата
преживява и симптоми за периода на менопаузата – променливо настроение,
раздразнителност, отпадналост и др., предимно от вегетативния кръг, но те не
могат да бъдат изведени като основна причина за нейното влошено
психологическо съгласие.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или
друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното
поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на първия
ответник по чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност
13
и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект
който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата
по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 ЗЗД вината се предполага
до доказване на противното.
В настоящия казус следва да се изясни дали при извършената в
ответната болница операция за отстраняване на матката е допуснато
отклонение от добрите медицински практики, което да е причинило на ищцата
твърдените от нея вреди, дали това е резултат от противоправно и виновно
поведение на втория ответник, налице ли е причинно-следствена връзка
между това поведение и вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла.
Страните не спорят, че при първия ответник е извършена процесната
операция на ищцата от лекар, който изпълнява функциите си като такъв
именно в „МБАЛ за Женско здраве Надежда“ ООД, като това се установява и
от приетия като доказателство трудов договор. В този смисъл налице е
визираното по-горе възлагане на работа.
На следващо място, настоящият състав приема, че в хода на процеса
събраните доказателства категорично установиха, че при извършената
операция хистеректомия е причинена лезия на десния уретер на ищцата.
Посочената увреда е установена от приетото заключение на КСМЕ, като
причините за възникване на фистула на женските полови органи в 95% от
случаите се дължат на хирургична намеса – влагалищна или коремна
хистеректомия. Безспорно, ищцата е страдала от заболяването ендометриоза,
но същото не е било съпроводено с тежки ендометриални изменения,
инфилтриращи тъканите в дълбочина с нарушаване анатомията на малкия таз,
поради което не е възможно настъпилото при ищцата усложнение – засягане
на уретера да се дължи на продължил възпалителен процес от ендометриоза.
Според вещите лица лигирането на уретера е станало при лигирането на
мястото на прерязването на влагалищния чукан. Диагностицираните
впоследствие в МБАЛ „Вита“ фистули със засягане на женските полови
органи при ищцата са вследствие причинената лезия по време на операцията
за премахване на матката лапароскопски, при която е наранена част от десния
уретер. Действително, лезията на уретера трудно може да се установи
непосредствено след лапароскопската операция, но според мнението на
14
експертите при извършения конкретен вид оперативна дейност, засягането в
някаква степен на съседния орган – уретер, не е необичайно събитие, което го
прави предвидим риск. При ищцата този риск е бил още по-висок предвид
наличните заболявания – ендометриоза, която по принцип води до промени в
тъканите и на други органи, които ги правят значително по-податливи на
външно въздействие, както и до сраствания в засегнатите области. Това е
следвало да бъде съобразено от опериращия екип още при планиране на
операцията – в клиничната пътека № 160 са отразени възможните усложнения
– лезия на съседни органи и др., поради което е следвало да бъде преценена
възможността за преминаването към стандартна операция, като се вземе
решение тя да не бъде лапароскопска /вж. устните обяснения на в.л. Ч. в о.с.з.
на 12.09.2024 год./. Освен това, с оглед значително по-високия риск при
ищцата при дадения вид оперативна дейност да бъде засегнат съседен орган
/уретер/, както и поради обстоятелството, че в случая оперативният период е
излизал извън рамките на една специалност, то добрите медицински практики
са изисквали да се осигури консултант - уролог, който да се включи в екипа.
Тези практики, макар в случая да не са били задължителни, са известни на
всеки хирург и при разширяване на операцията е следвало да бъде извикан
специалист-уролог, видно от устните обяснения на в.л. П. в о.с.з. на 21.02.2025
год. При наличната усложнена анамнеза при ищцата е имало основание
опериращият лекар да презюмира появата на урологичен проблем по време и
след операцията, както и да информира ищцата за по-високия риск от тези
усложнения, както и за необходимостта при вземане на решението за
хистеректомия или в хода на операцията в екипа да бъде включен и опитен
уролог – местен или републикански консултант /т. 5, л. 6 от допълнителната
КСМЕ/. Във връзка с така съществуващата опасност от засягане на уретер
съществува практика за профилактична и предварителна манипулация (чрез
поставяне на катетър в уретера, който да е видим) или за последващо
провеждане на допълнително изследване след операцията посредством
контрастни вещества. Видно и от показанията на св. М., асистирал на
опериращия лекар по време на хистеректомията, с оглед констатираните при
ищцата сраствания при такава операция екипът е бил наясно с възможността
да бъдат наранени съседни органи. Поради това при завършване на
операцията се правят проби, за да се види дали няма наранен пикочен мехур
или уретер. В случая на ищцата била направена такава проба с физиологичен
15
серум и с метиленово синьо единствено на пикочния мехур, като по никакъв
начин не са направени проби и на уретера, нито е извикан специалист, който
да прецени необходимостта от такава допълнителни проби. Съдът намира, че
лекарският екип при ответника е следвало да проведе съответните
допълнителни изследвания, за да отстрани всякакви съмнения относно лезия
на уретера. Този пропуск е още по-укорим и поради известния факт, че
операторът и лечебното заведение са от висок ранг, което предполага, че
подобен пропуск е необичаен.
Няма основание да се приеме, че подписвайки декларацията за
информирано съгласие за операцията нерадикално отстраняване на матката
/на л. 60/, пациентката е поела върху себе си риска да бъде увреден друг неин
орган – десния уретер. Първо, защото няма данни въобще да е била
предупредена за такава възможна последица от операцията – в
информационната бланка е посочено, че по правило отстраняването на
матката протича без усложнения, като в редки случаи е възможно да бъдат
наранени съседни органи и при подобно усложнение то „най-често се
коригира по време на самата операция и остава без никакви последствия“. В
случая ищцата по никакъв начин не е предупредена за значително по-високия
съществуващ при нея риск от посочените усложнения, предвид заболяването
ендометриоза и претърпени предходни операции, като не е обсъдена
възможността в екипа да бъде включен специалист-уролог и не е искано
информираното й съгласие за това, след като й се разясни, че добрите
медицински практики изискват да се осигури консултант - уролог, който да се
включи в екипа в началото или по време на операцията. Липсват данни
операторът да е обсъдил с пациентката и възможните видове хистеректомия,
за да се преценят плюсовите и минусите на избраната оперативна дейност,
както и възможността за преминаването към стандартна операция
/абдоминална хистеректомия/. Поради това обстоятелството, че ищцата се е
съгласила на съответната интервенция, не освобождава лекаря от отговорност
при настъпилото непозволено увреждане - деликт.
Съдът намира, че е налице противоправно поведение от страна на
опериращия лекар и др. длъжностни лица при първия ответник и по време на
следоперативния период. Установи се от показанията на разпитаните по
делото свидетели К. и К., че на петия ден след направената хистеректомия
през м. декември 2021 год. ищцата съгласието на ищцата се влошило, като
16
същата започнала да изпуска неконтролируемо и много урина, при което
веднага се свързала с д-р Д. по телефона и го уведомила, но същият я
посъветвал единствено да пие болкоуспокояващи, а на десетия ден след
операцията при сваляне на конците в лечебното заведение вторият ответник и
лично се уверил в съгласието на ищцата – същата била с памперси и
изпускала урина. Докторът не назначил изследвания, нито я насочил към
уролог. Впоследствие съгласието на ищцата се влошило – започнала да кърви,
появили се съсиреци, започнала да вдига температура и припаднала вкъщи.
Ползвала памперси заради постоянното изпускане на урина – по 20-30
памперса на 24 часа. Когато отишла повторно в лечебното заведение и била
прегледана от д-р К., последният също констатирал изпускането на урина,
включително във влагалището, но отново не назначил изследвания и я
посъветвал единствено да се свърже с д-р Д. и да пие витамин С. При наличие
на урина във влагалището на ищцата и при общ силно изразен болков синдром
е следвало да се предприемат съответни действия за проверка на източника на
следоперативното отклонение. Според показанията на св. М., ако в
следоперативния период се появят усложнения, на пациента се правят
допълнителни изследвания, а ако опериращият установи такава лезия, реагира
незабавно и започва лечение. Забавянето на това лечение с почти два месеца е
довело до поС.ни болки на ищцата през целия този период в резултат на
настъпилите усложнения - хидронефроза и уретеровагинална фистула /спукан
уретер/: непрекъснато изтичане на урина от влагалището, силна болка в
десния бъбрек, кръвотечения със съсиреци, както и треска, придружена с
висока температура. В случая не е направено нищо от страна на оператора и д-
р К. за своевременно диагностициране на усложненията, консултация с уролог
за планиране на оперативната интервенция и за облекчаване на болките на
пациентката. Именно причинената лезия на уретера е създала усложненията в
здравословното съгласие на ищцата. При полагане на дължимата грижа
лекарският персонал на ответника е можел да открие настъпилата увреда и да
предприеме действия по възстановяването й. Факт е, че след като е извършена
операцията на 02.02.2022 год., но вече в друго лечебно заведение /МБАЛ
„Вита“/, след поставянето на стент на уретера съгласието на ищцата от гледна
точка на болковия синдром и изпускането на урина драстично се променено и
същата започнала да се възстановява.
Събраните гласни доказателства установяват, че в продължение на
17
целия следоперативен период до 02.02.2022 год. ищцата търпяла силни болки
вследствие усложненията, непрекъснато е страдала от тях, както и от
постоянното изпускане на урина, плачела, имала е спонтанно желание да
сложи край на живота си поради интензивността на страданията й и
опасенията, че здравето й няма да се възстанови. От заключението на
съдебно-психологическата експертиза на в.л. З.-С. се установява, че ищцата
търпяла не само физически болки и страдания от усложненията вследствие
допуснатите лекарски грешки. Същата преживяла и много негативни емоции
- страх за здравето си и от евентуалните неблагоприятни последиците
занапред, понесла болки и неудобства през възстановителния период поради
това, че изпаднала в зависимост от грижите на други лица, което силно я
притеснило, чувствала се потисната и напрегната; развила тревожно-
депресивно съгласие с прояви на потиснатост и безпокойство, като тези
прояви не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Според вещото
лице налице е причинна връзка между съгласието на ищцата и настъпилите
усложнения след направената интервенция на 01.12.2021 год.
С оглед това съдът приема, че са установени фактическите
обстоятелства и правните основания по чл.45 и по чл.49 от ЗЗД за ангажиране
на солидарната деликтна отговорност на лекуващия лекар д-р Т. Д. и „МБАЛ
за Женско здраве Надежда“ ООД за обезщетяване на претендираните от
ищцата вреди. От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установяват
както елементите на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД по отношение на
прекия причинител на увреждането, така и елементите на гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответната
болница и тя следва да понесе солидарна отговорност за вредите на ищцата.
Преди всичко, установи се противоправно поведение на лекуващия лекар –
втория ответник, който при извършване на гинекологична операция на ищцата
е увредил десния уретер, което е предизвикало сериозни здравословни
проблеми на същата, съпътствани с продължителни болки и страдания, както
и пропуски от страна на длъжностните лица при ответника през
следоперативния период. Вината се предполага до доказване на противното,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В случая ответниците не доказаха наличието на
обстоятелства, изключващи деликтната им отговорност.
За определяне на размера на същото съдът следва да съобрази както
вида, характера и обема на търпените болки и страдания, така и принципа за
18
справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Въз основа на събраните доказателства
съдът приема, че за търпените от същата неимуществени вреди следва да бъде
определено обезщетение в размер на 20 000 лв., като до този размер искът се
явява доказан и основателен и следва да бъде отхвърлен за горницата до
50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2024 год. до окончателното изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата не претендира мораторна лихва върху
главницата за периода преди предявяване на исковете / чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.
Съдът намира за частично основателен и предявения иск за заплащане
на обезщетение за претърпените в резултат на деликта имуществени вреди.
Установи се от представените по делото фактури и заключението на КСМЕ, че
ищцата е заплатила следните суми във връзка с настъпилите усложнения в
резултат на хистеректомията: 260 лева – разходи за компютърен томограф,
заплатени на Лаборатория „Спектър“ на 10.01.2022 год. за диагностициране на
усложненията; 750 лева – разходи за цистоскопия при хеморагия, заплатени на
МБАЛ „Вита“ ЕООД на 19.01.2022 год.; 3500 лева – разходи за оперативни
процедури на долните пикочни пътища с голям обем и сложност, заплатени на
МБАЛ „Вита“ ЕООД на 09.02.2022 год. за операцията по възстановяване на
увредения уретер; 300 лева – разходи за манипулация, заплатени на МЦ „Д-р
Генадиев“ ЕООД на 30.03.2022 год., направени от ищцата за проследяване
възстановяването на уретера. Общият размер на заплатените от ищцата
разходи за диагностициране и лечение на настъпилите усложнения в резултат
на т.нар. „лекарска грешка“ възлизат общо на 4810 лева, които ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Неоснователен се явява иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумата 3600 лева – заплатена сума за
извършената оперативна интервенция хистеректомия на 03.12.2021 год., както
и за сумата 14 лева – разходи за вземане на венозна кръв на 23.12.2021 год.,
тъй като не се установи тези разходи да са направени във връзка с настъпилите
при ищцата усложнения в резултат на първата операция. Разходите за самата
операция следва да останат в тежест на ищцата, тъй като тя е била
необходима, навременна и животоспасяваща, като е завършила успешно -
целта на операцията е изпълнена и болестно изменените органи са
премахнати.
19
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на адв. К. Б. възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
в размер на 2263 лева, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на първия ответник сумата
3 578 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ – НАДЕЖДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Блага вест“ №
3, представлявано от управителя А.Р.К., на основание чл.49 вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД и д-р Т. И. Д. ЕГН **********, гр. София, на основание чл.45 вр. чл.52
от ЗЗД да заплатят солидарно на Г. К. Н. ЕГН **********, гр. Дупница сумата
20 000 /двадесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от непозволено увреждане -допусната
лекарска грешка при оперативна интервенция на 01.12.2021 год. –
лапароскопски асистирана вагинална хистеректомия, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.01.2024 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за разликата над 20 000 лева до
50 000 лева /при общ размер на претенцията 100 000 лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ – НАДЕЖДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Блага вест“ №
3, представлявано от управителя А.Р.К., на основание чл.49 вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД и д-р Т. И. Д. ЕГН **********, гр. София, на основание чл.45 вр. чл.52
от ЗЗД да заплатят солидарно на Г. К. Н. ЕГН **********, гр. Дупница сумата
4810 /четири хиляди осемстотин и десет/ лева обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение от непозволено увреждане - допусната лекарска
грешка при оперативна интервенция на 01.12.2021 год. – лапароскопски
20
асистирана вагинална хистеректомия, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 8424 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. К. Н. ЕГН **********, гр. Дупница да заплати на „МБАЛ
ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ – НАДЕЖДА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Блага вест“ № 3, представлявано от
управителя А.Р.К., сумата 3 578 лева, представляваща направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА „МБАЛ ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ – НАДЕЖДА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Блага вест“ №
3, представлявано от управителя А.Р.К. да заплати на адвокат К. И. Б. от САК,
личен № **********, ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Академик Борис
С.“, бл. 61А, ет. 3, ап. 12 сумата 2263 /две хиляди двеста шестдесет и три/
лева, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата Г. К. Н., на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
Решението е постановено при участието на ЗД Евроинс“ АД, гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ 43 като трето лице – помагач на страната на
ответника „МБАЛ за Женско здраве „Надежда“ ООД, гр. София, на основание
чл. 219, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
21