Р
Е Ш Е
Н И Е № 106
гр.Белоградчик, 31.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 120 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Т.И. ***, с
ЕГН **********, срещу НП № 300/07.05.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, с
което за извършени нарушения по чл.213
ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени
наказания „глоба” в размер на по 100,00 лв. за всяко едно от тях на основание
чл.266 ал.1 от ЗГ.
В жалбата се заявява неправилност и
незаконосъобразност на НП, отрича се извършване на приписаното с тях. Младенов
твърди, че намерените в дома му дърва са от собствен имот, не са отрязани с цел
огрев, а поради прекършването на орехов клон в резултат на природно бедствие, и
наложилото се разчистване на пътя, върху който е паднал клона. Жалбоподателят заявява
още, че има ниска пенсия, инвалидна, има здравословни проблеми, трудно се
придвижва и е непосилно за него да заплати наложените му глоби. В с.з.
жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си и всичко
изложено в нея.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител по делото и не изразява становище по казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери
от фактическа страна следното:
На 10.03.2020 г. свид. Д.В. и И.И. –
горски инспектори при РДГ-Берковица, получили молба за съдействие от техни
колеги от ДГС „Миджур“-Чупрене, които пък имали информация за нерегламентирано
съхранявани дърва в дом на ФЛ в с.Д. Л..,общ.Ч.. Така В. и И. посетили имота, съобщен им в молбата и установили, че това е
къща с двор в с. Д. Л., обл.В., на ул.“Д. Б.“ № 21, обитавана от М.Т.И. от с.с. При пристигането им на мястото, в двора на
имота те констатирали наличието на дърва
за огрев – орехови – общо 0,80 пр.куб.м. без да са маркирани с някаква марка, а
от Мл.И. /след поискване/ разбрали, че той няма и превозен билет за дървата.
Мл.И. заявил, че дървата са от негов собствен имот в селото и затова са без
марка и превозен билет. Представил на проверяващите превозен билет за други
дърва – друг вид, които си бил закупил по надлежния ред за огрев преди това –
м.12.2019 г. Св. Д.В. съставил констативен протокол за установеното от него и колегата
му, в присъствието на полицейски служител, който също бил на мястото в с. Д. Л. / П.А. – мл.ПИ/, а и на самия М.И.. Последният обаче, не подписал протокола, за
което направил саморъчно отбелязване – че отказва. На база на видяното и
протокола, св.В. решил да бъде съставен и акт по ЗГ на Мл.И., и така оформил и
АУАН № 300/10.03.2020 г., като свидетел на съставянето на акта и установяване
на нарушението, в него се подписал И.
Бл. И.. Актът е съставен за нарушения по чл.213 ал.1 – по т.1 и по т.2 от ЗГ,
изразени в съхранение на дървесината без марка / КГМ, ОМ или ПМ/ и превозен
билет. Мл.И. отказал да подпише и
съставения акт, което е удостоверено с три имена и подпис на трето лице. След
което обаче, Мл.И. лично вписал възражения в акта – че дървата са от негово орехово дърво и са
в малко количество. Самите си възражения – нарушителят подписал. Дървата не
били задържани от служителите на РДГ-Берковица, а оставени на разпореждане на
нарушителя. В тридневния срок след съставяне на АУАН, М.И. депозирал пред АНО
писмени възражения – в същият смисъл на устно заявеното от него пред
проверяващите, описано и в жалбата.
На 07.05.2020 г. въз
основа на акта е издадено обжалваното НП
300/2020 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
При съставянето на акта и при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ,
които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира за безспорно установени единствено
фактите на : съхраняващи се на 10.03.2020 г., в с.Долни Лом, обл.Видин, на ул.“Д.Б.“ № 21 – в двора на имота, дърва без
марка / КГМ, ПМ или ОМ/ и без превозен билет за тях, описани подробно в акта и
НП. Служителите на РДГ-Берковица, на 10.03.2020 г. са констатирали неоспоримо
приетите от съда за истинни факти – в посочения имот в АУАН и НП, обитаван от
жалбопод. М. Т. И. имало общо 0,80 пр.куб.м. дърва от вида „орех“. Върху тези дърва не била поставена никаква
марка. На св.Д.В. и колегата му И. не бил показан превозен билет за тези именно
дърва. Тези факти не е и оспорват от жалбоподателя. Така отговорността на
последния е била ангажирана за нерегламентирано съхранение на дървата в имота
му - по двата текста на закона – чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – без да имат
поставена КГМ, ОМ или ПМ, и без да има издаден превозен билет за тях.
Съдът намира за недоказано по един безспорен начин
извършването на приписаните на нарушителя деяния, поради неустановени по такъв
безспорен начин за налични всички елементи на съставите на приписаните
нарушения.
На първо място, жалбоподателят оспори в съда, а това е
направил и в хода на админ.нак. производство пред АНО, дори още пред
актосъставителя - при извършваната му проверка,
произхода на дървата, заварени в имота му. Мл.И. изложи, че дървата да
от негов имот – градина, находяща се в границите на населеното място – с.Д. Л., общ.Ч., и всъщност са част от пречупено дърво, без да е имало сеч на такова. Не
се спори и от двете страни по делото , че дървата са от вида „орех“. Самите
свидетели на въззиваемата страна пред съда потвърдиха, че Мл.И. още на мястото
на проверката е обяснил откъде и защо се намират дървата в двора на къщата,
където живее. Никой обаче не е направил проверка на така изложените още на
10.03.2020 г. обстоятелства. Т.е. „разследването“ в хода на проверката на място
и в последствие – като контрол от страна на самия АНО, не е проведено
всестранно , обективно и в пълнота. Фактът, откъде са „взети“ дървата, т.е.
в какъв вид имот са били и на кого е той, е от съществено значение за режима на
тяхното добиване и транспортиране.
Безспорно ЗГ е приложим за горските територии ,
формиращи „горския фонд“ на страната, и дефинирани като понятие в закона. За
дървета, добивани и извозвани, транспортирани от този фонд – чл.213 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗГ указва законосъобразния начин
те да бъдат обект на изброените дейности.
Когато дървесина се намира в имоти, извън горския
фонд, нейното добиване и транспортиране се извършва по съвсем друг ред –
регламентиран от ЗОСИ и от ППЗГ. Този по-различен ред се отнася и за „трайните
насаждения“ – като ореховото дърво, дори и за плодовете от такова – чл.2 ал.1
т.2 и т.4 ЗОСИ, а дори и когато подобни дървета /извън ГФ/, като вид
„селскостопанско имущество“ се намират в
границите на населените места – чл.2
ал.3 и чл.3 от ЗОСИ. Подзаконовият нормативен акт на ЗГ – ППЗГ, в чл.131
„б“ ал.1 и ал.2 , също пренасочва
приложимия режим на контрол върху дървесина, добита извън ГФ - към по-различни
правила.
Всички изброени до тук норми, извън ЗГ – т.е. тези от
ЗОСИ и ППЗГ, указват, че дървесина, добита извън горския фонд, по реда на ЗОСИ,
се маркира преди сечта й с марка, собственост на съответната община /независимо
чий е имота – общински или на частни лица/, също - кой може да борави с такъв
вид марка – длъжностни лица, определени от кмета на съответната община, и кой издава надлежния документ – превозен
билет или удостоверение, с реквизитите на превозен билет / също оправомощени от
кмета длъжностни лица/. В чл.40 от ЗОСИ са предвидени и състави на нарушения по
този закон и наказанията за подобни провинения, налагани по актове, съставени
от лица по чл.44 от същия закон.
Допълнително чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, предвиждат
по-специална закрила на ореховите дървета, уредени в нарочна Наредба на МЗХГ.
Такава съществува - НАРЕДБА № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от министъра на земеделието и
хранителната промишленост, обн. в ДВ бр. 52 от 29.06.1976 г., неотменена и до
днес , и действаща и към момента на нарушението / чл.10-14 , касаещи ореховите дървета/.
В настоящия казус, оспореното
обстоятелство от нарушителя Мл. И. – мястото на добиване на ореховата дървесина
, въобще не е изяснявано от
актосъствителя и АНО, с оглед определяне приложимите нормативни актове, вкл. и
компетентността на актосъставителя и АНО.
Самите св.В. и И. заявиха, че на мястото на проверката
Мл.И. им е съобщил откъде са дървата в двора му, но те – свидетелите – не са
изследвали верността на твърденията в тази насока. Жалбоподателят твърди, че
добиването на дървата и пренасянето им в двора му се е случило поради настъпило
природно бедствие и отчупване и падане на пътя –улица, в селото, на част от
орехово дърво, намиращо се в градина в същото село. Поради това и Мл.И. не е
сметнал за нужно да се маркират дървата и издаде билет за пренасянето им в
двора му. Дори и да не е прав извода си жалбоподателят – че не са били
необходими марка и превозен билет / т.е. такива биха били нужни, за да се спази
закона – ЗОСИ и ППЗГ/, то самото не изясняване на обстоятелството за място на
нахождение на ореховата дървесина, преди добива й , води до недоказаност по
безспорен начин на приписаните деяния, тъй като при друг произход на
дървесината / не от горска територия, част от ГФ/ – са съвсем други приложимите
норми за контрол върху упражнените дейности – по добив и транспорт, както и
правомощия на контролните органи /законосъобразността на добива и транспорта им
се осъществява не от служители на ИАГ, а от оправомощени служители на
общината-по местонахождение на имота, по реда на ЗОСИ, в който случай състав на
деяния по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – отново няма/. Задължение на АНО е
било да изясни правилно фактическата обстановка по случая, да събере безспорни
доказателства за случилото се, за да
изгради правилен правен извод – относно вина и авторство на деяние, както и относно
приложимите материални правни норми /с оглед своята или не компетентност/.
Възможността, дървата, предмет на АУАН и НП, да са добити в извън горска
територия – от земеделски имот или такъв включен в границите на населено място,
внася достатъчно съмнение в обвиненията, т.к. би означавала, че режимът на
маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й – са
по-различни. Марката е единствено “общинска” и се поставя от длъжностно лице,
определено от кмета на общината, а и превозният билет също се издава от него.
АНО и в с.з. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдяната от него
на практика фактическа обстановка за приложимост на ЗГ, при направеното
оспорване от страна на жалбоподателя.
Още повече - деяние изразено в съхранение на не маркирана
с общинска марка, ако такава е трябвало да има дървесината, би било несъставомерно по чл.213
ал.1 т.1 от ЗГ – където законодателят е въвел забраната за извършване на
изброени действия с дървесина, не маркирана единствено с “КГМ или производствена такава”. Т.е. тук дори няма съставомерен
признак “липса на общинска марка”/ за добивана дървесина по реда на ЗОСИ и
поставяна марка по съвсем друг ред – чл.131 а от ППЗГ/. Няма в ЗГ и състав за съхранение на
дървесина без превозен билет, ако тя е добита по реда на ЗОСИ, а това – добива
й, не е изяснено по казуса. / чл.32 и чл.34 ЗОСИ въвеждат изпълнително деяние –
забрана за отсичане на определени дървета, овощни или горски, опазвани по този
закон, а чл.40 ал.1 – и санкциите за подобна сеч – на такива дървета
именно/.Ако това би бил приложимият закон – ЗОСИ, то други биха били и
контролните органи – актосъставители и АНО / Директорът на РДГ не е оправомощен
в случая, видно то представената Заповед в този смисъл на МЗХ, издадена въз
основа на други закони, изрично посочени в нея/.
Или , като цяло, съдът намери за недоказани деянията,
вменени на Мл. И., поради недоказаност на приложимите материални норми – състав
на деяния, правна квалификация на същите, а и следващата от различните норми и
компетентност на актосъставителя и АНО.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 300/07.05.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, с
което на М.Т.И. ***, с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ,
са наложени наказания „глоба” в размер
на по 100,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: