Номер 93012.10.2020 г.Град гр.Монтана
Районен съд – МонтанаПърви състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. МАРКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. МАРКОВА Гражданско дело №
20201630101810 по описа за 2020 година
Заседанието е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът Л. И. И. от гр.Монтана, чрез пълномощника си адв.Любляна
Аврамова, АК Монтана предявява срещу ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, гр.София иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК,
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми по
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, от 26.01.2012г. по ч.гр.дело № 82108/2011г. на РС
Монтана.
Поддържа, че срещу него е образувано ИД № 20197480402270 по описа
на ЧСИ Мая Иванова. с рег. № 748 на КЧСИ, с район на действие
юрисдикционния район на Окръжен съд-Монтана, като твърди че поканата за
доброволно изпълнение с изх. № 4365/21.02.2020г. на ЧСИ Мая Иванова и
към настоящия момент не му е надлежно връчена.
По изпълнително дело № 20197480402270 е описано, че дължи на
взискателя ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, сума в общ размер
на 9 963,27 лева, от които: главница в размер на 3 958,67 лева, законна лихва
в размер на 3 312,94 лева за периода от 16.12.2011г. до 06.03.2020г.;
неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и др./ в размер на
1268,52 лв.; разноски по изпълнителното дело в размер на 150,00лв.; 1 053,50
лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в
размер на 219.64 лв.
За публичните държавни вземания, описани в съобщението за
1
образувано дело в размер на 219,64 лв. заявява, че са заплатени от него
доброволно в ТД на НАП Велико Търново, клон Монтана.
Ищецът поддържа, че частно гражданско дело №82108/2011г. по описа
на Районен съд Монтана е било образувано по Заявление от ,,БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр.София и по делото е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.12.2011г. и изпълнителен лист от
26.01.2012г. По молба на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е
било образувано изпълнително дело №773/2012г. по описа на ЧСИ Мая
Иванова. От справка по посочено изпълнително дело е установено, че същото
е било прекратено от съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал.1 т.8 от
ГПК на 21.03.2018г., като това е отразено на ИЛ и последното удостоверено
от ЧСИ изпълнително действие е било извършено на 10.05.2013г.
От данните по делото било видно, че към 11.11.2020г. /дата на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело/ ответникът по
иска ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е бил конституиран, като
взискател, а основанието е договор за цесия от 15.05.2015г. между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, като Цедент и ответника, в
качеството на цесионер.
След прекратяване на ИД № 773/2012г. по описа на ЧСИ Иванова, с
молба вх. № 20378/ 11.11.2019г. ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД са инициирали образуване на ново ИД с № 20197480402270.
От материалите по новообразуваното дело е видно, че последното
реално извършено действие по принудително изпълнение срещу длъжника по
ИД в негово лице е било извършено на 10.05.2013г. и представлява
разпределение на събрана сума по вносна бележка с № от 07.05.2013г.
Заявява, че от последното извършено изпълнително действие по
изп.дело №773/2012г. по описа на ЧСИ Мая Иванова до датата на образуване
на ИД № 20197480402270 по описа на същият съдебен изпълнител е изтекла
погасителната давност за принудително събиране на вземанията по смисъла
на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че образуваното изпълнително производство
20197480402270 по описа на ЧСИ Мая Иванова, както и принципа, че макар и
2
изтекла, погасителната давност не се прилага служебно от Съда, обосновава
правния му интерес да предяви настоящия иск за установяване, че не дължи
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД сумите, както следва:
главница в размер на 9 963,27 лева, от които: главница в размер на 3 958,67
лева, законна лихва в размер на 3 312,94 лева за периода от 16.12.2011г. до
06.03.2020г.; неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./ в
размер на 1 268,52 лв.: разноски по изпълнителното дело в размер на
150,00лв; 1 053.50 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични
държавни вземания в размер на 219,64 лв.
Поддържа, че от данните по ИД № 773/2012г. по описа на ЧСИ Мая
Иванова безспорно се установява, че последното валидно извършено
действие е 2013г., а именно с разпределението на събрана сума по вносна
бележка от 07.05.2013г. на дата 10.05.2013г.
Ето защо, считано от 10.05.2013г. нататък, по отношение именно на
процесното вземане не са предприемани изпълнителни действия. При това
положение и по силата на чл.433. ал.1, т.8 ГПК, на 10.05.2015г. е настъпило
прекратяване на изпълнението по право, съобразно горните разяснения,
въпреки че постановлението за прекратяване на ЧСИ е с дата 21.03.2018г.
Счита, че от това последно по време изпълнително действие на
10.05.2013г., е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането за
главницата и три годишна давност за вземанията за мораторна лихва, като
срокът е изтекъл на 10.05.2016 година, съответно на 10.05.2018г., който
момент предхожда завеждането на настоящото производство.
С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи следните суми: главница
в размер на 3 958,67 лева, законна лихва в размер на 3 312,94 лева за периода
от 16.12.2011г. до 06.03.2020г.; неолихвяеми вземания /мораторна лихва,
обезщетения и т.н./ в размер на 1 268,52 лв.; разноски по изпълнителното дело
в размер на 150,00лв; 1 053.50 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и
публични държавни вземания в размер на 219,64 лв.
Моли за присъждане на разноските в производството.
3
Прилага писмени доказателства и прави искания за допускане на
допълнителни доказателства.
Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД гр.София,
чрез пълномощник юрисконсулт Камелия Красимирова Тодорова, в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по
предявения иск. Поддържа, че предявения иск е процесуално допустим, но по
същество на иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Приложение в настоящия случай следва да намери общият петгодишен
давностен срок, като твърди, че давността по отношение на вземането е
прекъсвана, поради което към момента не е изтекла. Ответникът заявява, че с
образуването на изпълнителното дело давността за вземането се счита за
прекъсната по силата на чл.116, б.в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС
№3/ 18.11.1980г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД. Освен това
следва да се има предвид, че погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Излага
подробни доводи и навежда задължителна практика на ВКС, обективирана в
редица решения и постановления.
Поддържа, че от датата на образуване на изп.дело №773/2012г. по описа
на ЧСИ Мая Иванова – 05.10.2012г. до датата на постановяване на ТР от
26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира приложение
цитиранато ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният
момент, от който започва да тече 5-годишна давност е датата 26.06.2015г. и
оттук следва, че датата, на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020г., ако не са предприемани никакви изпълнителни действия в този
период.
В условията на евентуалност поддържа, че по време на образуваното на
05.10.2012г. изп.дело №773/2012г., перемирано, и впоследствие образуваното
въз основа на същия изпълнителен лист изп.дело №2270/2019г. и двете по
описа на ЧСИ Мая Иванова, по желание на взискателя са били предприети
изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност,
видно от преписката по изпълнителното дело. Погасителната давност е била
4
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
изпълнителни действия, което доказва отношение за активно събиране на
сумите по изпълнителните листове.
Прилага писмени доказателства, както и заявява искане за събиране на
допълнителни доказателства.
Съдът приема исковата молба за редовна с оглед изискванията на
чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, а предявения иск - за процесуално допустим.
Правното основание на предявения иск е по чл.439, ал.1 от ГПК,
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична
сума.
Съдът намира, че следва да се приемат представените с исковата молба
и с отговора писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на спора.
Съгласно чл. 140, ал. 3 от ГПК следва да се насрочи открито съдебно
заседание, както и да се уважат направените искания за доказателства.
Водим от горното, Районният съд
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 140, ал. 3 вр. с чл. 146 от ГПК ОБЯВЯВА ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
1.Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
2.Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, по силата на което, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения, като има предвид,
че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях – чл. 153 от ГПК.
ПРИЕМА като доказателства по делото, документите, представени с
исковата молба и отговора, съгл. приложените описи.
5
ПРИКАНВА страните към спогодба или други способи за доброволно,
извънсъдебно уреждане на спора.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за прилагане заверени копия на изпълнително дело
№ 773/2012г. и изпълнително дело №20197480402270 и двете по описа на
ЧСИ Мая Иванова, като указва на страните, че следва да внесат такса по
сметката на ЧСИ Мая Иванова по Тарифата за таксите, събирани от ЧСИ, за
заверените преписи от двете изпълнителни дела.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 20.01.2021г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящето определение, на ищеца и препис от отговора и
доказателствата на ответника.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6