Решение по дело №2428/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 25.01.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, II-д  гражданско отделение,  в публичното заседание на двадесет и пети октомври през 2017 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     мл.с.БИЛЯНА КОЕВА

при секретаря И.Коцева,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2428 по описа за 2016  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.196-211 ГПК /отм./  вр. с & 2, ал.1 ГПК.

            С решение от 02.07.12 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 825/08 г. е признал за установено по исковете на Ж.Х.Г., Х.П.Д. и С.П.Д. ***, А.А.Т., Й.П.И., И.К.П., В.Н.И., А.Н.К., „А.п.“ ООД, Ю.С.П. и В.С.Н. правото на собственост върху следния недвижим имот - пл. № 157 от кв. 197, м. „Лозенец-втора част“, по плана на гр. София, одобрен със заповед № 549/31.12.1980 г.с площ от 242 кв.м., от които 84 кв.м. попадат в УПИ XII-156 с граници на тази част от север, изток и юг - имот пл. № 156, а от запад - улична per.линия на бул. „*******” и 158 кв.м. при граници от север, запад и юг - бул. „*******”, а от изток - улична рег.линия на бул. „*******”, като тази част е отредена за разширение на бул. „*******”, съгласно рег.план, одобрен със заповед № РД-05-50-739/20.12.1994 г. и потвърден с протокол № 56/6.8.2003 г. на СОС.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищците К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“.

            С решение от 23.05.12 г. СРС е отхвърлил молбата на К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“ за допълване на решението, постановено на 02.07.12 г. по гр.д.№ 825/08 г. на СРС, 31 с-в, като се иска „да бъдат намалени с по 84 кв.м. от УПИ XII-156 площите на нотариалните актове на ответниците, като противоречащо на вече признатото за установено с решението; да бъде призната за неразделна част от решението скица-копие от рег. план”, представена на л.152 от делото.

            Срещу решението от 02.07.12 г. е постъпила въззивна жалба от А.А.Т..Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие със  събрания по делото доказателствен материал и при непълнота на доказателствата.Излага оплаквания, че съдът неправилно е приел, че отчуждаването на имота е отчуждено, без да е налице заповед с номер и дата за това.Твърди, че със заповед № А-0-07-1307/20.06.1978 г. на председателя на ИК на СГНС е отчужден имот пл.№ 158 от кв.157, като впоследствие е представена повторна такава, в която е посочен имот пл.№ 157 от кв.157, но без да е отразено, че се поправя другата такава.Поддържа становище, че съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол на заповедта и да отмени една от тях.Твърди, че въпреки предоставената й възможност ищецът не е доказал по безспорен начин претенцията си.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.

            Решението от 02.07.12 г. е обжалвано и от „А.п.“ ООД.Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост.Твърди, че съдът не е изследвал обстоятелството кой е владял процесния имот и кой го владее понастоящем, което е от значение за наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск, нито е обсъдил възражението за придобивна давност на ответниците.При постановяване на решението съдът не е съобразил и  разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в редакцията й след 1997 г.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.

            Постъпила е въззивна жалба и от В.С.Н. чрез особения представител адв.Л.Д. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Въззивникът твърди, че от събраните доказателства не се установено безспорно, че е налице идентичност между процесния имот и имота, описан в нотариален акт № 126/24 г., нито с отчуждения от наследодателя на ищците имот.Неправилно съдът е приел, че към датата на влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаване е действал регулационния план, одобрен със заповед № 549/31.12.1980 г., а не № РД-50-09-739/28.12.94 г., както и че в случая са приложими разпоредбите на ЗУТ, а не на ЗТСУ /отм./.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.

            Решението от 23.05.12 г. е обжалвано от К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“ с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, като излага твърдения, че съдът не е събрал доказателства за установяване на обстоятелството, че след разделянето на имот пл.№ 3 на два имота-пл.№ 157 и № 158 поради непроведена делба преди отчуждаването ищците са съсобственици на по ½ ид.част от имотите.Моли съда да отмени обжалваното решение и да допълни решението от 02.07.12 г.Оспорва въззивната жалба на „А.п.“ ООД и на А.А.Т..

            Ответниците по въззивната жалба- Ж.Х.Г., С.П.Д. и Х.П.Д. оспорват въззивните жалби на ответниците и на третото лице-помагач.Твърдят, че заповед за отчуждаване № А-0-07-1307/20.06.78 г. касае процесния имот, за което е представила втори екземпляр от същата, и че имот пл.№ 158 е бил отчужден със заповед № А-0-07-1232/13.06.1978 г. и касае друга преписка.Молят съда да остави в сила обжалваното решение.

            Постъпила е въззивна жалба и от третото лице помагач- К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“ срещу решението от 23.05.12 г.

            Останалите ответници по въззивната жалба на третото лице-помагач не вземат становище по нея.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание  чл.97, ал.1 ГПК /отм./.Ищцецът-П.И.Д. твърди, че е собственик по наследство от майка му М.С.Д. на обособен поземлен имот /ПИ/ 157, кв.197, м. „Лозенец-2-ра ч.” по плана на гр.София с административен адрес-бул. „********с площ от 242 кв.м., част от които с площ от 180 кв.м. попадат в обхвата на урегулиран поземлен имот /УПИ/ XII по регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-50-738/28.12.94 г.Имотът е закупен от дядо му С.В.с нотариален акт № 126, н.д.№ 1086/24 г. с площ от 312,75 кв.м., като част от съсобствен имот с площ от 625,50 кв.м.По спогодително рег.№ 9399/20.06.1924 г. с другия съсобственик С.В.е получил право да ползва южната, лицева част от имота, върху която е построил жилищна сграда, като за достъп до задната част от имота е осигурен коридор покрай източната част с ширина 2 м при запазена съсобственост.Във връзка с разширение на бул. „*******” съгласно регулационен план, одобрен със заповед № 566/21.12.1968 г., имотът е п-л № 3, кв.197, м. „Лозенец-Ан.И.” с площ от 600 кв.м. с граници: бул. „*******”, парцел № 4, парцел № 6 и парцел № 2.Твърди, че два месеца преди отчуждаването на имота по регулационния план, одобрен със заповед № 159/17.04.1978 г., парцел 3 е разделен на два УПИ № № 157 и 158, кв.157, всеки с площ от по 242 кв.м.Твърди, че регулацията не е пиложена, поради което съсобствеността е останала в сила и за двата парцела, а регулационната линия не е станала имотна граница.Със заповед № А-0-07-1307/20.06.1978 г. процесният имот е отчужден на основание чл.95 ЗТСУ.С решение от 09.05.96 г. по адм.д.№ 969/95 г. на СГС, III-а с-в собствеността на имота е възстановена наМ.Д..По време на административното производство при непълна кадастрална основа със заповед № РД-09-50-739/28.12.94 г. в нарушение на чл.29, ал.2 ЗТСУ, УПИ XII, кв.97, м. „Лозенец 2-ра ч.”, с площ от 698 кв.м., върху който попадат части от имоти пл.№№ 154,155,156,157,158 и 159, е отреден единствено за имот пл.№ 156, участващ с площ от 150 кв.м. при участие на имоти-пл.№ № 154, 155,157,158 и 159 общо с площ от 458 кв.м., от които само имот пл.№ 158 участва с площ от 242 кв.м., а имот пл.№ 157-с площ от 118 кв.м.В нарушение на решение на ВНС от 17.08.1990 г. е издадена заповед № РД-09-280/27.09.95 г. кметският наместник на ТОА „Лозенец”-СГО и е създадена комисия по чл.265 ЗТСУ и е взето решение да се направи замяна и да се продадат 458 кв.м. държавна собственост от парцел XII, от които 180 кв.м. са собственост на ищеца и тъй като втората ½ ид.част от имоти пл.№ № 157 и 158, образувани от п-л 3, и тъй като втората ½ ид.част от тези два имота не е реституирана, ищецъ е съсобственик с по ½ ид.части със СО.Със заповед № РД-57-1352/27.12.96 г. кметът на СО е наредил процесният имот да се отпише от актовите книги за общинска собственост и да се предаде владението на майка муМ.Д..Със заповед № РД-09-231/07.10.98 г. на кмета на СО-р-н „Лозенец“ е одобрено попълването на кадастралната основа на имотните граници на процесния имот, но по жалба на А.Т. заповедта е прогласена за нищожна с решение по адм.д.№ 1518/98 г. на СГС, влязло в сила през 2001 г.Със заповед № РД-09-280/10.09.01 г. на кмета на СО-р-н „Лозенец“ е одобрено попълването на кадастралната основа на верните имотни граници на процесния имот, но с решение на СГС по жалба на „А.п.“ ООД заповедта е прогласена за нищожна.Твърди, че от скица № АБП /79/ от 30.06.04 г. на СО-р-н „Лозенец” е установено, че неправилно като имотни граници са отразени регулационната линия между парцели № 157 и № 158 по невлязла в сила регулация и оградата, изпълнена по съглашение от 1924 г. на 2 м от югозападната имотна граница на п-л 3, от който са образувани двата парцела пл.№ 157 и пл.№ 158, на които ищецът е съсобственик със СО и е поискал общината да поправи тази очевидна грешка, но му е било отказано.Твърди, че при това положение за него е налице правен интерес да установипо отношение на Столична община, А.А.Т., Й.П.И., И.К.П., Н. К.Н. и „А.п.” ООД, че ищецът е собственик на ПИ с пл.№ 157 от кв.197, м. „Лозенец”-2 ч. по плана на гр.София с площ от 180 кв.м. с граници: от северозапад-бул. „*******”, от североизток-имот пл.№ 156, от югоизток и югозапад-имот пл.№ 395 с идентификатор 44912.3686.40 с административен адрес: гр.София, бул. „********като част от съсобствен имот със СО, целият с площ от 360 кв.м.

С определение от 18.11.09 г. първоинстанционният съд е конституирал К.К., действащ като ЕТ „К.К.” като трето лице-помагач на ищците.С определение от 05.10.11 г. като трето лице-помагач на „А.п.” ООД е конституиран „О.п.” ООД.

Видно от нотариален акт № 126, н.д.№ 1086/1924 г., вписан със записка за вписване на 26.05.1924 г. С.П.В. е закупил дворно място, находящо се в гр. София, м. Лозеница и състоящо се от 312,75 кв.м. при съседи: П.И., А.В., К.Н. и път.

Със спогодително от 19.6.1924 г., оформено с нотариална заверка на подписите, С.В.е учредил на П.И.сервитутно право на свободно минаване през неговия имот.

Видно от удостоверения № 584/а/10.02.75 г. на Благоевски РНС и № 186/16.01.09 г. С.В.Б. е починал на 04.01.1973 г. и е оставил за наследници: С.А.Б.а, починала през 1974 г., М.С.Д. и Р.С.В.а.М.Д. и С. се е отказала от наследството на С.Б. и С. Б.а и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 39/75 г. /удостоверение на СРС, пр.вх.№ 8813/75 г./12.02.75 г./.

Видно от удостоверение за наследници № 1611/92 г. на община „Красно село” Р.С.В.а е починала на 14.10.87 г. и е оставила за наследник М.С.Д..

            Със заповед № А-0-07-1307/20.06.78 г. на основание чл.95 ЗТСУ е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул. „*********, съставляващ имот пл.№ 158 от кв.157, собственост на Р.С.В.а, като собственикът бъде обезщетен с жилище.Представена е и заповед със същия номер и дата, в която е посочено, че отчужденият имот е пл.№ 157.Представен е и протокол на СГНС рег.пр.№ 33/78 г. за отчуждаване на имот пл.№ 157, бул. „*********, собственост на Р.С.В.а за нуждите на СГНС-обществено строителство и озеленяване.Представен е и акт за държавна собственост № 3828/31.10.90 г., в който е отразено, че съгласно заповед № А-0-07-1307/29.06.78 г. е отчужден имот пл.№ 157 от кв.157, находящ се на ул. „*********с отбелязване от 06.01.97 г., че имотът е отписан на основание заповед № РД-57-1352/27.12.96 г. на кмета на СО.

Със заповед № А-0-07-1232/13.6.1978 г. /л. 197/ на основание чл.95 ЗТСУ е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул. ********, съставляващ имот пл. № 158, от кв. 157, собственост на наследниците на П.И.: Н. П. И., А. П.И., А. П.И., М.С.Б., С. К.К..

            С решение от 09.05.95 г. СГС, III-а отд., по ахд № 969/95 г. е отменил заповед № РД-54-147/28.05.93 г. на кмета на СГО, с която е отказано на М.С.Д. като наследница на Р.С.В.а отмяна на отчуждаването на имот пл.№ 157 от кв.157, м. „Лозенец”, находящ се на ул. „********* в гр.София, като незаконосъобразна, и е отменил отчуждаването на имот пл.№ 157 от кв. кв.157, м. „Лозенец”, находящ се на ул. „*********, извършено със заповед № А-0-07-1307/20.06.1978 г. на председателя на ИК на СГС по жалбата на М.С.Д..Върху решението е направено отбелязване, че сумата от 230,10 лв., представляваща разлика между стойностите на отчуждения и отстъпения в обезщетение имоти е внесена с вносна бележка от 19.07.96 г. /представена по делото/.

            Със заповед № РД-57/1352/27.12.96 г. кметът на СГО на основание цитираното решение на СГС е наредил да се отпише от актовите книги за общинска собственост акт № 3828/31.10.96 г. в р-н „Лозенец” и да се предаде наМ.Д. владението на дворно място от 242 кв.м., предтавляващо имот пл.№ 157, кв.157, м. „Лозенец”, ул. „Г.Т.” / „********

            Въз основа на съдебното решение П.И.Д. се е снабдил с нотариален акт за собственост № 11 по н.д.№ 466/04 г. на имот пл.№ 157 от кв.197, м. „Лозенец”-II ч. по плана на гр.София,бул. „********с площ от 242 кв.м., от които 84 кв.м. са част от УПИ XII  и 158 кв.м. са отредени за разширение на бул. „*******”.

            Видно от удостоверение за наследници № 429/18.05.02 г. М.С.Д. е починала на 26.04.02 г. и П.И.Д. е неин наследник по закон.

            От представеното удостоверение за наследници №2589/15.05.08 г. на СО-р-н Лозенец е установено, че П.И.Д. е починал на 09.05.08 г. и е оставил за наследници по закон: Ж.Х.Г., Х.П.Д. и С.П.Д..

            Със заповед № РД-09-231/07.10.98 г. е одобрено попълването на кадастралната основа на имотните граници на имот пл.№ 157, кв.197, м. „Лозенец”-II ч., гр.София по кафявите линии АБВГА, както е означено на скицата към заповедта.

            Със заповед №  09-280/10.09.01 г. на кмета на СО-р-н „Лозенец” на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ/ вр. & 6, ал.6 ПЗР на ЗУТ и чл.90 ППЗТСУ е одобрено попълването на верните имотни граници на имот пл.№ 157, кв.197, м. „Лозенец”-II ч. по кафявите линии и букви АБВГДА за имот пл.№ 157, както е отразено на скицата към констативния акт.

            С решение от 30.05.08 г. по адм.д.№ 94/08 г. СГС, III-ж с-в е отменил по жалба на „А.п.” ООД, В.С.Н. и Ю.С.П. заповед № 09-280/10.09.01 г. на кмета на СО-р-н „Лозенец”, с която е одобрено попълване на верни имотни граници на имот пл.№ 157, кв.197 по плана на гр.София, м. „Лозенец”-II ч. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

            С нотариален акт № 14 по н.д.№ 853/03 г. /р-л II/ Ю.С.П. и В.С.Н. са прехвърлили на „А.п.” ООД 1/7 идеална част от УПИ XII-156 от кв.197, находящ се в гр.София, бул. „*********м. „Лозенец”, целият с площ от 698 кв.м. в замяна на прехвърлени имоти, описани в р-л I, т.1.1 и т.1.2 от нотариалния акт.

            С нотариален акт № 93 по н.д.№ 5472/95 г. А.А.Т., Й.П.И., Н. К.Н., И.К.П., Ю.С. Н. и В.С.Н. са признати за собственици по регулация на недвижими имоти, придадени по регулация към п-л XII-156 от кв.197 по плана на гр.София, м. „Лозенец”, а именно: празно дворно място с площ от 90 кв.м., представляващо част от имот пл.№ 155 при съседи:от север-имот пл.№ 155, от две страни-собствения имот пл.№ 156 и от изток-място на СГО.

            С нотариален акт № 186 по н.д.№ 186/10 г. е оформен договор, по силата на който „А.п.” ООД е дарил на „О.п.” ООД притежаваните 2/7 ид.части от УПИ XII-156 от кв.197 в гр.София, м. „Лозенец”-II ч.

Видно от препис от срочната книга на III- В отделение на СГС с решение по а.х.д.№ 1468/96 г. заповед № РД-09-50-739/94 г. е обявена за нищожна и преписката е върната на УАГ за ново произнасяне. Видно от удостоверение от ВАС с решение от 27.12.2002 г., по адм.д. № 8811/2002 г. на II отд. е оставено в сила решението на СГС, постановено по АХД 1468/1996 г.

С протокол № 56/06.08.03 г. на СОС, с решение № 85 по т.87 на основание § 187 ПЗР на ЗИДЗУТ, са потвърдени заповедите на главния архитект на София, издадени на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ /отм./, съгласно приложение № 1, което включва и заповед № РД-50-09-739/28.12.1994 г. за ЗРПК за м. Лозенец.

            От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на в.л.Б.Х. е установено, че  имотът, описан в нотариален акт № 126/1924 г. е бил част от имот № 3 и с този имот е бил нанесен в регулационния план /РП/ на м. „Лозенец”, утвърден със заповед № 162/15.6.1967 г.Около 1975 г. по кадастралния план, част от бившия имот пл.№ 3 е бил нанесен като два отделни имота с пл.№ № 157 и 158.По този начин имотите са нанесени и в РП, утвърден със заповед № 549/31.12.1980 г. и попадат в кв.157-за общ.строителство и озеленяване и в терен, предвиден за улица.Отчужденият имот със заповед № А-0-07-1307/20.06.78 г. е имот пл.№ 158, собственост наР.Ст.В.а.След отчуждаването имот пл.№ 157 е нанесен в актуалния кадастрален план в к.л. 475 и к.л.498, м. „Лозенец”-II ч., утвърден със заповед № РД-05-50-739/20.12.94 г.По действащия кадастрален план процесният имот пл.№ 157 попада: 158 кв.м.-в бул. „*******” и 84 кв.м.-в УПИ XII-156 от кв.197.

            От приетата пред настоящата инстанция техническа експертиза на в.л. Б.Х. е установено, че УПИ XII-156, кв.197 е създаден още с регулацията от 1994 г. и е отреден за имот пл.№ 156.Собствениците на УПИ XII-156, кв.197 са се снабдили с нотариален акт за собственост № 93, н.д.№ 5472/95 г.Въз основа на заповед № РД-09-280/01 г. е одобрено попълването на имот пл.№ 157, кв.197 в м. „Лозенец”-II ч., като част от попълнения имот попада в УПИ XII, останалата част-от 158 кв.м. попадат в терен, отреден за бул. „Джеймс Баучър” /съгласно уточненията на в.л. в съдебно заседание/.За м. „Лозенец”, гр.София няма изготвени и приети кадастрална карта и имотен регистър.Имот пл.№ 157 не е нанесен в оригинала на актуалния кадастър.В кадастралния план, изготвен през 1994 г., послужил за кадастрална основа за дворищната регулация, утвърдена със заповед № РД-09-739/28.12.94 г., имотът е бил нанесен, а впоследствие е задраскан поради отчуждаване.Имот пл.№ 157 е нанесен само в регулационния план.Заповедта за попълване на кадастъра не е изпълнена по отношение на имот пл.№ 157.Действащият РП на м. „Лозенец” е одобрен със заповед № РД-09-50-739/20.12.94 г.Част от имота с площ от 84 кв.м. попада в УПИ XII-156.

            С молба от 29.08.12 г. третото лице-помагач- К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“, е поискал първонистанционният съд за допълни решението от 02.07.12 г. по гр.д.№ 825/08 г. на СРС, 31 с-в със следното: да бъдат намалени с по 84 кв.м. от УПИ XII-156 площите на нотариалните актове на ответниците, като противоречащо на вече признатото за установено с решението; да бъде призната за неразделна част от решението скица-копие от рег. план”, представена на л.152 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като в исковата молба се излагат твърдения, че ответниците оспорват правата му по повод заявено искане за попълване на кадастъра, поради което е възникнал спор за материално право.Наличието на титул за собственост на ответниците също обуславя такъв интерес.Неоснователно е възражението на въззивника „А.п.” ООД, че ищецът няма интерес от установителен иск, тъй като не е във владение на имота.Съгласно разясненията по т.2 от ТР № 8/12 г. по т.д.№ 8/12 г. на ОСГТК такъв интерес е допустим и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право.Допустимостта на установителния иск за имот, реституиран по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и представляващ реална част от самостоятелен парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот е призната и с ТР № 8/16 г. по т.д.№ 8/14 г. на ОСГК на ВКС, т.2/.

 

            Ищецът е доказал твърдяното от него придобивно основание-наличие на влязло в сила решение по чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.От приетата по делото техническа експертиза се установи идентичността на процесния имот с имота, предмет на нотариален акт № 126/24 г. и с отчуждения такъв.Неоснователни са оплакванията, че по делото не е доказано, че предмет на отчуждаването, извършено със заповед № А- 0-07-1307/20.06.78 г., е процесния имот.По делото е представена заповед със същия номер, в която е посочен имот пл.№ 157, представен е и протокол на СГНС, обективиращ решение за отчуждаване на същия имот, както и АДС, в който е посочено, че процесният имот е отчужден със заповед № А- 0-07-1307/20.06.78 г., както и заповед№ А-0-07-1232/13.6.1978 г., касаеща имот пл.№ 158, поради което от съвкупната преценка на доказателствата следва да се направи извод, че имотът е отчужден с посочения акт.Поради изложените съображения доводът, че съдът не е извършил косвен контрол за административния акт, е несъстоятелен.Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че в случая косвеният съдебен контрол върху съдебни решения за отмяна на отчуждаване, постановени в производство по чл.4 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е недопустим, тъй като след влизане в сила на чл.177, ал.1, изр.2 АПК т.4 от ТР № 6/06 г. е изгубило силата си в посочената част.Административният акт-отказът на кмета да отмени отчуждаването е бил отменен със съдебно решение, което има действие по отношение на всички /в този смисъл Р № 114/17 г. по гр.д.№ 933/16 г. на ВКС, I ГО, постановени по чл.290 ГПК/.

             От събраните доказателства се установи, че заповед № РД-05-50-739/20.12.94 г. за утвърждаване на регулационния план, е прогласена за нищожна със съдебно решение, поради което решението на СОС по протокол № 56/06.08.03 г. не е породило правни последици по отношение на нея, тъй като нищожността на административния акт е порок, който не може да бъде саниран.Следва да се добави, че с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение за реституция и на основание чл.86а от ППЗТСУ /отм./ е следвало да се извърши и попълване на кадастралния план с нанасяне на процесния имот.Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към датата на възстановяване на собствеността е бил в сила регулационния план, одобрен със заповед № 549/31.12.80 г.

            Неоснователно е и оплакването на въззивника „А.п.” ООД за придовибане на имота по давност, тъй като въпреки предоставената му от настоящата инстанция възможност същият не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си.Оплакването за наличие на разминаване в номера на квартала в мотивите и диспозитива на обжалваното решение са ирелевантни доколкото имотът е описан правилно в диспозитива на съдебния акт.

            Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя срещу решението от 23.05.12 г.Третото лице-помагач.Предметът на спора се очертава от ищеца.Първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане. Третото лице-помагач К. К.К., действащ като ЕТ „К.К. не е предявило иск, по който съдът да е бил длъжен да се произнесе с решение, поради което въззивната жалба срещу решението, с което се отказва допълване на решението от 02.07.12 г. е неоснователна.Неправилната квалификация на молбата по чл.250 ГПК вместо по чл.193 ГПК /отм./ не е основание за обезсилване на решението, тъй като първоинстанционният съд е спазил процедурата по чл.193, ал.2 ГПК /отм./ и е разгледал молбата с призоваване на страните.

            Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение от 02.07.12 г. в частта, с която е уважен иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на Ж.Х.Г., Х.П.Д. и С.П.Д. срещу А.А.Т., „А.п.“ ООД и В.С.Н., както и решението от 23.05.12 г., следва да бъдат оставени в сила.В останалата част решението от 02.07.12 г. е влязло в сила поради необжалването му.

            Разноски не се претендират от въззиваемите.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.07.12 г. на СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 825/08 г. в частта, с която съдът е признал за установено по исковете на Ж.Х.Г., Х.П.Д. и С.П.Д. срещу А.А.Т., „А.п.“ ООД и В.С.Н. правото на собственост върху следния недвижим имот - пл. № 157 от кв. 197, м. „Лозенец-втора част“, по плана на гр. София, одобрен със заповед № 549/31.12.1980 г.с площ от 242 кв.м., от които 84 кв.м. попадат в УПИ XII-156 с граници на тази част от север, изток и юг - имот пл. № 156, а от запад - улична per.линия на бул. „*******” и 158 кв.м. при граници от север, запад и юг - бул. „*******”, а от изток - улична рег.линия на бул. „*******”, като тази част е отредена за разширение на бул. „*******”, съгласно рег.план, одобрен със заповед № РД-05-50-739/20.12.1994 г. и потвърден с протокол № 56/6.8.2003 г. на СОС, както и решението от 23.05.12 г. на СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 825/08 г.

Решението е постановено при участието на К. К.К., действащ като ЕТ „К.К.“ като трето лице-помагач на ищците и на е конституиран „О.п.” ООД като трето лице-помагач на „А.п.” ООД.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 2.