Решение по дело №7480/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3269
Дата: 27 август 2025 г.
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20251110207480
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3269
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110207480 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М. Р., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 24-4332-019967 от 26.08.2024 г., издадено oт началник група
към ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е наказаното
лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му.
Жалбоподателят изтъква, че не е бил уведомен, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят се представляваше от адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпрати представител.

ПО ФАКТИТЕ:

На 21.05.2024г., около 16:05 ч., в гр. София, по бул. „Княз Александър
Дондуков-Корсаков“, жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил
1
марка/модел „Мерцедес МЛ350“, с рег. № ***, собственост на Н.Д.Й.
По същото време служители при СДВР-ОПП, изпълнявали служебните
си задължения и спрели за рутинна проверка управлявания от жалбоподателя
лек автомобил. След извършена справка в АИС „Пътна Полиция“
служителите на ОПП-СДВР установили, че регистрацията на процесното
МПС е служебно прекратена.
При тази хронология, в присъствието на жалбоподателя Р., е съставен
Акт за установяване на административно нарушение, в който е прието за
установено, че управлявайки лекия автомобил с прекратена служебно
регистрация, е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП. Актът бил
връчен на жалбоподателя.
С постановление от 17.07.2024 г., прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство, поради липса на данни за осъществено престъпление
от общ характер и материалите от образуваната преписка били изпратени по
компетентност на ОПП-СДВР.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, началник група към СДВР, издал оспореното наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на Г. М.
Р. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Петър Панов, както и приобщените на
основание чл.283 НПК писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
тъй като между тях липсват противоречия е изясняват в пълнота въпросите по
делото.

ПО ПРАВОТО:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от
материално и териториално компетентни органи, съобразно чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП. Актосъставителят и наказващият орган са надлежно
оправомощени, съобразно по делото заповеди.
Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2
ЗАНН, на основание изготвеното от прокурор при СРП постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, от която дата тече и
шестмесечният срок за издаването му.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. е
ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, която регламентира, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
2
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл.175,
ал.3, пр.1 ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
В процесния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП,
която гласи, че: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Безспорно се установява, че от обективна страна на 21.05.2024 г., около
16:05ч., в гр. София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка,
поради което е имал качеството „водач на МПС“.
Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по
категоричен начин да се изведе, че жалбоподателят Р. е осъществил така
вмененото му нарушение – виновно. Задължение на всеки водач е преди да
предприеме действия по управление на едно превозно средство да се запознае
с придружаващата го документация и да се увери, че управляваният от него
автомобил отговаря на предвидените законодателни изисквания. Не е
предвиден обаче ред, по който водачите да се уверят, че МПС е надлежно
регистрирано. В конкретния случай жалбоподателят е разполагал с надлежно
представено му свидетелство за регистрация на МПС, автомобилът е бил с
поставени правилно регистрационни табели и не се доказа да е имал
възможност да се запознае с факта на осъществена служебно дерегистрация от
компетентните за това органи. Жалбоподателят не е собственик, а само е
управлявал лек автомобил, за който не е имало индикации, от които да
формира знание или предположение, че регистрацията му е била служебно
прекратена, още повече – да знае точната дата, на която това е станало.
Посочените факти следва да са обхванати от съзнанието на дееца и
обективно да бъдат доказани, в противен случай отговорността на
жалбоподателя бива ангажирана, въз основа на предположения. В тази насока
е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на Върховния
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „В
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията
е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
„Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 ЗДвП ще е
несъставомерно.“
Воден от горното, поради липсата на съставомерност на нарушението, то
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. Сторените от него разноски в
размер на 500, 00 лева, следва да бъде присъдени в тежест на АНО, като съдът
намира, че претендирания размер не е прекомерен, макар делото да не се
3
отличава с правна и фактическа сложност, и да е приключило в рамките на
едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-019967 от 26.08.2024
г., издадено oт началник група към ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Г. М. Р., ЕГН ********** от 500, 00
лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4