РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Бяла, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100774 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „АПС
Бета България“ ЕООД срещу Р. Д. П.. Твърди се, че 25.08.2021г. ответника сключил Договор
за паричен заем № 4243124 с „Изи Асет Мениджмънт“, по силата на който получил сумата
от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 25.00 лева в срок до
19.11.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна
част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 46.49 %.
Навежда доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
31.03.2022г., „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит, на цесионера „АПС Бета
България“ ЕООД, за което ответника бил уведомен на посочения от него настоящ адрес на
02.05.2022г., както и на посочения от него в договора електронен адрес на 31.10.2022г.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 182.76 лв., формирана
както следва:
1) Главница в размер на 167.93 лв.;
2) Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 7.17 лв. за
периода от 09.03.2021г. до 19.12.2021г.;
4) Законна лихва за забава върху главницата в размер на 7.66 лв. за период от
03.09.2021г. до 05.04.2022г.;
5) Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се разноските по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който се заема становище за неоснователност на
1
исковите претенции, предвид недоказана правна легитимация на ищеца и непредставяне на
нужните доказателства за преминаване на правата от кредитодателя към гаранта. В съдебно
заседание назначения особен представител на ответника не поддържа отговора на исковата
молба и по реда на 143 ГПК счита предявения иск за основателен и доказан, с оглед
представените в първото съдебно заседание от ищеца доказателства.
За да се произнесе по основателността на исковата молба, настоящият съдебен състав
обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, при което приема от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба от кредитора-цесионер е депозирана в преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен.
По делото няма спор, че между страните е налице соченото правоотношение, което
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Страни
по договора са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК и се регулира от същия. Сумата на кредита е получена от
ответника, като няма оспорване от страна на последния за основанието на исковете и
размера им. По делото не се оспорва и валидността на договора за прехвърляне на вземания
в полза на ищеца.
Налице е идентичност на вземането по основание и размер в заповедното и в
исковото производство.
Цесията е съобщена надлежно на длъжника. В съдебната практика последователно се
приема, че когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК,
като това връчване следва да бъде съобразено от съда като нов факт на основание чл.235,
ал.3 ГПК (в този смисъл - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 114/07.09.2016 г.
по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е така, защото самото уведомяване не е елемент от
фактическия състав на цесията, а само осигурява противопоставимостта на договора
(сключен между други лица) на длъжника, с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно
изпълнение. Затова както моментът, така и начинът на уведомяването на длъжника ще имат
значение за легитимацията на цесионера само, ако ответникът е изплатил вече дълга на
първоначалния кредитор или друг негов правоприемник, но не и принципно, ако възражения
за погасяване на вземането изобщо не се предявяват. Поради това, всъщност няма значение
дали и кога длъжника е получил уведомлението за цесията, ако представителят не упражнява
възражението за предходно удовлетворяване на цедента, както е и в настоящия случай. Това
положение не се променя и в хипотезата на фингираното връчване на исковата молба на
ответник, който не е намерен от съда, въпреки пълното изчерпване на процедурата по
връчване по чл.47, ал.5 ГПК. Задължението на съда в този случай да назначи особен
представил по чл.47, ал.6 ГПК произтича от необходимостта да се гарантира справедлив
процес по делото и цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе
участие в него. При това, в съдебната практика е прието, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, т.е. следва да се
приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от
2
страна на кредитора, от което следва извода, че е надлежно връчването на уведомлението за
станалата цесия и на особения представител на длъжника.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018
г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец,
че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник.
Настоящият съд намира, че липсват основания това разрешение да не намери
приложение и по отношение на уведомяването на длъжника за извършена цесия чрез
връчване на особен представител. Аргумент в полза на това становище е и обстоятелството,
че липсва законова забрана уведомяването за извършената цесия да се извърши чрез
нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е.
без да се назначава особен представител на адресата на нотариалната покана, въпреки че
същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание, следва да се приеме, че
уведомяването за цесия е надлежно, ако е извършено в хода на исково производство, в което
длъжникът се представлява от особен представител, назначен от съда за защита правата и
законните интереси на отсъстващия ответник.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника чрез
връчването й на особения представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради това, цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД
и ищецът е легитимиран кредитор, придобил вземанията срещу ответника.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени по делото разноски, а имено
такива в размер на 150 лв. ,от които 50.00 лв. заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 72.83 лв.,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. П. с ЕГН **********, че
дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 167.93лв./сто
шестдесет и седем лева и 93 стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен
заем №4243124/25.08.2021г., прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.03.2022г. на „АПС Бета България“ЕООД,ведно със законната лихва ,считано
11.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата; 7.17лв. /седем лева и 17 стотинки /-
договорна възнаградителна лихва , начислена за период 03.09.2021г. до 19.11.2021г.; 7.66лв.
/седем лева и 66 стотинки/- законна лихва за забава върху главницата ,начислена за периода
03.09.2021г. до 05.04.2022г.,за които суми е издадена ЗИПЗ №52/22.02.2023г. по ч.гр.д.
№17/2023г.на РС Бяла
ОСЪЖДА Р. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********* разноски по ч.гр.дело № 17/2023г. на БРС в размер на 72.83
лв./седемдесет и два лева и 83 стотинки/, както и разноски по настоящото дело в размер на
3
150.00 лв./сто петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4