Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Нови пазар,
13.04..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №368 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по депозирана жалба на
основание чл.59 от ЗАНН от Т.И.С., в качеството му на управител и представляващ
„Айсис“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Македония“ №149, чрез пълномощника му адвокат ***от *против наказателно
постановление №*/*г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Ш..
В жалбата се твърди,че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
С него,на дружеството-жалбоподател била
наложена имуществена санкция за нарушение на чл.281, ал.1 от КТ и чл.12, ал.1,
във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/ДВ
бр.102/2009г./.В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление липсвало пълно и точно описание на извършеното
нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено. От обстоятелствената
част на акта за административно нарушение не било ясно защо проверяващите
органи са приели,че завареното в обекта на жалбоподателя лице Е.А.Р.е било
прието на работа и е полагало труд; липсвали посочени елементи на трудово
правоотношение. Действително Е.Р.се намирал в обекта на жалбоподателя в деня на
проверката, но за да пита дали може да бъде нает на работа, да му бъде обяснено
какви документи следва да подготви. Също така по време на проверката, той не
бил на работно място, с работни дрехи, или в двора на дружеството, а се намирал
зад сграда в двора. Отношенията между дружеството и Р. не били трудови, поради
което и той не попадал сред кръга лица, на които следвало да бъде проведен
начален инструктаж. При липсата на несъмнена доказаност на трудово
правоотношение, спрямо дружеството не следвало да се съставя акт за
административно нарушение. Подадената декларация от Р. била съставена в
нарушение на ЗЛС, тъй като той бил непълнолетен, а липсвало изразено съгласие
на родител. Поради това декларацията не удостоверявала валидно волеизявление.
При установяване на нарушението и в хода на събирането на доказателствата
административният орган не установил родители или попечители на лицето,а
липсата на участие и съгласие на такова водела до съществено процесуално
нарушение. Декларацията, написана от Е.Р.била писана от него под диктовката на
служител от Дирекция „Държавна инспекция по труда“, поради което не следвало да
се цени като годно доказателство по делото. На следващо място наказващият орган
не обсъдил наличието или липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая нарушението било първо поред и липсвали вредоносни последици,
поради което следвало да се приеме, че случаят е маловажен.
Също така наложената санкция била крайно
завишена. По тези съображения, развити подробно в жалбата, представителят на
дружеството моли наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че
съдът счете, че е налице осъществено административно нарушение, то на основание
чл.415в от КТ във вр.чл.3 от ЗАНН ,да намали размера на наложеното наказание от
1 500 лв. на 100 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.Представлява се от адв.*/*,който изцяло поддържа депозираната жалба.
За административно-наказващия орган се
явява ***–И.,юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда „гр.Ш..Оспорва
жалбата.Счита,че от събраните доказателства безспорно се доказва осъществен
състав на административно нарушение. Намира,че наказателното постановление е законосъобразно
и правилно. Поради тези съображения, представителят на въззиваемата страна
моли, постановлението да бъде
потвърдено.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие
на правен интерес и се явява процесуално допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради
следните съображения:
С акт за установяване на
административно нарушение №***от 13.09.2019 г. ,съставен от Г.П.П. ***/ ,в присъствието на
свидетелите М.М.М. и С. Р.К. е констатирано,че при извършена проверка на ***г.
по спазване на трудовото законодателство в обект на „Айсис“ – ООД – ***в гр. К.,
ул. „М.“, №*, че дружеството-жалбоподател,в качеството си на работодател ,е
допуснал до работа в горецитирания обект лицето Е.А.Р.с ЕГН:**********,без да
му проведе и документира в книга за инструктаж Приложение 1,начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа.Това съставлявало административно нарушение
по чл.281, ал.1 от КТ и чл.12, ал.1, във
вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд./обн.ДВ
бр.102/2009г./.
За извършената проверка е съставен
констативен протокол №*/*.
АУАН е връчен на визирания в него
нарушител,като в законоустановения срок той е депозирал срещу него писмени
възражения,които не са били уважени от административно-наказващият орган.
Въз основа на така съставения и връчен акт
за административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш.
С.М.е издала наказателно постановление №*/*г., с което за установеното
нарушение, на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2
от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Наказателното постановление е връчено на
посочения нарушител на 4.11.2019г.и в законоустановения срок той го е обжалвал
пред съда.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална,материална и функционална компетентност,като същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в АУАН,така и в НП е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Като съобрази събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите
Г.П.П.
,М.М.М., С.Р.К.П.В.Т., , З.С.Ф., Б.Б.Н., Н.С.Г., М.Ц. и С.С.,както и
писмените доказателства, представени в заверени копия – протокол за извършена
проверка №ПР ***, съставен на **** г.; декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от
***г. и копия на страници от книга за начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, съдът намира, че безспорно по делото
са установени следните факти:
На ***г. в обект на дружеството-жалбоподател – консервна фабрика, находяща се в гр. К., обл. Ш., ул. „М.“, №*, била извършена съвместна проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. - свидетелите С.Р.К., М.М.М. и Г.П.П. и полицейски служители, сред които свидетелите П.В.Т. ,Н.С.Г. и М.Ц.. Проверката била по повод наличен сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови договори. Около 10,00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се представили на служителя на портала на дружеството. Те, обаче не били допуснати в обекта, а им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на фабриката. Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят на дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията. Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.При проверката,служителите на Д“ИТ“ гр.Ш. и полицейските служители установили,че на територията на фабриката има непълнолетни лица,сред които и Е.А.Р.с ЕГН:**********.Предоставена му е декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ,в която той собственоръчно е записал,че на ***г./т.е.в деня на проверката/ е дошъл във фабриката към 07.00часа.***.Разбрали се да му заплатят по 25 лева на ден.Казали му ,че ще се работи до 17.00 часа.на 19.08.2019г.работил във фабриката до 17.30часа същата работа.Нямал трудов договор.Декларацията е попълнена в присъствието на св.Н.Г. –инспектор ДПС.Р. не е записан и в книгата за инструктаж за проведен му начален инструктаж по безопасност ,хигиена на труда и противопожарна охрана.
Едно от възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения в рамките на административно-наказателното производство е,че декларацията,попълнена от Р., не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на негов родител или настойник.. Това възражение съдът намира за неоснователно. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, от категорията на тези,за които се изисква родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ и в случая родителско съгласие не е необходимо.
Доколкото свидетелите З.С.Ф., Б.Б.Н. работят в дружеството-жалбоподател и са в състояние на служебна обвързаност и пристрастност,съдът не цени с нужното доверие показанията им в частта,в която твърдят,че всички лица,сред които и Е.Р.,които са били намерени на територията на фабриката,но не на работните за целта места,а в тясно пространство,не работели в предприятието ,а били дошли във въпросния ден да си подават документи за назначаване,тъй като тези им твърдения противоречат както на обективираното в подписаната от непълнолетния Р. декларация,така и от самата масовост на присъствието им в един и същи ден и час и както се установи,за целта са били превозвани до там с организиран транспорт/за което сочат в показанията си св.Н. и Ф./.
От анализа на установените факти съдът счита, че се доказа по несъмнен начин,че на ***г.непълнолетният Е.Р.е бил допуснат в обект на жалбоподателя „Айсис „ООД-консервна фабрика,ул.“М.“№*,където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в ***. Същият е имал договорено работно време, трудово възнаграждение,както и място за изпълнение на трудовите си задължения.Доказва се,че към момента на извършване на проверката той не е имал сключен трудов договор с работодателя.Извършваната от непълнолетното лице работа е била със знанието и съгласието на работодателя,защото той е бил допуснат да престира трудови функции на съответното работно място.Не му е бил проведен задължителния за целта първоначален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ,както и това не е документирано в книга за инструктаж Приложение 1,начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
С това си поведение,от обективна страна дружеството –работодател е осъществило състава на административно нарушение по чл.281, ал.1 от КТ и чл.12, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите./обн.ДВ бр.102/2009г./ и правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по този законов текст.
При издаване на наказателното постановление,административно-наказващият орган е извършил обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му,мотивирал е същото,подвел го е под съответната санкционна норма.Правилно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ в минималния размер,предвиден от закона/имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв./,за всяко отделно нарушение.С оглед характера на обществените отношения,които урежда трудовото законодателство и конкретната правна норма,имаща привантивна функция във връзка с полагането на труд и работна сила и предпазването от нежелани вредни последици/ трудова злополука и т .н.–,съдът намира,че нарушение не се явява маловажно,поради което споделя изцяло доводите на административно-наказващият орган,че в случая не може да се приеме,че е налице маловажност на конкретното административно нарушение /чл.11 от ЗАНН във вр.чл.93 т.9 от НК/.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Ето защо, на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление №*/ * г. ,издадено от С.С.М-Директор на Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш.
/въз основа на АУАН №*/*, с което на „АЙСИС“
– ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония“
№149, представлявано от Т.И.С. с ЕГН:**********,за адм.нарушение по чл. чл.281,
ал.1 от КТ и чл.12, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд./обн.ДВ бр.102/2009г./. ,
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Ш. административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: