Определение по адм. дело №934/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е образувано по жалба на Б. З. З. и Ж. С. Й.. и двамата от [населено място] срещу Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) №25-1006-000196 от 15.08.2025г., издадена ., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място]. С оспорвания административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. З. З. е приложена ПАМ: Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) под въздействието на наркотични вещества.

В жалбата е предявено и искане да бъде спряно, на основание чл. 166 АПК, предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебното производство. Според изложените мотиви с предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателката Ж. С. Й. ще бъде лишена от ползването на семейния автомобил,. Посочено е, че това ще създаде значителни затруднения и несъразмерна вреда за Й.., която не е извършила нарушение, но е съсобственик на лекия автомобил,

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата писмени доказателства, приема от правна страна следното:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 25-1006-000196 от 15.08.2025г., издадена ., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място] е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО. Подадено е от активно легитимирани лица, с правен интерес – жалбоподателят З. е адресат на оспорвания акт, а жалбоподателката претендира да е съсобственик по силата на съпружеска имуществена общност (СИО) на лекия автомобил, обект на предварителното изпълнение.

С процесната Заповед на жалбоподателя Б. З. Й. в качеството му на собственик на лек автомобил, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца и е отнето свидетелството за регистрация на МПС –********* и 2бр. табели, за нарушение на забраната водачът на ППС да го управлява под въздействието на наркотични вещества, установена в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл. 171 ЗДвП. В приложимата норма не е предвиден ред по който съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. От друга страна обаче, разпоредбата не съдържа и изрична забрана съдът да разгледа и се произнесе по подадено до него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При това настоящият състав приема, че приложима в случая е нормата на чл. 166, ал. 4 АПК според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Разгледано по същество искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка №25-1006-000196 от 15.08.2025г., издадена ., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място]. е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, приложима на основание ал. 4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доказването на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране, е в тежест на оспорващия.

Съдът приема, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, то се презюмира, че е налице поне една от предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране, със същата степен на значимост на заложения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.

В случая жалбоподателите твърдят, че с предварителното изпълнение на акта ще им бъдат нанесени значителни вреди, изразяващи се в невъзможност да ползват семейния автомобил за обслужване на всекидневните си нужди. Посочено е, че с изпълнение на ПАМ ще бъде нанесена несъразмерна вреда на жалбоподателката Ж. С. Й.., която е съсобственик на лекия автомобил и последният и е необходим .

В идентични казуси съдебната практика безпротиворечиво се приема, че невъзможността да се ползва автомобила от неговия собственик, не обосновава извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни превозни средства. Съдът намира, че несгодите, които жалбоподателите действително ще търпят от изпълнението на ПАМ не могат да бъдат определени като значителни или труднопоправими и не могат да бъдат противопоставени на заложения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата (чл. 171, ал. 1 ЗДвП). Освен това по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, след постановяване на административния акт да са настъпили такива нови обстоятелства, които да мотивират спирането на изпълнението на ПАМ.

За пълнота на мотивите съдът отбелязва, че законът предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство при наличие на предпоставките по. чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, независимо дали автомобилът е еднолична собственост или в съсобственост, в случая в СИО. Следователно законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата (така Определение № 3214/13.03.2018 г. по адм. дело № 3095/2018 г. на ВАС, VІІ отд.).

По тези съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед горното и на основание на чл.166,ал.4 във връзка с ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. З. З. и Ж. С. Й.. и двамата от [населено място] за СПИРАНЕ на предварителното изпълн №25-1006-000196 от 15.08.2025г., издадена ., издадена от младши автоконтрольор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.