№ 27202
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110137004 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 389 ГПК.
Постъпило е искане от ищцата Х. Г. М., направено с подадената от нея искова
молба, за допускане на обезпечение на предявения срещу „Електрохолд Продажби“
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника
за сумата от 1567,75 лв., представляваща претендирана от последния стойност на
потребена електроенергия за имот, находящ се в гр. Вършец, ул. „Аспарух“ № 11, с кл.
№ 300254874127, за периода от 10.12.2009г. до 12.01.2011г., чрез налагане на
обезпечителна мярка спиране на действията на ответника по прекъсване на
електроснабдяването на процесния имот.
Софийският районен съд, по така направеното искане, намира следното:
Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се
предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия,
както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като
молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2)
искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени
доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в
определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния
интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната
мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.
При наведените от ищцата твърдения искът, чието обезпечение се претендира, е
процесуално допустим, както и предявен с искова молба, чиито нередовности са
1
отстранени по указания на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. С оглед изложените от
ищцата обстоятелства, съставляващи основание на иска, и представените писмени
доказателства, може да се направи извод за съществуването на спор между страните
относно дължимостта на оспореното вземане, който подлежи на разглеждане по исков
ред.
Съдът намира обаче, че поисканата обезпечителна мярка не е подходяща по
смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ
обществените доставчици и крайни снабдители имат право да преустановяват
временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с
електроснабдяването. След като в нормативен акт е уредено право на ответника да
прекъсва електрозахранването на потребителите, то същият не може със съдебно
разпореждане да бъде принуждаван да се откаже от упражняването на законово
признатото му право, което не се предпоставя от съдебно установяване на вземанията
му за цена на доставена електрическа енергия. Освен това, в исковата молба се твърди,
че ответникът вече е преустановил снабдяването на процесния имот с електрическа
енергия, поради което искането на ищцата следва да се приеме като такова за
задължаване на ответника да възстанови електрозахранването в имота, за което при
това няма данни дали, кога и по каква причина е било прекъснато и евентуално за
неплащането на какви задължения на ищцата, само за процесния период и/или и за
други отчетни периоди. Допускането на така сочената обезпечителна мярка би довело
до положение при всяко последващо неизпълнение от страна на ищцата на
задълженията й за заплащане в срок на дължимите суми по договора за продажба на
електрическа енергия до приключване на исковото производство с влязъл в сила
съдебен акт, ответникът да бъде лишен от нормативно предвидената възможност
правомерно да прекъсне електроснабдяването на процесния имот.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че целта на обезпечителната мярка е
ограничаване на правната сфера на ответника в такъв обем, който да осигури бъдещата
реализация на правото – предмет на иска, или в случая да осуети осъществяването на
неоснователно претендираното право. С налагането на исканата обезпечителна мярка
не би се стигнало до препятстване на възможността на ответника да удовлетвори
оспореното вземане като събере исковата сума, нито може да се приеме, че без
налагането й би станало невъзможно или би се затруднило изпълнението на
евентуално решение, уважаващо предявения иск, т.е. в случая не се установява и
наличието на обезпечителна нужда.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице всички изискуеми
условия за допускане на обезпечение, поради което направеното искане като
2
неоснователно следва да се остави без уважение.
С тези мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. М., ЕГН **********, за допускане на
обезпечение на предявения срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително
изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника за сумата от
1567,75 лв., представляваща претендирана от последния стойност на потребена
електроенергия за имот, находящ се в гр. Вършец, ул. „Аспарух“ № 11, с кл. №
300254874127, за периода от 10.12.2009г. до 12.01.2011г., чрез налагане на
обезпечителна мярка спиране на действията на ответника по прекъсване на
електроснабдяването на процесния имот.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3