О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 07.10.2019
г. гр. Стара
Загора
РАЙОНЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 5971 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
248 ГПК.
Подадена е молба от
на пълномощника на ищеца, с която се иска изменение на съдебното решение в
частта относно разноските, като бъде отхвърлено като неоснователно искането на
ответника за разноски, респ. бъде намалено присъденото адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
Подадена е молба и
от пълномощника на ответника, с която също се иска изменение на съдебното
решение в частта относно разноските, като бъде допълнено с направени разноски в
заповедното производство за процесуално представителство на длъжника.
В сроковете по чл.
248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори от двете страни.
Молбите са подадени в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК и са допустими, а по същество са неоснователни по следните
съображения:
По молбата на ищеца: С оглед
изхода на делото (исковете са отхвърлени), в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е присъдил в полза на
ответника разноски за процесуално представителство. Още с отговора на исковата
молба е направено такова искане за присъждане на разноски и са представени
доказателства за направени такива (виж л.30 от делото). Проведени са три
съдебни заседания, като до приключване на последното съдебно заседание ищецът
не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно заявеното едва сега
с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
преклудирано. Оттук следва неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК.
По молбата на ответника: Видно от
приложеното заповедно производство, ответницата лично е подала възражение по
чл. 414 ГПК на 18.10.2018г. и не е претендирала разноски (л. 18 от заповедното
производство). Едва след като съдът е дал указания до заявителя да предяви
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, по делото, на 19.10.2018г. е постъпила
молба от адв. Манев, към която е приложил договор за правна помощ и пълномощно
с предмет изготвяне на възражение и договорено възнаграждение за това в размер
на 400 лева. Към момента на подаването на тази молба, ведно с договор за правна
помощ, това действие вече е било извършено лично от ответницата и тя не е
претендирала, че е направила разноски за него, ползвайки правна помощ. Отделно
от това, видно от списъка по чл. 80 ГПК по настоящото дело (л. 60 от делото),
тези разноски от 400 лева не са включени в него. Ето защо, настоящият съдебен
състав не намира основание да измени решението си в частта за разноските, като
присъди в полза на ответницата още 400 лева за процесуално представителство в
заповедното производство, каквото на практика не е било осъществено, видно от материалите
по ч.гр. д. 3705/2018г. на РС – Стара Загора. Следователно и тази молба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 248 ГПК на пълномощника на ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИД, с която
се иска изменение на съдебното решение, постановено по настоящото дело, в
частта относно разноските, като бъде отхвърлено като неоснователно искането на
ответника за разноски, респ. бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение
поради прекомерност, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 248 ГПК на пълномощника на ответника С.Д.В., с която също се
иска изменение на съдебното решение, постановено по настоящото дело, в частта
относно разноските, като бъде допълнено с направени разноски в заповедното
производство за процесуално представителство на длъжника, като неоснователна.
Определението може да бъде
обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :