Решение по дело №1186/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 877
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                                                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

№І- 113       23.10.2019 година, гр.Бургас

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова                                                                                          

                            2.мл.с.Марина Мавродиева

 

при секретаря Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1186  по описа на Окръжен съд-Бургас  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е  образувано по предявени две въззивни жалби срещу Решение № 101/10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 574/2018г. по описа на РС-Айтос.

С обжалваното решение № 101/10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 574/2018г. по описа на РС-Айтос, съдът е отхвърлил исковата претенция по чл.76 ЗН,предявена от Й.С.М. против С.В.С. и В.С. Д.- за обявяване на относително недействителна спрямо  ищцата на сделка , извършена с нот.акт № ***,н.д.№ ***/0*.0**.20**г. на Нотариус Георги Георгиев до размера на 1/6 идеална част от сделката, представляваща покупко-продажба на дворно място ,съставляващо ПИ  с пл.№ 1280,кв.82 по плана на гр.Айтос, урегулиран като  УПИ V-1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 15 кв.м. ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от 2 етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от `15 кв.м.; отхвърлени са исковите претенции за делба по отношение на С.В.С. и  се допуска извършването на съдебна делба на дворно място ,съставляващо ПИ  с пл.№ 1280,кв.82 по плана на гр.Айтос, урегулиран като  УПИ V-1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 15 кв.м. ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от 2 етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от `15 кв.м между Й.С.М. с квота 1/6 идеална част и В.С. Д. при квота 5/6 ид.ч., от които 1/6 ид.ч. нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО със ******* й Д.Г. Д.;  допусната е съдебна делба на незастроено дворно място от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131, в кв. 21 по плана на с.Лясково, община Айтос  между В.С. Д.а с квота 1/6 ид.ч.  по силата на наследствено правоприемство и Й.С.М. с квота 5/6 ид.ч., от които 1/6 ид.ч. нейна лична собственост  по наследствено правоприемство и 4/6 ид.ч. в режим на СИО с М.Г.М..

Въззивна жалба е предявена от М.Г.М. , който намира за неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска на Й.М.  за прогласяване на относително недействителна на сделка, за което  изтъква  разясненията, дадени с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС; твърди, че в отговора си по насрещния иск на В. Д.  относно имота в с.Лясково е заявил, че не е нарушена разпоредбата на чл.76 ЗН.Моли отмяна на решението в частта, с която районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.76 ЗН,както и в частта, в която същият имот е допуснат до делба между посочените в решението лица и квоти и вместо това  да се допусне извършването на делба на недвижим имот, представляващ  ПИ  с пл.№ 1280,кв.82 по плана на гр.Айтос, урегулиран като  УПИ V-1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 15 кв.м. ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от 2 етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от `15 кв.м, при квоти: 1/6 ид.ч. по наследство за Й.М.; 4/6 ид.ч. за В. Д., от които 1/6 ид.ч. лична собственост, придобита по наследство и 3/6 ид.ч.  в СИО със ******* й Д.  Д. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание М.М. се явява лично,поддържа въззивната си жалба и моли уважаването й.

Писмен отговор по въззивната жалба на М.М. е предявена от  В.С. Д. чрез процесуален представител адвокат Кермедчиев, който намира същата за процесуално недопустима по следните съображения: искът по чл.76 ЗН бил предявен само от ищцата Й.С.М., поради което и тъй като М.М. не е наследник на покойната наследодателка К. В., същият не може да бъде страна по този иск, респ.- въззивник   против съдебното решение, с което този спор е разрешен.На второ място искът по чл.76 ЗН бил предявен само досежно имота с адм.адрес в гр.А., ул.“*.*****“№**, в подялбата на който М.М. не участвал.

Писмен отговор по въззивната жалба на М.М. е постъпил от  Й.М. , който е идентичен по съдържание и доводи с въззивната жалба на М.М..

Въззивна жалба  е предявена от Й.М. срещу  първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска на Й.М.  за прогласяване на относително недействителна на сделка, за което  изтъква  разясненията, дадени с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС;излага обстоятелства относно извършената преди делбата разпоредителна сделка  на баща й С.В.С.  с неговия наследствен дял от имота .Моли отмяна на решението в частта, с която районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.76,както и в частта, в която същият имот е допуснат до делба между посочените в решението лица и квоти и вместо това  да се допусне извършването на делба на недвижим имот, представляващ  ПИ  с пл.№ 1280,кв.82 по плана на гр.Айтос, урегулиран като  УПИ V-1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 15 кв.м. ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от 2 етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от `15 кв.м, при квоти: 1/6 ид.ч. по наследство за Й.М.; 5/6 ид.ч. за В. Д., от които 1/6 ид.ч. лична собственост, придобита по наследство и 4/6 ид.ч.  в СИО със ******* й Д.  Д..Представя копие от нот.акт № ***,т.*,н.д.№ 1***/19**г. , като не заявява   доказателствено искане във връзка с представянето му.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивницата Й.М.- адвокат Карагьозов, който поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.

Писмен отговор по въззивната жалба на Й.М. е предявен от В. и Д. Д. чрез процесуалния им представител адвокат Кермедчиев.Считат въззивната жалба за неоснователна като твърдят, че разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение при прехвърляне между сънаследници; актът на разпореждане, извършен от преживелият ****** с личния си дял и с това, което е получил по наследство в полза на дете от брака, не бил недействителен.В тази връзка  от В. и Д. Д. са развити подробни съображения , като е изтъкната и практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена в разяснение нормата на чл.76 ЗН.Противопоставя се на представянето на ново писмено доказателства пред въззивната инстанция, като освен това твърди, и че същият нот.акт бил неотносим към спора. Моли  присъждане на разноските по делото.

               Разгледани са искове с правно основание чл.34 ЗС вр. чл.341 ГПК и чл.76 ЗН.

               Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК  във вр. с чл.235 от ГПК.

                В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателите, въззивния съд намира за необходимо да изложи само следното:

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност  на сделка по  реда на чл. 76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. 

Трайната съдебна практика, установена  първоначално с ТР  72/1985 ОСГК на  ВС  и доразвита с ТР№1/19.05.2004г. по тълк.гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС приема, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ /предмет, имот/ или с идеална част от такава, са  относително недействителни,която  отпада с обратно действие от момента на извършването им  доколкото при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се съделител. Като изключения на това разбиране са хипотезите: 1/ ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследството - чл. 212 ЗЗД или 2/ ако всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено помежду им.

 Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна.

За да се извърши делбата между действителните съсобственици ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследника - прехвърлител.

Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна /ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да бъде извършена с негово участие.

В случая по делото е безспорно, че след смъртта на К. И. С.,починала на 11.02.1996г.  нейни наследници са двете * ******: Й.М. и В.Д., както и ******* й С.В.С.,като относно придобития по време на брака на наследодателката С. със ******* й С. недвижим имот,представляващ УПИ V-1280,в кв.82 по ПУП на гр.Айтос, ведно с построената в него друетажна масивна жилищна сграда квотите на всеки от наследниците са както следва: 4/6ид.ч. за преживелия ****** С.С.,включваща 1/6 ид.ч.,получена  по наследство  от К. С. и 3/6 ид.ч., получени в резултат на прекратената СИО, и по 1/6 ид.ч. за Й.М. и за В.Д. / на основание чл.5,ал.1 ЗН/. В случая следва да се отбележи, че вторият етаж от къщата първоначално е бил дарен  от С.С. на В.Д. с н.акт № *** от 19**г.; впоследствие В.Д.  с нот.акт за дарение № **,т.*,н.д.№ ***/19**г. на АРС /вж. л.79 от делото на АРС/ е дарила същият втори жилищен етаж от сградата на своите родители К. С. и С.С., които  са го придобили при равни квоти/ при липсата на друго уговорено в нотариалния акт/.

С.С.  с нот.акт № ***,н.д.№ ***/0*.0*.20**г.  продал на ****** си В.Д. своите 4/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, в резултат на което ответницата В.Д.  притежава 5/6 идеални части от същия.Придобитите чрез покупко-продажба 4/6 ид.ч. от имота се притежават от същата в режим на СИО с нейния ****** Д.Д..Това обстоятелство обаче е законово-предвидена последица от възмездния характер на придобивна сделка, извършена в полза на сънаследник с наследствения имот и по тази причина  попада  в изключенията,при които акта на разпореждане не е относително недействителен по смисъла на чл.76 ЗН според задължителната практика на ВКС.

Същото е положението с разпоредителната  възмездна  сделка с 4/6 ид.ч.от недвижим имот в с.Лясково,Община-Айтос,представляващ УПИ V-131,кв.21 по плана на селото, извършена от С.С. в полза на другата му ****** Й.С.,която е придобила в режим на СИО със ******* си М.М.  прехвърляните 4/6 ид.ч., освен притежаваните по наследство 1/6 ид.ч. от този имот.

По изложените съображения и като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд досежно неоснователността напредявения  иск по чл.76 ЗН, Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба на Й.М. за неоснователна.

Въззивна жалба срещу  решението на  районния съд в частта, с която е отхвърлен иска  на Й.М. с правно основание чл.76 ЗН, е предявен от М.М..Същият е  ****** на сънаследника Й.М. , в полза на която друг сънаследник  възмездно  се е разпоредил с наследствената си част от  наследствения имот.По тази причина М.М.  участва в делбата като необходим другар на своя ******-съделител Й.М., но същият няма качеството на страна / ищец или ответник/  по иска с правно основание чл. 76 ЗН.При това положение и поради липса на процесуална легитимация по иска по чл.76 ЗН въззивната му  жалба  е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без  разглеждане, а в тази му част въззивното производство се прекрати.

            Мотивиран от изложеното и като изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които на основание чл.272 ГПк препраща, Бургаският Окръжен съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 574/2018г. по описа на РС-Айтос, в обжалваната част.

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима въззивната жалба на М.Г.М. с ЕГН ********** от гр. ***, срещу Решение № 101/10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 574/2018г. по описа на РС-Айтос в частта, с която е отхвърлен иска по чл.76 ЗН и е допусната делба  на недвижим имот, представляващ  ПИ  с пл.№ 1280,кв.82 по плана на гр.Айтос, урегулиран като  УПИ V-1280,кв.82 по ПУП на гр.Айтос, с площ от 462 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 15 кв.м. ,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от 2 етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от `15 кв.м, при квоти: 1/6 ид.ч. по наследство за Й.М. и 5/6 ид.ч. за В. Д., от които 1/6 ид.ч. лична собственост, придобита по наследство и 4/6 ид.ч.  в СИО със ******* й Д.  Д.  и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1186/2019г. по описа на Оклъжен съд-Бургас в  тази му част.

              Решението може  да се обжалва пред ВКС на РБ  с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ГПК, като в частта за прекратяване на производството по делото има характер на определние, подлежащо на обжалване  с частна  жалба пред Апелативен съд-Бургас  1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                                                    Членове:1/

 

 

                                                                                                       2/мл.с.