Р Е
Ш Е Н
И Е
№119 , 09.07.2020 г., гр. Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИСПЕРИХ, 9 състав, в публично заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангел Ташев
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 983
по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима
искова молба на Х.М.А., ЕГН ********** и С.Ш. Х, ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, действащи чрез пълномощник адвокат Р. Н.,***,
съдебен адрес:***, против С.Ш.Х., установен по делото с настоящи имена С У, ЕГН
********** (вж. служебна справка от НБД „Население“ изх. № 011/14.01.2019г.), с
адрес: с. И, обл. Ш, ул. „Я № и Г.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят
дължимите суми, представляващи обезщетение за пропуснати ползи под формата на рента
от ползването на три ниви в землището на с. Б, съответно с площ от 14133 кв. м.
(имот с идентификатор 03472.11.25), с площ от 20505 кв. м. (имот с
идентификатор 03472.28.6) и с площ от 5875 кв. м. (имот с идентификатор
03472.30.11), подробно описани в исковата молба, както следва:
- С У, ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Х.М.А.,
ЕГН ********** сумата от 253,20 (двеста петдесет и три лева и 20 стотинки) лева
за 1/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от 01.01.2012
г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- Г.Ш.Х., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Х.М.А.,
ЕГН ********** сумата от 253,20 (двеста петдесет и три лева и 20 стотинки) лева
за 1/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от 01.01.2012 г.
до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- С У, ЕГН ********** да бъде осъден да заплати общо на Х.М.А.,
ЕГН ********** и С.Ш. Х, ЕГН ********** сумата от 443,46 (четиристотин
четиридесет и три лева и 46 стотинки) лева за собствените им 5/16 ид. част от
процесните земи, които е ползвал за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
- Г.Ш.Х., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати общо
на Х.М.А., ЕГН ********** и С.Ш. Х, ЕГН ********** сумата от 443,46
(четиристотин четиридесет и три лева и 46 стотинки) лева за собствените им 5/16
ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от 06.10.2015 г. до
30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата
В исковата молба се твърди, че между страните е
съществувала съсобственост върху процесните ниви, като Х.М.А. е придобил по
наследство 1/16 ид. част от нивите от общия за него и ответниците наследодател Х.
О Ш, а впоследствие придобил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)
със съпругата си (втората ищца) още 5/16 ид. част от същите имоти чрез Договор
за покупко-продажба от 06.10.2015г. по НА № 194, том VІІІ, рег.№ 9811, дело №
1310/2015г. по описа на Нотариус рег. № 254 на НК, с район на действие
РС-гр.Исперих. За периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г. ответниците
ползвали собствената на първия ищец 1/16 ид. част от имотите, а след 06.10.2015
г. ползвали и придобитите от него и съпругата му 5/16 ид. части от същите ниви,
което продължило до 30.01.2017 г., когато собствените на ищците ид. части от
нивите били продадени на С Юот с. Бс Постановление за публична продан на ДСИ
при РС-гр.Исперих по изп. дело № 20153310400140, по което първият ищец бил длъжник. Въпреки предявените от
ищците претенции към ответниците да им предоставят за ползване съсобствената им
част от имотите или да им заплащат рента или обезщетение за ползването, те
отказали да уредят доброволно отношенията си. Изпратени им били покани с
обратни разписки, но до момента нищо не било предприето от страна на
ответниците, с което ищцовата страна обосновава и правния си интерес от
предявените искови претенции. За периода на ползване на собствената на първия ищец
1/16 ид. част от имотите, равняваща се общо от трите ниви на 2.532 дка, същият
претендира обезщетение в размер на 40.00 лв/дка, дължимо от двамата ответници,
а за периода на ползване на останалите 5/16 ид. части от същите имоти,
равняващи се общо от трите ниви на 14.892 дка, двамата ищци претендират
обезщетение в размер на 60.00 лв/дка, дължимо от двамата ответниците.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването за ищцовата страна се явява само
ищецът Х.А., с пълномощника си адвокат Н.,***. Молят съда да уважи предявения
иск заедно със законовите последици. В дадения от съда срок е депозирана писмена
защита с подробно изложени аргументи в тази насока.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответниците С У и Г.Ш.Х., чрез пълномощника им адвокат Т.М.,***,
допълнен с вх. № 3390/16.08.2019 г., във връзка с направените уточнения по
исковата молба, в които се изразява становище за допустимост на предявените искове.
Ответникът Г.Ш.Х. оспорва
изцяло предявените срещу него искове като неоснователни и претендира
отхвърлянето им. Твърди, че не е ползвал процесните имоти през нито една от
претендираните стопански години – нито с личен труд, нито чрез сключване на
договори за отдаването им под наем или аренда. Съответно, не е получавал наем,
рента или каквото и да е друго плащане за дяловете на ищците. Същият пребивавал
преимуществено в чужбина през по-голямата част от годината, работел като
международен шофьор на тир и семейството му било в Т. Другият ответник С Уангажира
становище за частична основателност на предявените срещу него искове. Оспорва
претенцията на Х.М.А. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от
ползването на 1/16 ид. част от нивите за стопанските 01.01.2012/2013 г.,
2013/2014 г. и 2014/06.10.2015 г., като твърди, че в този период нито е ползвал
имотите, нито е получавал наем, рента или друго плащане за себе си и за дела на
ищеца. До този момент рентата за трите ниви е получавана от Н М Ш. и Н М Ш.,
двамата племенници на ответниците (деца на починалия им брат М Ш.Х.). За цялата
стопанска 2015/2016 г. и за 122 дни от следващата стопанска година (01.10.2016 г.
до 30.01.2017 г.) счита исковата претенция за частично основателна до размера
от 101.58 лева (по 30.00 лева на декар за посочения период и за притежавана от
този ищец 1/16 ид. част от имотите, равняваща се общо от трите ниви на 2.532
дка). По отношение на исковата претенция на двамата съпрузи Х.М.А. и С.Ш. Х
против С У, счита, че е частично основателна само до размера от 253.38 лева
(отново по 30.00 лева на декар за претендирания период – цялата стопанска
2015/2016 г. и 122 дни от следващата стопанска година (01.10.2016 г. до
30.01.2017 г.), и за притежаваните общо от съпрузите 5/16 ид. части от
процесните имоти, които изчислява общо на 12.660 дка от трите ниви. Заявява
готовност, обаче, да им заплати цялата искова сума от 443.46 лева, включваща
част от претендираната против другия ответник сума, доколкото той е арендатор
на нивите от 2015 г. насам, а брат му Г.Ш. не ползва нивите и не дължи рента.
Твърди се, че на 06.08.2015 г. С У е сключил нотариално заверен Договор за
аренда на земи по отношение на трите ниви, за период от 15 стопански години,
считано от 01.10.2015 г. до 01.10.2030 г., при уговорено арендно плащане от
30.00 лева на декар за една стопанска година. В тази връзка признава задължението
си към ищците в посочения горе размер. Двамата ответници претендират за
разноските по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
В
проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответната страна
не се явява. За тях се явява пълномощникът им адвокат Т.М., която излага доводи
за частична основателност на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и устни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното.
Не е спорно между
страните, че през процесния период за били съсобственици по наследство от
общият им наследодател Х. О Ш на подробно посочените в исковата молба поземлени
имоти, находящи се в землището на село Б, като ищецът Х.М.А. е придобил по
наследство 1/16 ид. част от нивите, а впоследствие придобил в съпружеска
имуществена общност със съпругата си – втората ищца още 5/16 ид. част от същите
имоти чрез Договор за покупко-продажба от 06.10.2015г. по НА № 194, том VІІІ,
рег.№ 9811, дело № 1310/2015г. по описа на Нотариус рег.№ 254 на НК, с район на
действие РС Исперих.
По делото е приложена като
доказателство писмена покана от 13.09.2018 г., от която се установява, че
ищецът Х.А. е поискал от ответниците да му заплатят сума в общ размер от 1530
лева или всеки един от ответниците по 765 лева за това, че за периода 2012 г. –
30.01.2017 г. са ползвали неговите идеални части от съсобствените им наследствени
имоти. От приложените по делото известия се установява, че поканата е получена от
двамата ответника, както следва – Г.Х. на 25.09.2018 г. от член на
домакинството, а Сейфеттин Учкун на 21.09.2018 г. отново на член от
домакинството.
От приложения по делото
като писмено доказателство договор за аренда от 06.08.2015 г. се установява, че
ответникът С У в качеството на арендодател е предоставил за възмездно ползване съсобствените
наследствени ниви - поземлени имоти с идентификатор 03472.11.25 с площ от 14133
кв. м; имот с идентификатор 03472.28.6 с площ от 20505 кв. м. и имот с
идентификатор 03472.30.11 с площ от 5875 кв.м., всички с
обща площ от 40 513 дка, находящи се в землището на с. Б на свидетеля С Ю С,
като срокът на договора е 15 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до
01.10.2030 г.. В договора е уговорена арендната вноска да бъде в размер от 30
лева на декар.
По делото са приети два броя разписки за
приемане на паричен превод. В първата разписка е отразено, че подател на сумата
в размер на 221,73 лева е адвокат Т.М., а получател е С.Ш.А. – ищцата, като
основание е записано рента 2015 г. – 2017 г.. – ниви, с. Б – 30 лева дка от С У.
Сумата е получена от С.Ш.А.. Във втората разписка е отразено, че подател на
сумата в размер на 323,31 лева е адвокат Т.М., а получател е Х.М.А. – ищеца,
като основание е записано рента 2015 г. – 2017 г.. – ниви, с. Б – 30 лева дка
от С У. Сумата е получена лично от ищеца Х.А..
За изясняването на фактическата
обстановка са допуснати до разпит трима свидетели – Ф Х М, АИ Аи Се Ю С.
От показанията на
свидетелката Ф Х М, която е дъщеря на ищците, се изяснява, че страните през
процесния период за били съсобственици на посочените в исковата молба поземлени
имоти. Свидетелката заявява, че тези имоти се ползват от ответниците, които не
са давали никаква рента за това. Споделя, че два или три пъти, свидетелката
заедно с баща й са ходили при ответниците, за да си поискат дължимата рента,
както и че не знае кой е обработвал поземлените имоти. Посочва, че баща й само
един път е получил рента в размер на около 490 лева. Съдът при анализа на
показанията на свидетелката Ф М съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като
същата е дъщеря на ищцовата страна. Съобразявайки посоченото, съдът счита, че
показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са
логични, последователни и не противоречат на останалите доказателства по делото,
с изключение в частта, че имотите се ползват от двамата ответника, тъй като
това обстоятелство не се подкрепя от другите събрани по делото доказателства,
дори се опровергава от показанията на свидетеля Сюлейман и от приложения по
делото договор за аренда от 06.08.2015 г..
От показанията на
свидетеля А А се изяснява, че познава ищците, както и че е наясно, че
поземлените имоти, чиято рента се иска през процесния период са били
съсобствени между страните по делото. Споделя, че не може да посочи с имена лицата,
от които ищецът е искал рента, но казва, че са били братовчеди на ищците.
Посочва, че тъй като е земеделски производител, има информация относно наемната
цена за декар в друго село – Г, а именно около 50-60 лева за 2015 г., а след
това около 100 лева. Изяснява се от разпита, че заедно с ищеца Х. са ходили да
си търси рентата от лицето, което е обработвало нивите, но не си спомня за
каква сума са говорили. По отношение на показанията на свидетеля, съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани само и единствено в частта, касаеща обстоятелствата,
че поземлените имоти през процесния период са били съсобствени между страните,
както и че ищецът Х. е „ходил да си търси рентата от лицето, което е
обработвало нивите“ , като логични и кореспондиращи с останалите доказателства.
В частта, в която свидетелят А излага своите познания относно ориентировъчна
цена на декар, доколкото информацията касае райони, различни от тези, в които
се намират процесните имоти, съдът намира показанията за неотносими към
предмета на доказване, поради което не ги кредитира.
От показанията на
свидетеля С С, който обработва процесните поземлени имоти, се изяснява периодът,
през който същите се обработват - от 2004 г. до 2012 г. от баща му, а след 2012
г. до настоящия момент от свидетеля. Посочва на кои лица през процесния период е
давал дължимата рента, както и че винаги преди плащането, включително когато
парите са давани на ответника Г., му се е обаждал ответникът С и му е казвал,
че ще дойде човек да вземе парите, като парите за рентите реално са получавани
от ответника С. В този смисъл заявява, че през 2011 г. – 2012 г. ответникът С е
получил сума в размер на около 25 лева или 27 лева на декар; за 2013 г. – 2014
г. на ответника Г. е дадена сумата от по 30 лева за декар; за 2014 г. – 2015 г.
ответникът С е получил сумата от около
30-35 лева на декар; през 2015 г. – 2016 г. рентите са платени на ответника С,
през 2016 г. - 2017 г. отново на ответника С, а за 2017 г. – 2018 г. на
ответника Г.. Споделя, че през 2015 г. – 2016 г., за първи път е видял ищеца,
който бил заедно с дъщеря си и е потърсил дължимата рента за неговите идеални
части от обработваните поземлени имоти. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която посочва, че поземлените имоти се обработват от
него, относно обстоятелствата на кои лица е плащал дължимата рента, както и че
ищецът е искал от него да му се плати полагащата му се рента. В останалата
част, относно размера на платената рента за декар, съдът счита, че същите не
следва да бъдат кредитирани, тъй като видно и от самия разпит, свидетелят не
заявява с категоричност точния им размер.
От заключението на
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че размерът на
дължимата рента от ползването на процесните имоти за периода от 01.01.2012 г.
до 30.01.2017 г. е 11444,92 лева, като
вещото лице е посочило конкретно размера за всяка една стопанска година, която
е включена в процесния период. Вещото лице е посочило, че полагащата се рента на
ищеца за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до
30.01.2015 г. е в размер на 411,46 лева, дължима от двамата ответници. Посочени
са и изчисления, касаещи полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти
за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. - в размер на 200,54 лева;
полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 01.01.2012
г. до 30.01.2015 г. и от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. в размер на 612 лева,
като дължимата от двамата ответници рента е в размер от по 306 лева.; Вещото
лице е посочило, че полагащата се рента за периода от 01.01.2012 г. до
30.01.2017 г. е в размер на 715,31 лева, дължима общо от двамата ответници или
по 357,62 лева всеки един от тях. Що се касае за полагащата се рента на двамата
ищци за притежаваните от тях 5/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от
06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. същата е в размер на 1002,70 лева общо от
двамата ответници или по 501,35 лева всеки един от тях. Направени са и отделни
изчисления относно дължимата рента съобразно сключения на 06.08.2015 г. от
ответника Сейфеттин Учкун договор за аренда, който е приет по делото като писмено
доказателство и от който се установява, че полагащата се рента за посочения
период за притежаваните 5/6 ид. ч. от процесните имоти е в размер на 501,35
лева, дължими от двамата ответника или по 250,67 лева от всеки един; полагащата
се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти е в размер 100,27 лева, дължима от
двамата ответника или по 50,13 лева от всеки един. В проведеното отрито съдебно
заседание при изслушването си вещото лице е посочило, че поддържа заключението
си, но при извършване на проверката относно цената на декар, която следва да
бъде заплатена от ответниците, не е извършена задълбочена проверка, поради
което е назначена и допълнителна експертиза. От нейното заключение се
установява, че размерът на дължимата рента от ползването на процесните имоти за
периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., е както следва след извършени
подробни проучвания на пазара – 7676,40 лева, като вещото лице е посочило
конкретно размера за всяка една стопанска година, която е включена в процесния
период. Вещото лице е посочило, че полагащата се рента на ищеца за 1/16 ид. ч.
от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2015 г. е в размер на 261,36
лева, дължима от двамата ответници. Посочени са и изчисления, касаещи
полагащата се рента за 1/16 ид. ч. от процесните имоти за периода от 06.10.2015
г. до 30.01.2017 г. - в размер на 148,70 лева; полагащата се рента за 1/16 ид. ч.
от процесните имоти за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2015 г. и от
06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. е в размер на 410,06 лева, като дължимата от
двамата ответници рента е в размер от по 205,03 лева. Вещото лице е посочило,
че полагащата се рента за периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г. е в размер
на 479,78 лева, дължима общо от двамата ответници или по 239,89 лева всеки един
от тях за притежавани 1/16 ид. ч.. Що се касае за полагащата се рента на
двамата ищци за притежаваните от тях 5/16 ид. ч. от процесните имоти за периода
от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г. същата е в размер на 743,54 лева общо от
двамата ответници или по 371,77 лева всеки един от тях. Направени са и отделни
изчисления относно дължимата рента съобразно сключения на 06.08.2015 г. от
ответника Сейфеттин Учкун договор за аренда, които се припокриват със заключението
по първоначално назначената експертиза.
Съдът счита, че следва да
кредитира заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза, тъй
като същото е компетентно изготвено и извършено след задълбочено проучване от
страна на вещото лице. Това заключение дава и подробен отговор на поставените
от съда задачи. Цитираното по-горе води до извода, че не следва да бъде
кредитирано заключението по първоначално назначената експертиза.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от правна страна следното.
Предявените искове имат своето правно основание в
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността – осъдителен иск,
защитаващ правото на съсобственик, който не е получил съответната част от
ползите, реализирани от съсобствения имот, да получи припадащата му се част,
съразмерно на притежавания от него съсобствен дял.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има
право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от
съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да
заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са
лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход
и без да е необходима покана. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че ответникът С У е лицето, на което
свидетелят С в качеството си на арендатор през процесния период е предоставяло
паричните суми, представляващи дължимата рента, респ. същият през исковия
период еднолично е получавал ползите, реализирани от съсобствените между
страните имоти. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че за една от
стопанските години през процесния период рентата е предадена на ответника Г.Х.,
доколкото от показанията на свидетеля С се установи, че ответникът Х. е бил
посредник за предаване на сумата между него като арендатор и ответника С, който
е събирал еднолично доходите от процесните имоти, както преди сключването на
договора за аренда, така и след неговото сключване за периода от 06.08.2015 г.
до 30.01.2017 г., по който арендодател е именно ответникът С. По делото не се
събраха доказателства, които в своята взаимовръзка да формират категоричен извод,
че ответникът Г.Х. заедно с брат си - ответника С У е участвал в събирането на доходите
от процесните имоти, вследствие на което да дължи заплащане на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които ги е лишил. По тези съображения
предявените срещу ответника Г.Х. искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдебният състав намира, че основният спорен момент в
настоящото производство е размерът на обезщетението за ползите, от които са
лишени ищците. В случая първият ищец претендира заплащане на обезщетение в
размер на 40.00 лв/дка, дължимо от двамата ответниците за периода на ползване
на собствената 1/16 ид. част от имотите, а за периода на ползване на останалите
5/16 ид. части от същите имоти, двамата ищци претендират обезщетение в размер
на 60.00 лв/дка, също дължимо от двамата ответниците. От заключението на
допълнителната съдебно-оценителна експертиза се установи, че за част от
процесния период – 01.01.2012 г. – 30.09.2015 г. се дължи рента съобразно
притежаваните идеални части от първия ответник – 1/16 ид. ч. от поземлените
имоти в размер на 329,55 лева. За останалата част от процесния период дължимата
сума за ползване на собствената 1/16 ид. част от
имотите е в размер на 100,27 лева, съобразявайки както заключението на вещото
лице по допълнителната съдебно-оценителна експертиза, така и представения по
делото договор за аренда. От горното следва изводът, че ответникът Сейфеттин
Учкун, дължи на ищеца Х.М.А. сумата в размер на 429,82 лева за 1/16 ид. част от процесните земи, които е ползвал за периода от
01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., но тъй като ищецът Х.А. претендира по-малка
сума в размер на 253,20 (двеста петдесет и три лева и 20 стотинки), то искът
следва да бъде уважен до този размер.
По отношение на дължимата сума на Х.М.А. и С.Ш. Хасан за
собствените им 5/16 ид. част от процесните земи, които ответникът С У е ползвал
за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г., съдът прецени, че размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде определен въз основа на уговорената цена
за декар посочена в договора за аренда, сключен на 06.08.2015г., който е
релевантен за този период и съобразен от вещото лице. Поради тази причина дължимият
размер е 501,13 лева, т. е. предявеният иск за сумата от 443,46 лева се явява
доказан по размер. Същевременно пред първоинстанционния съд ищцовата страна
признава факта, че е получила „рента“ от възмездното отдаване за ползване на
процесните земеделски земи - в размер на 221,73 лева получени от С.Ш.А. и
323,31 лева получени от Х.М.А., за периода 2015 г. – 2017 г., платени от
ответника Сейфеттин Учкун или в общ размер от 545,04 лева. Съобразявайки
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК направеното в хода на производството плащане -
обстоятелство, което се подкрепя и от доказателствата по делото, то предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на двете страни се дължат
разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна се дължат разноски
съразмерно с уважената част от предявени искове. Сторените от ищцовата страна
разноски са в размер от 700 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение
за представителство на ищеца Х.А., 200 лева депозит за вещо лице и 200 държавна
такса. Видно от петитума на исковата молба, са предявени четири иска, т. е. за
всеки един от исковете размерът на сторените разноски е в размер на 175 лева.
От горното следва, че на ищеца Х.А. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 175 лева, платими от ответника С У, тъй като е уважен само искът, предявен
от първия ищец срещу посочения ответник. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие те са сторили разноски в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение, т. е. за всеки един от исковете размерът на
адвокатското възнаграждение за реализиране на защитата на ответниците е в
размер на 150 лева. С оглед изхода на настоящото производство следва ищецът Х.А.
да бъде осъден да заплати на ответника Г.Х. сторените от него разноски в размер
на 150 лева, относими към предявения срещу него и отхвърлен от съда иск на
ищеца Х.А.. Ищцовата страна също следва да бъде осъдена да заплати на всеки от двамата
ответника разноски в размер на по 150 лева, за предявените срещу тях два
осъдителни иска за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 ЗС С УЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 253,20 /двеста петдесет и три
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща получената и незаплатена
припадаща се част, равна на 1/16 ид. част от гражданските плодове, получени
като аренда от съсобствените на страните земеделски имоти находящи се в
землището на с. Белинци, съответно с площ от 14133 кв. м. (имот с идентификатор
03472.11.25), с площ от 20505 кв. м. (имот с идентификатор 03472.28.6) и с площ
от 5875 кв. м. (имот с идентификатор 03472.30.11), за периода от 01.01.2012 г.
до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, за заплащане на сумата в размер на 253,20
/двеста петдесет и три лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
получената и незаплатена припадаща се част, равна на 1/16 ид. част от
гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на страните
земеделски имоти находящи се в землището на с. Б, съответно с площ от 14133 кв.
м. (имот с идентификатор 03472.11.25), с площ от 20505 кв. м. (имот с идентификатор
03472.28.6) и с площ от 5875 кв. м. (имот с идентификатор 03472.30.11), за
периода от 01.01.2012 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.А., ЕГН ********** и С.Ш. Х, ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу С У, ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер
на 443,46 (четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки)
лева, представляваща получената и незаплатена припадаща се част, равна на 5/16
ид. част от гражданските плодове, получени като аренда от съсобствените на
страните земеделски имоти находящи се в землището на с. Б, съответно с площ от
14133 кв. м. (имот с идентификатор 03472.11.25), с площ от 20505 кв. м. (имот с
идентификатор 03472.28.6) и с площ от 5875 кв. м. (имот с идентификатор
03472.30.11), за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.А., ЕГН ********** и С.Ш. Х, ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Г.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.30, ал.3
ЗС за заплащане
на сумата в размер на 443,46 (четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет
и шест стотинки) лева, представляваща получената и незаплатена припадаща се
част, равна на 5/16 ид. част от гражданските плодове, получени като аренда от
съсобствените на страните земеделски имоти находящи се в землището на с. Б,
съответно с площ от 14133 кв. м. (имот с идентификатор 03472.11.25), с площ от
20505 кв. м. (имот с идентификатор 03472.28.6) и с площ от 5875 кв. м. (имот с
идентификатор 03472.30.11), за периода от 06.10.2015 г. до 30.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С У, ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет
лева/ сторени разноски в производството съразмерно с уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 150 лева /сто
и петдесет лева/ сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х.М.А., ЕГН **********
и С.Ш. Х, ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез пълномощник адвокат Р. Н.,***,
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ по
равно между тях на С У, ЕГН **********, с адрес: *** сумата
в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х.М.А., ЕГН **********
и С.Ш. Х, ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез пълномощник адвокат Р. Н.,***,
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ по
равно между тях на Г.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 150
лева /сто и петдесет лева/ сторени разноски в производството.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Окръжен съд Разград в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: