№ 18351
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110102992 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Е. Л. С. срещу ответника С.О. иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1- во ЗЗД за признаване за установено, че
С.О. дължи на Е. С. заплащане на сумата 200,00 лева, представляваща получена без
основание сума по изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Ангел Петров,
образувано въз основа на влязло в сила наказателно постановление №
284933/11.11.2016 на зам. кмета на С.О., с което е наложено административно
наказание "глоба", за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 50128/2022 г. по описа на
СРС, 166 състав.
Ищецът Е. Л. С. твърди, че от страна на ответника С.О. като взискател по
изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег. № 849 с район на
действие СГС е недължимо събрана чрез принудително изпълнение исковата сума в
размер на 200,00 лева – глоба по издадено Наказателно постановление № 284933/2016
г. на дата 11.11.2016 г. от заместник кмета на С.О. Е. К.. Сочи, че сумата е погасена по
давност, поради което моли съда е да уважи предявения иск. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът С.О. е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131
ГПК. Счита, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение.
Навежда твърдения за недопустимост на производството поради приключване на
изпълнителното производство. Оспорва вземането да е погасено по давност, тъй като
действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба били предприети изцяло в законоустановения срок и не била изтекла
абсолютната погасителна давност. Поддържа, че изпълнителната давност по чл. 82
ЗАНН и погасителната давност по смисъла на ЗЗД са два различни института. Счита,
че е преклудирана възможността за атакуване на наказателното постановление, както и
че дори и при отпадане на възможността за принудително събиране на дължимите
суми, самото задължение продължава да съществува, което обуславя отхвърляне на
1
предявения иск. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД - за установяване съществуването на вземане в размер на 200 лв.,
представляваща получена без основание от ответника сума по образувано срещу
ищцата изпълнително дело. Така предявеният установителен иск е допустим с оглед
предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищцата срещу ответника за исковата сума, срещу която е
подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и ищцата е предявил иска си за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Исковата претенцията е за установяване на вземането в размер на 200 лв.,
поради това, че посочената сума е недължимо платена на ответника чрез
принудителното й събиране в хода на изпълнително производство, образувано след
изтичане на изпълнителската давност на наложеното на ищцата административно
наказание "глоба" с посоченото наказателно постановление.
За основателността на иска, в тежест на ищеца е указано да докаже, че е
заплатил процесната сума в полза на ответника, която е била принудително събрана по
посоченото изпълнително дело. В тежест на ответника е да установи основание за
получаване, респ. за задържане на полученото, а именно че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото
наказателно постановление, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.
Обявено е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е издадено Наказателно постановление № 284933/2016 г. на дата
11.11.2016 г. от заместник кмета на С.О. Е. К., с което на ищеца Е. Л. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за пътуване без редовен
превозен документ; както и че въз основа на Наказателното постановление е
образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег. № 849 с
район на действие СГС.
Установява се от събраните по делото доказателства, че наказателното
постановление № 284933/2016г., издадено от С.О., с което на ищцата е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., е влязло в сила на 30.07.2017 г.
Безспорно е, че въз основа на това НП по молба на С.О. е образувано изпълнително
дело № ... срещу ищцата за събиране на глобата. По изпълнителното дело от запор на
трудовото възнаграждение на ищцата е постъпила сума в размер на 446,93 лв., от които
след разпределяне на сумата от 200 лв. в полза на С.О. и разноски по изпълнението,
разликата от 79,93 лева е върната на длъжника.
Глобата е вид административно наказание, което се налага за извършени
административни нарушения /чл. 13, ал. 1 от ЗАНН/. Давността за изпълнение на
административно наказание, наричана изпълнителска давност, е изтичане на установен
от закона срок от време, в който административно наказващият орган бездейства, т.е.
не предприема действия по изпълнение на така наложеното наказание. В разпоредбата
на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН е предвидена двугодишна изпълнителска давност по
отношение на административното наказание "глоба", която започва да тече от
влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежния орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието /ал. 2/. В чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е предвидена тригодишна абсолютна
давност по отношение на глобата, която съгласно, ал. 4 на същата разпоредба е
неприложима, когато за събирането й в двугодишния срок от влизане в сила на НП е
2
образувано изпълнително производство. Изтичането на предвидените в чл. 82 от
ЗАНН срокове означава, че наложеното с наказателното постановление наказание не
може да се изпълнява принудително.
В случая наказателното постановление, с което е наложена глобата, е влязло в
сила на 30.07.2017 г., а изпълнителното дело за събиране на сумата 200 лв., с която
ищцата е санкционирана, е образувано през 2020 г. Следователно изпълнителната
давност за събиране на сумата по принудителен ред е изтекла на 30.07.2019 г. Няма
данни по делото за предприети от ответника в периода от влизането в сила на
наказателното постановление до образуването на изпълнителното дело действия, които
да водят до прекъсване на започналата да тече давност. След като давността по чл. 82,
ал. 1 от ЗАНН е изтекла преди предприемането от страна на
административнонаказващия орган на действия по принудителното събиране
на глобата /преди образуването на изпълнителното дело/, принудително събраните в
хода на изпълнителното производство суми в полза на взискателя се явяват
неоснователно получени от него. Въведените в отговора на исковата молба доводи за
отхвърляне на иска поради това, че същият е предявен след предприемането на
действия по събиране на сумата и след като глобата вече е събрана, са неоснователни.
Именно събирането на сумата по образуваното изпълнително дело в полза на
ответника взискател поражда правото на ищцата да претендира връщането на тази
сума, след като принудителното осъществяване на вземането на ответника е
реализирано след погасяването му по давност.
С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25 лева – държавна такса за заповедното производство и 25 лева държавна
такса за исковото производство, а на пълномощника на ищеца адв. М. Л.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
в минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) размер
на 400 лева за исковото производство, а на пълномощника на ищеца в заповедното
производство адв. Красимира Билева – възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ от 360 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Л. С., ЕГН ********** срещу
С.О., Булстат .... иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1- во ЗЗД, че С.О., Булстат .... дължи на Е. Л. С., ЕГН ********** сумата от
200 лева, представляваща получена без основание сума по изпълнително дело № ... по
описа на ЧСИ Ангел Петров, образувано въз основа на влязло в сила наказателно
постановление № 284933/11.11.2016 на зам. кмета на С.О., с което е наложено
административно наказание "глоба", за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г., поправена по чл. 247 ГПК с
определение от 20.02.2023 г. по ч.гр.д. № 50128/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ...., с адрес: ... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Л. С.,
ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева – държавни такси за заповедното и
3
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ...., с адрес: ... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на адв.
М. Л. Л., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
един адвокат за предоставена безплатна правна помощ за исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ...., с адрес: ... да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на адв.
К. И. Б., ЕГН ********** сумата от 360 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат за предоставена безплатна правна помощ за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4