№ 15821
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:********
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110168867
по описа за 2023 година
Предявени са като частични по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 483 ТЗ за признаване за
установено, че в правната сфера на „****“ ЕООД съществува вземане от „****“ ЕООД и И.
В. Д., дължимо от тях в условията на солидарност, за сумата от 1370.00 лева,
представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден за сумата от общо 3000.00
лева от „****“ ЕООД на 19.10.2020г., авалиран от И. В. Д. на същата дата и предявен за
плащане на издателя и авалиста на 19.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично
притезание по ч. гр. дело № 55395/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. в негова полза като поемател ответното дружество
чрез законния си представител издало запис на заповед за сумата от 3000.00 лева, като на
същата дата като поръчител (авалист) за задълженията по ценната книга се задължил и
ответникът И. В. Д.. Записът на заповед бил издаден с падеж на предявяване, като бил
предявен на издателя и на авалиста на 19.10.2020г. Въпреки това последните не извършили
плащане на задължението си по записа на заповед, поради което в настоящото производство
ищецът претендира да бъде установена дължимостта на част от сумата, за която е издадена
ценната книга, ведно със законната лихва, като претендира и разноски за заповедното и
настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените срещу ответниците искове се оспорват с довод за липса
на каузално правоотношение между ищцовото и ответното дружество, вземанията на ищеца
по което да са обезпечени с издаването на процесния запис на заповед. Изложено е в тази
връзка, че макар страните да са поддържали търговски отношения, вкл. по конкретен
договор от 16.11.2016г. за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти, ответното
дружество не е имало парични задължения към ищеца във връзка с тези отношения, вкл. по
посочения договор, които да са били непогасени към датата на издаване и предявяване на
записа на заповед, с което се обосновава доводът за липса на каузално правоотношение,
обезпечено чрез процесната ценна книга. Излагат се подробни принципни съображения
1
относно правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните при
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на задължения по менителничен
ефект, какъвто е процесният. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове съобразно конкретно наведените от страните твърдения,
доводи и възражения процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в негова полза като
поемател ответникът „****“ ЕООД е издал редовен от външна страна- в изискуемата от
закона форма и с изискуемите от закона реквизити- чл. 535 ТЗ, запис на заповед, че
ответникът И. В. Д. се е задължил солидарно с издателя да отговаря за задълженията по
записа на заповед, като е спазена предвидената в нормата на чл. 484 ТЗ форма на
поръчителството, че е настъпила изискуемостта на задълженията по записа на заповед, в
частност, че същият е предявен на издателя.
На първо място, следва да се изясни, че противно на поддържаното от името на
ответниците в отговора на исковата молба, в случая за ищеца- поемател по записа на
заповед, не съществува задължение да разкрива каузалното правоотношение, във връзка с
или по повод на което е издадена процесната ценна книга, респ. да доказва съществуването
на това правоотношение. Това е така, доколкото с отговора по чл. 131 ГПК е заявено
единствено общо оспорване на вземането по записа на заповед, обосновано с твърдения за
липса на каузално правоотношение между издателя и поемателя на менителничния ефект, в
която хипотеза съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск е
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. Така, съгласно правните разяснения и съждения на
касационната инстанция в посоченото решение: „записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед
произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
2
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка
с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос.
При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение,
независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника
релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на
заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му
по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.“
Ето защо, при липсата на изложени от която и да е от страните по менителничното
правоотношение твърдения за съществуващо помежду им каузално правоотношение, респ.
при липсата на наведени в тази връзка релативни възражения от издателя за невъзникване
или несъществуване на задължение по това каузално правоотношение, какъвто е настоящият
случай, за никоя от тях не възниква задължение да доказва такова правоотношение, респ. за
съда не възниква задължение да изследва съществуването му. В тази връзка, следва да се
изясни, че в случая изводът за липса на въведено от която и да от страните в предмета на
спора, а с това и в предмета на доказване, каузално правоотношение не се опровергава от
изложеното в отговора на исковата молба относно съществувал между ищеца и
дружеството- ответник договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти от
16.11.2016г., доколкото в случая ответникът изрично отрича процесният запис на заповед да
е издаден по повод или във връзка с негови задължения по посочения договор.
При съобразяване на така изложеното от фактическа и правна страна на изследване в
случая подлежи единствено съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение парично задължение, както и валидното
учредяване на менителнично поръчителство от страна на ответника И. В. Д..
Установява се от представения с исковата молба запис на заповед, на който ищецът
основава вземането си, приложен в оригинал по заповедното производство по ч. гр. дело №
55395/2022г. по описа на СРС, 54 състав, че същият съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа, както и безусловно обещание на ответника „****“ ЕООД,
представлявано от управителя на дружеството съгласно вписването по партидата му в
Търговския регистър, да заплати на ищеца „****“ ЕООД сумата от 3000.00 лева с падеж „на
предявяване“ и място на плащане: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ 51А. Наред с това, в
документа е посочена и датата на издаването му- 19.10.2020г., същият е саморъчно подписан
от името на издателя, а във връзка с автентичността, в частност авторството му, в настоящия
процес не са навеждани възражения от името на ответника- издател на записа на заповед.
Същевременно, върху физическия носител, обективиращ ценната книга, е
обективирана и още една едностранна, формална и абстрактна сделка- менителнично
поръчителство, учредено от управителя на издателя на записа на заповед- ответника И. В.
Д., в лично качество, който, заявявайки, че авалира задължението, поето по записа на
заповед, и подписвайки се саморъчно под това изявление на датата на издаване на записа-
19.10.2020г., е учредил лично обезпечение по отношение на поетото със записа парично
задължение.
3
Ето защо, следва да се приеме, че в случая са налице редовен от външна страна запис
на заповед, съдържащ законоустановените клаузи (реквизити), изрично предвидени в
нормата на чл. 535 ТЗ, както и валидно възникнало менителнично поръчителство (авал),
представляващо също като записа на заповед формална, едностранна, абстрактна сделка,
която, обаче, за разлика от поръчителството в гражданското и търговското право, има
самостоятелен характер спрямо сделката, изпълнението по която обезпечава- арг. от нормата
на чл. 485, ал. 2 ТЗ.
Същевременно, от отбелязванията непосредствено под записа на заповед, респ. под
авала, се установява, че записът на заповед е предявен и на издателя, и на авалиста на
19.10.2020г., с което, съобразно условията, при които е издадена ценната книга, е настъпила
изискуемостта на задълженията по нея.
При тези мотиви и при липсата на други доводи, касаещи съществуването на вземането
по процесния запис на заповед, вкл. за извършени въз основа на него плащания, предявените
срещу издателя на записа и поръчителя по него искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл.
483 ТЗ, имащи за предмет част от сумата по ценната книга, следва да бъдат уважени в
цялост.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ирелевантни за дължимостта на
вземанията по записа на заповед са доводите в отговора по чл. 131 ГПК, касаещи
осчетоводяването на задължението по него от ищцовото дружество, тъй като не
счетоводното отразяване на задължението е негов източник, а наличието на валиден запис
на заповед, материализиращ и доказващ сделката, респ. задължението по нея, какъвто в
случая по изложените съображения бе прието да съществува.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 377.40 лева, представляваща разноски за заповедното производство,
както и сумата от 527.40 лева, представляваща разноски за исковото производство,
включващи заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения, за които, противно на
поддържаното от името на ответниците, съдът не счита да са прекомерни по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК при съобразяване на предмета на делото, материалния интерес по него и на
действително положените от адвоката процесуални усилия, поради което и същите се явяват
обосновани и справедливи по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
Сторените от ответниците разноски следва да останат за тяхна сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените като частични по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 483 ТЗ, че в правната сфера на „****“
ЕООД, ЕИК ******, съществува вземане от „****“ ЕООД, ЕИК ***, и И. В. Д., ЕГН
**********, дължимо от тях в условията на солидарност, за сумата от 1370.00 лева,
представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден за сумата от общо 3000.00
лева от „****“ ЕООД на 19.10.2020г., авалиран от И. В. Д. на същата дата и предявен за
плащане на издателя и авалиста на 19.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично
4
притезание по ч. гр. дело № 55395/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК ***, и И. В. Д., ЕГН
**********, да заплатят в условията на солидарност на „****“ ЕООД, ЕИК ******, сумата
от 377.40 лева, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от
527.40 лева, представляваща разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5