№ 23045
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110175194 по описа за 2024 година
Предявени са от Р. П. Л. срещу „К“ ЕООД обективно съединени искове, както следва:
главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023 г. поради
противоречие със закона; евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №
962319 от 14.11.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, поради накърняване на добрите нрави; осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 208,84 лв.,
представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 962319
от 14.11.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 962319 за сумата от 3000 лв., при ГЛП 47 %, ГПР 58,41 %. Ищцата
оспорва договора като нищожен при твърдения, че размерът на ГЛП е прекомерен. В тази
връзка сочи и че възнаградителна лихва, която надхвърля трикратния размер на законната
лихва накърнява добрите нрави. Сочи, че размерът на ГПР също надхвърля допустимия по
закон, което счита, че води до недействителност на целия договор. Излага, че съгласно чл. 6
от Договора, заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: „1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия“, а в чл. 18,
страните се договорили, че при непредоставяне на обезпечение ще бъде начислена неустойка
в размер на 5 798,50 лв. Аргументира подробно, че в договора липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР на разходите по кредита. Сочи, че клаузите, които уреждат
ГЛП и ГПР са неравноправни. Твърди, че съгласно погасителния план общата подлежаща на
връщане сума с включена неустойка, възлиза на 10 278,80 лв. Оспорва клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение като нищожна
поради накърнява на добрите нрави, като в тази връзка сочи и че същата излиза извън
присъщите функции. Счита, че с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 71
ЗЗД, съгласно която при непредоставяне на обещани обезпечения, длъжникът губи
преимуществото на срока. В заключение излага, че при недействителност на договора за
1
кредит, следва да се върне единствено главницата, в тази връзка твърди, че е платила суми в
общ размер на 4208,84 лв., като доколкото главницата е в размер на 3 000 лв., претендира
връщането на сумата от 1208,84 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит при сочените от ищеца параметри.
Подробно излага, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор.
Счита, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР. Развива подробни
съображения в насока, че клаузата е ясна, както и че неустойката не излиза извън
присъщитефункции, нито накърнява добрите нрави. Излага и че клаузата уреждаща
възнаградителната лихва е валидна, индивидуално уговорена, като освен това сочи и че тя е
част от ГПР, за който е установен максимален размер, респ. и максималният размер на
лихвата също счита, че е нормативно регулиран, макар и опосредено. Поддържа, че ищецът
е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с която
възможност били гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че между страните са
сключени общо три договора, с оглед на което счита, че ищецът е бил достатъчно
информиран относно крайния размер на задължението при непредоставяне на обезпечение.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
От фактическа страна съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.11.2023 г. в гр.
София между „К“ ЕООД в качеството на кредитор, и Р. П. Л., в качеството на й
кредитополучател – потребител по смисъла на ЗПК, е сключен Договор за потребителски
кредит № 962319. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя
парична сума в размер на 3 000,00 лв., усвоена в брой чрез системата на „ИзиПей“ на датата
на сключване на договора, което се установява от представената разписка. Договорът е със
срок 18 месеца, с първа падежна дата 14.12.2023 г. и крайна падежна дата 14.05.2025 г.
Договорът е сключен при условията на фиксиран лихвен процент, като в него изрично са
индивидуализирани размерът на кредита, срокът, броят и размерът на погасителните
вноски, както и общата дължима сума по договора без включване на неустойката. Съгласно
чл. 3 от договора и приложения погасителен план е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент (ГЛП) в размер на 47,00 %. Договорната лихва за целия срок възлиза на 1 424,30 лв.
Годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в договора и в стандартния
европейски формуляр в размер на 58,41 %, като в договора липсва ясно и разбираемо
описание на методиката на неговото формиране и на конкретните разходи, включени в този
процент, извън общото позоваване на възнаградителната лихва.
Погасителният план предвижда: първите четири вноски да съдържат само лихва и
неустойка, без погасяване на главница; от пета до осемнадесета вноска – комбинирано
погасяване на главница, лихва и неустойка. Общата сума по плана е разпределена както
следва: главница: 3 000,00 лв. договорна лихва: 1 424,30 лв. неустойка: 5 853,70 лв.
отстъпка: –55,20 лв.
В чл. 6 от договора страните са уговорили задължение за кредитополучателя да
предостави в двудневен срок от сключването на договора едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят на множество кумулативни условия – минимален осигурителен доход, липса на
други задължения към кредитора, липса на лоша кредитна история, представяне на
служебни бележки и др. От съдържанието на договора се установява, че предоставянето на
обезпечението е поставено като съществено условие за сключването му, като същевременно
кредитът се усвоява незабавно, а неизпълнението на задължението за обезпечение не води
до предсрочна изискуемост, а до прилагане на санкционна клауза.
В чл. 18 от договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение в уговорения
двудневен срок кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5 798,50 лв., която: е
2
фиксирана сума, значително надвишаваща размера на предоставената главница; не е
обвързана с доказване на реално настъпили вреди; е разсрочена и включена в погасителните
вноски; изрично е обявена за вземане, което не се включва в ГПР.
От погасителния план е видно, че именно неустойката формира преобладаващата част
от общото задължение, като общата дължима сума с включена неустойка достига 10 222,80
лв., при главница 3 000,00 лв.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че: реално платената сума от ищцата възлиза на 4 154,84 лв., разпределени както
следва: главница: 3 000,00 лв.; договорна лихва: 242,82 лв.; неустойка: 882,02 лв.; такси:
30,00 лв. При включване на неустойката в изчислението, реалният ГПР достига
приблизително 100 %, което значително надхвърля нормативно допустимия праг.
Уговореният ГЛП от 47,00 % надхвърля трикратния размер на законната лихва към
релевантния момент. Платената над главницата сума е в размер на 1 154, 84 лв.
От правна страна съдът намира следното:
Подадената искова молба е процесулно редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
От събраните по делото писмени доказателства и от съдържанието на процесния
договор се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит, при който ответникът действа като търговец –
кредитор, а ищцата – като потребител.
В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да предостави в
двудневен срок от сключването му обезпечение – банкова гаранция или поръчителство при
изключително рестриктивни, кумулативно изискуеми условия. В чл. 18 от договора страните
са уговорили, че при непредоставяне на обезпечението кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 5 798,50 лв., която е разсрочена и включена в погасителния план, като
изрично е посочено, че не се включва в годишния процент на разходите.
Съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, по следните съображения:
На първо място, размерът на неустойката е крайно несъразмерен спрямо
обезпечаваното задължение. При главница от 3 000,00 лв. е уговорена неустойка, която
надвишава почти двойно размера на кредита, без да е обвързана с действително настъпили
вреди за кредитора. Неизпълнението, за което е предвидена, не засяга основното задължение
за връщане на кредита, а акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение, при което
законът вече предвижда адекватна защита за кредитора чрез института на предсрочната
изискуемост (чл. 71 ЗЗД).
На второ място, начинът на уговаряне и прилагане на неустойката разкрива, че тя
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вместо да
компенсира евентуални вреди, клаузата води до значително и предварително определено
увеличаване на дълга, независимо от реалното поведение на кредитополучателя по
обслужване на кредита. Това придава характер на средство за неоснователно обогатяване,
което е несъвместимо с принципите на справедливост и добросъвестност.
На трето място, включването на неустойката в погасителния план и нейното
разсрочване заедно с редовните вноски води до скрито оскъпяване на кредита. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при включване на
неустойката реалният годишен процент на разходите достига приблизително 100 %, което
значително надхвърля нормативно допустимия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК . По този начин чрез
неустоечната клауза се заобикаля императивното ограничение на закона относно
максималното оскъпяване на потребителския кредит.
На четвърто място, клаузата създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните във вреда на потребителя. Кредитът се усвоява незабавно, а
задължението за предоставяне на обезпечение в кратък срок, съчетано с тежка имуществена
3
санкция при неизпълнение, поставя потребителя в икономически неизгодно и фактически
затруднено положение, несъвместимо със защитната функция на потребителското право.
С оглед на изложеното съдът приема, че клаузата за неустойка по чл. 18 от договора
противоречи на добрите нрави и е нищожна, като не поражда правно действие.
При прогласената нищожност на клаузата за неустойка, всички плащания, извършени
от ищцата на това основание, се явяват недължими, тъй като са направени при начална
липса на правно основание. От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищцата е заплатила по процесния договор общо 4 154,84 лв.,
които са разпределени, както следва: 3 000,00 лв. – погасена главница; 242,82 лв. – погасена
договорна лихва; 882,02 лв. – платена неустойка; 30,00 лв. – платени такси. Следователно,
платената сума над чистата стойност на кредита (главницата) възлиза на 1 154,84 лв. (4
154,84 лв. – 3 000,00 лв.). Именно тази сума е доказана по размер като платена без правно
основание. Претендираният от ищцата размер 1 208,84 лв. не се установява от заключението
на експертизата и не намира опора в приетите по делото доказателства. Поради това искът
за връщане на недължимо платено следва да бъде уважен частично – до размера на 1 154,84
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 1 208, 84 лв. – отхвърлен като
неоснователен и недоказан. В този размер ответникът се е обогатил без основание за сметка
на ищцата, поради което следва да бъде осъден да върне сумата.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 458, 91 лв. и 250 лв. – депозит за
изслушаната по делото ССчЕ. Ответникът следва да й заплати, предвид отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 677, 24 лв. – съдебни разноски.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено от адв. Л. Б., САК, по
Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът счита, че ответникът следва да заплати на адв. Б. 100 лв. адвокатско възнаграждение
на горното основание. Мотиви: искът е с ниска правна и фактическа сложност, участието на
адвокатката се е изчерпало с изготвянето на исковата молба и на становище от 27.06.2025 г.
Не се е явила на двете открити съдебни заседания. Ищцата води и други дела срещу
дружества отпускащи бързи кредити по част от които нейна процесуална представителка е
адв. Б., което предполага, че тези дела не се водят толкова за прогласяне нищожност на
самите договори, а за генериране на приходи от адвокатски хонорари.
Ответникът също има право на разноски, но не е представил доказателства за
извършването им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Р. П. Л. с ЕГН: **********, с адрес: гр. БС, ул. „ХК“
№ 51, вх. А, ет. 1, ап. 1, „К“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „М“, бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 962319 от 14.11.2023 г.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „М“, бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Р. П. Л. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
БС, ул. „ХК“ № 51, вх. А, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в
размер на 1 154,84 лв. като неоснователно платена по обявения за нищожен Договор за
потребителски кредит № 962319 от 14.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 208, 84 лв.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „М“, бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Р. П. Л. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
4
БС, ул. „ХК“ № 51, вх. А, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 677, 24
лв. - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „М“, бул. „ЦШ“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адв. Л. С Б., САК, ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5