ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Х.а Диамандиева
Кирил Гр. Стоянов
като разгледа докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500360 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 360/2022г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ“ ЕООД,
чрез пълномощника адв.А., против решение №17/07.01.2022г. по гр.дело
№796/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е уважен предявеният
против дружеството отрицателен установителен иск, предявен от М. Г. Т. за
приемане за установено, че въззивникът не е собственик на описания външен
басейн.
Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде
отхвърлен.
Твърди се, че според константната съдебна практика дворното място,
част от което е външният басейн, е обща за етажната собственост част, когато
е налице пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на
терена.
На следващо място правото на строеж на басейна е изрично учредено
от собствениците на поземления имот. Басейнът е самостоятелен обект на
правото на собственост – открит обект по смисъла на §5, т.68 от ЗУТ.
Построен е по одобрен архитектурен обект, със съответните спомагателни
съоръжения, които са изградени за нуждите на ползващите го и имат пряк
достъп до него. От изложеното следва, че обектът няма статут на приращение
по смисъла на чл.92 ЗС. В подкрепа на изложеното се цитира решение
№4669/2018г. на Първо г.о на ВКС.
Допълнителен аргумент е ползването на басейна и от посетителите на
комплекса, одобрен като „Апарт хотел“.
1
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по предявения иск с правно
основание чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожността на учредяването на
правото на строеж поради липса на предмет.
В отговор на въззивната жалба, подаден от М. Г. Т., чрез
пълномощника адв.П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Намира за несъстоятелно твърдението в нея, че басейнът не е обща част от
сградата. Счита, че сочената от въззивника практика касае дворното място, а
не изградени в него басейни и съоръжения. Сочи, че е оспорено учредяването
на правото на строеж с доводи за липса на предмет поради невъзможността да
бъде валидно учредено право на строеж, ако вследствие реализирането му не
може да възникне самостоятелен обект на правото на собственост. Цитира
практика на ВКС, според която паркоместата и басейните, изградени в
незастроената част от дворното място не са самостоятелни обекти. Счита, че
басейнът е самостоятелен обект единствено когато представлява открит
обект по смисъла на §5, т.68 от ЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице по делото, неоспорено от
ответната страна, към процесния басейн няма изградени самостоятелни
санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми обекти и
преместваеми сезонни покрития, които биха обосновали статута му на открит
обект. Фактът, че към построената в имота сграда има подобни помещения,
не придава самостоятелен статут на басейна.
По отношение на доводите, че басейнът се ползва от външни лица,
следователно е обект с обществено значение, се сочи, че не е регистриран в
РЗИ -Бургас съгласно изискванията на Закона за здравето и на Наредба
№9/21.03.2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен
регистър на обектите с обществено значение. Не са назначени изискуемите
спасители и медицински лица и достъпът до басейна не е свободен.
Доказателства, че басейнът е открит обект не са представени и не са събрани
в първоинстанционното производство.
Относно твърденията за непълнота на съдебния акт, според страната,
счита, че не се касае за допуснато от страна на съда процесуално нарушение.
В решението съдът е разгледал иска с правно основание чл.26 ЗЗД, не е
отразил разглеждането му в диспозитива на решението, но въззивникът не е
предприел действия по отстраняване на очевидната фактическа грешка.
Твърди, че съдът дължи произнасяне по всички предявени искове в
зависимост от вида на съединяването им. Счита, че по делото е налице
кумулативно съединяване единствено между отрицателния иск за собственост
и негаторния иск. Заявените различни основания за уважаване на
отрицателния установителен иск не са кумулативно съединени и е достатъчно
съдът да уважи едното от тях.
По делото е подадена насрещна въззивна жалба от М. Г. Т., чрез
пълномощника адв.П. против решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея негаторен иск. Счита за правилно установено, че басейнът
не е собственост на ответното дружество и, че съоръжението не е ползвано от
2
2020г., но неправилно е установена липсата на конкретни неправомерни
действия от страна на ответника, които да препятстват ползването му.
Счита, че не са изследвани предпоставките на закона -наличието на
действия, препятстващи ползването. Сочената от предходната инстанция
предпоставка – наличие на решение на Общото събрание на собствениците е
правно ирелевантна. Липсата му не е предпоставка за уважаване на
негаторния иск. Не отговаря на съдържанието на закона и констатацията на
съда, че достъпът до общите части е поставен в зависимост от решение на
Общото събрание на собствениците.
Счита иска за установен в съответствие със събраните по делото
доказателства, че ответникът е преградил достъпа до съоръжението и до
прилежащите му помпи и устройства, лишаващи възможността за
поддръжката му, което го прави негоден за употреба. Не са възстановени и
отнесените от негов представител шезлонги и чадъри.
Твърди, че решението е постановено в тази част при допуснати
съществени процесуални нарушения – неправилно разпределяне на
доказателствената тежест и неуказване да бъдат представени доказателства.
Бургаският апелативен съд след проверка по чл.267 ГПК констатира,
че обжалваното решение не съдържа диспозитив по предявения при
условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо ответника,
че не е собственик на процесния басейн, поради липса на предмет на
договора. Оплакването по този въпрос във въззивната жалба е следвало да
бъде разгледано от съда преди изпращане на делото във въззивната
инстанция.
На следващо място екземплярът от насрещната въззивна жалба на М.
Г. Т., чрез пълномощника адв.П., изпратен на настоящата инстанция за
разглеждане, не е подписан.
Констатираните нередовности следва да бъдат отстранени от
Бургаския окръжен съд след връщане на делото от настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №360/2022г. по описа на
Апелативен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за отстраняване на
констатираните в определението нередовности.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4