№ 15401
гр. С., 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*********
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №
20231110103435 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „****“ АД да
заплати на О. Б. В. сумата от 6343.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- разходи за лечение и възстановяване, претърпени от О. В., пострадал в качеството си
на водач на МПС- мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, при ПТП, настъпило на
25.06.2021г. в гр. С., на ул. „***“, срещу блок 60, в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН, чиято гражданска
отговорност била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 25.06.2021г. управлявал МПС- мотоциклет „**** ***“ с рег. №
СА ***** В, в най- лявата лента на ул. „***“ в гр. С. в посока от ул. „***“ към бул.
„Илиянци“, когато срещу блок 60 лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН внезапно
предприел маневра по навлизане в лява пътна лента и с това станал причина за настъпване
на ПТП между двете МПС. В резултат от удара ищецът получил счупване на дисталната част
на тибията, което наложило да бъде подложен на оперативна интервенция, при която му бил
поставен винт и последвала стабилизация на фрактурата чрез LCP дистална тибия. Във
връзка с лечението и възстановяването си ищецът извършил разходи за закупуване на
медицински изделия, санитарни материали, лекарства, за усилена храна, болногледач,
рехабилитация и транспорт на обща стойност 6343.80 лева. Поддържа, че отговорен за
настъпване на ПТП е другият участник в ПТП- водачът на лек автомобил автомобил „***
С5“ с рег. № СВ *** НН, чиято гражданска отговорност била обезпечена от ответника като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС,
поради което претендира осъждане на последния да му възстанови извършените за
лечението му разходи, ведно със законната лихва, както и разноските за производството.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че недоказано по делото е причина
за настъпване на ПТП да е виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„*** С5“, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представения протокол
за ПТП. Счита за недоказани настъпването на сочените от ищеца травматични увреждания,
1
наличието на причинна връзка между същите и ПТП, необходимостта от извършване на
описаните в исковата молба разходи, като подчертава в тази връзка, че разходите за
медицински и санитарни материални били извършени около година след ПТП, както и
реалното извършване и размера на извършените разходи. В допълнение, поддържа, че
разходите за усилена храна и транспорт са луксозни такива, поради което не подлежат на
обезщетяване. В условията на евентуалност- в случай че се приеме, че водачът, чиято
гражданска отговорност е застрахована при него, е отговорен за ПТП, заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който в качеството си на водач на МПС
предприел изпреварване на другия участник в ПТП, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, и който управлявал мотоциклета с превишена
и несъобразена с пътната обстановка скорост. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения
за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на
действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени
вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения
застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за
неговото лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца.
Между страните не е спорно, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване
е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност
на водача на лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН е била обезпечена от ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Установява се от констативен протокол за ПТП № 287 от 25.06.2021г., че на посочената
дата в гр. С., на ул. „***“, до № 60 настъпил пътен инцидент между лек автомобил „*** С5“
с рег. № СВ *** НН, управляван от Х. П. К., и мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В,
управляван от ищеца О. *** В., като ПТП настъпило, докато мотоциклетът изпреварвал
попътно движещия се лек автомобил от лявата му страна.
Съгласно надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните
протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2021г. ул. „***“ в района на № 60 била
отворена за движение на ППС в двете посоки, като била покрита с асфалтова суха настилка,
но по нея имало множество дупки с дълбочина от около 5- 6 см, тъй като била фрезована с
цел полагане на нов асфалт.
От наказателно постановление № 22-4332-000184/31.01.2022г., влязло в сила на
2
23.02.2022г., се установява, че на водача на лек автомобил „*** С5“ е наложено
административно наказание- глоба, за това, че на 25.06.2021г., около 18:00 часа, в гр. С., на
ул. „***“, срещу № 60, управлявайки посочения лек автомобил с посока на движение от ул.
„***“ към бул. „Илиянци“, реализирал ПТП с изпреварващия го отляво мотоциклет „****
***“ с рег. № СА ***** В, управляван от О. *** В..
Съгласно показанията на свидетеля Х. П. К.- водач на лекия автомобил към момента на
ПТП, последното настъпило на ул. „Биримирско шосе“, която към този момент била в
ремонт- участък от около 250- 300 метра бил разкопан с огромни дупки, тъй като бил
подготвен за ремонт и преасфалтиране. Дупките били много големи- около 3 на 4 метра,
дълбоки около 7- 8 см, като преминаването през тях било трудно, поради което свидетелят се
опитвал да ги заобикаля, като за целта се качвал с автомобила или на десния, или на левия
банкет. След последната дупка пътят се изправил, като свидетелят поел в права посока в
дясното платно за движение, след което чул лек удар по колата си и видял главата на
мотоциклетист на 40 см разстояние вляво от автомобила си. В следващия момент
мотоциклетистът ударил страничното ляво огледало на лекия автомобил с кормилото си, при
което изгубил равновесие и паднал на земята. Свидетелят изяснява, че след ПТП забелязал,
че има следи по задната лява вежда на автомобила му, поради което счита, че мотоциклетът
се бил ударил в задната му част, следи от удари имало и по задното ляво стъкло и по
страничното ляво огледало на лекия автомобил. Изрично заявява, че към момента на
инцидента управлявал автомобила със скорост от около 20 км/час.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените и
надлежно приобщени в хода на процеса гласни доказателства за годни да послужат при
формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав единствено в частта им,
касаеща мястото, времето на настъпване на пътния инцидент, както и пътната обстановка
към релевантния за спора момент, доколкото в тази им част показанията на свидетеля
намират опора в останалата доказателствена съвкупност, в частност в данните, съдържащи
се в обсъдените вече писмени доказателствени средства- констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на местопроизшествие, документите, приложени по образуваната във
връзка с пътния инцидент административнонаказателна преписка. Същевременно, в частта
им относно механизма на ПТП, вкл. предприетите от всеки от двамата водачи маневри и
осъщественото от тях конкретно поведение непосредствено преди и към момента на удара,
показанията на свидетеля не следва да бъдат възприемани като правдиви, доколкото в тази
им част същите не само не се подкрепят от което и да е друго доказателство по делото, но и
се опровергават от доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице в заключението
на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани
отговори на възложените задачи. Така, в писменото си заключение експертът, след
запознаване с приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е възприел от
техническа гледа точка, че произшествието е настъпило при предприета от водача на лекия
автомобил маневра по заобикаляне отляво на изрязани парчета от пътната настилка,
подготвени за асфалтиране (в какъвто смисъл са и изричните изявления на свидетеля, който,
както бе изяснено, твърди, че поради големината на формираните след изразяване на части
от асфалтовата пътна настилка дупки се налагало да заобикаля същите, преминавайки към
левия, респ. десния край на пътното платно), и предприета от ищеца като водач на
мотоциклета маневра по изпреварване отляво на лекия автомобил.
В проведеното на 28.03.2025г. открито съдебно заседание вещото лице- автотехник е
изяснило, че в случая няма как мотоциклетът да се е блъснал в задната част на лекия
автомобил „***“, тъй като уврежданията по последния са в неговата странична лява част, а
последното може да се осъществи само ако към момента на отклонението на лекия
автомобил мотоциклетът е бил от неговата лява страна. Експертът е разяснил, че ако се
възприеме твърдяното от свидетеля Х. К., то ударът следва да е настъпил в задната част на
3
лекия автомобил, а в случая това не е така, тъй като съобразно констатираните по МПС
увреждания ударът е в страничната част на автомобила, което според съжденията на вещото
лице означава, че лекият автомобил се е отклонил наляво в момента, в който
мотоциклетистът вече е бил от лявата му страна. А в отговор на изрично формулиран от
съда въпрос вещото лице е заявило, че при всички случаи към момента, в който лек
автомобил „*** С5“ се е отклонил наляво, водачът на мотоциклета вече се е намирал в
лявата пътна лента.
С оглед на изричните разяснения на вещото лице- автотехник в последния смисъл и
при съобразяване на възпроизведената вече доказателствена съвкупност съдът намира за
установено, че опитвайки се да избегне преминаването през дупките на пътното платно на
процесната ул. „***“, водачът на лек автомобил „*** С5“ е предприел маневра по навлизане
в съседната- лявата, пътна лента, в която към този момент вече се е намирал започналият и
все още незавършил маневрата си по изпреварване мотоциклет „**** ***“, с което е
действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и с което е станал
единствена причина за настъпване на пътния инцидент, поради което същият, респ.
застрахователят на гражданската му отговорност е легитимиран да отговаря за обезщетяване
на вредите, причинени от ПТП.
Във връзка с извода в последния смисъл следва да се изясни, че в случая от
приобщената доказателствена съвкупност не се установяват твърденията на ответника в
отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които същият обосновава възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на мотоциклета. С оглед възприетите
разяснения на вещото лице- автотехник, че мотоциклетистът вече е бил предприел
маневрата по изпреварване и се е намирал от лявата страна на лекия автомобил към
момента, в който последният е предприел отклонение вляло към съседната пътна лента, на
водача на мотоциклета не би могло да бъде вменявано задължение, предприемайки
маневрата си, да съобразява поведение на водача на лекия автомобил, каквото към този
момент обективно все още не е било предприето. Същевременно, по делото не се
приобщени каквито и да е доказателства, касаещи скоростта на движение на мотоциклета,
поради което и не би могла да бъде извършена преценка доколко същата е била в рамките на
разрешената, респ. съобразена с пътната обстановка, а още по- малко- доколко
поддържането й обективно е допринесло за настъпване на сблъсъка, респ. на уврежданията
от него. Ето защо, заявеното от името на ответника възражение за съпричиняване по
смисъла на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по правило обосноваващо основание за редуциране
на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност,
следва да бъде прието за неоснователно.
С оглед на така възприетото от фактическа и от правна страна в случая отговорността
за обезщетяване на претърпените от пострадалия имуществени вреди следва да бъде
възложена единствено на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му
отговорност.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, което е изготвено въз
4
основа на приобщената по делото и неоспорена медицинска документация, и което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния
пътен инцидент ищецът е получил закрито, разместено счупване на дисталната (към
ходилото) част на тибията (голямопищялната кост) на дясната подбедрица, във връзка с
което след инцидента е бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“, където веднага е започнала
антикоагулантна, антибиотична и аналгетична терапия, както и инфузионно лечение, а на
28.06.2021г. е проведена операция по повод разместено счупване на голям пищял на дясна
подбедрица, при която е извършена кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза с
един интерфрагментарен АО- винт и стабилизираща фрактурата плака, като на 01.07.2021г.
пациентът е бил изписан с указания да спазва режим, да стартира и провежда
рехабилитация, да продължи антикоагулантната терапия и да се проследява с контролни
прегледи. Съгласно разясненията на вещото лице след изписването му от болницата
пострадалият се е нуждаел от и му е била предписана антитромботична терапия за 30 дни,
нуждаел се е съобразно прага си на чувствителност от симптоматично лечение с
обезболяващи медикаменти, а за превантиране на усложнения и съкращаване на срока на
възстановяване- и от общоукрепваща терапия с витамини и микроелемнети. Наред с това,
доколкото освен травмата, пострадалият е претърпял и оперативна намеса във връзка с нея, е
било препоръчително подпомагане на лечението чрез усилено хранене, което в случая като
продължителност може да обхваща времето от получаването на травмата до пълното
възстановяване, за което експертът е възприел, че е необходим 6- месечен период. Вещото
лице е разяснило в писменото си заключение, че в медицинската практика такава диета е №
11, като уточнява, че тя е с повишена калорийност- увеличено съдържание на животински
протеини (особено млечни), витамини, минерални вещества (калций, желязо и др.).
Експертът е изяснил, че конкретното травматично увреждане е довело до затруднение
на основната функция на долния крайник- опорна и ходилна, за около 4- 6 месеца, поради
което е било необходимо ищецът да бъде подпомаган от асистент за извършване на
ежедневните си дейности. А в отговор на изрично формулирания от името на ищеца въпрос
в тази насока е възприел, че придвижването на пострдалаия с имобилизиран десен долен
крайник с градски транспорт би създало значителен дискомфорт, неоправдани болки и
възможност за възникване на вторични травмирания и усложнения.
Според разясненията на експерта в писменото му заключение провеждането на
рехабилитация след травмата би довело до по- пълно възстановяване, би съкратило срока му
и би предотвратило настъпването на усложнения, като при травма като процесната процесът
на рехабилитационна терапия би могъл да отнеме месеци.
Наред с това, в писменото си заключение съдебният медик подробно е обосновал
необходимостта от медицинска гледна точка в случая- с оглед конкретно установеното
травматично увреждане, на ищеца да бъдат поставени остеосинтезни елементи- заключваща
плака с дистална тибия и комплект с винтове, за които е уточнил, че не се поемат от
общественото осигуряване, същият да ползва патерици при придвижване, доколкото след
изписването от болницата му се препоръчва ранно вертикализиране и раздвижване, но без да
обременява увредения крайник, редовно да се сменят в домашни условия превръзките на
хирургичната рана за период от около 2- 3 седмици, както и провеждането с месеци след
изписването му от болницата на контролни прегледи и изследвания (вкл. рентгенографии),
свързани със заплащането на потребителски такси, респ. на цената на съответното образно
изследване.
В показанията си в проведеното на 20.11.2024г. открито съдебно заседание
свидетелката Мирослава Михайлова В.а- съпруга на ищеца, разказва, че в резултат от
процесния инцидент съпругът й получил счупване на подбедрицата, във връзка с което бил
подложен на операция, при която му била поставена голяма метална плака с 14 пирона в нея,
5
която семейството заплатило, тъй като здравната каса не поемало този разход. Лекарите от
болницата изписали на съпруга й лекарства, които служели да не се съсирва кръвта след
операцията, като първоначално антикоагулантите били под формата на инжекции, а след
това- под формата на хапчета, като общата продължителност на прием на този тип
медикаменти била около шест месеца. Наред с това, лекарите препоръчали на О. да спазва
диета, като консумира повече телешко месо, мляко и млечни продукти- по възможност от
домашни ферми. Ищецът спазвал така указаната му диета стриктно в продължение на шест
месеца, през които семейството закупувало домашните продукти от частни лица, а не от
магазини, за което ежемесечно извършало разходи в размер на около 200 лева. След
операцията се налагало някой да се грижи за ищеца, тъй като същият не бивало да става,
налагало се да ползва подлога, във връзка с което, а и за осигуряване на личната му хигиена
се налагало някой да го вдига, което свидетелката била в невъзможност да извършва с оглед
своя ръст и ръста и теглото на пострадалия. Затова се наложило да ангажира болногледач
„на частно“, когото открила чрез познати, който през първите три месеца след инцидента
ходел в дома им по два пъти в седмицата, като му заплащала „на ръка“ сумата от по 20- 25
лева на посещение. А след третия месец О. отслабнал и започнал да се опитва да се движи с
патерица. По препоръка на лекарите в УМБАСЛМ „Пирогов“ след третия до шестия месец
след операцията ищецът се подлагал на рехабилитационни процедури по два пъти седмично
в дома си, за да не се налага превозването му, за което на рехабилитатора било заплащано
отново „на ръка“ по около 35- 40 лева на посещение. Наред с това, на ищеца следвало да
бъдат извършвани и контролни прегледи в УМБАЛСМ „Пирогов“, като за целта съседи на
семейството го карали със собствените си автомобили до болницата и обратно до къщата им
в Долни Богров, за което свидетелката заплащала по около 30- 40 лева за гориво за всяко
посещение до болницата.
За установяване на твърденията на ищеца за извършени разходи във връзка с лечението
и възстановяването му след инцидента по делото са приобщени и писмени доказателства-
фактури от УМБАЛСМ „Пирогов“ за заключваща плака за дистална тибия с 13 дупки и
комплект с винтове на стойност 3389.00 лева, за два броя малки превръзки до 10 кв. см на
обща стойност 30.00 лева, за потребителски такси на обща стойност 34.80 лева, за две
скелетно рентгенови изследвания на бедро, коляно или подбедрица на стойност от по 35.00
лява всяко или за сумата от общо 70.00 лева, фактура от „Медицинско репатриране“ ЕООД
за алуминиеви патерици на стойност 40.00 лева, както и фискални бонове за заплащане на
сумите по тези фактури, както и фактури и фискални бонове към тях за сумата от общо
150.69 лева- стойност на закупени лекарства, както следва: „Хидролесс слим“, „Дикопрам“ и
„Клексан“- инжекционен разтвор.
Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност настоящият съдебен
състав намира за доказано, че в причинна връзка с процесния пътен инцидент ищецът е
извършил разходи за закупуване на медицински изделия- заключваща плака за дистална
тибия с 13 дупки и комплект с винтове, алуминиеви патерици, на лекарствени средства-
посочените в представените разходооправдателни документи, за заплащане на
потребителски такси, за смяна на превръзката на раната от операцията, за извършване на две
образни изследвания на подбедрицата му, за усилена храна, за болногледач, за
рехабилитация, както и за транспорт.
Това е така, тъй като от една страна, както бе изяснено, необходимостта от извършване
на тези разходи се установява въз основа на неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза, а от друга, реалното извършване на въпросните разходи
се установява от представените с исковата молба разходооправдателни документи, от
показанията на свидетелката Мирослава В.а, която излага конкретни твърдения по
отношение на продължителността на периодите, през които ищецът е имал нужда от чужда
помощ- в продължение на около три месеца, което е в съответствие с установения в
заключението на съдебномедицинската експертиза общ възстановителен период на ищеца от
6
шест месеца, както и от подсилваща храна- около шест месеца, относно броя на проведените
рехабилитационни процедури- общо 16 (по два пъти седмично за период от около два
месеца, вкл. съобразно изричните твърдения и претецнии на ищеца в исковата молба),
относно начина на придвижване до и от болничното заведение за извършване на контролни
прегледи. Следва да се изясни, че преценени по реда на чл. 172 ГПК, при отчитане на
съществуващата между свидетелката и ищеца близка роднинска връзка и на произтичащата
от това принципна заинтересованост на свидетелката от изход на спора в полза на О. В.,
показанията на същата следва да бъдат възприети като достоверни, доколкото са
последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и намират опора в
разясненията на съдебния лекар относно необходимостта от извършване на съответните
разходи за медицински изделия, процедури и лекарства, както и относно продължителността
на прилагането им.
Така, за стойността на медицинските консумативи, изделия, изследвания и услуги,
както и на лекарствените средства, приемани от ищеца след инцидента, следва да бъдат
възприети данните в коментираните вече разходооправдателни документи, доколкото, както
бе изяснено, въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
съществуването на причинно- следствена връзка между конкретно полученото при
процесния пътен инцидент травматично увреждане и приложените в случая медицински
методи, изследвания и консумативи за установяването, лечението и облекчаването му, а
реалното заплащане на тази стойност за сметка на пострадалия се установява от
представените с исковата молба и неоспорени фискални бонове на обща стойност 3714.50
лева.
Що се отнася до стойността на разходите за усилена храна, за използваната от ищеца
помощ при обслужването му- за болногледач, на проведената му след операцията
рехабилитационна терапия, както и на транспортните разходи, сторени за придвижване от и
към дома му, респ. до и към болничното заведение, в което са провеждани контролните
прегледи след операцията, следва да бъдат възприети данните в показанията на свидетелката
В.а, както и в заключението на допуснатата съдебно- оценителна експертиза, по отношение
на чиито вярност и обоснованост, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, за съда не
възниква съмнение.
Както бе изяснено, необходимостта от приемане в продължение на около шест месеца
след инцидента на усилена храна, както и реалното извършване и стойността на разходите за
такава се установяват въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза,
респ. на събраните гласни доказателства, поради което съдът приема за доказано, че в полза
на ищеца се следва претендираната от него сума от общо 1080.00 лева.
При съобразяване на установеното по делото, че в случая на ищеца е оказвана помощ
за битовото и хигиенното му обслужване в продължение на около три месеца от нает за това
човек, на разясненията на вещото лице- съдебен медик относно общия възстановителен
период на ищеца след претърпените травматично увреждане и оперативна интервецния във
връзка с него- около шест месеца, както и на доказателствените изводи в заключението на
съдебно- оценителната експертиза относно средните цени на услугата „болногледач“ за
исковия период, настоящият съдебен състав намира за обосновано да се приеме, че общият
размер на сторените за сметка на пострадалия разходи за тази услуга, предоставяна му
съгласно свидетелските показания по два пъти седмично, възлиза на сумата от 544.80 лева.
Стойността на заплатените за сметка на ищеца рехабилитационни процедури за
сочения от него в исковата молба период с продължителност от два месеца, опредЕ. от съда
по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните в показанията на свидетелката В.а, съгласно
които след третия месец след операцията съпругът й се подлагал на рехабилитация у дома по
два пъти седмично- т.е. общо 16 пъти за посочения двумесечен период, както и на данните в
неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- оценителната експертиза относно
7
средната стойност на една процедура, възлиза на сумата от общо 600.00 лева.
Както бе изяснено, от показанията на свидетелката се установява, че за придвижването
си до и от медицинското заведение, в което са му извършвани контролни прегледи, ищецът е
бил превозван с лични автомобили на негови съседи, за което им заплащал единствено
стойността на горивото, необходимо за придвижване в двете посоки. С оглед на това, на
наличните по делото данни за осъществени от пострадалия четири посещения в УМБЛАСМ
„Пирогов“ след операцията му- две за смяна на превръзката на раната му, както и две за
извършване на образни изследвания, както и на установената в заключението на съдебно-
оценителната експертиза стойност на горивото, необходимо за изминаване на разстоянието
от дома на ищеца до болницата и обратно през исковия период, следва да се приеме, че
общият размер на извършените от пострадалия транспортни разходи в причинна връзка с
процесния пътен инцидент възлиза на сумата от 37.88 лева.
Необосновано е съдържащото се в отговора на исковата молба оспорване, че разходите
за болногледач, както и транспортните такива са луксозни, доколкото и двата вида разходи и
по правило, а и съобразно конкретно приобщените по делото данни за вида и
продължителността на извършването им са пряко насочени към ефективното
възстановяване на ищеца от полученото травматично увреждане и към препятстване
настъпването на нови травматични увреждания, респ. усложняването на наличните.
В тази връзка, за пълнота и прецизност по отношение на разходите за болногледач
следва да се изясни, че съгласно съдебната практика на ВС на РБ, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975 г., както и в решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о.,
решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., както и трайната практика
на ВКС, обективирана в решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 163 от 24.09.2013 г. по т. д. № 82 от 2012 г. на ВКС, II т. о. и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи,
представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива
разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач или придружител,
когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се
осъществява от членове на семейството или друг близък сродник, например възходящ,
съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото
лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се
дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното
възнаграждение. Съдебната практика непротиворечиво приема, че когато „нуждата от грижи
възникне при непозволено увреждане от виновното поведение на трети лица, ако тя е
необходима и по естеството си налага близките да напуснат работа или да вършат нещо
извън обичайното, пострадалият при непозволено увреждане не може да задължи близките
си вместо причинителя на вредите да му дават помощ и да се грижат за него. Причинителят
на увреждането дължи обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е
заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина е
напуснал работа или е вършил нещо извън обичайното.
При тези мотиви искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен са
сумата от 5977.18 лева, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. Това е предвидено в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
8
застрахователното обезщетение обхваща и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.
3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен
(спрямо разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи- по-
ранната дата между деня на уведомяването от застрахования и деня на уведомяването,
съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по- ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищеца до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да му изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 01.07.2022г.,
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че това е началната дата, считано от която
ответникът е титуляр на задължение за изплащане на обезщетение за неточно в темпорално
отношение изпълнение на задължението на делинквента, респ. на собственото си
задължение за обезщетяване на настъпилите в резултат от ПТП вреди. С оглед на това и
съобразно действащото в българския граждански процес диспозитивно начало върху
установеното като дължимо обезщетение за имуществени вреди следва да бъде присъдена
законната лихва от 02.07.2022г.- датата, от която такава се претендира с исковата молба,
респ. уточнението на същата от 17.10.2023г.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
В полза на ищеца на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
9
сумата от 2057.55 лева, представляваща част от заплатените от него държавна такса,
депозити за възнагражденията на вещите лица, извършили съдебномедицинската и съдебно-
оценителната експертизи, както и от адвокатския хонорар за настоящото производство,
която част е съответна на уважената част от претенцията.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо 101.14 лева, представляваща
част от сторените от него разноски за депозити за възнаграждения на свидетеля и на вещото
лице, извършило съдебно- автотехническата експертиза, както и от претендираното и
реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на „****“ АД, ЕИК ****, да
заплати на О. Б. В., ЕГН **********, сумата от 5977.18 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претърпени от О. В., пострадал
в качеството си на водач на МПС- мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, при ПТП,
настъпило на 25.06.2021г. в гр. С., на ул. „***“, срещу блок 60, в резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН, чиято
гражданска отговорност била застрахована от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 2057.55 лева, представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата
над присъдената сума до пълния предявен размер от 6343.80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК О. Б. В., ЕГН **********, да заплати на
„****“ АД, ЕИК ****, сумата от 101.14 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10