Р E Ш Е Н И Е
№ 04.09.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: ТОНКА ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1365
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г.Т.Г.
твърди, че бил собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „6-ти
септември“ № 8, в качеството на наследник на Т. Г.Г., починал на 17.05.205 г.
За потреблението на електроенергия в
горепосочения имот била открита партида с клиентски номер ***, с титуляр
починалия Т. Г.Г., поради което имал качество на потребител на електрическа
енергия, която ответникът доставял до имота.
Ищецът твърди
още, че с писмо от 01.11.2018 г., изпратено до починалия Т. Г., ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, го уведомил, че на 06.12.2016 г. електромер с
фабричен номер № ***бил демонтиран и предаден за проверка в БИМ, тъй като
отчитал частично преминалата електроенергия. Вследствие на това, сметката за
електроенергия била коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от
07.09.2016 г. до 06.12.2016 г., със сумата 323,78 лв., начислена по фактура №
**********/01.11.2018 г.
Ищецът заплатил
горепосочената сума, като твърди липса на основание за заплащането й.
1. На първо
място, не бил правен опит на баща му, макар и починал, да му бъде връчен
констативен протокол от извършената проверка.
2. Също така,
ответното дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да
създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е неправомерна -
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, 1-во тър.
отделение.
3. Отделно от
посоченото, процесният електромер не бил изпратен в 7-дневен срок на
компетентния орган за метрологичен надзор, каквото е изискването на чл.47, ал.5
ПИКЕЕ (отм.).
Искането на
ищецът до районния съд е да постанови
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, да му заплати сумата 323,78 лева, представляваща
недължимо платена от него сума за допълнително начислена ел.енергия за период
от 07.09.2016 г. до 06.12.2016 г., на адрес: гр. Стара Загора, ул. „6-ти
септември“ № 8, с клиентски номер ***, по фактура № **********/01.11.2018 г..
Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага подробни
съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал
период, както следва:
Твърди, че в
случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищцата за
изминал период са били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ
/чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ,
бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г./, даващи основание за
това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за
ел. енергия за минал период от време била установена в чл.45, ал.1, във връзка
с Раздел IX от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр.98 от 12.11.2013 г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и
редът за установяване случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия”, към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ,
обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г. Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени
редът и процедурата за проверка на електромера на ищцата за едностранна
корекция на сметката й, предвид констатираната манипулация на същия, разписани
в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не
обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието
на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице.
Отделно от това, твърди, че в Общите условия на дружеството бил предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция, който също бил
спазен.
В заключение
счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да
коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е
нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в този
смисъл.
Затова моли да
бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във
връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че Т. Г.Г. и
ответникът са били страни по договор за продажба на електроенергия, като Т. Г.Г.
е бил потребител на ел.енергия с клиентски номер ***, на обект, находящ се на
адрес: гр. Стара Загора, ул. „6-ти септември“ № 8.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници, Т. Г.Г. е починал на 17.05.2015
г. и негови законни наследници са Г.Т.Г. (ищецът в настоящото производство) и
другият му син К. Т.Г..
От представените констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 06.12.2016
г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
от 20.04.2018 г. и от заключението по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно ясно и съответно на писмените доказателства по делото, се
установява, че монтираният на горепосочения адрес електромер с номер № ***е
манипулиран, в резултат на което същият отчита по-малко от консумираната електроенергия.
Коригирана е сметката за електроенергия на името Т. Г.Г. (макар да е бил
починал още на 17.05.2015 г.) за периода от 07.09.2016
г. до 06.12.2016 г., като е
начислена 2239 кВтч ел. енергия общо на стойност 323,78 лева, видно от представените справка за
коригиране на сметка за електроенергия, писмо от 01.11.2018 г. и фактура №
**********/01.11.2018 г.
По делото не е спорно, а и видно от
представения системен бон от 27.11.2018 г. сумата от 323,78 лева по данъчна фактура № **********/01.11.2018 г.е
заплатена от ищеца на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
От събраните по делото
доказателства се установи, че претендираната сума от 323,78 лева за
допълнително начислена електроенергия за минал период от 07.09.2016 г. до 06.12.2016 г. е заплатена от ищеца на ответника. Безспорно установено по делото
е още, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него
електрическа енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито
събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на
ищеца.
При това положение, спорният по делото
въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа
енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през
изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.
С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос.
При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия
случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното
съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за
енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети
на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която
дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния
снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В
случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не
е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него
корекция.
Освен горепосочените правни аргументи за
недължимост на сумата към момента на начисляването й, следва да се има предвид,
че с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ
бр.98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този акт, а
впоследствие с влязло в законна сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело №
3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие занапред. Следователно към момента
на извършване на метрологичната експертиза и към момента на извършване на
едностранната корекция на сметка на починалия абонат са отменени всички
разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48,
49, 50 и 51 от този акт. След отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и
предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и
допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и
приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Отмяната на чл.1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми,
съществуващи в други източници на правото. Следователно извършените от
ответника в тази връзка действия към датата на протокола от метрологичната
експертиза и към датата на извършване на едностранната корекция на сметка (виж
датата на справката), не са изрично регламентирани от закона, поради което и не
са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго
непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа
стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Настоящият съдебен състав не възприема
становищата на някои съдилища, че следва да се приложи в този случай чл. 183 ЗЗД и не намира законово основание да промени практиката си по дела, които
касаят периоди до приемането на новите ПИКЕЕ през 2019г. В
случая не се касае за дължима цена по договор за продажба, за да намира
приложение чл. 183 ЗЗД, а се касае за служебно начислени суми за
електроенергия, които дружеството не е отчело по надлежния ред, но счита, че се
дължат от потребителя, защото СТИ е манипулирано. Разликата в претенциите е
значителна, за да е възможна изобщо такава претенция, е необходима специална
уредба. Приемането на противното обезсмисля съществуването на специална правна
уредба, залегнала в ЗЕ, ПИКЕЕ, Общите условия на енергийните дружества и
всички други подзаконови нормативни актове във връзка с уреждане отношенията
между потребител и енергийно дружество.
Предвид гореизложеното, ответникът следа
да бъде осъден да върне на ищеца заплатената от него без основание сума от 323,78 лева за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 07.09.2016 г. до 06.12.2016 г.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, както и възнаграждение
за един адвокат. По отношение на възнаграждението за адвокат, ответникът е
направил възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК, което съдът е длъжен
да разгледа. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при интерес до 1000 лева (какъвто е настоящия случай) е 300
лева. Изчислено на тази база адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца възлиза на 300 лева, а по делото е уговорено и платено от ищеца
адвокатско възнаграждение от 350 лева, видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие. Дела като настоящото не се отличават нито с
фактическа, нито с правна сложност, обосноваващи определяне на адвокатско
възнаграждение над минималния размер, предвиден в горепосочената Наредба. Касае
се за еднотипни дела с утвърдена съдебна практика по тях. Предвид това,
настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение от 350 лева
действително се явява прекомерно и същото следва да бъде намалено на 300 лева,
като в този размер бъде присъден в полза на ищеца, който го е заплатил.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
като наследник на Т. Г.Г.,
починал на 17.05.2015г., сумата в размер
на 323,78 лева за допълнително
начислена ел.енергия за период от 07.09.2016 г. до 06.12.2016 г., по данъчна
фактура № **********/01.11.2018 г.,
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,
с
адрес: ***, като наследник на Т. Г.Г., починал на 17.05.2015г., сумата в размер на 350 лева, представляваща
направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: