РЕШЕНИЕ
№ 25.11.2016г.
гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 26.10. 2016 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря М. К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 2315 по описа за
2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Н.Н.М. с ЕГН ******; Г.М.Х. с ЕГН *****; В.С.Х. с ЕГН *****, М.С.М. с
ЕГН ***** *** против М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН ****** ***; М.И.М. с ЕГН***** ***.Загора,
С.И.М. с ЕГН *** ***, Ф.И.М. с ЕГН *** ***
и Р.М.М. с ЕГН ***** ***. В исковата си
молба ищците, твърдят, че били наследници на С. М. М.,***, починал на
20.01.2006г. в РТ., като първата от тях била
негова съпруга, втората и третата - негови дъщери, а четвъртият - негов
син. Ответниците били наследници на М. А. М. - б.ж. на с. О., починал на
01.06.1981г., като първите петима били негови внуци, а шестият - негов син.
Наследодателите С. и М. били двама братя
и имали общи земи, в равни квоти. Твърди се, че при образуване на ТКЗС в с.О.,
братята внесли своите съсобствени земеделски земи от общо 65,3 дка, за което
бил съставен Опис и Служебна бележка, приложени към преписка И125/14.11.1991г. на ПК-П.. Твърди
се, че през 1991г. Р.М.М., син на
наследодателя на ответниците, заявил всички общи земеделски имоти да бъдат
възстановени само и единствено на наследциците на М. А. М.. Така съсобствените
земи били възстановени изцяло по плана за земеразделяне по преписка №
И125/14.11.1991г.от ПК-П. само на наследниците на наследодателя на ответниците.
Ищците живеели в Република Т. и нямали
възможност да узнаят какво се случвало с
наследствените им имоти, но идвайки си това лято, след посещение в Общинска служба по земеделие и гори в гр.П.
узнали, че наследствените им земи били
възстановени само на ответниците. Поради горното те оспорвали Решение №
090/16.12.1999г. на ОбСЗ гр.П., тъй като в него били отразени обстоятелства, които не отразявали
истинското състояние на собствеността такава, каквато била преди внасянето на земеделските земи в
кооперативно земеползване в бившето ТКЗС - О.. Считали, че те са собственици на
1/2 ид.части от имотите, а ответниците на другата ½ идеална част. От
съда се иска да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено по отношение на всички ответници, че
възстановените земеделски имоти с Решение № 090/ 16.12.1999г. по преписка №
И125/ 1991г. на Общинска служба по земеделие гр.П., а именно: НИВА от 1.000 дка
/един дка/, четвърта категория, местност М. имот; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 3.200 дка
/три дка и двеста кв.м./, осма категория местност К., имот: ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от
1.800 дка /един дка и осемстотин кв.м./. пета категория, местност ДОЛНИ ЛИВАДИ,
имот №; НИВА от 4.086 дка /четири дка и осемдесет и шест кв.м./, шеста
категория местност А., имот; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 1.000 дка /един дка/, шеста
категория, местност С., имот; ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 10.760 дка /десет дка и
седемстотин и шестдесет кв.м./, шеста категория, местност; НИВА от 2.600 дка
/два дка и шестстотин кв.м./, пета категория, местност:, имот №; НИВА от 6.800
дка /шест дка и осемстотин кв.м./, пета категория, местност М., имот № ;
ИЗПОЛЗВ. ЛИВАДА от 17.300 дка /седемнадесет дка и триста кв.м./, пета
категория, местност Г., имот; НИВА от 13.504 дка /тринадесет дка и петстотин и
четири кв.м./ шеста категория, местност. имот - всички по плана за
земеразделяне в землището на с.О. към
момента на внасянето им за кооперативно
земеползване в ТКЗС са били съсобствени в равни квоти на двамата братя
С. М М. /С
М. М. С. М. М. ***, поч. на 20.01.2006г. в РТ.
и М. А. М. - б.ж. на с. О.,
починал на 01.06.1981г., наследодатели на страните по делото.
Редовно призовани за датата на съдебното
заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответниците не са депозирали писмен отговор. Редовно призовани за датата на
съдебното заседание явилите се ответница
Ф. М., С.М. и Ф. М.
заявиха, че не оспорват иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
удостоверение за наследници № 0187/02.07.2015г., издадено от кмета на с. О.,
общ. П., се установява, че С. Миленов М.
/Смаил М. М./ е починал на 20.01.2006г.
и е оставил за свои наследници по закон: Н.Н.М. – съпруга; Г.М.Х. – дъщеря; В.С.Х.
- дъщеря, М.С.М. – син.
От удостоверение за наследници № 0188/02.07.2015г.,
издадено от кмета на с. О., общ. П., се установява, че М. М. А. е починал на 01.06.1981г. и е наследен от М.А.М.; Ф.И.М. - внучка; М.И.М. - внук;
С.И.М. - внук, Ф.И.М. - внучка и Р.М.М.
– син.
По делото не се спори, че С.
М М. и М. М. А. са двама братя.
От представената по делото служебна
бележка, издадена от касиера на ТКЗС, с. О. се установява, че братята М. и С/С./
М. са внесли 65, 3 дка земя в стопанството, записана в книгата на
кооператорите. Видно от съставения опис на
земеделски земи на С
и М. М.и
М от с. О. те са притежавали 17
броя земи – ниви и ливади в местностите: М.; Г.; Б; Д ; А.; Ч; К п; А ч; О л.
Със заявление с вх. № 14.11.1991г. Р.М.М., в качеството му на наследник по закон на М.
М. А. е поискал да бъде възстановено
правото на собственост върху 65, 3
дка земеделски земи в землището на с. О., община П., обл. Хасково.
Видно
от протокол на ПК – гр. П.
№9/01.12.1992г. е взето решение да се признае и определи за възстановяване правото на собственост върху заявените земеделски земи с план за
земеразделяне.
С
Решение № 090/ 16.12.1999г. на ОСЗ – гр. П. било възстановено правото на
собственост на наследниците на М. М. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 10
земеделски имота, описани в решението с обща площ 62, 05 дка в местностите: М., К., Д л, А., С.,
Ч к; Д а; Г.; Д.
Разпитаните
свидетели по делото А А., Е К и Г К заявиха, че братята С и М.
притежавали 60 – 70 дка земя, находяща се в с. О., общ. П., която внесли
в ТКЗС. Синът на М. – Р. заявил единствено
на наследниците на баща си нивите. Смаил починал в Р Т..
Процесуалният
представител на ищците депозира молба с
вх. № 6037/08.06.2016г., в която заяви,
че ищците не са подавали заявление
пред Общинска Служба Земеделие или Поземлена Комисия по
чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ нито от
тяхно име, нито от името на общия им наследодател. Не са предявили
иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗЗ
за възстановяване правото на
собственост върху процесните земеделски земи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване
правото на собственост върху процесните земи към един минал момент –
момента на обобществяване на имота
чрез включването му в ТКЗС.
С
Определение от 10.03.2016г. настоящият
съд прекрати производството по делото като образувано по недопустим иск с
мотива, че
претендираната земеделска земя не е била заявена на името на лицето, на което
се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е
приключила административната процедура за възстановяване на собствеността и
поради изтичане на срока за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С
Определение № 453/12.05.2016г. въззивният съд отмени прекратителното определение и върна
делото на същия съдебен
състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С Определение № 1068/16.06.2016г. настоящият съд
отново прекрати производството по делото като се позова на Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016г., постановено по т.д.
№ 4 /2014г., т. ЗА, където се прие, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл.14,
ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза
на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил
предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.. С Определение №
802/20.09.2016г. въззивният съд отмени прекратителното определение и върна делото на съдебния състав на РС –
Казанлък с мотиви, че съгласно императивната и задължителна разпоредба на чл.
278, ал.3 от ГПК постановеното определение
по частна жалба на въззивния съд
е задължително за
долустоящия съд, а освен
това практиката на ВКС, на която се
позовавал първоинстанционният съд
не била приета и не е действала
към момента на завеждането на процесния иск в съда.
Съобразявайки се със задължителните указания на
въззивната инстанция, съставът на КРС приема, че искът като допустим следва да
бъде разгледан по същество. С
установителния иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се решава спор за материално право
върху земеделски земи по чл. 10 от същия закон, като се преценява положението
на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС. При този иск ищците следва да
проведат пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извеждат твърдяното
право на собственост върху процесната вещ в лицето на наследодателя си и към
момента на внасянето на имота в ТКЗС, което предвид събраните по делото
доказателства и неоспорването на иска от ответниците е налице. В разглеждания
случай настоящият съдебен състав следва да уважи предявения иск, доколкото въз
основа на доказателствата по делото се установи, че възстановените с план за
земеразделяне земеделски земи в полза единствено на наследниците на М. М. А., б. ж. на с. О., общ. П. са
принадлежали в съсобственост на М. М. А. и брат му С. М М. /С М. М./. Не се
твърди приживе двамата братя да са извършвали
делба на имотите, нито някой от тях е осъществявал самостоятелно владение върху
тях, нито пък са извършвани прехвърлителни сделки. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства следва извод, че към момента на обобществяването на земеделските
земи същите са били съсобствени между двамата братя С. М. М. ***, поч. на
20.01.2006г. в РТ. и М. А. М. - б.ж. на с. О., починал на
01.06.1981г., наследодатели на страните по делото, поради което искът следва да
бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото
разноски в размер на 989,38 лв..
С оглед на изложеното, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 14,
ал.4 от ЗСПЗЗ от Н.Н.М. с ЕГН ******; Г.М.Х. с ЕГН ******; В.С.Х. с ЕГН ***, М.С.М.
с ЕГН ****** *** срещу М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН **** ***; М.И.М. с ЕГН** ***.З, С.И.М. с ЕГН ***** ***, Ф.И.М. с ЕГН **** ***
и Р.М.М. с ЕГН **** ***, че общите
наследодатели на страните: С. М М. /С М. М./***, поч. на 20.01.2006г. в РТ. и М. А.
М. - б.ж. на с. О., починал на 01.06.1981г., са притежавали правото на
собственост върху следните недвижими имоти в землището на с. О., община П. към
момента на внасянето им в ТКЗС:
НИВА
от 1.000 дка /един дка/, четвърта категория, местност М. имот №;
ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 3.200 дка /три дка и двеста кв.м./, осма категория местност К., имот;
ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 1.800 дка /един дка и осемстотин кв.м./. пета категория, местност,
имот;
НИВА
от 4.086 дка /четири дка и осемдесет и шест кв.м./, шеста категория местност А.,
имот ;
ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 1.000 дка /един дка/, шеста категория, местност С., имот №
ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 10.760 дка /десет дка и седемстотин и шестдесет кв.м./, шеста
категория, местност, имот;
НИВА
от 2.600 дка /два дка и шестстотин кв.м./, пета категория, местност:, имот;
НИВА
от 6.800 дка /шест дка и осемстотин кв.м./, пета категория, местност М., имот №;
ИЗПОЛЗВ.
ЛИВАДА от 17.300 дка /седемнадесет дка и триста кв.м./, пета категория, местност
Г., имот №;
НИВА
от 13.504 дка /тринадесет дка и петстотин и четири кв.м./ шеста категория,
местност Д. имот №
всички
заявени за възстановяване от Р.М.М. на наследниците на М. М. А..
ОСЪЖДА М.А.М. ***; Ф.И.М. с ЕГН ******* ***;
М.И.М. с ЕГН****** ***.З, С.И.М. с ЕГН *******
***, Ф.И.М. с ЕГН **** *** и Р.М.М. с
ЕГН ***** *** да платят на Н.Н.М. с ЕГН *******; Г.М.Х.
с ЕГН ****; В.С.Х. с ЕГН ****, М.С.М. с ЕГН ***** ***, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 989,38 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: