№ 311
гр. София , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000290 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция за приходите
срещу решение № 903982 от 07.10.2020г. по т.д. 33/2017г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, в частта му, с която са отхвърлени предявените
обективно съединени искове по чл. 694 ТЗ за установяване на вземания за
лихви за забавено изпълнение на установените с решението главници за
публични държавни вземания, начислени от датата на възникване на
изискуемостта на всяко едно публично вземане до 11.04.2016г., датата до
която са изчислени предявените с молба № 12-00-348/11#71/13.04.2016г.
лихви. Жалбоподателят поддържа решението в тази му част да е неправилно
като постановено в нарушение на закона и моли да бъде постановено друго, с
което вземанията му за лихви в горния размер да бъдат установени от съда
като за сумата 235 510,53 лв. поддържа вземанията да са с ред на
удовлетворяване по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, а лихвите в размер на 291 487 лв.
да са с поредност на удовлетворяване по т. 9 на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Излага
решението в обжалваната му част да е и необосновано като липсват мотиви
1
защо вземането за лихви на ищеца е установено в едната му част – след датата
на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, но не и
за периода преди последната дата за заявените с молбата вземания за лихви
до дата 11.04.2016г., както и за дължимите лихви за датата 12.04.2016г. По
изложените доводи моли първоинстнционното решение да бъде отменено и
постановено друго, с което исковете му да бъдат уважени за претендираните
лихви в горните размери и периоди.
Въззиваемата страна, ET Д. В. П., осъществяващ търговска дейност под
фирма ЕТ „Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, не депозира писмен отговор на
въззивната жалба и не взема становище по предявените искове.
Синдикът на ЕТ „Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, В.Г., участващ в
производството на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, в указания му срок не депозира
писмен отговор и не взема становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му част.
С нормата на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е предвидено правото на кредитора,
ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ да предяви иск за установяване
съществуването на неприето вземане в 14 - дневен срок от момента на
обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на
списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
По делото е постановено определение № 267 от 25.06.2019г. по т.д.
600/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, задължително за долните инстанции –
чл. 278, ал. 3 ГПК, с което е извършена преценка за допустимост на
сезиралите съда искове по чл. 694 ТЗ, включително в частта за лихвите, така
както са предявени с молбата от 13.04.2016г. от кредитора Национална
агенция за приходите и за сумите по последната молба в общ размер от
581 932,64 лв. За разглеждане на индивидуализираните с последната молба
вземания и делото е върнато на първата инстанция. С постановеното
2
първоинстанционно решение съдът се е произнесъл в рамките на очертаните с
исковата молба вземания, включително чрез препращане към молбата № 12-
00-348/11#71/13.04.2016г., като е постановил да отхвърля предявените
вземания за лихви, освен тези за периода след 13.04.2016г., когато вземанията
са предявени пред съда по несъстоятелността.
Търговският закон урежда изчерпателно хипотезите, при които
кредиторите на несъстоятелността са легитимирани да предявят вземанията
си пред съда по несъстоятелността – за вземанията, възникнали преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685,
ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, и за възникналите след откриване на производство
по несъстоятелност вземания – след настъпване на падежа им в случай, че
липсва плащане на падежа – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Към молбата за предявяване на
вземания е налице изискване за индивидуализиране на предявяваните
вземания чрез посочване на размер на вземането, основание на което
възниква, евентуални привилегии на същото, а в хипотезата на претендирани
лихви или други периодични вземания и посочване на периода, за който
вземанията се претендират. Както сам сочи и жалбоподателят, с молбата си от
13.04.2016г. е предявил пред съда по несъстоятелността вземания за лихви за
периода от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до
11.04.2016г. Чрез препращане към последната молба ищецът е очертал и
предмета на настоящия спор по предявените искове по чл. 694 ТЗ и за
вземанията за лихви за същия период – до 11.04.2016г. и за общия размер от
518 729,23 лв., исковете по последната правна норма са допустими. С
постановеното по делото допълнително съдебно решение
първоинстанционният съд изрично е отказал да допълни решението си с
произнасяне за лихви, включително за датата 12.04.2016г., с доводи с
основното си решение да се произнесъл по целия предмет на делото.
Решението, с което е оставена без уважение молбата за допълване, е влязло в
сила, предвид на което и предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното основно решение, с което съдът се е произнесъл по
сезиралото го искане за установяване на вземания за лихви за предявения с
молбата от 13.04.2016г. период, или до 11.04.2016г. и за сумата 518 729,23 лв.
За датата 12.04.2016г. няма произнасяне от първоинстанционния съд,
респективно искането по жалбата досежно лихви, дължими за последната
дата и за сума над 518 729,23 лв., е извън предмета на въззивна проверка и
3
няма да бъде обсъждано от съда.
Досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната
му част съдът приема следното:
Предвид нормата на чл. 164, ал. 1 ДОПК публичните вземания могат да
се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към
открито производство по несъстоятелност, като предвид неприемането им от
синдика и неуважаване на възражението на НАП от съда, редът за
установяването им е чрез специалния иск по чл. 694 ТЗ, включително в частта
за дължими лихви за периода преди и след откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника. В последния смисъл е и съдебната практика на
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 43 от 20.06.2014г. по т.д.
2471/2013г., Т.К., I ТО на ВКС.
Първоинстанционното решение е влязло в сила, предвид липсата на
подадена въззивна жалба, в частта му, с която предявените искове по чл. 694
ТЗ са уважени за предявените главници за публични държавни вземания за
сумата 24 536,67 лв.- главници за неплатени данъци, сумата 26 442,72 лв. –
неплатени задължителни осигуровки за периода октомври 2013г. – октомври
2015г., сумата 34,10 лв. – държавна такса по изпълнителен лист от
13.02.2012г., и сумата 296 413,60 лв. – дължима по ревизионен акт №
**********/14.05.2013г., ревизионен акт № *********/30.09.2013г. и
ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-001/11.05.2015г. и подадените справки
декларации, ведно със законните лихви върху главниците считано от датата
на подаване на молбата за предявяване на вземания – 13.04.2016г. до
окончателното плащане, и са отхвърлени исковете за главници за горниците
над тези предявени суми. Решението в тази му част предвид формираната
сила на пресъдено нещо – чл. 297 ГПК, обвързва, както страните и другите
кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника, така и
настоящия състав на съда като съдът приема за установени публичните
вземания на ищеца в горния размер, както и за несъществуващи вземанията,
за които исковете са отхвърлени.
Предмет на въззивна проверка е дължимостта на претендираните лихви
върху главниците за периода от сочената с молбата изискуемост на всяко от
тях до датата 11.04.2012г. и до размера на сумата 518 729,64 лв. – предвид
4
вече изложените от съда доводи за предмета на делото, очертан от заявеното с
исковата молба искане.
Предвид нормата на чл. 175 ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в
специалния Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания – 10 пункта над установения от БНБ основен лихвен процент.
При кредитиране на заключението по събраната ССчЕ съдът приема по
делото да се установява, че дължимият размер на обезщетението за забавата,
изчислен от вещото лице за периода на забавата в плащането на установените
с влязлото в сила съдебно решение публични държавни вземания от датата на
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника –
26.07.2011г. и до последната сочена с исковата молба и молбата за
предявяване на вземанията дата – 11.04.2016г., са както следва върху
главницата 24 536,67 лв.- дължими лихви в размер на 3 567,10 лв., върху
главницата 26 442,72 лв. – дължими лихви в размер на 5221,72 лв., върху
главницата 34,10 лв. – дължими лихви е размер на 14,42 лв., върху главницата
296 413,60 лв. – дължима лихва в размер на 151 564,75 лв., за които суми
следва да бъдат уважени исковете по чл. 694 ТЗ, или общо за сумата
160 367,99 лв. Лихвите са начислени за период след датата на откриване на
производство по несъстоятелност за ответника с решение от 26.07.2011г.,
предвид на което и на основание чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вр. чл. 616, ал. 2, т. 1
ТЗ същите са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
От представените влезли в сила ревизионен акт №
**********/14.05.2013г., ревизионен акт № *********/30.09.2013г. и
частично отменения ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-001/11.05.2015г.
се установяват и вземания за лихви върху установените с ревизионните
актове данъци за периода преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност на ответника – 26.07.2011г., както следва: по ревизионен акт
№ **********/14.05.2013г. за сумата 254,28 лв., по ревизионен акт №
*********/30.09.2013г. за сумата 11 235,97 лв., и по неотменената част на
ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-001/11.05.2015г. за сумата 42 530,75
лв., или общо вземанията за лихви върху главниците по ревизионните актове
за периода преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на
ответника е 54 021 лв. Доколкото вземанията за лихви за последната сума са
5
възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на
ответника същите са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ при
съобразяване на основанието на възникване на главните дългове – за
публични държавни вземания.
По изложените мотиви на съда и с оглед частичното несъвпадение в
изводите на двете инстанции обжалваното решение като неправилно следва
да бъде отменено в частта, с която предявените искове по чл. 694 ТЗ са
отхвърлени за сумата 214 388,99 лв. – дължими лихви за периода до
11.04.2016г. и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат
уважени съответно за сумата 54 021 лв. с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ и за сумата 160 367,99 лв. с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 9 ТЗ. В останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за
горницата над 214 388,99 лв. до пълния претендиран размер на лихвите от
518 729,23 лв. решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Въззивникът е заявил искане за присъждане на разноски за
представляването му от юрисконсулт. Предвид изхода на спора съдът
определя дължимите разноски на сумата 123,99 лв.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ от масата на несъстоятелността следва да
бъде събрана дължимата държавна такса по уважената част от иска в размер
на 2 143,89 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 1 071,95
лв. за въззивното производство. По отхвърлената част на иска ищецът е
освободен от държавна такса на основание чл. 84 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903982 от 07.10.2020г. по т.д. 33/2017г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените обективно съединени искове по чл. 694 ТЗ от Национална
агенция за приходите срещу ET Д. В. П., осъществяващ търговска дейност
под фирма ЕТ „Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, за установяване на
вземания за лихви за забавено изпълнение на установените с решението
главници за публични държавни вземания, начислени от датата на възникване
6
на изискуемостта на всяко едно публично вземане до 11.04.2016г., датата до
която са изчислени предявените с молба № 12-00-348/11#71/13.04.2016г.
лихви, за сумата в общ размер от 214 388,99 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Национална агенция за
приходите по чл. 694 ТЗ, че съществуват публични държавни вземания към
ET Д. В. П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Коко – Д. П.“ –
в несъстоятелност, за сумата от 160 367,99 лв. – лихви, предявени с молба №
12-00-348/11#71/13.04.2016г. за периода от 26.07.2011г. до 11.04.2016г., както
следва: върху главницата 24 536,67 лв. за неплатени данъци - дължими лихви
в размер на 3 567,10 лв., върху главницата 26 442,72 лв. за неплатени
задължителни осигуровки за периода октомври 2013г. – октомври 2015г. –
дължими лихви в размер на 5221,72 лв., върху главницата 34,10 лв. за
държавна такса по изпълнителен лист от 13.02.2012г. – дължими лихви в
размер на 14,42 лв., върху главницата 296 413,60 лв., дължима по ревизионен
акт № **********/14.05.2013г., ревизионен акт № *********/30.09.2013г. и
ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-001/11.05.2015г. и подадените справки
декларации – дължими лихви в размер на 151 564,75 лв., като лихвите са с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, и за вземане за сумата от 54 021
лв. - лихви, предявени с молба № 12-00-348/11#71/13.04.2016г. за периода от
датата на изискуемостта на всяко от публичните вземания до 25.07.2011г.,
вкл., както следва по ревизионен акт № **********/14.05.2013г. за сумата
254,28 лв., по ревизионен акт № *********/30.09.2013г. за сумата 11 235,97
лв., и по неотменената част на ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-
001/11.05.2015г. за сумата 42 530,75 лв., с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 903982 от 07.10.2020г. по т.д. 33/2017г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове по чл.
694 ТЗ от Национална агенция за приходите срещу ET Д. В. П., осъществяващ
търговска дейност под фирма ЕТ „Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, за
установяване на вземания за лихви за забавено изпълнение от датата на
възникване на изискуемостта на всяко едно публично вземане до 11.04.2016г.,
датата до която са изчислени предявените с молба № 12-00-
7
348/11#71/13.04.2016г. лихви, за горницата над сумата 214 388,99 лв. до
пълния предявен размер от 518 729,23 лв.
ОСЪЖДА ET Д. В. П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на Национална агенция за приходите сумата 123,99 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА ET Д. В. П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ
„Коко – Д. П.“ – в несъстоятелност, ЕИК *********, на основание чл. 694, ал.
7 ТЗ да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата 2 143,89 лв. –
държавна такса за първоинстанционното производство и сумата 1 071,95 лв. –
държавна такса за производството пред САС, които суми да бъдат събрани от
масата на несъстоятелността.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8