Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4343
гр.
Пловдив, 14.12.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12760 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, с която е предявен осъдителен
иск срещу Община Пловдив.
Ищецът
твърди, че сключил договор за имуществена застраховка “***” на лек автомобил ***.
Твърди, че в срока на действие на застрахователното правоотношение, в ***, „***,
управлявано от В.Т.П., преминало през необезопасена дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила, за което е
издаден протокол за ПТП № *** от 13.06.2013 г. Застрахователното събитие било
констатирано с протокол за ПТП. По повод уведомление от застрахования при ищеца
била заведена ликвидационна преписка. Описани били и констатирани причинени
щети по товарния автомобил – спукване на картера на автомобила. След като застрахователят
бил уведомен за настъпване на щетата била образувана преписка по щета № ***.
Било калкулирано, че щетите причинени на автомобила са в размер на 128.64 лв.
На основание възлагателно писмо повредите по автомобила били отстранени в сервиз
– „ВЕСТ ВТ” ЕООД. За ремонта била издадена фактура № ***г. от „ВЕСТ ВТ” ЕООД на
стойност 128.64 лв. Обезщетението било заплатено на „ВЕСТ ВТ” ЕООД.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив, тъй като същият е
собственик и стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Твърди с
плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало
регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.03.2018 г. до
окончателното погасяване. Размерът на претенцията от 128.64 лв. е конкретизиран
от ищеца с уточнителна молба с вх. № от 14.09.2018 г. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Сочи
банкова сметка ***: IBAN: ***.
Ответникът
ангажира отговор в срок. Счита, че исковата молба е нередовна. На следващо
място оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за погасителна
давност. Поддръжката на посочената улица не било задължение на Община Пловдив –
шахтата не била нейна собственост и не се стопанисвала от нея. Оспорва се
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования. Оспорва се на посочената дата и място в исковата молба да е била
налице необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Оспорва
настъпването на ПТП, на описаните в исковата молба щети, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка и механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване. Водачът се движил с несъобразена скорост, както и не спазвал
действащите правила за движение, пътната обстановка и атмосферните условия.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД;
По делото
е представено удостоверение от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“, че л. а. марка *** през
2013 г. е бил с валидна застраховка „Каско“ по силата на договор рег. № ***
г. сключен между дирекция Управление на собствеността и социални дейности на
МВР и ЗД „Бул Инс“ АД. По делото е представен договор за застраховка на моторни
превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано
оборудване № ***г. Представена е и застрахователна
полица Автокаско, Злополука на местата в МПС № *** г.
между ЗД „Бул Инс“ АД и Дирекция
„Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР, със срок на
действие 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. действаща
и валидна за МПС по сключения договор. Представени са извлечения от банкова
сметка *** плащания по застрахователното
правоотношение /л. 51-61/.
От протокол
за ПТП № *** от 13.06.2013 г. се установява, че на 13.06.2013 г. л. а. „*** в района на
*** преминава
над нивото на пътното покритие „***“, при което последвал удар в
долната част на автомобила и бил увреден масленият картер.
Във връзка с
инцидента собственикът на автомобила е уведомил писмено ищеца за настъпилото
застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по щета №
***. По делото
е приложен опис-заключение на претенцията по щетата и ликвидационен акт, с които
причинените на л. а. *** вреди са оценени на 128.64 лв. Представено е възлагателно писмо от
17.06.2013 г., с което възложено ремонта на автомобила да бъде извършен от
Автосервиз „Вест ВТ“ ЕООД. Издадена е фактура № ***г. за ремонт
на автомобила на стойност общо 128.64 лв. с ДДС. От платежно нареждане от дата 02.08.2013 г. от
ищеца се установява, че е изплатена на „Вест ВТ“ ЕООД сума в общ размер на 5804.22
лв. От опис към платежното нареждане № *** е видно, че в изплатената сума от
5804.22 лв. е включена и сумата от 128.64 лв. по щета № ***. Представена
е и регресна покана, съдържаща покана до ответника да заплати на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение.
Свидетелят
В.Т.П. /водач на автомобила при настъпване на процесното ПТП/ посочва, че през
2013 г. на ул. „К. в гр. П. издирвали
извършител на престъпление. На ул. „К.“ срещу
ул. „Б.“ управлявал МПС с много ниска скорост
/не повече от 10-15 км/ч./, управлявайки автомобила чул удар отдолу. Причината
за удара била кръгла метална шахта, която стърчала 10 см. над пътя. Нямало
означения за неравности по пътя. След като се прибрал във Второ РУ на ОД на
МВР, забелязал под автомобила голяма локва с масло. Завели щета още същия ден.
От
заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена от страните, се
установява, че механизма на произшествието е следният – на 13.06.2013 г. л. а.
„*** в района на гр. П.,
ул. „К.“ № **,
преминава над нивото на пътното покритие „***“, при
което последвал удар в долната част на автомобила и бил увреден масленият
картер. Между механизма на ПТП и щетите от техническа гледна точка има пряка
причинно-следствена връзка.Това бил най-вероятният механизъм на ПТП и повредите
на автомобила съответствали по характер и големина на механизма и повредите,
описани в констативния протокол за ПТП. Пазарната стойност на причинените вреди
на автомобила към датата на настъпване на ПТП е 128.64 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение,
а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната
норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да
встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна
отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния
резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице
основания за нея.
Ангажирането
на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:
1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
От
събраните доказателства се установява, че на 13.06.2013 г. по време на
действието на сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско”
е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
Община Пловдив.
Не
се споделят възраженията на ответника, че по делото не е доказано действащо
застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования за
процесния лек автомобил. Действително не са представени по делото приложенията
към договор рег. № *** г., в които приложения следва да е изброено
застрахованото имущество по договора. Въпреки това представеното по делото удостоверение
от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, че л. а.
марка „***” г. е бил с валидна застраховка „Каско“,
представлява частен свидетелстващ документ, но доколкото същото не е оспорено
от ответника в съответния за това срок, се кредитира от съда /в този смисъл
относно доказването на застрахователно правоотношение, чрез представено
удостоверение от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ виж решение № 228 от 06.03.2017
г. по в. гр. д. № 2465/2016 г. по описа на ПОС/.
Следва да се посочи и, че информацията съдържаща се в удостоверението косвено се подкрепя и от отразеното в протокола за ПТП, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. същият автомобил е застрахован при ищцовото дружество. Тази информация е отразена от длъжностното лице-съставител по реда на Наредба №І-167/24.10.2002 г., което означава, че длъжностното лице е отразило това обстоятелства, след като на същото са представени доказателства за сключения застрахователен договор. Освен това, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за нея е приложима нормата на чл. 293, ал.3 ТЗ, която допуска валидност на търговска сделка, която не е сключена в предписаната от закон писмена форма (в случай чл. 184, ал. 1 КЗ), щом никоя от страните не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото доказателства - уведомление за щета, опис на щета, ликвидационен акт и пр., е видно, че никоя от страните по застрахователния договор не е оспорвала действителността и съществуването на такъв за периода на произшествието /виж решение от 11.02.2016 г. по в. гр. д. № 3088/2015 г. по описа на ПОС/. Оттук съдът намира за установено, че процесният автомобил се включва в застрахованото имущество по договор рег. № ОП-73-Д-179/14.11.2012 г. сключен между дирекция Управление на собствеността и социални дейности на МВР и ЗД „Бул Инс“.
Не
е оспорено с исковата молба застрахованият да е заплатил застрахователните
вноски по сключения договор за застраховка. Освен това по делото са представени
и доказателства за заплащането на застрахователната премия - извлечения от
банкова сметка *** плащания по застрахователното правоотношение. Представените
документи, а и самото плащане, не са оспорени от ответника, поради което и
съдът намира това обстоятелство за доказано по производството.
Съгласно
представения по делото протокол за ПТП № *** от 13.06.2013 г., л. а. ***преминава
през шахта над нивото на пътното покритие в района на ***.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава /виж решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът
на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от
страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени
средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Механизмът,
посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, поради което при
оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и
съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Освен това експертът по САТЕ
заявява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице
причинно-следствена връзка от техническа гледна точка. В тази насока и свидетелските
показания на свидетеля-очевидец, а именно водачът на увредения автомобил В.Т.П.,
чийто показания съдът кредитира, като логични, последователни и
безпротиворечиви, въпреки изминалия дълъг период от време от настъпването на
ПТП.
Съгласно
чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със
законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Не се споделя възражението на
ответника, че поддръжката на посочената улица не е задължение на Община
Пловдив. От доказателствата по делото се
установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на пътен участък,
находящ се в територията на град Пловдив. С оглед на данните в протокола за ПТП,
потвърдени от показанията на разпитания свидетел, който е управлявал процесния
авотомобил, е установено настъпването на застрахователното събитие във
вътрешността на града - на точно посоченото
в протокола за ПТП място – *** близо до
пресечката на *** От служебната справка в Списъка на
републиканските пътища на сайта на МРРБ се установява, че посоченото място, на което е настъпило ПТП, се
намира в града и не е част от републикански път
по Списъка на републиканските
пътища. Следователно именно ответната община е задължена във връзка с
поддържането на този път. Ответникът носи отговорност, тъй като е длъжен да
осигури безопасността на движението по пътищата, в което имплицитно се включва
задължението да обозначи и сигнализира всяко възможно препятствие (чл. 167,
ал.1 ЗДвП). Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и
от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите.
Без
значение за отговорността на Община Пловдив е дали шахтата, през която е
преминал автомобилът, е собственост на ВиК. Следва да се отбележи, че
ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства, чрез които да се
установи собственост на кого е процесната шахта на ***. Дори шахтата да не е
собственост на общината, отговорността по чл. 31 ЗП за поддържането на пътя,
както и на неговите части остава в задължение на общината.
ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските
пътища, без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. Неизпълнението
по чл. 74 ЗУТ може да доведе до отговорност на строителя спрямо Община Пловдив,
но не и да освободи ответника от задължението му да поддържа пътната настилка,
съобразно вменените му от закона задължения.
Причинно-следствената
връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и
претърпените вреди, се установява от приетото заключение на САТЕ. Вещото лице е
категорично, че повредите на автомобила съответствали по характер и големина на
механизма и повредите, описани в констативния протокол за ПТП.
Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на
ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно
кредитираното заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на
автомобила вреди към настъпване на ПТП, е 128.64 лв. Ответникът не е оспорил
обстоятелството, че застрахователят е заплатил дължимото обезщетение по
сключената застраховка, което се установява от представеното платежно нареждане
от 02.08.2013 г. и опис № *** към него. Ето
защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 128.64
лв.
Не се
доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за съпричиняване от страна на
водача на автомобила, но доказателства от ответника в тази насока не са
ангажирани по делото.
Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. В дължимата грижа при управление
на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Няма данни по делото наличието на шахта,
която да е изпъкнала на пътното платно, да е било по някакъв начин означено или
сигнализирано. Необозначената и несигнализирана изпъкнала шахта не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това по делото
от свидетелските показания на свидетеля П. се установи с категоричност, че
водачът на автомобила се е движил със съобразена скорост, съобразно пътната
обстановка.
Възражението
за настъпила погасителна давност е неоснователно. Вземането
на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок
започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение /т. 14 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на ВС/. Обезщетението е заплатено
на 02.08.2013 г. и от тази дата започва да тече петгодишният давностен срок.
Исковата молба на производството пред СРС е подадена на 23.03.2018 г., като към
тази дата петгодишният давностен срок не е изтекъл. Предвид прекъсването на
давността и спирането на давността да тече по време на висящото производство
/чл. 115, ал. 1, б „ж“ ЗЗД/, възражението на ответника е неоснователно.
Поради
изложеното предявеният иск е основателен и доказан за пълния предявен размер, а
именно – 128.64лв. Като законна
последица от това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 23.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на
ищеца. Ищецът e представил списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата на следните разноски: 50 лв. - държавна такса, 140
лв. - депозит за вещо лице, 15 лв. – депозит за свидетел и 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Няма данни да е уговорено и заплатено ДДС върху
адвокатско възнаграждение /виж определение
№ 326 от 03.07.2017 г. по ч. т. д. № 1112/2017 г. на I т. о. на ВКС/. На ищеца
следва да се присъдят разноските в размер на 505 лв.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата от 128.64 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор рег. № *** г., за причинени щети на лек
автомобил марка „***”, в резултат
на настъпило пътно-транспортно произшествие, преминаване на автомобила при
движение през необезопасена и необозначена изпъкнала кръгла шахта на пътното
платно - гр. П., ул. „К.“ № **, за което е
издаден протокол за ПТП № *** от 13.06.2013 г., ведно
със законната лихва върху уважения размер на главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 505 лв.
– разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ