РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Кюстендил, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101696 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7980/07.08.2023
г., депозирана от адв. Е. Й., АК - Кюстендил, в качеството му на пълномощник
на М. Р. И., ЕГН **********, и Е. Е. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
****, против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********,
представлявано от С. А. Г., Т. В. М., П. Р., Д. П. С., А.В. А., Т. В. И., Д. С. Д. и
Н. В. М., със седалище и адрес на управление: гр. ****.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Е. С.
И., починал на 05.07.2018 г. Наследодателят на ищците сключил договор за
предоставяне на потребителски кредит с ответника, по силата на който
получил в качеството си на кредитополучател сумата от 15 600 лева. С
договора за кредит била сключена и групова кредитна застраховка „Живот“ №
2033 по застрахователна програма „Защита на кредита“ с „АЛИКО МЕТ
ЛАЙФ ЖЗД“ АД, преобразувано в „ОББ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
с праводател „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Предмет на
сключената застраховка били животът и здравето на кредитополучателя, а
ползващо се лице се явявал ответникът.
Застрахователното събитие настъпило с установената с акт за смърт №
0801/06.07.2018 г., съставен в гр. София, р-н „Триадица“, смърт на
кредитополучателя. Това довело до пораждане на задължението на
застрахователя да заплати на ползващото се от застраховката лице
застрахователното възнаграждение. Посочва се, че по силата на Решение №
257352/28.10.2019 г., по гр. д. № 70084/2018 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 01.02.2022 г., „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е
1
осъдено да заплати на ответника сумата от 14 686, 24 лева, представляваща
застрахователна сума по договор за групова застраховка „Живот“ № 2033.
Твърди се, че на 28.04.2022 г. „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е
заплатило на ответника дължимата сума в размер на 14 686, 24 лева,
представляваща остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена
главница и редовната, просрочената и наказателната лихва по кредита до
датата на плащане на застрахователната сума, включително и реално
извършени плащания по кредита от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на плащане на застрахователната сума.
Заявява се, че ищците са погасявали дължимите вноски по процесния
договор до 01.02.2022 г. – датата на влизане в сила на горецитираното съдебно
решение, за да избегнат настъпването на предсрочна изискуемост. На
22.05.2022 г. ответното дружество възстановило на ищците сума в размер на
5 445, 43 лева като се твърди, че по този начин същото се е обогатило за тяхна
сметка със сумата от 2 834, 57 лева, представляваща разликата от общата
платената от ищците сума в размер на 8 280 лева, формирана от изплащаните
всеки месец дължими вноски в размер на 207 лева от 24.10.2018 г. до
01.02.2022 г.
С оглед на гореизложеното се иска съдът да осъди ответника да
заплати на ищците общо сумата от 1 250 лева, частичен иск от 2 834,57 лева,
представляваща разликата между общо платените от тях вноски по процесния
кредит за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г. и преведената им на
22.05.2022 г. сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба. Претендират се и направените разноски
по делото.
Направени са доказателствени искания за допускане на представени с
исковата молба документи като писмени доказателства, както и да бъде
изискано от Софийски районен съд гр. д. № 70084/2018 г., I ГО, 125 състав.
Иска се да бъде задължено третото лице – помагач да представи справка за
извършеното на 28.04.2022 г. плащане на ответника по основание и сума, а
ответното дружество да бъде задължено да представи справка за размера на
изплатените му от ищците всеки месец вноски по процесния договор за
кредит от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила писмен отговор,
в който се заявява, че предявеният иск е недопустим, респ. неоснователен, тъй
като „Обединена българска банка“ АД не е надлежен ответник.
Приема се за безспорно, че по силата на посоченото в исковата молба
съдебно решение „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, на осн. чл. 383
КЗ, е заплатило на ответната банка на 28.04.2022 г. сумата от 14 686, 24 лева, в
съответствие с Раздел VII „Застраховки“, чл. 22, ал. 5 от процесния договор.
Твърди се, че с част от тази сума банката е погасила остатъка от кредита,
който към 28.04.2022 г. е бил в размер на 9 238, 11 лева, от които главница –
9 062, 18 лв., лихва – 166, 81 лв. и наказателна лихва за просрочие – 9, 12 лв.
Останалата част от полученото застрахователно обезщетение банката
предоставила на разположение на ищците на осн. Раздел VII „Застраховки“,
2
чл. 22, ал. 7 от договора, като същите получили сумата на 09.05.2022 г.
Посочва се, че ищците са обвързани от клаузите на договора за кредит –
М. И. в качеството си на съдлъжник при условията на солидарност, а Е. С.
като наследник на кредитополучателя. Застрахователят отговарял за 100% от
остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта на
кредитополучателя, но не повече от 35 000 лв. Тази отговорност била към
банката като притежател на полицата на датата на застрахователното събитие
в съответствие с погасителния план на кредита.
Заявява се, че след смъртта на кредитополучателя и докато се е водило
гр. д. № 70084/2018 г. СРС ищците са правили вноски за частично погасяване
на процесния кредит, но са допускали и просрочия, поради което на осн. чл. 7,
ал. 1 от договора за кредит била начислявана наказателна лихва в размер на
пет пункта над действащия съгласно чл. 4 от същия лихвен процент. Посочва
се, че съгласно записаното в счетоводните книги на банката първото плащане
на ищците по сметката, обслужваща кредита, било извършено на 08.08.2018 г.
от Е. С., а последното на 21.01.2022 г. от М. И.. След това до пълното
погасяване на кредита с плащането от „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД настъпили падежите на още вноски, които били просрочени и върху
главничната част от тях била начислена наказателна лихва, увеличавайки
общия кредитен дълг. Твърди се, че ищците са били лично задължени по
кредита и са отговаряли за неговото изплащане независимо дали и кога
застрахователят е изплатил дължимото застрахователно обезщетение, така че
плащанията, извършени от ищците не са недължимо направени. Отбелязва се
още, че застраховката по кредита е учредена като обезпечение в полза на
банката, а не в полза на кредитополучателя, неговите наследници или
солидарния длъжник по кредита и никой от платилите няма право да иска от
банката връщане на платеното под предлог, че друго задължено лице е
трябвало да извърши плащането в цялост или отчасти. Затова се твърди, че
банката не е материалноправно легитимирана по настоящото дело, а
претенцията на ищците следва да бъде отправена към третото лице – помагач.
Навеждат се аргументи в защита на тезата, че на осн. чл. 383, ал. 3 КЗ
ищците не разполагат с право на иск срещу ответника за получаване на частта
от застрахователното обезщетение, която е послужила за погасяване на
кредита, а съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ могат да адресират претенцията си до
застрахователя, и на това основание предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като недопустим или като неоснователен.
Ответната страна не възразява на доказателствените искания на ищците
като заявява, че доброволно представя сведенията, с които разполага за
погасяването на кредита, като в писмения отговор се сочи, че е неясно защо за
начална дата на поисканата справка е посочен 24.10.2018 г., а за крайна дата –
01.02.2022 г.
Направено е особено искане за конституиране на трето лице – помагач
на страната на ответника, а именно „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, което е уважено с Определение № 1237 от 19.10.2023 г. и в
указания му срок третото лице е взело становище по предявения иск.
3
С молба – становище с вх. № 13025/15.12.2023 г. „ДЗИ -
животозастраховане“ ЕАД възразява срещу конституирането му като трета
подпомагаща страна на ответника на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Заявява се,
че за третото лице не е налице правен интерес от изхода на делото. Твърди се,
че с изплащането на сумата от 14 686, 24 лв. застрахователят изцяло е
изчерпал задължението си по процесната полица. В случай, че съдът не
отмени определението, с което третото лице е конституирано като страна в
процеса, се оспорва иска по основание и размер.
Съдът счете, че участието на третото лице – помагач в процеса е
необходимо с оглед изясняване предмета на спора и Определение № 1237 от
19.10.2023 г. не следва да бъде отменено.
С молба вх. № 6515/30.05.2024 г. ищецът оспорва отговора на исковата
молба. Приложени са писмени доказателства, които съдът задължи „Профи
кредит България“ ЕООД да представи, както и списък на разноските по чл.80
ГПК.
В проведените открити съдебни заседания ищците, чрез своя
пълномощник, поддържат исковата молба. Процесуалният им представител
сочи, че коректната правна квалификация на спора е по чл. 59 от ЗЗД.
Ответната банка се представлява от юрисконсулт, който се явява в две от
проведените заседания, поддържайки отговора на исковата молба. Третото
лице – помагач, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, с протоколно определение от 10.12.2024 г., въз основа на изрично
искане в молба с вх. №12 810/07.11.2024 г. депозирана от ищците, допусна на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска като същият вместо в
размер на 1 250, 00 /хиляда двеста и петдесет/ лева – частичен, да се счита
предявен в пълен размер на 2 834, 57 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и петдесет и седем стотинки/.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото
лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителната такава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът обяви за безспорно между страните, че ищците са наследници по
закон на Е. С. И., починал на 05.07.2018 г., както и че същият на 12.03.2018 г. е
сключил с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит и е дал съгласието си за
сключване на групова кредитна застраховка „Живот“ № 2033 по
Застрахователна програма „Защита на кредита“, с предмет живота и здравето
на кредитополучателя, с „ОББ - животозастраховане“ ЕАД, чиито
правоприемник е „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД.
Видно от приложения по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 12.03.2018 г. „ОББ“ АД като кредитор е
предоставило на Е. С. И. като кредитополучател и М. Р. И. като съдлъжник,
кредит в размер на 15 600 лева за покриване на потребителски нужди.
Кредитът е усвоен еднократно на 13.03.2018 г. по сметка на
4
кредитополучателя, открита при банката кредитор. Уговореният краен срок за
издължаване на дълга по кредита е 07.03.2026 г. като дължимите суми се
издължават чрез сметката, по която кредитът е усвоен, чрез извършване на
служебни операции от банката на падежите, за което кредиторът е
упълномощен в чл. 10, ал. 2 от договора.
В чл. 16а, ал. 1 изрично е договорено, че съдлъжникът се задължава
солидарно при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД за всички
задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора, независимо от
бъдещите промени в него. В ал. 4 от същия член на договора е предвидено, че
банката може да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото вземане
или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на
съответното задължение и може да събере вземането си като насочи
изпълнението към всеки от длъжниците /кредитополучател, съдлъжник/ по
свой избор, без ограничение. В Раздел VII „Застраховки“ от договора е
предвидена възможността кредитополучателят да сключи застраховка
„живот“ за своя сметка и в полза на банката в „ОББ – Метлайф ЖЗД“ АД като
застрахователните премии се заплащат директно от кредитополучателя по
сметката обслужваща кредита. Съгласно чл. 22, ал. 3 от договора влизането в
сила на застраховката, покритите и изключените рискове, както и всички
други условия се уреждат в застрахователната полица (или друг документ) и в
общите условия на застрахователя. Предвидено е и че в случай, че
застрахователните обезщетения и суми, получени от застрахователя,
надвишават вземанията на банката по договора, разликата след пълното
погасяване на кредита се превежда по сметката, по която е усвоен.
Приложена е застрахователна програма „Защита на кредита“ по групова
застрахователна полица № 2033 със застраховател „ОББ – Алико Метлайф
ЖЗД“ АД, застрахован кредитополучател Е.С. И. и притежател на полицата и
бенефициент „ОББ“ АД, както и условията на застрахователното покритие по
полицата. Предвидено е, че в случай на смърт на застрахованото лице след
влизане в сила на индивидуалната застраховка на 13.03.2018 г., след
получаване на надлежно писмено доказателство за смъртта му,
застрахователната компания се задължава да изплати на притежателя на
полицата сумата на застрахователното обезщетение „Живот“.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 24582/10.07.2018 г.
застрахованото лице Е. С. И. е починал на 05.07.3018 г. и е оставил за свой
наследници съпругата си М. Р. И. и сина си Е. Е. С.. Няма данни от същите да
са вписани откази от наследството на починалото лице. По предявен от
наследниците осъдителен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
383, ал. 1 КЗ, с влязло в сила Решение № 257352/28.10.2019 г. по гр. д. №
70084/2018 г. по описа на СРС, „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД е осъдено
да заплати на „ОББ“ АД сумата от 14 686, 24 лева, представляваща
застрахователна сума по договор за групова застраховка „живот“ № 2033 по
застрахователна програма „защита на кредита“, сключена между Е. С. И. и
„ОББ – Алико Метлайф ЖЗД“ АД при ползващо се лице „ОББ“ АД. Безспорен
по делото е и фактът, че на 28.04.2022 г. „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД е
заплатило на „Обединена българска банка“ АД сумата от 14 686, 24 лева,
5
представляваща застрахователно обезщетение.
От приложеното по делото и неоспорено платежно нареждане от
09.05.2022 г. от „ОББ“ АД е преведена сумата в размер на 5 445, 43 лева в
полза на М. Р. И..
От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза от вещо лице М. В., която съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно изготвена, се установява, че от кредитополучателя, преди
смъртта му на 05.07.2018 г., са внесени 4 бр. вноски по договора за
потребителски кредит за обща сума от 525, 01 лв. Към 28.04.2022 г. – денят на
плащане от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД на застрахователното
обезщетение, задълженията по процесния кредит са били както следва:
дължима главница – 9 062, 16 лв.; дължима договорна лихва – 166, 81 лв.;
дължима наказателна лихва – 9, 12 лв.; общо задължение – 9 238, 11 лв. Тези
суми, както и такса в размер на 2, 70 лв. са погасени със застрахователното
обезщетение. Остатъкът по сметката бил 5 445, 43 лв.
В открито съдебно заседание експертът поясни, че първата погасителна
вноска от ищците е от дата 07.08.2018 г. и от тях на 42 вноски /две от които
частични/ е погасена главница в размер на 6 012, 81 лв. Наред със заплатените
от наследодателя им 525, 01 лв., общо преди внасяне на застрахователното
обезщетение били погасени 6 537, 82 лв. по главницата.
На вещото лице беше възложено да изготви допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза по формулирани от двете страни задачи. В приетото по
делото допълнително заключение експертът установява, че за процесния
период от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г. от наследниците на Е. И. са преведени
39 вноски на обща стойност 8 298, 99 лв. За посочения период не е имало
открити други сметки в „ОББ“ АД на името на кредитополучателя или на
името на съдлъжника, нямало начално салдо. За процесния период били
удържани 20 бр. такси по 0, 90 лв. или общо 18 лв. на основание Тарифа за
таксите и комисионните на ОББ АД за физически лица. От сметката на
кредитополучателя за процесния период са извършени две плащания – битови
сметки в размер на 17, 25 лв. Сторнирани били 19, 03 лв. от допълнително
плащане. Общо всичко платено възлизало на 8 298, 14 лв.
От Приложение № 1 към заключение-допълнение вх.№
13843/02.12.2024 г. е видно, че за процесния период от 24.10.2018 г. до
01.02.2022 г. три от направените погасителните вноски, както следва: от
19.05.2021 г. в размер на 206 лв.; от 24.06.2021 г. в размер на 208 лв.; от
14.09.2021 г. в размер на 207 лв., са изплатени от ищеца Е. С..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В доклада по делото съдът указа на страните, че по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че посочените от ищците плащания
към ответната банка в определения в исковата молба период, а именно от
24.10.2018 г. до 01.02.2022 г., са действително извършени. В тежест на
ответника е да установи обстоятелствата, на които се позовава, вкл. своите
6
правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения, както
и основателността на извършените от ищците плащания. В този смисъл и
Решение № 211/26.11.2013 г., II ГО, ВКС, според което по въпроса за
разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД са налице Решение
№138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. и Решение
№556/13.07.2010 г. по гр. д. №46/2009 на ВКС, Четвърто отд. на ГК, и двете
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Същите се основават на фактическите
състави на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, които и в трите хипотези на неоснователно
обогатяване – начална липса на основание, отпаднало и неосъществено
такова, предвижда като общ правопораждащ положителния факт на
плащането /в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1/, поради което и ищецът по иск
на някое от тези правни основания доказва само настъпването на този факт, а
в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на
основание да получи, съответно задържи извършеното плащане.
С описаните по-горе доказателства ищците са установили всички
обстоятелства поставени в тяхна доказателствена тежест, а именно, че са
платили процесната сума и нейния размер. При проведеното от насрещната
страна доказване обаче се установи наличието на основание за част от
извършените от ищците плащания, поради което искът следва да бъде уважен
частично.
На първо място, съд намира, че клаузите на представения по делото
договор за кредит от 13.03.2018 г. следва да се тълкуват с оглед разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните, при което
отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една уговорка
се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В раздел VII, чл. 22, ал.
1 и ал. 2 от договора страните са уговорили, че при съгласие
кредитополучателят сключва застраховка "Живот" за своя сметка и в полза на
банката, за което подписва застрахователна полица, сертификат или друг
документ, издаван от застрахователя. Застрахователните премии се заплащат
от кредитополучателя по сметката, обслужваща кредита, който дава своето
неотменимо съгласие банката да превежда застрахователните премии от тази
сметка по сметка на застрахователя. Съгласно чл. 22, ал. 5 от договорите
кредитополучателят се съгласява всички застрахователни обезщетения и суми,
заплащани от застрахователя, да се превеждат директно на банката и да се
използват за погасяване на задълженията му по договора. В случай, че
застрахователните обезщетения и суми, получени от застрахователя, не
покриват напълно задълженията на кредитополучателя към банката,
кредитополучателят погасява остатъка със собствени средства (чл. 22, ал. 6), а
в случай, когато застрахователните обезщетения и суми, получени от
застрахователя, надвишават вземанията на банката по договора, разликата
след пълното погасяване на кредита се превежда по сметка на
кредитополучателя, посочена в чл. 3, ал. 1 от договора (чл. 22, ал. 7). При
тълкуване на посочените уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който
произтича от целия договор, съдът намира, че страните по кредита са
7
уговорили поредност при удовлетворяване на вземането на банката в случай
на настъпване на покрит застрахователен риск по сключената застраховка
върху живота на кредитополучателя, която ограничава отговорността на
кредитополучателя, респ. тази на неговите наследници, до непокрития от
застрахователната сума остатък от задълженията по кредита към датата на
настъпване на застрахователното събитие (чл. 22, ал. 6). Това тълкуване съдът
счита, че съответства на смисъла на договора и на неговата цел да осигури
удовлетворяване на банката-кредитор за вземанията по кредита в случай на
настъпила смърт на кредитополучателя, като се обърне най-напред към
застрахователя, който във връзка с упражняваното занятие се е съгласил да
носи риска от застрахователното събитие. Именно с оглед носенето на този
риск кредитополучателят е заплащал за своя сметка застрахователни премии
(чл. 22, ал. 2 от договора). Изложеното тълкуване съответства и на същността
на застраховането като дейност по осигуряване на застрахователно покритие
при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор
или в закон (чл. 3 Кодекс на застраховането), както и на принципа на
добросъвестността при упражняване на правата на банката-кредитор в
случаите на учредено в нейна полза за сметка на длъжника обезпечение, което
предполага първо да търси удовлетворяване на своите вземания от
застрахователя, а едва ако изплатените от последния суми не покриват
вземанията по кредита да се обърне за остатъка към кредитополучателя,
респективно към неговите наследници.
С оглед изложеното следва да се приеме, че при наличието на валиден и
действащ договор за застраховка в полза на кредитора с оглед постигнатите
уговорки между страните за наследниците на починалия кредитополучател би
възникнало задължение за плащане на вноски по кредита само в случаите, в
които застрахователното обезщетение не покрива напълно задълженията на
кредитополучателя или е налице изключен от покритието риск. Възникването
на задължението на ищците е поставено в този смисъл под условие, че
платеното от застрахователя обезщетение е недостатъчно за покриване на
цялото вземане на банката по кредитите, или е налице основание за отказ за
плащане на обезщетение по застрахователното правоотношение. Така и в
Решение № 773 от 25.01.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 12426/2014 г.
В настоящия случай, от приетите по делото доказателства е видно, че
тези условия не са се сбъднали – застрахователното покритие е уговорено в
размер на не повече от 35 000 лева при отпуснат потребителски кредит за
сумата от 15 600 лева, а и безспорно застрахователят е заплатил
застрахователното обезщетение. Горните разсъждения водят до извод за
основателност на иска, относно извършените от ищеца Е. С. плащания като
наследник на кредитополучателя, които съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза и извлечението от счетоводните книги на „ОББ“ АД
възлизат общо на 621 лева. Тази сума действително е платена без основание.
Възприемане на обратното би довело до това кредитодателят да черпи
благоприятни за себе си последици от бездействието си, в ущърб на
наследниците на кредитополучателя, а именно: след като искът по чл. 383, ал.
3 КЗ се предявява в свободно определен от кредитора момент, а в настоящия
8
случай дори ангажирането на отговорността на застрахователя е станало по
инициатива на ищците след провеждане на производство по чл. 134 ЗЗД, то
пасивното поведение на ответника реално е довело до плащане на
погасителни вноски от ищеца Е. С. без да съществува годно правно основание
за това, под страх, че при неизпълнение могат да настъпят неблагоприятни за
наследниците на кредитополучателя последици – предсрочна изискуемост и
начисляване на наказателни лихви.
Съдът обаче не може да се игнорира обстоятелството, че ищцата М. Р. И.
е не само наследник на кредитополучателя, но и съдлъжник по договора.
Договорните задължения се погасяват чрез предвидените в
гражданското законодателство способи – плащане, опрощаване, новация и пр.
Съществуващият застрахователен договор и настъпил застрахователен риск не
освобождават длъжника, в настоящия случай солидарния длъжник М. И., от
изпълнение. Видно от самия договор за кредит и приложенията към него не е
уговорено задължение на банката за предпочтително удовлетворяване от
застрахователното обезщетение, спрямо друго предвидено в договора
обезпечение, каквото се явява поетата солидарна отговорност за задълженията
по кредита от страна на ищцата. Видно от самите разпоредби на договора за
кредит, подписан от страна на ищцата, същата безусловно встъпва в дълга на
кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с
него за всички негови задължения по кредита, като кредиторът има право да
иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка
негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното
вземане. Следва да се има предвид, че и при действието на стария КЗ и при
действието на новия КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка
живот, учредена за обезпечение на сключен договор за кредит, наследниците
на длъжника имат права на застрахован, съответно могат да искат плащане от
застрахователя директно на банката за погасяване на остатъка по кредита при
нейно бездействие, като предявят косвения иск по чл. 134 от ЗЗД, което в
настоящия случай и е сторено като съдът е уважил претенцията им. Според
чл. 383, ал. 3 КЗ в случай на смърт на длъжник - застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1
от същия член, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по
застраховка по изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите
съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен
правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението. Тоест наследниците нямат право да претендират непогасената
част от задължението по договора за кредит.
Ето защо, съобразявайки характера на възникналата на редовно
договорно основание солидарност между кредитополучателя и съдлъжника
/ищцата М. И./, съдът счита, че погасявайки изискуемите задължения по
договор за потребителски кредит от 13.03.2018 г. в процесния период и като
цяло след датата на възникване на застрахователното събитие /смъртта на
9
кредитополучателя на 05.07.2018 г./ същата е изпълнявала свои валидни
договорни задължения. Следователно ответното дружество не е получило без
основание внесените от нея суми и искът следва да бъде отхвърлен за
разликата над 621 лв. до предявения размер от 2 834, 57 лв. като
неоснователен.
По разноските:
По делото, с оглед изхода му, право на присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и двете страни.
Ищците претендират разноски по представен в срок списък по чл. 80
ГПК, както следва: държавна такса в размер на 113, 40 лв.; депозит за
възнаграждение на вещо лице – 300 лв., адвокатски хонорар по чл. 38 вр. чл.
36 от Закона за адвокатурата за безплатно процесуално представителство.
Съдът ще присъди на ищеца Е. С. съответния на уважената част от иска дял от
претендираните и действително сторени разноски – 113, 40 лв. заплатена
държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице, иначе казано общо 68, 67 лева.
На адв. Е. Й. ще бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38 вр. чл. 36 от
Закона за адвокатурата в размер на 127, 84 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (583,
46 лв.). Представено е надлежно пълномощно, с което е учредена
представителна власт за адвоката. /л. 107 от делото/
Разноски се претендират и в отговора на исковата молба. Представен е
списък по чл. 80 ГПК /л. 221 от делото/, в който са посочени следните разходи:
400 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза; 200 лв. – депозит за
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза; 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът
на извършените процесуални действия, съдът определя размера на
юрисконсултското възнаграждение на 150 лева в съответствие с чл. 25, ал. 1
НЗПП.
Ето защо на ответното дружество, с оглед отхвърлената част от иска ще
бъдат присъдени разноски по делото в размер на 585, 68 лева.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „Обединена българска банка“
АД, ЕИК *********, представлявано от С. А. Г., Т. В. М., П. Р., Д. П. С., А.В.
А., Т. В.И., Д. С. Д. и Н. В. М., със седалище и адрес на управление: гр. *****,
да заплати на Е. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, сумата от 621 лв.
/шестстотин двадесет и един лева/, представляваща платени без основание
вноски по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 12.03.2018 г.
10
за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. И., ЕГН **********, и Е. Е. С., ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. ****, против „Обединена българска банка“
АД, ЕИК *********, представлявано от С. А. Г., Т. В. М., П. Р., Д. П. С., А. В.
А., Т. В. И., Д. С. Д. и Н. В. М., със седалище и адрес на управление: гр. ****,
иск съдът да осъди ответника да заплати на ищците общо сумата от 2 834, 57
лева, представляваща разликата между общо платените от тях вноски по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 12.03.2018 г. за периода
от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г. и преведената им на 22.05.2022 г. сума, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба, за сумата над 621 лева до пълния предявен размер от
2 834, 57 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, представлявано от С. А. Г., Т. В. М., П. Р., Д. П.
С., А.В. А., Т. В. И., Д. С. Д.и Н. В. М., със седалище и адрес на управление:
гр. ****, да заплати на Е. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, сумата от
68, 67 лв. /шестдесет и осем лева и 67 ст./ , представляваща сторени разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, представлявано от С. А. Г., Т. В. М. П. Р., Д. П. С.,
А.В. А., Т. В. И., Д. С.Д. и Н. В. М., със седалище и адрес на управление: гр.
****, да заплати на адвокат Е. С. Й. от АК – Кюстендил, сумата в размер на
127, 84 лв. /сто двадесет и седем лева и 84 ст./ , представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
чл. 38 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. Р. И., ЕГН
**********, ЕГН **********, с адрес в гр. ****, да заплатят на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, представлявано от С. А. Г., Т. В. М. П.
Р., Д. П. С., А. В. А., Т. В. И., Д. С. Д.и Н. В. М., със седалище и адрес на
управление: гр. ****, сумата от 585, 68 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и
68 ст./, представляваща разноски в настоящото производство, съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11