Определение по дело №2122/2020 на Административен съд - Бургас

Производство е по реда на чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. чл.27а от ЗПП.

Образувано по молба на Националното бюро за правна помощ, с искане да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката, осъществил процесуално представителство по адм. дело № 2122/2020г. по описа на Административен съд Бургас, както и да бъде издаден изпълнителен лист след влизане в сила на съдебния акт. Молителят се позовава на разпоредбата на чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ.

Искането е допустимо, но е неоснователно поради следните съображения:

Производството по адм. дело № 2122/2020г. по описа на Административен съд Бургас е приключило с Решение № 1776/22.12.2020г., оставено в сила с Решение № 7478/06.07.2023г. постановено по адм. дело №2193/2022г. по описа на Върховен административен съд, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск от Р.В.Г. *** против заместник-кмета на Община Бургас, за установяване, че задълженията по издадените Заповед № 165/25.01.2017г., Заповед № 166/25.01.2017г. и Заповед № 168/25.01.2017г. всички на заместник-кмета на Община Бургас, не са изискуеми или не съществуват.

С определение на съда № 2022 от 14.10.2020г., на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от Закона за правната помощ, на ищцата Г. е била предоставена правна помощ – процесуално представителство по адм. дело № 2122/2020г., чрез адв. Г.П., вписана под № 0166 в Националния регистър за правна помощ, назначена с Определение № 2074/22.10.2020г.

С Решение № БС-1350-459/2021 от 15.01.2021г. на председателя на Националното бюро за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. за осъществената правна помощ по делото и на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ е разпоредено то да се изплати на адвокат Г.П., съгласно представен отчет № 1350/2020г., по повод на което пред Административен съд – Бургас е подадена молбата, предмет на настоящето произнасяне.

Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл.94, ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено, а настоящият случай не е такъв. От своя страна разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ съдържа две хипотези. Според първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. В случая тя е неприложима, доколкото жалбата на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза също не е налице, тъй като визира специфичния случай, когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ, т.е. хипотезата изрично предвижда, че не се дължи възстановяване на разноските в случай на отхвърляне на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.27а от ЗЗП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски само в определени със закон случаи. За производства от вида на настоящото не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, предвидено в чл.4 от ЗПП, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

След като в случая не са налице хипотезите по чл.78, ал.7 от ГПК, при които е предвидена възможност за възстановяване на разноските в полза на НБПП, то направените за правната помощ разноски, представляващи изплатено възнаграждение на процесуалния представител, следва да останат за сметка на НБПП.

На основание изложените мотиви Бургаският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по адм. дело № 2122/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас в размер на 200 лева, представляващи определено с Решение № БС-1350-459/2021 от 15.01.2021г. на председателя на НБПП възнаграждение за правна помощ, предоставена адв. Г.П. за процесуално представителство по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: