Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 11.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на четвърти юли две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 1038 по описа за 2018 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Р.И. ЕООД твърди, че е длъжник на
парични задължения, възникнали от търговска сделка (договор за наем), както и на
публични задължения към държавата. Поддържа, че търговската му дейност,
свързана със стопанисване на заведение за хранене, се влошила в резултат на
икономическите условия и поради това не може да погаси задълженията си. С оглед
на изложеното счита, че е в състояние на
неплатежоспособност, а евентуално – на свръхзадълженост и моли съда да открие
производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От събраните писмени доказателства и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че дружеството-молител
е длъжник на частни задължения (по договори с доставчици и други физически и
юридически лица съгласно таблица на стр. 5 от СИЕ), както и на публични задължения (данъци, здравни осигуровки), които
са изискуеми и към настоящия момент не са погасени. Касае се за задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса,
неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия
случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от данните, вписани в
публикуваните ГФО по партидата на дружеството-молител – от тях е видно, че
коефициентът на обща ликвидност (който дава представа относно
платежоспособността на дружеството) е под референтните стойности за целия
изследван период (2015 г. – 2017 г.). Това дава основание на вещото лице да
заключи, че дружеството не е било в състояние с бързоликвидните си активи да
погасява изискуемите си задължения, вкл. в дългосрочен план. Този извод се
подкрепя от данните за наличността на средства по банкови сметки, изискани
служебно на основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ от Ю.Б.АД, У.Б.АД и П.И.Б.АД.
Изложеното сочи, че дружеството-молител има
финансови затруднения и те нямат временен характер. Изискуемите задължения не
могат да бъдат погасени с бързоликвидни активи. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ означава,
че спрямо ответника е налице неплатежоспособност като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Състоянието на свръхзадълженост,
установимо чрез коефициента за финансова автономност, е ирелевантно предвид
евентуалния характер на това наведено основание.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Поради изложеното в настоящия случай – при липса на други
доказателства – датата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно
датата, на която е обобщено финансовото състояние с първия годишен финансов
отчет, даващ недобри показатели на коефициента, а именно – 31.12.2015 г. (видно
от представената справка на НАП към тази дата молителят е имал непогасени
задължения).
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В
указания с определение от 15.08.2018 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Р.И. ЕООД, ЕИК*******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Р.И. ЕООД, ЕИК*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Р.И. ЕООД, ЕИК*******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Р.И. ЕООД, ЕИК*******.
СПИРА производството по т.д. № 1038/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Р.И.
ЕООД, ЕИК*******, да заплати по сметка на съда сумата от 250
лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: