№ 267
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000289 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 55 от ЗЗД.
С Решение № 260061/ 05.07.2021 г., постановено по т.д. № 123/ 2020 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ответника „КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Плевен, да заплати на ищцата С. Л. Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, сумата 35 340,50 лева, представляваща половината
от подлежащите на връщане 111 080 лева, внесени приживе от баща й Л. Г.
Д., починал на 13.01.2018 г., под формата на направена от него допълнителни
парични вноски, за които няма приети решения от общото събрание, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 9 и чл. 134 от ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 35 340,50 лева до 55 540
лева, т.е. за сумата 20 199,50 лева, искът е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен;
ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищцата разноски по делото, по
1
компенсация, в размер на 967,89 лева.
Недоволен от постановеното Решение в неговата осъдителна част,
ответникът „КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, чрез пълномощника си адвокат С.М. от АК – гр. Плевен, е подал
въззивна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Навежда се довод, че претенцията по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД е за суми, които вече са включени и присъдени в дължимия
ликвидационен дял. Твърди се също така, че е останало недоказано
твърдението, че имено наследодателят на ищцата е този, който е внесъл
сумата 111 080 лева. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
Решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на въззивната
жалба като са изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с
нея Решение, ведно със законните последици от това.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищцата С.
Л. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез пълномощника адвокат П.В. от
АК – гр. София, срещу ответника КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Плевен, с цена – 55 540 лева. В исковата молба ищцата твърди,
че е наследник на Л. Г. Д., починал на 13.01.2018 г., съдружник в ответното
търговско дружество с равни дялове със съпругата си С. В. И. – Д.. В течение
на годините, за периода от 31.12.2011 г. до 31.01.2018 г. и за подпомагане на
дружествените работи двамата съдружници са правели допълнителни
парични вноски в общ размер към 31.01.2018 г. на сумата 222 159,63 лева,
която е счетоводно отразена, по две счетоводни сметки – 493 и 499 в раздел
„Пасив“ на счетоводния баланс. За направените допълнителни парични
2
вноски няма решения на ОС на съдружниците, като липсват уговорени
срокове за връщането им. Съгласно чл. 134, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ
допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството и са
съразмерни на дяловете на съдружниците в капитала, ако не е предвидено
друго, като в дружествения договор не е било предвидено друго. В исковата
молба се твърди, че Л. Д. – приживе и С. В. И. – Д., са имали равни права да
искат от ответното търговско дружество връщане на направените от тях
допълнителни парични вноски. Ищцата твърди, че е изпратила нотариална
покана на ответника, с която поискала в едномесечен срок от получаването й,
да й бъдат заплатени, в качеството на наследник на починалия съдружник Л.
Д., сумата 55 540 лева, която представлява половината от подлежащите на
връщане 111 080 лева, внесена приживе от съдружника под формата на
допълнителна парична вноска, но сумата не била изплатена. Иска се от съда
да осъди ответното търговско дружество, да заплати на ищцата сумата 55 540
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
исковата молба – 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
направените разноски по делото.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 123/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 01.04.2021 г. процесуалният представител на ищцата –
адвокат В. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото адвокат В. е поискал от съда да уважи иска, като в
представените писмени бележки е изложил доводи за неговата основателност.
С отговора и допълнителния отговор на исковата молба ответникът,
чрез пълномощника си адвокат М. от АК – гр. Плевен, е оспорил
допустимостта и основателността на иска. В пледоарията си по съществото на
делото адвокат М. е поискал от съда да отхвърли иска, като в представената
писмена защита е изложил доводи за неговата недопустимост и
неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за
наследници е, че ищцата С. Л. Д. – като дъщеря и С. В. И. – Д. – като съпруга,
са наследници на починалия, на 13.01.2018 г., Л. Г. Д..
От служебно извършената справка по партидата на „КИМТЕКС-ЛС“
3
ООД се установява, че починалият Л. Г. Д. и неговата съпруга С. В. И. – Д. са
били съдружници в ответното търговско дружество, с размер на дяловото
участие в капитала – по 2 500 лева за всеки един от двамата съдружници.
На 25.01.2018 г. е бил заличен починалият съдружник Л. Г. Д..
По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебно-
икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице Т. Ц. И. е
отговорило на поставените в исковата молба задачи. В о.с.з. на 01.04.2021 г.
вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на
поставените от страните въпроси. На вещото лице са поставени две
допълнителни задачи, на които то е отговорило в допълнителното
заключение. Основното и допълнителното заключение не са били оспорени от
страните и са приети от съда.
С исковата молба ищцата е представила писмени доказателства –
предимно счетоводни документи, които са допуснати от съда и са били
изследвани от вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение по
допуснатата от съда СИЕ.
В о.с.з. на 03.06.2021 г. ответното търговско дружество е представило
заключение по т.д. № 202/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд,
изготвено от вещите лица С. П. и К. В. и счетоводен баланс на ответното
търговско дружество към 31.01.2018 г., приети за сведение от съда.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съгласно твърденията в исковата молба, наследодателят на ищцата, в
качеството си на съдружник в ответното търговско дружество, заедно с
другия съдружник - С. В. И. – Д. – негова съпруга, са направили
допълнителни парични вноски за подпомагане на дружествените работи,
общо в размер на 222 159,63 лева, за периода от 31.12.2011 г. до 31.01.2018 г.
Тези парични средства са предоставени на ответното търговско дружество без
санкцията на ОС на съдружниците.
В подкрепа на тези твърдения ищцата е представила, с подадената
искова молба, писмени доказателства, представляващи счетоводна
документация във връзка с водене счетоводството на ответното търговско
дружество, която е била приета от съда.
4
За установяване на твърденията си, ищцата е направила
доказателствено искане в исковата молба - да бъде допуснато изготвянето на
СИЕ, което е било уважено от съда.
В заключението си вещото лице Т. Ц. И. е посочило, че след проверка
на материалите по делото, предоставените й хронологични регистри, и
първични счетоводни документи – приходни касови ордери /ПКО/, е
установило следното: За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. по дебита на
счетоводна сметка 501 „Каса“ и по кредита на счетоводна сметка 493
„Разчети със собственици“ е била внесена сумата 257 000 лева, с която сума
„КИМТЕКС-ЛС“ ООД се е задължило спрямо собствениците, като сметката
не е заведена поименно; За вносител в ПКО е посочено лицето М. И. –
счетоводител на ответното търговско дружество, а като правно основание е
посочено – „за стопански цели“, като в счетоводството не се съдържат данни
кой е предоставил тези суми, а счетоводителката пояснила писмено пред
вещото лице, че сумите са й били предоставени от собствениците; За
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по дебита, съответно кредита на
посочените по-горе счетоводни сметки е била внесена сумата 31 000 лева, с
вносител М. И.; На С. В. по банков път са били възстановени сумите 78 353
лева и 7 000 лева/или общо 85 353 лева/, а на Л. Г. по касов път – сумата
59 000 лева; В обобщена таблица на л. 3 от заключението е посочено салдо от
143 647 лева.
В о.с.з. на 01.04.2021 г. вещото лице е заявило, че сметка 493 не е била
водена аналитично, като по искане на страните са му били поставени две
допълнителни задачи.
В допълнителното си заключение вещото лице, в изпълнение на
първата допълнителна задача, е изследвало представените с исковата молба
отчети на паричните потоци да периода 2011 г. – 2017 г., като е стигнало до
извода за наличие на салдо по счетоводна сметка 493 „Разчети със
собственици“ от 143 647 лева, какъвто извод е направен и в основното
заключение. В изпълнение на втората допълнителна задача вещото лице е
посочило, че внесените суми по сметка 493 „Разчети със собственици“ от
2015 г. до 2017 г., както и възстановените суми за същия период, отразени в
обобщена таблица, са част от присъдения дружествен дял на С.Д., тъй като
тези суми са взели участие в статиите на счетоводния баланс към 31.01.2018
5
г., като надлежно осчетоводени суми, на база на които е определен
дружествения дял в експертизата по т.д. № 202/ 2018 г. по описа на
Плевенския Окръжен съд.
Съобразно чл. 134, ал. 1 от ТЗ, при временна необходимост от парични
средства и за покриване на загуби, съдружниците могат да направят
допълнителни парични вноски за определен срок. Такава възможност е
предвидена и в чл. 9.10 от дружествения договор. Действително, по делото не
е представено решение на ОС на съдружниците за внасяне на допълнителни
парични вноски, но няма спор, че такива са били направени, поради което
въззивният съд приема, че същите имат такъв характер и представляват
заемни средства за осъществяване стопанската дейност на ответното
търговско дружество, като в случая е възникнало безсрочно парично
задължение на ответника спрямо съдружниците.
В разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от ТЗ е прието, че допълнителните
парични вноски не се отразяват на капитала на дружеството, като се има
предвид основният капитал, който се вписва в търговския регистър.
След като процесните допълнителни парични вноски представляват
вътрешно кредитиране и подлежат на възстановяване в определен срок,
същите следва да бъдат представени в баланса като задължение.
В основното и допълнителното заключение по допуснатата от съда
СИЕ вещото лице е определило размера на тези вноски на сумата 143 647
лева, заключението не е било оспорено от страните, било е прието от съда,
като настоящият състав на въззивният съд го кредитира като обективно. При
тези данни в заключението на вещото лице, дори да се приеме наличие на
салдо от 143 647 лева, с оглед обстоятелствата, че сметка 493 не е водена
аналитично и не е заведена поименно, както и че в ПКО като вносител на
сумите е посочена М. И. – счетоводител на ответното търговско дружество,
тази сума представлява част от пасива на баланса и съгласно изричният
отговор от вещото лице на втората допълнителна задача - представлява част
от присъдения дружествен дял на ищцата по т.д. № 202/ 2018 г. по описа на
Плевенския Окръжен съд. Това е така, тъй като внесените по сметка 493 и
възстановените суми, също съгласно изричният отговор от вещото лице на
втората допълнителна задача, са взели участие в статиите на счетоводния
баланс към 31.01.2018 г., като надлежно осчетоводени суми.
6
Въззивният съд приема, че в случая имуществените отношения между
ищцата и ответното търговско дружество не се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване, с иск по чл. 55 от ЗЗД, какъвто е бил предявен
от ищцата, а се уреждат по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, въз основа на
междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването, което е сторено в производството по т.д. № 202/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд. Затова искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е уважил иска за сумата 33 340,50 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, Плевенския Окръжен съд е постановил
неправилно Решение, което следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, решението на първостепенния съд следва да
се отмени и в частта за разноските, като на ответното застрахователно
дружество следва да се присъдят направените разноски пред първата съдебна
инстанция, съгласно предоставения списък и представените доказателства за
извършването им, в размер общо на 3 500 лева, както и направените разноски
пред въззивната инстанция в размер общо на 2 306,81 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260061/ 05.07.2021 г., постановено по т.д. № 123/
2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд в обжалваната част, в която
ответникът „КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, е осъден да заплати на ищцата С. Л. Д., ЕГН **********, от гр.
Плевен, сумата 33 340,50 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 23.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, представляваща половината от подлежащи на връщане 111 080
лева, внесени приживе от баща й Л. Г. Д., починал на 13.01.2018 г., както и в
частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, искът, с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от ищцата С. Л. Д., ЕГН
7
**********, от гр. Плевен, срещу ответника „КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Плевен, за заплащане на сумата 33 340,50
/тридесет и три хиляди триста и четиридесет лева и петдесет стотинки/ лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща
половината от подлежащи на връщане 111 080 лева, под формата на
допълнителни парични вноски, за които няма приети решения на ОС на
съдружниците, внесени приживе от бащата на ищцата Л. Г. Д., починал на
13.01.2018 г.
ОСЪЖДА С. Л. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, *******, да
заплати на „КИМТЕКС-ЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен
и адрес на управление – ул. „Дойран“ № 71, ет. 3, направените разноски пред
първата инстанция в общ размер 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева и пред
въззивната инстанция в общ размер 2 306,81/две хиляди триста и шест лева и
осемдесет и една стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8