Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№461 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.247 ГПК и по чл.248 ГПК.
Ищецът по
делото „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв.Н.А. е
депозирал по делото две молби, както следва: молба с вх.№342175/05.08.2021
година за отстраняване в решението на допусната очевидна фактическа грешка и
молба с вх.№342176/05.08.2021 година за изменение на решението в частта за
разноските.
С молбата по чл.247 ГПК ищецът твърди, че между
мотивите на решение и постановения диспозитив е
налице противоречие, което представлява очевидна фактическа грешка, тъй като на
стр.44 от решението, в изложените мотиви от съда се съдържа следното съждение:
„Ако следва да се претендира и присъди неустойка в полза на кредитора за
забавено изпълнение, това е неустойката по чл.68, ал.1 от договора…“. Диспозитивът на решението касателно
претенциите на ищеца е отхвърлителен, макар съдът да
е формирал извод за присъждане на мораторна
неустойка. Ето защо моли съда да измени диспозитива и
присъди неустойка по чл.68, ал.1 от договора.
Ответникът по делото „Е.П.С.П.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
депозира становище с вх.№344463/19.08.2021 година, черз
адв. В.Д., с което оспорва основателността на молбата
по чл.247 ГПК, като твърди, че не е налице основание за присъждане на тази
неустойка. Не е налице пропуск на съда да се произнесе по всички предявени
искове. Моли молбата да се остави без уважение.
С молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението
в частта за разноските, ищецът иска от съда да му бъде присъдена сума за
разноски и се намали размера на присъдените на ищеца по насрещната претенция
разноски.
Със становище вх.№344464/19.08.2021 година
ответникът по делото моли съда да остави без уважение тази молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По т. д. №461/2019г. е
постановено решение №261044/01.07.2021 година, с което съдът е отхвърлил предявените от „Б.Г.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.А.,
срещу „Е.П.Е. С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.В.Д., искове
с правно основание чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойки в общ размер на
61 754,45лева(шестдесет и една хиляди седемстотин петдесет и четири лева и
45 ст.), на основание договор, сключен между страните на 30.04.2018г., поради
забавено изпълнение от страна на ответника, в качеството му на изпълнител;
осъдил е „Б.Г.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.Н.А., да заплати на „Е.П.Е.
С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, офис 1, чрез адв.В.Д., сумата от
8 077,64 лева (осем хиляди седемдесет и седем лева и 64 ст.),
представляваща сумарна величина от сумата от 2 183,84лева, която ответникът неправомерно задържа, на
основание чл.12, ал.3 от договор за СМР от 30.04.2018година, от дължимото на
ищеца възнаграждение и сумата от 5 893,80лева, представляваща половината
от размера на гаранцията по чл.12, ал.2,
чието връщане се дължи от възложителя на основание чл.12, ал.3 от процесния договор от 30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 04.04.2019година до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.П.Е. С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.В.Д.,
срещу „Б.Г.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.Н.А., евентуално
съединени искове с правно основание чл.266 вр. с
чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.59 от същия закон за заплащане на извършени от „Е.П.Е.
С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, работи, за които страната е изготвила актове обр.19 под №№12/07.02.2019г. и 13/03.04.2019г., на обща стойност
от 15 518, 04лева с ДДС; осъдил е „Е.П.Е. С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.В.Д., да заплати на „Б.Г.“ ООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.А., разноски по водене на делото в размер на
2 178,25лева; осъдил е „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.А.,
да заплати на „Е.П.Е. С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.В.Д.,
разноски по водене на делото в размер на 6 887,56лева.
Актът на съда е
връчен на „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, на 23.07.2021г. и на „Е.П.Е. С.М.“ ЕООД, ЕИК
********, на 28.07.2021 година.
По молбата по
чл.247 ГПК на ищеца.
Същата е допустима,
но разгледана по същество- неоснователна.
Това е така защото
съдът е сезиран от ищеца с конкретни претенции за заплащане на неустойка,
съгласно договор от 30.04.2018г. конкретно, ищецът е претендирал заплащане на
неустойка по чл.68, ал.1 и ал.2 и чл.72 от договора.
Съдът, в изложените
мотиви е приел, че не налице основание за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника, тъй като последният е оборил презумпцията, че
неизпълнението е виновно, т.е., че се дължи на обстоятелства, за които
отговаря. Смисълът на посоченото от ищеца изречение на стр.44, предпоследен
абзац е, не че такава неустойка се дължи, а че само тази, регламентирана с
нормата на чл.68, ал.1 от договора е типичната мораторна
неустойка за забава в цялостното изпълнение на възложената работа, а останалите
случаи за дължимост на неустойка, касаят забава в етапите
на изпълнение(чл.68, ал.2 от договора) и
неустойка при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на същия от
страна на изпълнителя (чл.72 от договора).
Ето защо не е
налице основание за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното
решение, тъй като изложеното в мотивите на съда не противоречи на формулирания диспозитив за отхвърляне на трите претенции, тъй като
последните два вида неустойка не касаят процесния
случай, а неустойката по чл.68, ал.1 от договора се явява недължима, тъй като
не е налице виновно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора за СМР.
Ето защо молбата по
чл.247 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По молбата по
чл.248 ГПК.
Не е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът е съобразил
наличието на кумулативно предявени първоначални и насрещни претенции и с оглед
изхода на спора е разпределил отговорността за разноски.
Взе е предвид дали
претенциите са уважени и ако са уважени в какъв размер, като на база нормата на
чл.78 ГПК е определи коя страна колко дължи на насрещната страна разноски.
Не е налице
основание за изменение на това разпределение, поради което и тази молба съдът
намира за неоснователна.
При изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба
с вх.№342175/05.08.2021 година за отстраняване в решението на допусната
очевидна фактическа грешка в решение №№261044/01.07.2021 година, постановено по
т.д.№461/2019г. по описа на СГС, То, 6-6 състав и молба с вх.№342176/05.08.2021
година за изменение на решението в частта за разноските, подадени от „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, поради неоснователността им.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: