РЕШЕНИЕ
№ 11627
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110155349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за
дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, в качеството им на ползватели на имота, топлинна енергия до имот - ...
находящ се на адрес: ..., като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с
обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК са постъпили
възражения от длъжниците. Моли да се приеме за установено, че всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата 677,97 лева – главница за стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 24,06 лева – главница
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.04.2024 г./ до окончателното
изпълнение на задълженията, сумата 81,18 лева – мораторно обезщетение за забава за
1
периода от 15.09.2022 г. до 02.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,00 лева – мораторно обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците И. В. Д. и Д. Г. К., оспорват да са потребители на топлинна енергия за
имота, както и да са негови собственици през процесния период. Не оспорват, че до имота е
доставена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност,
както и, че е предоставена услуга за дялово разпределение на претендираната стойност.
Оспорват ищецът да е материалноправено легитимиран да получи цената на услугата за
дялово разпределение. Оспорват да са поканени да изпълнят задълженията. Молят за
произнасяне въз основа на изложените съображения. Не поддържат възраженията за изтекла
погасителна давност относно вземанията, наведени във възраженията. Претендират
разноски.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу И. В. Д. и Д. Г. К., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните
вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците, са депозирани
възражения и са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно т. 41б, т.а § 1 ДР ЗЕ
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергийни услуги е краен
клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, като
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя
категорията клиент на топлинна енергия, а именно това е собственикът и титулярят на
вещно право на ползване на самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобИ.е на съответното право върху имота и
2
съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с
ищцовото дружество.
С неоспорения от страните и приети за окончателен доклад по делото съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период Д.
Г. К. е била вещен ползвател на топлоснабдения имот – ... находящ се в .... Това
обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт № 180/2016 г., по
силата на който на 18.03.2016 г. ответниците И. В. Д. и Д. Г. К. са надарили сина си В. И. Д.
с горепосочения имот. По силата на акта, и двамата дарители са си запазили заедно и
поотделно правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено. По делото не се
твърди и не се установява да е открита нова партида за обекта на името на новия собственик,
както и правата на ползване да са погасени или прекратени. Предвид изложеното и по
аргумент от нормите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и на чл. 57, ал. 1 ЗС, в качеството си на титуляри на
право на ползване през процесния период, ответниците И. В. Д. и Д. Г. К. са длъжни да
плащат разноските за ползването на вещта поравно и са страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № ....
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна
сграда.
С неоспорения от страните и приети за окончателен доклад по делото съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че до имота през процесния
период е доставена от ищеца в претендираните количества топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода на претендираната в исковата молба стойност /включително на
претендираната от всеки от ответниците стойност/, и е предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинната енергия на претендираната цена /включително на
претендираната от всеки от ответниците цена/.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и уговореното в раздел III от договора между
... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за извършваната услуга за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Следователно предявените искове за главници се явяват доказани по основание и
размер и подлежат на уважаване.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
3
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2022 г., съответно на 2023 г./ в случая е изтекъл на
14.06.2022 г. и съответно на 14.06.2023 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в
забава в плащането на общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за
което обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното исковете срещу всеки от ответниците за сумата от 81,18 лева,
като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва срещу
всеки от ответниците в размер на 5,00 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 155,54 лева /за държавна такса и
4
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП/. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, като бъдат
понесени поравно от тях.
На адвокат К., представител на ответника Д., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г., с който е уговорено между
ответника, като материално затруднено лице, и представляващия го адвокат безплатното
осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така, съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К.
възнаграждение в размер на 43,73 лева.
На адвокат Н., представител на ответника К., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 13.12.2024 г., с който е уговорено между
ответника, като материално затруднено лице, и представляващия го адвокат безплатното
осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така, съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Н.
възнаграждение в размер на 43,73 лева.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят поравно на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 72,62 лева /за държавна таса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
На адвокат К., представител на длъжника Д., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, с оглед на липсата на фактическа и правна
сложност на заповедното дело и извършената по него дейност, и доколкото по последното е
представен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г., с който е уговорено
между длъжника, като материално затруднено лице, и представляващия го адвокат
безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така,
съобразно отхвърлената част от исковете, заявителят и ищец по настоящото дело, следва да
бъде осъден да заплати на адв. С. К. възнаграждение в размер на 21,87 лева.
На адвокат Н., представител на длъжника К., следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, с оглед на липсата на фактическа и правна
сложност на заповедното дело и извършената по него дейност, и доколкото по последното е
представен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2024 г., с който е уговорено
между длъжника, като материално затруднено лице, и представляващия го адвокат
безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така,
съобразно отхвърлената част от исковете, заявителят и ищец по настоящото дело, следва да
5
бъде осъден да заплати на адв. И. Н. възнаграждение в размер на 21,87 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: ..., ... ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23600/ 24 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 677,97 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и сумата 24,06 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната
лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 81,18 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.04.2024 г., начислено върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на
сумата 5,00 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021
г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: ..., ... ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23600/ 24 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 677,97 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и сумата 24,06 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната
лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 81,18 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.04.2024 г., начислено върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на
сумата 5,00 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021
г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ..., ...
6
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 77,77 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 36,31 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., ...
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 77,77 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 36,31 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. К. К., личен номер: ..., с адрес на упражняване на дейност: ..., сумата 43,73 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза
на ответника Д. в исковото производство, и сумата 21,87 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на длъжника Д. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат И. А. Н., личен номер: ..., с адрес на упражняване на дейност: ..., сумата 43,73 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза
на ответника К. в исковото производство, и сумата 21,87 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на длъжника К. в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7