№ 3432
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102273 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество /понастоящем КПКОНПИ/ с правно основание чл. 153 ал.1
от ЗПКОНПИ срещу М. П. ИВ., В. Г. В. за отнемане в полза на държавата на имущество и
суми на обща стойност 224 272,63 лева.
В искането, с което е сезиран ВОС е посочено, че въз основа на постъпило в ТД на
КПКОНПИ-Варна уведомление от Окръжна прокуратура Варна с Вх. № УВКПКОНПИ
1277/09.10.2019 год., че с Постановление от 17.09.2019 год. по ДП № 42/2018 год. на ОД на
МВР, пр. пр. № 12696/2017 год. по описа на ОП-Варна, с което на Михайил Петков И. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1 т.2 и т.7 в вр. чл.26 ал.1 от
НК.
На съдът е служебно известно, че с Определение от 02.04.2019 г. по гр. дело №
704/2017г. по описа на СГС е отправено преюдициално запитване, по което е образувано
дело С-319/19 на СЕС. Част от въпросите, включени в него са 1) касателно характера на
мярката по отнемане на незаконно придобито имущество – наказателна или
гражданскоправна, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията
извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) дали следва да се
тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в
производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3)
следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита и
принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство
за наличие на незаконно придобито имущество и допуска прилагането на методика за
правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява
предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата
стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да
осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4)
пораждат ли директен ефект разпоредбите в частта им, в която предвиждат гаранции и
предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица.
Цитираното преюдициално запитване има пряко отношение към правилното
приложение на закона /ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ /отм.//, а също и към неговото съответствие с
1
Директива 2014/42/ЕС на ЕП. По цитираното преюдициално запитване към настоящия
момент не е постановено решение, а то като акт по тълкуване и прилагане на общностното
право е задължително за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС,
респективно за всички държавни органи /чл.633 от ГПК/. Тази задължителност произтича от
основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в чл.19,
параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в чл.267 от Договора за
функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и
прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.
Съобразно чл.631 ал.1 от ГПК, производството по делото, по което съдът е отправил
преюдициално запитване се спира, а след произнасяне на СЕС то се възобновява /чл.631,
ал.2 от ГПК/. Когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава
членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите
въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.
чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела
въпроси. В този смисъл Определение № 106 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2020 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова.
По тази причина съдът намира, че настоящото дело, по което подлежат на
разрешаване материалноправни въпроси свързани с онези, които са предмет на
преюдициалното запитване подлежи на спиране, доколкото отговорът по него ще има
значение за правилното решаване на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 2273 по описа за 2021г. по описа на ВОС до
приключване на дело С-319/2019г. на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено с
определение от 02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. по описа на СГС преюдициално
запитване, на основание чл. 631, вр.чл. 633 от ГПК.
Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по
движението му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му
от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2