О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./ 03.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 02.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Т. Кръстев
в.ч.т.д. № 840 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу разпореждане № 8671/28.2.2020 г., постановено по
гр. д. № 2821 /2020 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление № 17039/27.02.2020
г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу Т.К.А., в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 945,42
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 15.08.2019г. по договор за потребителски кредит № **********
от 31.07.2017 г.
В частната жалба се навеждат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният
съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ,
бр. 100 от 2019 г.), доколкото в случая не се касае за преценка на съда дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, а за излизане извън обхвата на
проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща хипотезата, при която
самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че неравноправността
на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения процесуален ред, а
за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна, следва да се
направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на
чл. 143 от ЗЗП.
Излага подробна аргументация за характера на
закупените допълнителни услуги и валидността на съответните клаузи. Подчертава,
че услугите са предоставени по искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин
не го е задължил за тях, както и че разходите за тези услуги не представляват
част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на
ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги не представляват и действия по
отпускане и усвояване на кредита, тъй като същите предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с
неговото конкретно житейско положение – възникване на непредвидени от него
обстоятелства, които го препятстват да
изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен план.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната
част и да се издаде заповед за изпълнение с присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени
в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна
против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление
от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т.К.А. за сумата 849,63лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 359,58 лв. – неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 15.11.2017г. до 15.08.2019г.; сумата 945,42 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
15.08.2019г., както и сумата от 459,18 лв. – лихва за забава от 16.09.2017г. до
15.08.2019г.
Първостепенният съд е приел, че по отношение на
възнаграждението за допълнително закупен пакет от услуги искането следва да се
отхвърли, тъй като договорна клауза, уреждаща възможността за закупуване на
такъв пакет от услуги e нищожна, като противоречаща на закона. Приел е, че
съдържанието на споразумението очевидно касае уговорка за предоставена
възможност, а не реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, защото ползването им е предпоставено
от наличие на воля на кредитора за тяхното предоставяне, от което пък следва
извод, че реални ползи или преференции за кредитополучателят няма. Освен това,
уговореното възнаграждение за наличните възможности е в размер, надвишаващ
размера на отпуснатата в заем сума и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищеца.
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна
по следните съобржения:
Процесният договор за кредит е потребителски по
своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази
връзка съдът намира, че със споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което уговорките се явяват нищожни поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3
и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налага
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Първата получена от длъжника допълнителна услуга от закупения
пакет се изразява в приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит. В случай, че действително се касаеше
за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от
всеки кредитоискател, пожелал прироитетно разглеждане на искането му, а не само
от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В
случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски,
следователно е предпоставена от вече разгледано искане за отпускане на кредита,
а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното разглеждане
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази,
която е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане на искането“. По
отношение на услугата даваща право на длъжника да извърши промяна в размера и
падежа на отделни погасителни вноски, е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че
размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на кредитополучателя“
услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при
забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от 900 лева
законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 90 лева, докато
таксата за т.нар. пакет от допълнителни услуги е в размер на 1080,48 лева.
Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса за допълнителни
услуги изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на над 100% от предоставената главница срещу съмнителни
ползи и облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения
в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Поради съвпадане крайните изводите на двете
инстанции, разпореждането на ВРС в частта, в която е отказано издаването на
заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
и такса за извънсъдебно събиране, следва да се
потвърди.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 8671/28.2.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2821 /2020 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление № 17039/27.02.2020 г. от „Профи Кредит
България“ ЕООД, гр. София, срещу Т.К.А., ЕГН ********** за сумата сумата 945,42 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 15.08.2019г., по договор за
потребителски кредит № ********** от 31.07.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.