№ 651 / 25.10.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 25.09.2019г. две хиляди и. деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И..
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И.. гр.д.№ 619 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ.
Ищецът ,,О. Б. Б. Е. 0., със седалище и. адрес на управление: г. 1. Р. В. к. Д. у. П. с. М. Т. е. 4. представляван от Ф. Т. Д. Я. и. С. А. Г., чрез пълномощника си ,. М. Е. 1. е предявил искова молба, за признаване за установено, че съществуват вземанията му срещу П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, дължими по Договор за кредитна линия, сключен на 27.12.2005г., както следва: 4 994,50 лв. главница, 493,25 лв. договорна лихва за периода от 21.02.2011 г. до 27.11.2011 г., 12,86 лв. наказателна лихва за периода от 21.02.2011 г. до 27.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г. до окончателното изплащане.
Производството се развива по реда на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК след подадено възражение в законния срок от длъжника.
В исковата молба се излагат следните твърдения.
На първо място се излагат твърдения, че подаденото от отв. П. възражение е недопустимо, като подадено извън преклузивния законов срок по чл. 414, ал.2 ГПК.
,,О. Б. Б. извежда основанието на своя иск от горепосоченият Договор за кредитна линия, с който на П.И..П. са отпуснати 4 000,00лв. Поради липса на изпълнение, в полза на банката-кредитор са възникнали вземания по Договора, както следва:4 994,50лв. главница, 493,25лв. договорна лихва, дължима за периода от 21.02.2011г. до 27.11.2011г., 12,86лв. наказателна лихва, начислена за периода от 21.02.2011г. до 27.11.2011г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от назначеният особен процесуален представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че вземанията са изцяло погасени по давност.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира за изцяло неоснователни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателства по делото са писмени, изслушано е и. е прието по делото заключение по назначената по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приложен по делото в заверен препис Договор за кредитна линия, на 27.12.2005 г. е гр.Монтана, е сключен процесния договор, като П.И..П. са отпуснати 4 000,00лв. от кредитора ,,О. Б. Б. А.. Сългасно чл. 9 от Договора кредитополучателя е бил длъжен ежемесечно да погасява задължението си към Банката на падежната дата.
Съгласно заключението на назначената от съда ССЧЕ, което съдът кредитира като компетентно и. обективно изготвено, се установява следното: кредитът е усвоен; Съгласно условията на Договора са извършвани ежемесечни плащания до м. януари 2011 г.; рамзерът на цялото дължимо и. изискуемо вземане на кредитора е в размер на 5 500,61 лв. и. включва-4 994,50 лв. усвоена и. непогасена главница, 493,25 лв. възнаградителна лихва и. 12,86 лв. наказателна лихва/ за забава/.
Както в писмения отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, така и. на проведеното публично съдебно заседание, назначеният на ответника особен процесуален представител адв. К. прави възражение, че исковите суми са изцяло погасени по давност, съгласно чл. 111, б ,,в‘‘ от ЗЗД.
Съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за основателно.
Съгласно чл. 111, б. ,,в‘‘ ЗЗД, приложимо по делото, тъй като се касае за погасяване на месечни вноски, ,, вземанията за наем, за лихви и. за други периодчини плащания‘‘ се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД,, Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо‘‘.
Процесният Договор за кредитна линия е сключен между страните на 27.12.2005 г.
Ответникът е спрял плащанията по кредита на 21.02.2011 г., видно от извлечението на счетоводните книги на банката.
От 21.02.2011 г., е започнала да тече тригодишната погасителна давност. На 28.11.2011 г., когато дружеството-ищец е подало пред районния съд заявление по чл. 417 ГПК, с което е прекъснал погасителната давност на осн. чл.116, б.,, б‘‘ от ЗЗД, е започнал да тече нова тригодишна погасителна давност за процесните вземания.
На 30.11.2011 г. ,,О. Б. Б. се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
От 28.11.2011 г., до 11.09.2018 г., когато е връчено съобщението за образувано ИД №1760/2017 г. при ЧСИ, не са били предприемане никакви действия, респективно изтекъл е период от близо седем години,без да се предприети в този период никакви действия, спиращи или прекъсващи давността.
Мотивиран от горното съдът намира, че процесните вземания са изцяло погасени по давност по реда на чл. 111, б.,,в‘‘ ЗЗД.
Водим от горните мотиви съдът намира, че исковете, като погасени по давност, следва да се отхвърлят.
В полза на назначения особен представител на ответника адв. К. следва да се освободи внесения депозит за особен представител от 600,00 лв.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че исковете, като неоснователни и. недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК
Р Е Ш И.:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,О. Б. Б. Е. 0., със седалище и. адрес на управление: г. 1. Р. В. к. Д. у. П. с. М. Т. е. 4. представляван от Ф. Т. Д. Я. и. С. А. Г., чрез пълномощника си ,. М. Е. 1. за признаване за установено, че съществуват вземанията му срещу П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, дължими по Договор за кредитна линия, сключен на 27.12.2005г., както следва: 4 994,50 лв. главница, 493,25 лв. договорна лихва за периода от 21.02.2011 г. до 27.11.2011 г., 12,86 лв. наказателна лихва за периода от 21.02.2011 г. до 27.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г. до окончателното изплащане, като изцяло погасени по давност.
ОСВОБОЖДАВА в полза на адв. В.Т.К. внесеният от ищеца депозит от 600,00лв. за особен представител, като се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: