Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 08 юли, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1372/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Г.М.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 134,94 лв. представляваща главница по
дължими и незаплатени месечни абонаметни такси за потребление на мобилни
услуги, потребени в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г. по сключен договор
с „Т.Б.” ЕАД за мобилни услуги от 20.02.2016г., което вземане е
индивидуализирано по размер и основание в издадени от ищеца посочените в и.м.
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски по заповедното производство, включително и
адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
В исковата молба ищецът наред с иска по чл.422 от ГПК
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване с и.м. и осъдителен
иск спрямо ответника Г.М.И. с правно основание чл.342,ал.1 от ТЗ за
заплащане на дължимите лизингови вноски в размер на 99,80 лв. по договор за лизинг от 08.05.2018г. с абонатен номер
********* за мобилно устройство SAMSUNG модел GALAХY J3 2016 Black за периода
след м.10/2018г. до м.04/2020г.
С исковата молба ищеца е посочил, че сумата от 307,37 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги не е предмет на настоящето исково производство.
С допълнителна молба вх.№ 7488/01.11.2019г. в
изпълнение указанията на съда дадени в
р.з. от 18.10.2019г. ищецът е посочил, че няма претенции за сумата от 15,59 лв. представляваща мораторната
лихва за периода от 17.10.2018г. до 12.06.2019г. , като същата не е част от
предмета на иска.
С определение постановено по реда на
чл.140 от ГПК в з.з. на 26.05.2020г. съдът
прекратил производството по гр.д. № 1372/2019 г. по описа на Районен съд – Б.С.,
образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът
издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.М.И. с ЕГН ********** ***, за сумата
307,37 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и за сумата от 15,59
лв. представляваща мораторната лихва
за периода от 17.10.2018г. до 12.06.2019г., поради непредявени искове.
Обезсилил Заповед № 577/08.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
930/2019 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 307,37 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от
20.02.2016г. и за сумата от 15,59 лв.
представляваща мораторната лихва за
периода от 17.10.2018г. до 12.06.2019г.
Определението за прекратяване на делото в
тази част е влязло в законна сила.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415 от ГПК
вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.237 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства,
поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани,
изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същият обаче е депозирал писмена молба
вх.№ 1765/12.03.2020г., с която признава така предявените искове в цялост,
поради сключена устна договорка с „Т.Б.”
ЕАД, като му се удържа на разсрочено плащане от трудовото му възнаграждение.
Тази молба не носи подписа на ответника, нито има поставена дата, поради което
съдът не може да приеме, че същата е депозирана лично от ответника.
Дал му е изрични указания в тази връзка.
С писмена молба вх.№ 2497/26.05.2020г.
ответника е посочил, че признава така предявените искове изцяло, поради
сключена уговорка с „Т.Б.” ЕАД. Молбата съдържа дата 26.05.2020г. и е подписана
лично от него.
С писмена молба-становище вх. №
3244/26.06.2020г. депозирана от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. В.Г. е
поискано съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК-решение по
признание на иска, като вземе предвид депозираната от ответника писмена молба с
вх. № 2497/26.05.2020г., с която е направил изрично признание на исковете.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на
РС-Б.С. срещу длъжника Г.М.И. с
ЕГН ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 577/08.07.2019г. в полза на „Т.Б.“ ЕАД“ за сумата
от 542.11 лв. – главница, от които: 234.74 лв., представляваща дължими и не
заплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, потребени
в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г., 307.37
лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
мораторна лихва за забава в размер на 15.59
лв. за периода от 17.10.2018г. до 12.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
Заповедта
е получена на 11.09.2019г. лично връчена
му чрез работодател, видно от върната разписка на съобщението.
В срока по
чл.414 от ГПК е постъпило писмено възражение вх.№ 6400/16.09.2019г., с което възразява, че полученият апарат е
дефектен, въпреки, че три пъти го връщал за ремонт, без да има желание от
страна на мобилният оператор да го подмени, поради което счита, че не дължи
процесните суми по заповедта.
Възражението е
изпратено на заявителя, който го е получил на 27.09.2019г., видно от върнатата разписка на съобщението.
В срока по
чл.415 от ГПК ищецът „Т.Б.“ ЕАД, ***, е предявил
иска по чл.422 ГПК в законоустановеният срок(на 17.09.2019г. е входирана
и.м. в съда, но е изпратена по куриер на 16.09.2019г.,
видно от куриерското клеймо-л.36 от делото по заповедното производство) за установяване
съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Препис от исковата молба с приложените
към нея писмени доказателства е бил
редовно връчен на ответника Г.М.И., чрез работодател УМБАЛ“Александровска“ ЕАД
гр.С. на 24.02.2020г., видно от върнатата разписка на съобщението.(л.77 от
делото), като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба.
Впоследствие с писмена молба вх.№
2497/26.05.2020г. ответника е посочил, че признава така предявените искове
изцяло, поради сключена уговорка с „Т.Б.” ЕАД.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 930/2019 год. по
описа на Районен съд-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта
е връчена на длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
В искова молба ищецът „Т.Б.” ЕАД ***, представляван от
адв.Г. от САК твърди, че на 20.12.2016 г. сключил с ответника Г.М.И. с ЕГН **********
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги за номер ********** по
програма „Стандарт“ 15.99 лв. с абонатен № ********* за уговорен срок на
действие до 20.02.2018г., като при преференциални условия от оператора е
сключил и договор за лизинг на 27.08.2016г. и взел мобилно устройство марка „HUAWEI модел „Y3 II Gold“ на
изплащане посредством 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 4,09 лв.
всяка, съгласно уговореният погасителен план по лизинговия договор до
м.08/2018г.
На 08.05.2018г. отношенията между страните са новирани
посредством допълнително споразумение, като ответникът предпочел ползването на
абонаментна програма „Нонстоп“ 30.99 лв. със срок на действие 08.05.2020г.,
като при преференциални условия от оператора е сключил и договор за лизинг на 08.05.2018г. и взел
мобилно устройство марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY J3I 2016 Black“ на
изплащане посредством 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв.
всяка, съгласно уговореният погасителен план по лизинговия договор до м.05/2020г.
За потребените услуги за периода от 01.05.2018г. до
30.09.2018г. ищцовото дружество издало съответни фактури, подробно описани в
исковата молба.
Абонатът/ответника/ е потребил, но е не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 140,94 лв. С кредитно известие №
*********/01.09.2018г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сума в
размер на 10,99 лв./с ДДС/, при което задължението за плащане възлиза на 134,94
лв.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до
предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалният му абонамент за
ползвания номер, като на основание чл.12,ал.2 от ОУ на договора за лизинг са
обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от м.10/2018г., за
което е издадена крайна фактура №
**********/01.01.2018г. за мобилно устройство марка „SAMSUNG“ модел „GALAXY J3I 2016
Black“ в размер на 99,80 лв. за периода от м.10/2018г.до
м.04/2020г.
Ищецът
депозирал пред БСлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 930/2019 г. по описа на
съда. Заповедта била връчена на длъжника чрез работодател и същият в срока по
чл.414 от ГПК депозирал възражение за недължимост на сумите посочени в
заповедта.
Ищеца в срока по чл.415 от ГПК предявил искова молба
по реда на чл.422 от ГПК, с която поискал да постанови решение, по силата на
което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува
следното вземане на ищцовото дружество: сумата
от 134,94 лв. представляваща главница по дължими и незаплатени месечни
абонаметни такси за потребление на мобилни услуги, потребени в периода от
01.05.2018г. до 30.09.2018г. по сключен договор с „Т.Б.” ЕАД за мобилни услуги
от 20.02.2016г., което вземане е индивидуализирано по размер и основание в
издадени от ищеца посочените в и.м. фактури, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответника да заплати
на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното
производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по
исковото производство.
В условията на обективно кумулативно съединяване с
и.м. е предявил и осъдителен иск
спрямо ответника Г.М.И., с правно основание чл.342,ал.1 от ТЗ за заплащане на
дължимите лизингови вноски в размер на 99,80
лв. по договор за лизинг от 08.05.2018г. с абонатен номер ********* за
мобилно устройство SAMSUNG модел GALAХY J3 2016 Black за периода след
м.10/2018г. до м.04/2020г.
В отговора си по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба, не е ангажирал
доказателства.
Впоследствие в хода на процеса с писмена молба
вх.№ 2497/26.05.2020г. ответника е посочил, че признава изцяло предявените искове
от „Т.Б.” ЕАД.
С
писмена молба-становище вх. № 3244/26.06.2020г. пълномощникът на ищеца прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е
направил изрично изявление за признание на предявените искове. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за
разглеждане на делото и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.
С оглед направеното признание на исковете и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК е основателен и доказан относно вземането за главница в
размер на 134,94 лв. представляваща
главница по дължими и незаплатени месечни абонаметни такси за потребление на
мобилни услуги, потребени в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г. по сключен
договор с „Т.Б.” ЕАД за мобилни услуги от 20.02.2016г., което вземане е
индивидуализирано по размер и основание в издадени от ищеца посочените в и.м.
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 577/08.07.2019г. по ч.гр.д.№
930/2019г. по описа на РС-Б.С..
Основателен и доказан е и предявеният заедно с иска по
чл.422 от ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване с и.м. и осъдителен иск спрямо ответника Г.М.И.
с правно основание чл.342,ал.1 от ТЗ за заплащане на дължимите лизингови вноски
в размер на 99,80 лв. по договор за
лизинг от 08.05.2018г. с абонатен номер ********* за мобилно устройство
„SAMSUNG модел GALAХY J3 2016 Black“ за периода след м.10/2018г. до м.04/2020г.
По изложените съображения, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.
237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите права.
Предвид
гореизложеното, основавайки се изцяло на
извършеното признание на исковите претенции от страна на ответната страна,
съдът приема, че предявените от „Т.Б.” ЕАД *** искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника Г.М.И.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на РС-Б.С.
в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Г.М.И. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер
на 75,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък
обективиран в молба-становище вх.№ 3244/26.06.2020г.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.М.И. с ЕГН ********** ***,
ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, сумата от 134,94 лв. представляваща главница по
дължими и незаплатени месечни абонаметни такси за потребление на мобилни
услуги, потребени в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г. по сключен договор
с „Т.Б.” ЕАД за мобилни услуги от 20.02.2016г., което вземане е индивидуализирано
по размер и основание в издадени от ищеца посочените в и.м. фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 577/08.07.2019г. по ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Г.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, сумата от 99,80
лв. представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
08.05.2018г. с абонатен номер ********* за мобилно устройство „SAMSUNG модел
GALAХY J3 2016 Black“ за периода след м.10/2018г. до м.04/2020г.
ОСЪЖДА Г.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.В.Г.,***, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 1372/2019г.
по описа на БСлРС, в размер на 75.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както
и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок пред ОС-Враца от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 930/2019г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: