№ 1731
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ж. М. Г. срещу решение от 13.06.2022
г. по гр.д. №2395/2022 г. на Софийския районен съд, 46 състав, в частта, в която е признато
за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 600,01 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес:
гр. София, жк. „******* аб. №162610, ИД номер: 163111, за периода мес.05.2017 г. -
мес.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане,
70,79 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 20.05.2021 г., 39,99 лв. - главница за
дялово разпределение за периода мес.08.2018 г. - мес.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №34372/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото не е доказано, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот, респ. наличието на облигационни отношения,
както и реалното количество доставена топлинна енергия. Поддържа, че ЕС не е страна по
договора с ФДР и следователно не дължи сумите за дяловото разпределение с ФДР. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
1
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен изцяло
предявеният установителен иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
собственик на процесния недвижим имот, а и това обстоятелства се установява от
представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №50, т.І, н.д. №47/21.02.2005
г. на нот. Е.К.. Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на СТЕ, която и настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява,
че процесната сграда е била топлофицирана, като ищецът е доставил в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, респ.
ответникът като собственик на процесния апартамент е ползвала топлинна енергия.
2
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Директ“ ООД правилно и съобразно нормативните
изисквания, както и че в имота на ответника има монтиран 1 бр. водомер за топла вода,
който е отчетен през 2018 г. и 2020 г., а за периода 2028 г. - 2019 г. не е осигурен достъп,
поради което за този период има служебно изчислена БГВ за топла вода за 2 куб.м. за целия
този период, но отчетеното количество топла вода е коригирано /намалено/ спрямо
показанието на общия водомер в абонатната станция, тъй като през мес. юни е извършен
отчет. Вещото лице сочи още, че в имота на ответника през процесния период е имало 2 бр.
радиатори с дистанционен отчет и щранг-лира в банята, които дистанционни отчети са
извършени. От заключението на СТЕ се установява още, че общата дължима от ответника
сума за топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. - мес.04.2020 г. възлиза на 1048,77 лв.
Неоснователни са доводите на въззивника, касаещи начисляването на суми по т.нар.
служебен отчет поради неосигурен достъп. От приетото по делото и описано по-горе
заключение на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ са начислявани след извършване на реални
отчети на уредите за разпределение на ТЕ, а не по т.нар. служебен отчет.
Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи начислените суми за услугата
за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Съгласно чл.22 ал.1 от процесните ОУ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или
чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач три отчета на уредите, носещи подпис на потребител/, като размерът на това
вземане възлиза на 39,99 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6320 от 13.06.2022 г., постановено по гр.д.
№2395/2022 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ж. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4