№ 308
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500419 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Д. Л.,
в качеството й на законен представител на малолетния Н.В. Т., чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 505052 от 16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 303 по описа на Районен
съд – Р. за 2020 г. в отхвърлителната му част. С решението на първата инстанция е
изменен размерът на определената с предходно Решение № 2451 от 17.06.2014 г.,
постановено по гр.д. № 1179 по описа на Pайонен съд – Р. за 2013 г., месечна
издръжка, дължима от В. Ф. Т., ЕГН *** на Н.В. Т., ЕГН **, платима чрез неговата
майка и законен представител Д. Д. Л., с ЕГН **********, като размерът на
издръжката е увеличен от 100 лева на 152.50 лева, считано от депозиране на исковата
молба - 09.04.2020 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяването й. Искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 300
лева месечно е отхвърлен като неоснователен. Въззивната жалба е насочена срещу
онази част от съдебното решение, с която е отхвърлена исковата претенция за
разликата от присъдението 152.50 лева до претендираните 300 лева. Навеждат се
доводи, според които актът на районния съд е неправилен, тъй като не са обсъдени
всички събрани доказателства. Излагат се аргументи, че при определяне размера на
издръжката съдът е длъжен да вземе предвид нуждите на детето и да прецени
възможностите на бащата да изплаща издръжка. Настоява се атакуваното решение да
се отмени в обжалваната част, а исковата претенция да бъде уважена изцяло.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката – адв. Б., поддържа
жалбата, моли атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната му част.
Претдират се разноски.
1
Въззиваемият В.Т. не се явява и не се представлява, не представя писмен отговор
по жалбата.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд констатира следното
от фактическа и правна страна:
Страните Д. Д. Л. и В. Ф. Т. са родители на десетгодишния Н.В. Т.. С влязло в с.
решение, постановено по гр. дело № 1179/2013г. по описа на Районен съд Р., бащата е
осъден да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 100 лв., считано от
21.10.2013г. Майката прави искане за изменение размера на издръжката от 100 лв. на
300 лв. Сочи че е налице промяна в обстоятелствата, както следва: останала е без
работа, за период от седем години са се променили социално-икономическите условия
в страната, а от там са нараснали нуждите на детето от храна, облекло, ученически
пособия. Отделно ищцата се грижи и за други две деца, които са малолетни.
По делото е установено, че детето Н. е родено на ...г., т.е. към момента е на десет
години, докато при определяне на размера на издръжката от 100 лв. е бил на три
години. Представени са доказателства, от които е видно, че детето е ученик в четвърти
клас, тренира футбол, за което се заплаща ежемесечна такса от 20 лв.
В исковата молба майката сочи, че е безработна, но представя служебна бележка,
от която се установява, че работи по трудово правоотношение и получава месечен
доход в размер на около 800 лв. /за последния месец/. В социалния доклад пред
първата инстанция по данни на ищцата е отразено, че работи като сервитьор и
получава възнаграждение, съпругът й също работи и получава месечен доход в размер
на около 600 лв. В социалния доклад, представен пред настоящата съдебна инстанция,
е отразено, че жалбоподателката има сключен трудов договор, но не получава трудово
възнаграждение, сама плаща осигуровките си, получава месечна помощ в размер на
195 лв. Съпругът, с когото живее, работи и получава възнаграждение в размер на 650
лв.
По делото не е спорно, а и от ангажираните гласни доказателства се установява,
че грижи за детето Н. полага неговата майка, която се грижи и за още две деца –
седемгодишните Кирил и Владислав. Няма данни майката да притежава движимо или
недвижимо имущество.
За бащата В.Т. са представени доказателства, от които е видно, че не притежава
МПС, недвижими имоти, както и няма регистрирани фирми с негово участие.
Представени са доказателства, от които е видно, че понастоящем лицето е безработно,
но към датата на подаване на исковата молба е реализирал доходи от трудова дейност в
размер на около 600 лв. месечно. По делото няма данни неотглеждащият родител да
издържа други лица, респ. да полага грижи за тях. Няма данни и за влошено
здравословно състояние.
Разпоредбата на чл. 150 СК предвижда при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея да може да бъде изменяна или
прекратена. Размерът на издръжката по чл. 142, ал. 1 от СК се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Нормата на чл. 143, ал. 1 СК регламентира безусловно задължение на всеки
родител да издържа своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си.
Районният съд е увеличил месечната издръжка от 100 лв. на 152, 50 лв., и е
отхвърлил иска за разликата над 152,50 лв. до претендираните 300 лв. Решаващата
2
инстанция е присъд. минималната издръжка, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
СК /1/4 от минималната работна заплата за 2020г./.
Няма спор, че от присъждане на първоначалната издръжка през 2013г. е налице
изменение на обстоятелствата, поради което присъдената издръжка следва да се
измени. Променените обстоятелства са, че от присъждане на първоначалната издръжка
е изминал период от седем години, в който са се променили социално-икономически
условия в страната, увеличили са се нуждите и на малолетния Н. от храна, облекло и
др. Детето вече е ученик в четвърти клас и се нуждае от допълнителни средства за
учебни пособия, помагала, необходимо е да посещава и извънкласни занимания.
Отделно от това отглеждащият родител – майката, полага грижи и за други две деца,
които към датата на присъждане на първоначалната издръжка са били новородени, а
понастоящем са на седем години.
От друга страна се установи, че бащата, макар и да няма доходи от трудово
правоотношение, да не притежава движимо и недвижимо имущество, е в активна
трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, както и данни да се грижи и да
издържа други лица.
Ето защо с оглед на приетите за доказани факти по отношение на
обстоятелствата, обуславящи промяна в издръжката, според настоящия състав общият
размер издръжка за детето Н., така както ако родителите му живееха заедно, следва да
се определи на 300 лв., от които 100 лв. от майката и 200 лв. от бащата. Предвид
установените факти съдът намира, че бащата има възможност да заплаща издръжка от
200 лв. и този размер не е непосилен за него.
Ето защо съдебният акт ще следа да се отмени в отхвърлителната му част за
разликата над 152,50 лв. до 200 лв. и вместо това се присъди допълнителна издръжка
/върху тази увеличена от районния съд/ в размер на още 47,50 лв. или общо
увеличената издръжка за детето е от 100 лв. на 200 лв., дължима както е посочено в
акта на първата инстанция – от подаване на исковата молба.
По разноските и ДТ в полза на съда:
Ще следва въззиваемият да бъде осъден да заплати ДТ в полза на съда върху
увеличения размер на издръжката, както за първа инстанция /4%/, така и за въззивна
инстанция /2%/ или общо сумата в размер на 102,60 лв.
С оглед изхода на спора ще следва въззиваемият да бъде осъден да заплати
разноски в полза на жалбоподателката за въззивната инстанция в размер на 161,01 лв. и
за първата инстанция в размер на 161,01 лв. или общо сумата от 322,02 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 505052/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 303/2020г.
по описа на Районен съд - Р., в частта с която е отхвърлен искът за увеличение на
издръжката, за разликата над 152,50 до 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА месечната издръжка, определена с Решение № 2451/17.06.2014г.,
постановено по гр. дело № 1179/2013г. по описа на Районен съд – Р., която В. Ф. Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: град гр. Р., обл. ., улица „...“ № 38, вх. Б, ет. 6, ап.
3
37, следва да заплаща на малолетното си дете Н.В. Т., роден на ... г., ЕГН ** чрез
неговата майка и законен представител Д. Д. Л., с ЕГН **********, с още 47,50 лв.,
ведно със законната лихва считано от 09.04.2020г., до настъпване на основание за
нейното изменяване или прекратяване.
ПОТВЪРДЖАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Ф. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: град гр. Р., обл. ., улица
„...“ № 38, вх. Б, ет. 6, ап. 37 да заплати на Д. Д. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
ул. Р. № 12, разноски за въззивната и първата инстанция в размер на общо 322,02 лв.
ОСЪЖДА В. Ф. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: град гр. Р., обл. ., улица
„...“ № 38, вх. Б, ет. 6, ап. 37, да заплати държавна такса в полза на Окръжен съд -
Благоевград в размер на 102,60 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4