Решение по адм. дело №582/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 84, ал. 2 и чл. 91 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

 

Образувано е по подадена жалба от У. Е. С., гражданин на САЩ, с посочен адрес на пребиваване на територията на страната в гр. В. Търново, срещу Решение №УП-В8/27.06.2025г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България. С посоченото решение е отхвърлена подадената молба от У. С. за предоставяне на международна закрила като явно неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че решението на интревюиращия орган е взето в нарушение на процесуалните правила, при неизяснена фактическа установка и необсъждане на всички относими към случая обстоятелства, наведени от искащия закрила. Моли съда да отмени обжалваното решениe.

Ответникът по жалбата – интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, вх. №ПМЗ-В-1740/20.05.2025г. по описа на Регистрационно-приемателен център/РПЦ/ гр. София, отдел „Производство по международна закрила“/ПМЗ/ кв. Враждебна“ към Държавната агенция за бежанците/ДАБ/. В хода на производството оправомощената посредством Заповед №ЦУ-РД05-110/03.04.2023г. на председателя на ДАБ служител на длъжност „старши експерт“ при РПЦ на отдел ПМЗ за „интервюиращ орган“ по ЗУБ е провела интервю с търсещия международна закрила чужденец, докуметирано с протокол рег. №УП-7424/25.06.2025г. След провеждане на интервюто административният орган преценил, че в случая са налице основания за провеждане на съкратено производство по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, като при наличие на основанията по чл. 13, ал. 1 от ЗУБ е преценил подадената молба като явно неоснователна и е издал оспорваното по съдебен ред решение, връчено на жалбоподателя на …..2025г.

На 07.07.2025г. от У. Е. С. е подадена жалба до Административен съд В. Търново срещу Решение №УП-В8/27.06.2025г. на интервюиращ орган към ДАБ, по повод на което е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган – Интервюиращ орган на ДАБ при МС, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУБ. В посочения срок от 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган в ускорено производство е извършил преценка за наличие на основания по чл. 13, ал. 1, като е взел решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Ответникът е обосновал правен извод, че по отношение на заявителя са налице предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 от ЗУБ, а именно: се позовава на основания извън предмета на този закон; не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. При тези условия молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила е била отхвърлена като явно неоснователна, тъй като не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 от ЗУБ.

Оспорваният административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание, визирани в чл. 59 от АПК. В решението се посочват както фактически, така и правни основания за издаването му. Обективираните в решението фактически изводи имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Ответникът е основал отказа си на обстоятелството, че за чуждия гражданин не са налице предпоставки да получи международна закрила, тъй като заявените в проведеното с него интервю проблеми имат личен, семеен характер. Той не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, а причината за търсената закрила според ответника се явяват икономически съображения.

Молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила е преценена за явно неоснователна, по смисъла на чл. 13, ал, 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, и като такава правилно е отхвърлена в ускорена процедура. При наличието на посочените условия, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила.

В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чуждия гражданин. Той не е обосновал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна норма. Не се установява спрямо кандидата да е имало тежки посегателства или актове на преследване по смисъла на ЗУБ. Чуждият гражданин не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона.

Правилен е извода на интервюиращия орган, че посочените от чужденеца проблеми не могат да се обвържат с някоя от хипотезите на чл. 8 от ЗУБ, а именно - пол, раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което същият се приема за ирелевантен за предоставянето на статут на бежанец. Статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, които условия в конкретния случай не са изпълнени. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

Подавайки молба за предоставяне на международна закрила, оспорващият, гражданин на САЩ обосновава необходимостта от такава, тъй като е бил подложен на медицински процедури по смяна на пола, като продължава да прилага терапевтични процедури, които са необходими за запазване на здравето. Същевременно в страната по произход/САЩ/ е била извършена политическа промяна след проведените президентски избори през 2024г., като управляващата нова републиканска администрация е афиширала провеждане на мерки засягащи и/или ограничаващи терапията на лица със сходно на оспорващия положение, което поставя в опасност здравето и живота на тази лица. Проблемите на лицата от „ЛГБТ+“ общността и използването им за политически лица от определени кръгове в САЩ е друг мотив, с която се претендира предоставянето на закрила.

Обстоятелствата, които са били изтъкнати от жалбоподателя в подадената молба и потвърдени впоследствие при проведеното интервю в хода на административното производство, правилно са преценени от административния орган, като изключващи предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Следва да се има предвид, че като основание за искане на международна закрила У. С. поддържа оплакване за нарушаване на човешки права и идентичност, обосновани с извършена промяна на пола, принадлежност към отделна социална група /ЛГБТ+общества/, затруднения с провеждане на предписана медицинска терапия и негативно отношение в страната по произход от отделни социални групи и политици, спрямо лица със сходна съдба. Тези обстоятелства дори и да са логични, обясними и лесно проверими не предоставят в конкретния случай в достатъчна степен основание за претендиране за международна закрила и бежански статут. Смисълът на предоставената помощ и статут е да бъдат защитени здравето, живота, честта и имуществото на лицето от преследване и политически репресии в страната по произход, но търсената защита не може да предотврати по никакъв начин негативни засягания от претендиращото защита лице, изхождащи от обиди или клевети, поради принадлежности към определени социални общности, негативно и язвително отношение от други хора и публични личности, включително и политически дейци. Такава защита не би могла да се предостави на жалбоподателя в никоя страна, още повече в страни от Европейския съюз, където гражданите и техните обществени организации се ползват с политически права и право на свободно изразяване на мнение, включително и пропаганда, често граничеща с т.нар. „език на омразата“. Нито в хода на административното производство, нито отделно пред съда са изнесени отделни факти и обстоятелства, които да водят до извода, че конкретно жалбоподателя в това си качеството или поради тази си неговата принадлежност е бил лично обект на преследвания, репресии или заплахи от страна на правоохранителните или правораздавателните органи в страната на произход, или е пострадал от такива заплахи, които тези органи да не биха могли да предотвратят.

Извън горепосоченото следва да се отбележи, че ако опасенията на оспорващия от спиране на провежданите терапевтични процедури в определени части/щати/ на странна по произход са основателни с оглед неговя здравен статус, то необяснимо е претенцията да се предостави убежище в страна, където провеждането на подобна терапия напрактика е невъзможно. Ако опасенията на търсещият закрила са свързани с некоректни политически практики прямо лицата от посочената общност, то отново следва да се изтъкне, че положението на подобни лица в страната, където се търси закрила, не е останало без подобно внимание от определени кръгове в обществото.

В изявленията си в съдебно заседание, жалбоподателят категорично заяви, че се страхува за живота си и за живота на свои близки. Явно са налице въздействия или заплахи, като обаче видно от същите тези твърдения, не може да се установи конкретно от кого произхождат, на какво се основават и как се проявяват. Това е необходимо за да може да се прецени естеството и вида на заплахата, и дали тя отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Дори и да са налице обективно заплахи, които са в състояние да предизвикат основателен страх у жалбоподателя за неговата телесна неприкосновеност, или здравето и живота на неговите близки, не се твърди същите да са породени от действия на властта в страната по произход и не представят държавна репресия или политическо преследване. Възможно е да става въпрос за ескалирал личностен конфликт на политическа основа, но тогава заплахата по отношение на жалбоподателя дори да е реална и непосредствена, не е от такова естество, че да предизвика предоставянето на международна закрила и бежански статут.

По отношение на подобни заплахи, реакция следва да дойде от съответните правоохранителни органи, а няма никакви данни, дори и твърдения от страна на оспорващия да са сезирани за това компетентните власти в страната по произход, те да са отказали да предприемат каквито и да е мерки за разрешаване на случая и предоставяне на необходимата защита, за да се е стигнало до незавидната ситуация, лицето да потърси подобна закрила в чужда страна. Няма и никакви твърдения, че дори и да продължава да се опасява за живота си, по неупоменати изрично причини, чужденецът е сезирал и компетентните правоохранителни български органи и е поискал под някаква форма от тях охрана и защита.

По тези съображения, и предвид оскъдните данни, с които разполага съдът и към настояващия момент, единственият обективен извод, който може да се направи е, че твърдените обстоятелствата не предоставят възможност за получаване на международна закрила, поради което преценката на ответната страна за неоснователността на молбата се явява правилна и законосъобразна.

С оглед на изложеното дотук, искането на чужденеца в частта му за предоставяне на бежански статут правилно е преценено като явно неоснователно.

За молителя липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне А. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От установеното следва извод, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Кандидатът изрично посочва, че не му е оказвано насилие, а събраните по преписката доказателства не свидетелстват за риск от тежки посегателства в бъдеще.

Ако може да се обобщи, в настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на държавата по произход такива, които са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания.

Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. В този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.

Административния орган е обосновал наличието на основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ/а именно, че чужденеца се позовава на основания извън предмета на този закон и не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване/ при издаването на оспорения административен акт, поради което молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна.

В заключение следва да се посочи, че доколкото оспорващият заявява желание да се обучава в българско висше учебно заведение и твърди, че са направени необходимите постъпки за това, то може законно да пребивава на територията на страната дългосрочно или постоянно съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за чужденците в Република България, ако са изпълнени условията, визирани в посочения закон.

Съобразно изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ разноски не се присъждат, а сторените такива следва да останат за сметка на извършилите ги.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 от ЗУБ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на У. Е. С., гражданин на САЩ, с посочен адрес на пребиваване на територията на страната в гр. В. Търново, срещу Решение №УП-В8/27.06.2025г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗУБ.