Р Е Ш Е Н И Е№731/23.11.2018г.
23.11.2018 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември две хиляди и осемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. Георгиев
гражданско дело № 1011 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Ямбол против Г.Д.Д. *** обективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца за сумите съответно от 400.83 лв. – главница и 146.26 лв. - лихва за периода от 27.10.2011 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че ответника е потребител на В и К услуги за ползван от него обект-имот, находящ се в гр.Я. ул.”*** и му е била доставяна питейна вода и са били отвеждани отпадни води, като начисляването на дължимите суми било извършено при предвидения в ОУ ред ,като за отчитане на потреблението бил надлежно монтиран водомер с абонатен код на ответника № ***.
Ответника от своя страна не бил изпълнил задължението си за ежемесечно плащане на доставените му услуги по издадени фактури за периода 27.10.2011 г. – 27.02.2017 г. на обща стойност 400.83 лв.
Тъй като за всяко ежемесечно плащане ответника бил изпаднала в забава, за задълженията си по фактурите дължал и обезщетение/лихва за забава в общ размер на 146.26 лв.
Претендира се уважаване на исковете и присъждане на направените в заповедното производство разноски,както и тези направени в исковото производство.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който исковете са оспорени по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне като неоснователни.
Оспорва се ответника да е потребител на услугите,за които се претендира да са извършени от ищцовото дружество,съответно да има задължение за заплащането им.Не се представяли доказателства, а и липсвали твърдения,въз основа на какво ответника бил вписан като абонат на дружеството,като издаването на фактурите на негово име не установявали факта на ползване на услугите на ищеца от страна на ответника.Също така се излагат възражение, че част от претендирането с иска вземания са погасени по давност,а именно тези фактури от 27.10.2011 г. до 28.02.2013 г.,като задължението по тях било за периодични плащания които по смисъла на чл.11,б.“в“ ЗЗД се погасявали с кратката тригодишна давност. С оглед на това давностния срок по тях бил изтекъл преди датата 14.11.2017 г. когато ищцовото дружество за върви път е предявило вземанията си против ответника.неоснователността на иска за главница,обуславяло и неоснователност на акцесорния иск за претендираната лихва,които също били погасени по давност
Претендира се отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, се представлява от процесуален представител - адвокат, чрез когото поддържа предявените искове,представя доказателства и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски.
В съдебно заседание ответника се представлява от особен представител,който поддържа отговора на исковата молба,оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне,като неоснователни.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано на 14.11.2017 г. от заявител „В и К” ЕООД - гр. Ямбол и длъжник Г.Д.Д. ***, за сумите 400.83 лв. - главница, дължима за консумирана вода и отведени отпадни води по 17 бр. фактури, издадени за периода 27.10.2011 г. – 27.02.2017 г., за отчетен период на доставките 12.09.2011 г. – 16.02.2017 г. за обект – имот, находящ се в гр.Я.,ул.”***, абонатен № ***, както и обезщетение/лихва за забава от 146.26 лв., дължима за периода 27.10.2011 г. – 10.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските за платена държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните по заявлението суми, съставляващи главница и обезщетение/лихва за забава, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство. По заповедното производство ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.
Видно от представените и приети по делото доказаталества,включително и от представените карнети от страна на пълномощника на ищцовото дружество,се установява,че между страните, че „В и К” ЕООД и Г.Д.Д. *** са се намирали в твърдяните облигационни отношения, по силата на които за исковия период ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си за доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води в полза на ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги за ползван от него недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.”***,като в тази насока настоящия съдебен състав не споделя възраженията на особения представител на ответника.
Не се спори между страните, че начисляването на дължимите суми за предоставените услуги е било извършено при предвидения в ОУ ред , тъй като в имота е имало надлежно монтиран водомер с абонатен код на ответника № ***, както и че за исковия период ответника не е изпълнил задълженията си да заплаща предоставените й услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правни основания чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени са от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице надлежно възражение от длъжника в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.
По същество съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:
Правоотношението между страните се урежда от нормите на ЗРВКУ в сила от 20.01.2005 г., Наредба № 4 издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от Общите условия на ищцовото дружество в сила от 21.09.2014 г. и одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Безспорно е по делото, че ответника има качеството на потребител на В и К услуги и страните са се намирали в твърдените от ищеца облигационни отношения, по силата на които „В и К” ЕООД е изпълнявало задълженията си за периодично доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води в полза на Г.Д.Д. за посочения в исковата молба период, а последния не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на предоставените му услуги след фактуриране на доставките от В и К оператора.
Предвид релевираното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност, което съдът кредитира, погасени по давност се явяват вземанията за главници и обезщетения/лихви за забава за периода до 14.11.2014 г., с оглед на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като това погасяване обхваща задълженията по фактурите от фактура № *** г. до фактура № *** г. включително.
Погасяването по давност е настъпило при тригодишен давностен срок, доколкото с оглед на разпоредбите на Общите условия на В и К оператора вземанията за главница имат периодичен характер по аргумент от чл.111 т.”В” in fine ГПК /в този смисъл ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, а вземанията за обезщетенията за забава се явяват вземания за обезщетение от неизпълнен договор, по аргумент от чл.111 б.”Б” ЗЗД.
Безспорно е между страните, че за останалите доставени от ищеца в полза на ответника водоснабдителни услуги, обхващащи периода на фактуриране на доставките от фактура № *** г. до фактура № *** г. Г.Д.Д. не е изпълнил насрещните си задължения за плащане, поради което искът се явява основателен до размера на сумата от 209.32 лв., до който размер следва да бъде уважен.
Тъй като за всяко от неизпълнените си задължения за плащане ответницата е изпаднала в забава частично основателен се явява и искът за обезщетение/лихви за забава до размера на сумата от 30.57 лв., до който размер следва да бъде уважен.
За всички претендирани суми за главница и обезщетения/лихви за забава, погасени по давност исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат частично отхвърлени.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи заплащане по съразмерност на уважената част от исковете на сторените от ищеца разноски, като за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт такива разноски не се претендират и липсват доказателства за направени такива.
Съобразно представените доказателства за направени разноски за платена държавна такса от 75.00 лв. и 300 лв. за особен представител, то в полза на „В и К” ЕООД – гр.Ямбол следва да се присъдят разноски в размер на 196.85 лв.
С оглед на указанията, дадени в т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе с решението си и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в настоящото производство присъдените на „В и К” ЕООД – гр.Ямбол в производството по ч.гр.д.№ *** г. Разноски в общ размер от 75.00 лв. следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част от исковете, поради което в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 32.89 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на иска,но с оглед на това,че такива не се претендират и липсват доказателства за направени разноски,на ответника не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на Г.Д.Д., ЕГН – ********** ***, че съществува вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Д-р П.Брънеков” № 20, представлявано от законен представител: инж.С. Р. – управител, за сумите съответно от 209.32 лв. – главница и 30.57 лв. – обезщетение/лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликите над посочените суми до претендираните такива от 400.83 лв. – главница и 146.26 лв. – обезщетение/лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Д.Д., ЕГН – ********** ***,, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Д-р П.Брънеков” № 20, представлявано от законен представител: инж.С.Р. – управител сумата от 196.85 лв. /сто деветдесет и шест лв. и осемдесет и пет ст./ – съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция по съразмерност на уважената част от исковете, както и сумата от 32.89 лв. /тридесет и два лв. и осемдесет и девет ст./ - съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС по съразмерност на уважената част от исковете
.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/