Решение по КНАХД №1063/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. Г. К., [ЕГН], [населено място], [жк] [адрес], срещу решение № 327 от 09.05.2025 г., постановено по АНД № 1216/2025 г. на Районен съд – Бургас.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС Бургас е постановил неправилно решение. Твърди се липса на извършено нарушение. Сочи, че не е уведомяван за прекратената регистрация, както и че МПС се е движело с регистрационни табели. Иска отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Ответната страна – Началник сектор в ОД МВР Бургас, РУ 05 Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление № 25-3388-000052/10.03.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД МВР Бургас, РУ 05 Бургас, с което, на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

За да постанови решението съдът е приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано и проведено в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В решението е посочено, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена поради неизпълнение на задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването. Съдът е приел, че събраните доказателства обосновават извод, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е наказан.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Нарушението е описано детайлно и ясно в АУАН и НП с посочване на всички обстоятелства, свързани с извършването му и е правилно квалифицирано. Спазени са всички изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В нито един етап от производството не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП (в приложимата редакция) гласи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото не е спорно, че касаторът е придобил МПС на 19.09.2024 г. и в указания 2-месечен срок не е регистрирал автомобила.

Действително, от събраните по делото доказателства, става ясно, че регистрацията на процесното МПС веднъж е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което касаторът не е уведомен надлежно и е последвало второ прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За разлика от хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в настоящия случай отсъства нормативно вменено задължение на органа да съобщава за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, тъй като законът предвижда това прекратяване да настъпва веднага след изтичане на законно предвидения двумесечен срок, т.е. прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона. В конкретния случай законодателят е вменил задължение на водачите след придобиването на съответното МПС надлежно да го регистрират в съответния сектор Пътна полиция с оглед настъпилата промяна в правото на собственост, като изрично е предупредил такива собственици, че след изтичане на двумесечен срок ще бъде прекратена регистрацията на това МПС, поради нерегистрирането му в изискуемия срок. Именно по тази причина законодателят не вменява задължение на органите на МВР да съобщават на собствениците на такива автомобили настъпилия юридически факт, изразяваща се в прекратяване на регистрацията поради обстоятелството, че автомобилът в двумесечен срок не е бил регистриран. Процесният случай е именно такъв. Касаторът е бил длъжен да регистрира своя автомобил след като го е придобил. Като не е изпълнил това свое задължение в установения в закона двумесечен срок, той търпи последствията от бездействието си, които се изразяват в прекратяването на регистрацията на автомобила. Затова и възраженията относно отсъствието на вина са неоснователни.

Налице е правилно приложение на санкционната норма. Съгласно чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция) наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежен ред. Автомобилът, който е управлявал касаторът на датата, посочена в наказателното постановление 07.01.2025 г., поради това, че не е бил регистриран в двумесечен срок от придобиването е с прекратена регистрация, считано от 19.09.2024 г. Именно по тази причина правилно наказващият орган е приел, че в случая се касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Изложените съображения мотивират касационния състав да приеме, че правилно районният съд е приел за доказано, че касаторът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му. При това положение и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 09.05.2025 г. по АНД № 1216/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.