Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260096 10.05.2021 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на шестнадесети април ........…….................................................
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т. Д.
.................................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 352 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „Мого Бюлгария“ ООД гр.София твърди, че с ответника бил сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0004658. Ищецът изпълнил задълженията си по договора и
придобил посочения от ответника-лизингополучател л.а. „Мерцедес Бенц S500 с рег. № ****и предоставил ползването
му на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол. Ответникът заплатил
първоначалните разходи и първоначална вноска (чрез прихващане) Размерът на
финансирането бил 6 300 лева, договорен срок от 84 месеца и Приложими ОУ.
Лизингополучателят не извършвал плащания по Договора, като ползвал актива до
20.11.2018 г., на която дата е върната вещта във владение на собственика, след
като лизингодателя развалил Договора. Лизингополучателят останал задължен за
договорените месечни вноски по погасителния план – първа, втора и част от трета
вноска в общ размер на 507,61 лева, от която главница 37,34 лева и
възнаградителна лихва в размер на 470,27 лева. Предвид допусната забава била
начислена неустойка в размер на общо 2,22 лева – по чл.15.1 ОУ, 667,35 лева –
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя – по чл.15.5
ОУ, като ответникът дължал заплащане на направени разходи за данъци в размер на
426,93 лева, разходи за заплащане на застрахователни премии- 83,00 лева, както
и разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив – 540,00 лева. В
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1849/2019 г., на ищеца били
дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал.1 ГПК. Моли след
установяване на изложеното, съдът за постанови решение, по силата на което да
установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за
посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира разноските. ОТВЕТНИКЪТ - Д.Н.Х.
*** - при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител подава
отговор, с който намира иска за допустим. Не оспорва иска по основание и
размер. Не се оспорва сключването на договора и неговите условия, както и
ползването на лизинговия автомобил до 20.11.2018 г., след което същия е върнат
на собственика. В съдебно заседание моли на базата на представените писмени
доказателства да се приеме, че претенцията е основателна и следва да се уважи
иска, така както е предявен.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По
заявление от 31.10.2019 г. на „ Мого България” ООД гр.София против ответника Д.Н.Х.
е образувано ч.гр.д. № 1849/2019 г. по описа на съда и е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 2 227,11 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2019 г., както и 94,54 лева
деловодни разноски. За вземането е посочено, че произтича от Договор за финасов
лизинг със задължително придобиване на собствеността от 12.09.2018 г. и
предоставяне на посочен актив – л.а., който договор бил прекратен, поради
преустановяване плащането на дължимите лизингови вноски от страна на
лизингополучателя. От Лизингодателя били извършени действия по възстановяване
на владението на лизинговия актив от трето лице. Посоченото задължение
включвало задължение за плащане на периодични лизингови вноски – 507,61 лева,
2,22 лева – задължение за неустойка за забава, 667,35 лева – неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 540,00 лева задължение
за възстановяване на направени разноски във връзка с възстановяване владението
сна лизинговия актив, 509,93 лева – задължение за възстановяване на заплатени
данъци и застрахователни премии.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. На
12.09.2018 г. между „Мого България” ЕООД София и Д.Н.Х. е склъчен Договор за
финансов Лизинг № AG0004658 със задължително придобиване на собствеността върху
лизингов актив: Mercedes benz S 500 с посочен инд. Номер, № двигател и рег № ******
продавач Д.Н.Х. при цена на МПС – 7411,77 лева, стойност на лизинг 7411,77
лева, 1111,77 лева първоначална вноска и 6300 лева главница. Срокът на лизинга
е 84 месеца, като лизингополучателят изплаща главницата и лихвата върху нея на 84 вноски, съгласно Приложение № 1.
Общ размер на кредита 6300 лева. Лихва върху главницата – 12337,29 лева или
общо дължима сума от лизингополучателя 18 637,29 лева, ГПР – 47,12 %, 120
лева – първоначални разходи.
Приложена
са Погасителен план – Приложение № 1 при първа вноска на 05.10.2018 г. в размер на 173,94 лева и следващи вноски по
222,45 лева – общо за главница и лихви за периода до последна вноска на
05.09.2025 г., приемо-предавателен протокол от 1209.2018 г. за предаване на
лизинговия актив от лизингодателя на лизингополучателя, пълномощно за
застраховане при застрахователна сума от 88,52 лева и застраховател ЗК „Лев
Инс“ АД, декларация, Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от
„Мого България“ ЕООД с физически лица – потребители, стандартен европейски
формуляр, тарифа към ОУ.
Ищецът
е представил още Уведомление за прекратяване на договор за лизинг до ответника
от 06.11.2018 г. – поради неизпълнение на задължение за заплащане на дължими
суми и на основание чл.13.5 ОУ – за прекратяване на договора за лизинг считано
от датата на получаване на уведомлението. Същото е връчено срещу подпис на
лицингополучателя на 20.11.2018 г.
Съгласно
Приемо-предавателен протокол от 20.11.2018 г. лизингополучателят е върнал на
лизингодателя автомобила, предвет на договора за лизинг.
Представен
е и Договор от 29.05.2017 г. между „Мого България“ ЕООД и „Фиксед Асистанс“
ЕООД Варна с предмет – издирване на автомобили, ПС, машини, съоръжения и други
вещи, предмет на сключени договори за лизинг и/или съдействие за възстановяване
владението върху лизинговите вещи, в случаите когато лизингополучателят отказва
връщането им на възложителя. В Раздел ІV от същия е посочено възнаграждението
за изпълнителя – 540,00 лева с ДДС за всеки отделен случай на изземване на лизингови вещи до 3,5 тона.
Приложено
е и Извлечение от Списък, съставен от Столична община – район Изгрев за заплатен
местен данък за автомобила в размер на 426,93 лева, както и извлечение от
сметка, издадена от Брокер Инс и преводно нареждане за заплащане на ГО МПС рег.
№ ****в размер на 83,00 лева и падеж
27.09.2018 г. и преводно нареждане за заплащане на начислени застрахователни
премии от 12.11.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
се установява че между страните е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.
По
отношение на същия договор за приложими разпоредбите на чл. 342, ал.2 ТЗ,
съгласно който с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да
му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Съгласно
чл.345, ал.1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл.232
и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението
да върне вещта след изтичане срока на договора.
По
делото не се оспорва сключването на Договора за финансов лизинг от 12.09.2018
г. между страните и изпълнението на задълженията от страна на лизингодателя.
Същият е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Меrcedes-Benz“ модел S 500 с рег. № ****и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което
е съставен приемо-предавателен протокол. Не е спорно заплащането от страна на
лизингополучателя на първоначалните разходи и договорената първоначална вноска
(чрез прихващане), като размерът на финансирането е 6 300 лева. Договорен
е срок от 84 месеца, изтичащ на 05.09.2025 г. , съгласно Погасителен план,
неразделна част от договора. Договорен и размер на месечни анюитетни вноски в
размер на 173,94 лева първа вноска, а останалите по 222.45 лева.
Не
е спорно и обстоятелството, че лизингополучателят не е извършвал плащания по
Договора, както и че е продължил да ползва лизинговия актив до 20.11.2018 г.,
на която дата след връчено изявление от Лизингодателя договора за финансов
лизинг е прекратен, като автомобила е върнат във владението на собственика-
лизингодател.
Лизингополучателят
на основание чл.345 ТЗ вр. чл.8.1 ОУ за периода на ползване на лизинговия актив
дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от първа с
падеж 05.10.2018 г., втора вноска с падеж 05.11.2018 г. и трета частично - за
период от 06.11.2018 г. до 20.11.2018 г. в общ размер от 507,61 лева, в това
число 37,34 лева главница и 470,27 лева възнаградителна лихва.
На
основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията
на първа и втора вноска е начислена неустойка в размер на 2,22 лева към датата
на прекратяване на договора - за период от 05.10.2018 г. до 20.11.2018 г.
Неустойката е начислена както следва: за забава в плащането на първа вноска за
периода от 05.10.2018 г. до 20.11.2018 г. върху съответната част от главницата
в размер 2,16 лева; за забава в плащането на втора вноска за периода от
05.11.2018 г. до 20.11.2018 г. върху съответната част от главницата в размер
0,06 лева.
На
основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят
дължи на Лизингодателя неустойка за
прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер
на договорената месечна вноска или общо 667,35 лева, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора - 20.11.2018 г., формирана като сбор от три
месечни вноска, всяка една в размер на 222,45 лева.
На
основание чл.8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят
дължи да възстанови на Лизингодателя
направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в размер на 426,93 лв.
На
основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят
дължи да възстанови на Лизингодателя
направените разходи за заплащане на застрахователни премии по
полица BG/23/118003573853 - втора вноска на ЗАД ОЗК Застраховане АД в размер на 83,00 лева.
На
основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят
дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия
актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс"
ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого
България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение
възлиза на 540,00 лева с ДДС, за издирване и изземване на активи до 3,5 тона.
Приемо - предавателният протокол от 20.11.2018 г. е подписан от името на
Лизингодателя от служител на „Фиксед асистантс" - Юлиян Касабов.
По
отношение на разноските:
За
заповедното производство в полза на ищеца се следват 94,54 лева разноски.
За
настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 44,54
лева и 200,00 лева възнаграждение за особен представител или общо 344,54 лева
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Мого България“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, **************************,
представлявано от И.Х.Г. – управител против Д.Н.Х. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 2 227,11
лева (две хиляди двеста двадесет и седем лв. и единадесет ст.) – от която главница 37,34 лева, 470,27
лева възнаградителна лихва, 2,22 лева начислена неустойка, 667,35 лева неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, 426,93 лева на направени разходи за
данъци, 83,00 лева разходи за заплатени застрахователни премии и 540,00 лева
разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума по ч.гр.д. № 1849/2019
г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК №
1027/05.11.2019 г.
ОСЪЖДА
Д.Н.Х. ***, ЕГН ********** да заплати на„Мого България“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, **************************,
представлявано от И.Х.Г. – управител, сумата в размер на 94,54 лева - деловодни
разноски в заповедното производство, както и 344,54 лева – деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: