ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500417 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от В. К. К. чрез
адв.Д.Ф., САК, против определение №10072/29.11.2021г. по гр.дело №494/21г на ПРС,
3 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по
делото Решение в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска
се неговата отмяна и постановяване на друго, с което присъдения адвокатско
възнаграждение да бъде увеличено до сумата 626,14 лева.Претендира за разноски.
От въззиваемата страна „Ай Тръст“ЕООД чрез юрк.В. Г. е подаден отговор, с
който се оспорва частната жалба.
Въззиваемият „Кредисимо“ЕАД- не взема становище.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С решение № 1667 от 4.10.2021г. ПРС е уважил предявените от К. искове за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между него
и „Кредисимо“ЕАД и договора за поръчителство между него и „Ай Тръст“ЕООД . В
мотивите към обжалваното определение по чл.248 ГПК е прието, че, съобразно с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за Адв.Д.Ф., с който ищецът има сключен
договор за безплатна правна защита, в размер от 300 лева.
Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложимо
разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г./НМРАВ/ и че при определяне на
възраграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв. съдът дори не е присъдил АВ на база общата
1
стойност на на исковите претенции; че съгласно чл.2,ал.5 НМРАВ за
проц.предстатилество по гр.д. възрагражденията се определят съобразно вида и броя
напредявените искове, за всеки един от тях поотделно. Счита, че е без значение, че
исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение.Цит.съд.практика на
ВКС.
В отговора на ЧЖ са изложени доводите, че цит. от ищеца съд.практика е
неостосима към настоящия казус, т.к. касае казуси, при които едната страна е
предявила алтернативно или евентуално съединени искове, какъвто не е настоящия
случай; че е неотносимо цит.о.№60429/30.11.2021г на ВС по ч.т.д.№308/21г.,–касаещо
АВ за осъществена защита от 1 адвокат по отношение на двама ответници по ССИ; че
предявените УИ са в защита на един интерес, при което следвало да се приложи
чл.72,ал.1 ГПК, защото кредитното правоотношение и това по договора за
поръчителство са тясно свързани, тъй като съществуваването на второто е обусловено
от съществуването на първото.
По направените доводи ПОС намира следното:
В мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1649/2017 г., I т. о., ТК е записано, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от исковете
поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика
на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК,
III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и
основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от
едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на
извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем. Ето защо,
частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение за присъждане на
адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в общ размер 626,14 лв., а съобразно материалния
интерес – 2305,16 лв. /1373,45лв.+931,71лв./, изчислено съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ
– 300лв.+ 7% за горницата над 1000 лв. или сумата 391,36 лв. В този смисъл следва да
се допълни решението на РС като се осъдят ответниците да заплатят на пълн. на ищеца
още сумата 91,36 лв., а с оглед изхода на спора по ЧЖ и сумата 15лв.- разноски на
ч.жалбоподател за ДТ.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №10072/29.11.2021г. по гр.дело №494/21г на ПРС, 3
гр.с., с което е оставена без уважение молбата на В. К. К. за изменение на
постановеното по делото Решение № 1667 от 4.10.2021г. ПРС в частта за присъдените
му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА .
ДОПЪЛВА решение № 1667 от 4.10.2021г. ПРС в частта на присъдените разноски
КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* със седалище и АУ-гр.София,
бул.“Витоша“№146 /сграда А/, ет.2,БК „България“ и „Ай Тръст“ЕООД ,ЕИК
*********, на същ.адрес, да заплатят на Адвокат Д.Ф.-САК още сумата 91,36 лв.
Адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД , ЕИК ********* със седалище и АУ-гр.София,
бул.“Витоша“№146 /сграда А/, ет.2,БК „България“ и „Ай Тръст“ЕООД ,ЕИК
*********, на същ.адрес, да заплатят на В. К. К., ЕГН ********** сумата 15 лв.-
разноски по ЧЖ за ДТ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3