№ 864
гр. П., 07.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103845 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищцата Г. С. Г. – уведомена от предходното с. з., се явява лично и с
адв. М.П. от АК-П. - надлежно упълномощена от преди.
Ответникът Н. С. Н. - уведомена от предходното с. з., се явява лично и с
адв. И.Х. от АК-Г. - надлежно упълномощен от преди.
За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. –
редовно призовани чрез ССЕВ, не се явява законен представител. За тях се
явява В. М. - социален работник.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпила молба от адв. П. с вх. № 11728/06.06.2022
г., с която се представят преписи на писмени документи по опис, а именно:
заверен препис от Протокол № 4444/22.03.2022 г. по ГРД № 497/2022 г. по
описа на РС-П., заверено копие от Здравна книжка на детето С. Н., заверен
1
препис от Амбулаторен картон на детето П. Н., 7 бр. заверени преписи на
Авизо местен превод.
АДВ. Х.: Не възразявам да се приемат по делото.
АДВ. П.: Заявявам, че на 06.06.2022 г., вчера следобед е постъпил още
един превод за издръжка на децата в размер на 200 лв.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото горепосочените
писмени документи депозирани с молба вх. № 11728/06.06.2022 г.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. Х.: Мисля, че няма възможност за постигане на спогодба.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 176 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗСЛУШВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА
Г. С. Г.: Аз съм най-подходящия родител. Не искам да се хваля и
изтъквам, но казвам какъв подход имам към децата – изслушвам ги , вземам
под внимание тяхното желание, ако има някакво несъответствие гледам да се
реши и да се достигне до консенсус. Грижа се за тях – не са гладни, жадни,
мръсни, създавам една спокойна за тях среда. Откакто съм в П. и работата ми
е много по-спокойна, работното ми време е съобразено с техните нужди.
Всичко това се вижда от тях и те даже са очаровани. Децата свикнаха с новата
обстановка в П.. Децата се чувстват тук много по-спокойни, по-свободни,
като под свобода нямам предвид да си правят каквото искат, а си вършат
техните всекидневни задължения. За да бъде по плавен прехода от Г. в П.
децата ходят на психолог и миналата седмица психологът каза, че с П. няма
повече работа. Тя си намери приятелка вече, имат си техен социален живот и
тяхно си обкръжение. Говоря и за двете деца. Също така аз започнах да
наблягам като допълнение от няколко месеца ходим по зъболекари, освен че
ходим на тамбура, карате, психолог. Събота и неделя се забавляваме.
Работата ми е на 5-дневна работна седмица от 08:30 часа до 17:00 часа. Сега
лятото вкъщи няма как да остават сами децата. Баба ми е пенсионерка, но тя е
много активна. Тя живее отделно от нас, но децата изявяват желание да ходят
и при нея да нощуват, което за мен е улеснение и няма сутрин да ги будя. Тя
2
е председател тук на пенсионерски клуб и на 09-ти ще води на Добра вода П..
Отделно С. е на летен лагер на Ц. и след снощната случка тя трябваше да е и
на втори лагер, който най-вероятно ще се откаже заради счупената й ръка.
Децата ще бъдат на гости при леля му на Н. в С.. Аз децата никога не съм ги
спирала да контактуват с неговите роднини. Комшийката ми също, която си
помагаме, която разпитахте като свидетел тя гледа нейните деца, даже много
ми е предлагала да ходим някъде. За лятна занималня поразпитах, но не
успях да намеря. Госпожата, която беше по занималня на П. ми беше като
вариант, но доколкото разбрах, а и не успях да я опозная много за този кратък
период, защото я изгониха от училище. П. има влечение към Космос,
Планети, Вселена. Има един такъв лагер, който ще се проведе на Юндола и в
Трявна, който се провежда всяка година пак така се замислих. Разглеждам за
занималня, да. Докато децата живееха в Г. бих казала, че се чувстваха малко
по-затворени, защо в Г. улиците са баири. Той е дълъг град и за да отидеш от
едно до друго място е необходим транспорт и децата по този начин се
чувстваха притискани ние постоянно да бъдем с тях. Освен да ги водим да
играят в някой парк през другото време те си стояха в квартала. Там са 5 деца,
знаете как е в Г.. Няма как там да се създаде разнообразие да отидат от едно
място в друго. В Г. С. имаше добър успех, случвало се е и 4-ки да има. Сега в
училище и предвид фактът с преместването ни, аз разговарях с класния
ръководител, те са на същото като моето мнение, че няма как това
преместване да не им се отрази. С. изкарва и 4-ки понякога, П. си е пълна
отличничка. С. в Г. беше по-добре една идея с училището, но мога да кажа, че
не би продължила да бъде добре. Считам, че преместването й се отрази и
според мен това е временно състояние. Отделно и възрастта, в която се
намира и влияе. Н. се грижеше добре за децата. Той като баща е добър.
Прекалено грижовен е, обсебващ и това, което вече започна да прави
впечатление на голямата дъщеря е налагането на мнение, не съобразяване с
нейното желание. Ще ви дам пример пак с този лагер. Снощи докато
шофирах, докато се прибирахме от болницата С. ми каза, че най- вероятно ще
отпадне този лагер в Д., тъй като най-вероятно ще бъде или в гипс или два,
три дни след като го е махнала, той й е казал, а не, че е по-добре тя да бъде
там с децата. Снощи имаше инцидент със С., счупи си ръката. Малко нелепо,
стъпила е накриво и си и е паднала на ръката. Не съм информирала през
октомври Н., че ще се преместя с децата в П., защото той никога не е бил
3
съгласен и нямаше да разреши.
Изслушването на майката приключи.
Н. С. Н.: Още от раждането на момичетата вземам активно участие в
отглеждане им – къпел съм ги, хранел съм ги, учил съм ги да карат колелета,
водил съм ги сред природата, да не са все пред телевизора. Искал съм да ги
отделя от електронните средства. Водил съм ги абсолютно сам на море на
лагери, грижил съм се добре за тях - изкъпани нахранени, както и се грижа
добре за тяхната хигиена. През септември месец направих основен ремонт на
жилището, в което живеехме. Децата си имат самостоятелна детска стая, имат
си бюро, двуетажно легло. Искам да кажа, че аз не съм този, който разваля
семейството. Още миналата година простих на Г. за една изневяра. Тя тогава
ми каза, че ще вземе децата и ще ги доведе в П.. Аз няма как да се съглася с
това. Виждате какво се случва -ново място, ново училище. Колкото пъти
дойдат децата на Г. не искат да се връщат в П.. Е сега имаше състезание и
малкото дете каза „Тате, аз не искам да се връщам в П.“. П. въобще не е
знаела, че ще се мести в П.. С. мисля, че е знаела, но е криела от мен под
заплаха от майката или нещо такова, защото те дойдоха в П. под претекст на
рожден ден на бабата на Г., като Г. беше събрала част от багажа. В неделя аз
звъня да ги питам кога ще се приберат и тя ми казва, че няма да се прибират.
Аз тогава и казах, че ще дойда да си взема децата и тя ми обясни, че съм имал
ограничителна заповед и по-добре да не го правя. Те идват на рожден ден на
баба й и Г. подава молба за домашно насилие. Аз нищо не знам.
АДВ. Х.: Госпожо съдия, то най-напред е заведено делото за домашно
насилие в П. и аз направих възражение за подсъдност и РС-П. го препрати по
подсъдност на Габровския, но Окръжен съд прецени, че е подсъдно на П. и го
върнаха обратно. Затова има такъв период.
Н. С. Н.: Дълго време мислих дали да не дойда да си взема децата по
начина, по който тя го направи, но счетох, че това няма да е от полза на
децата. Аз не искам да си развалям семейството, но и не искам да държа
някой насила при мен. Другото нещо, за което Г. е дошла в П., аз имам
съмнения, че са много близки с мъж, който се е развел през есента, които са
ни били семейни приятели и аз го познавам. Тя ми заяви, че аз съм отнел
младостта й и аз й казах, че като иска да си ходи, да си взема чантичката и да
4
си ходи. Снощи за лагера исках да й обясня, че с тази счупена ръка няма да й
е комфортно на С., а не че съм й отказал. В крайна сметка детето ще си реши
само. Аз смятам, че децата трябва да са си добре и да се върнат в средата, в
която са родени и израснали. Аз гледам само за интереса на децата, за
майката вече какво да гледам, не гледам. Аз имам и други подозрения,
госпожо съдия. Смятам, че децата сега са на територията на България, но
следващите й ходове /кима към ищцата/ ще са да ги изведе в чужбина, като
прочетете внимателно молбата й ще разберете.
ИЩЦАТА /лично/: Аз заявявам пред съда, че нямам намерение да
отивам да живея в Америка. Лично сестра ми ми е казвала „Аз тук не те
искам“. Майка ми там помага за детето на сестра ми. Тя е шест месеца тук,
шест месеца там.
Н. С. Н.: Нон стоп е там. Идвала е в България само за раждането на
дъщерите ми. Другият й внук е на 15 години. За тези 15 години майката на Г.
е присъствала само два пъти за по двайсет дена, когато се раждаха децата и
като стана така сега вече много сме загрижени и си дойде за 5 месеца. Тя е
имала възможност да идва много по-често, а не само за ражданията на децата.
В Г. има лятна академия, която се организира от училището. Смятам, че по
принцип не само лятото, а и през другото време има къде да бъдат децата.
Племенникът ми има къща, люлка, хамак и децата ми много обичат да ходят
там и говоря, че няма да са затворени в един апартамент от сутрин до вечер.
ИЩЦАТА /лично/: Детето ходи на рок фест и там също имаше хамак и
се люля. Само да вметна относно техните ваканции, че те си изкараха
ваканциите при него, откакто сме разделени. Коледната ваканция стояха,
пролетната също бяха в Г., само за Великден не бяха там.
Н. С. Н.: След като ги премести тя /кима към ищцата/ в П., децата искат
да идват в Г., да се видят с техни приятелчета. Разходите са си разходи,
взимам ги в събота, но пътя е 3 часа в едната посока. Аз ги вземам в събота и
детенцето ми казва искам да си играя с еди коя си после. Да, ама това дете
вече е отишло другаде, защото ние пътуваме 3 часа и времето е минало и
детето си е направило други планове. Детето голямото имаше състезание в Г.
на 05-ти, можеше да дойдат по-рано на 04-ти, но дойдоха вечерта в 18 часа.
Смятам, че притежавам всички качества, че съм добър родител и отговорен.
Майката също е добър родител. Аз разбирам, че двете ми деца са момичета и
5
съм мислил на тази тема. Аз не искам да ги отдалечавам от майка им. Ако
случайно се присъдят правата на мен всякога, по всяко време могат да
разговарят с майка си по женските въпроси още повече, че сега техниката е
напреднала и могат да си поддържат отношения и чрез видео. Ако детето има
някакъв въпрос винаги може да се обади на майка си. Знам, че майката си е
майка, че те имат нужда от майка си, но мен и друго ме притеснява. Без да се
засягаме и обиждаме, но точно в този момент не знам дали като навлизат
децата в пубертета, дали няма да се получи някакво изтърване на как да кажа,
на самото дете, когато го няма контрола на бащата. И другото, което ме
притеснява е, че тук населението, как да кажа - силно населено е с
малцинство. И друго искам да споделя пред вас, че през зимната ваканция
като дойде С. при мен в леглото й намерих електронна цигара. Аз попитах
какво става и тя ми обясни, че цигарата е без никотин и тя ми каза „Ние
специално я избирахме с мама“.
ИЩЦАТА /лично/: С. ми я е взела от чантата. Ние бяхме заедно в
магазина, защото другите деца имат такива и тя да се прави на голяма. Тя я е
взела от любопитство, синдромът на подрастващите. Тя я е взела от чантата
ми, аз не съм й я дала.
Н. С. Н.: Аз бях в шок просто. Днес е без никотин, утре ще е с никотин.
Понеже ние с Г. не разговаряме, а само си пишем, това е така, защото имам
забрана по делото за психически тормоз да не говоря с нея, а всичко да е в
писмен вид през Вайбър. Така е по споразумението. Те държаха всичко да е в
писмен вид, за да видите ли, ако нещо нарушавам. Аз приех спогодбата по
другото дело, защото аз не се чувствах виновен, защото от моя страна не е
имало абсолютно нищо. Моето мнение е, че за да стигнем до тук е явно, че
вина има и в двама ни.
АДВ. П.: Моля да се отбележи в протокола, че ответникът ползва лист
за изслушването му.
Н. С. Н.: Г. ми е предлагала две седмици при нея да са децата, две
седмици при мен. Аз отказах. След това тя беше казала на децата „Баща ви не
ще две седмици при мен, две седмици при него, защото баща ви няма да се
справи с това нещо“. Тя си тръгна от Г.. Ако сме в един град аз дори нямаше
да имам такива претенции и всеки ден щях да си виждам децата.
Изслушването на бащата приключи.
6
ИЩЦАТА /лично/: Когато се е налагало някой път децата да са в Г. съм
я карала и аз П., когато беше на рожден ден там на едно детенце.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: За шест месеца са два пъти.
ИЩЦАТА /лично/: Сега за каратето също съм съдействала.
АДВ. П.: Държа да има произнасяне по привременните мерки.
АДВ. Х.: И какво ще промени това. Това положение е вече от толкова
време и никой не е възпрепятствал майката с нищо.
ИЩЦАТА /лично/: Аз като майка много се ядосах при положение, че П.
е в много лошо състояние на зъбите, постоянно й се образуват кариеси и бях
помолила да не й се дава шоколад като е в Г., защото детето търпи болка.
Когато иска П. шоколад от мен по някакъв начин й отвличам вниманието или
просто й казвам „Спомни си последния път какво ти каза чичо доктор“.
Казвала съм на бащата, отговорът беше „Аз какво да го правя този шоколад“.
С това казвам, че по абсолютно всякакъв начин той се опитва да ме саботира,
защото единият родител винаги е по- лошия от другия.
Във връзка с изслушването на малолетните деца С. Н. Н.а и П. Н. Н.а
съдът помоли родителите и пълномощниците им да напуснат съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА МАЛОЛЕТНОТО
ДЕТЕ С. Н. Н.А в присъствието на социалния работник
С. Н. Н.А: Здравейте! Казвам се С. и съм на 11 години. Вчера на
площадката стъпих на криво и да не падна сериозно си счупих двете кости
над китката. Единият лагер го отказахме, защото ще бъда сама с моя отбор и
аз няма как да се справя самичка и ще ми трябва помощ за ръчичката. Този
лагер е в Д.. Аз тренирам карате и волейбол, но ще бъде интересно. Карате
тренирам от 5-6 години още докато бях в Г.. Волейбол се записах преди 1-2
месеца. И двата спорта ми харесват на равно и смятам да продължа и с двата.
В училището мога да кажа, че съм почти пълен отличник. Аз още не съм
свършила годината, защото ми предстои още един изпит. Оценките са ми
следните: История - „6“, Човек и природа „5“, Български език – „6“,
единствено само по География, защото не бях учила изкарах „4“ и това е
нормално, защото не си бях научила. Тази „4“ ще мога да я поправя, тя не ми
7
е за годината. Аз сега уча в училището на „Запад“ – „Любен Каравелов“. За
мен няма лоши учители и всички си имат подход, само да не бият децата и да
не ги обиждат. Аз се разбирам и с момчета и с момичета. Аз сега ще
завършвам 5-ти клас. Лятото ще бъда на един лагер и мисля, че вече ще ми се
е оправила ръката. През другото време ще бъда или на море или в града
някъде. Аз нямам село и няма как да го прекарам лятото на село. Свикнах в
П.. В Г. имам чувството, че няма много хора, пък тук в центъра е много
оживено и има повече магазини. Предпочитам да остана тук в П., може би, не
е сигурно. Знам, че мама и тате са разделени. Аз не знам как предпочитам
точно и много ми е трудно да реша къде искам да живея и при кого. Ако
отида в Г. ще ми липсва П., ако съм в П. ще и липсва Г.. И с друго ще ми е
трудно. Имаме тук и домашен любимец и ще трябва да го оставя, ако отида в
Г.. Имаме коте. Казва се Бела. Аз не мога да взема котето в Г., първо, че няма
паспорт за пътуване с кола. Животните си имат паспорти, които им
разрешават да се возят с кола. Мисля, че татко няма да е съгласен да взема
котето в Г.. Ходя през седмица в Г.. Не сме питали тате да вземем котето в Г.,
но сме питали там да си имаме коте или куче, но тате не е давал да имаме. Не
само с котето ще ми е трудно да се разделя. Освен с котето, когато съм при
единия ми родител ми липсва другия и обратно. И двамата са добри и
грижовни родители, обаче наскоро стана така, че веднъж тате започна да знае
неща, например с кого излизам, какво правя навън, какво правя с телефона
ми, къде съм и много ми навлиза в личното пространство. Той не ме пита
къде съм. Не знам как знае къде съм точно. Аз от това му поведение не ми е
много комфортно. И тате и мама се интересуват как ми е минал деня.
Класната на П. ни е бивша съседка и приятелка на баба, на мама майка й.
Когато дойдохме от Г. мама ме беше предупредила за това, но тате не знаеше.
Вечерта се сбогувахме с нашите приятели и им казахме, че ще се видим пак
след 1-2 седмици и заминахме с баба на мама майката. Баба, на мама майката
беше в Г. на гости и заедно тръгнахме четирите към П.. Преди да тръгнем
мама ми каза, че може да се преместим в П. и да се чувства тя по-спокойна и
ние да се чувстваме по-спокойни. В Г. почти всяка вечер мама и тате се
караха и веднъж ние бяхме с П. в спалнята, но аз ги чувах и след разговора
имаше счупена чаша. Те се караха почти всяка вечер. Не помня по колко
време им продължаваха караниците. Мама с мен сподели за преместването.
Мисля, че на П. не й е споделила, казахме и накрая, че ще се местим и тя вика
8
„Добре“ за нейната възраст. П. много бързо свикна тук. Понеже вече е във
ваканция и излиза пред блока и си играе с дечица от нейния клас и с каките от
7-ми клас. Не се сещам друго да ви споделя. Когато живеехме в Г. си
споделях всичко и с мама и с тате. Аз двамата не ги деля. Тате много се
грижеше за нас като си бяхме в Г. и се държеше добре. Като си бяхме заедно
всички ни водеха на почивки всяка година. Някой път мама кара колата,
някой път тате я кара. Моят рожден ден винаги се пада в четвъртък сега се
пада в петък или събота, не знам как става така. Аз съм родена на 04-ти
декември. На рождените ми дни канехме баба, дядо, леля, братовчед ми. В
училище почти всички деца псуват. В Г. имаше някои деца, които псуваха,
имаше някои деца, които пушеха. Аз не бих пушила. Мама и тате пушат и
двамата, но не пред нас. Винаги когато има пушачи около нас и мама, и тате
се стремят да ни отделят от тях. Понякога искам да стоя повече време в Г., а
понякога не искам. Ами не искам, защото понякога разбирам, че тате ме лъже
за някои неща и не искам да ходя и ходя тогава само заради сестра ми, защото
тя иска много да ходи там. Мисля, че ни излъга понеже ние щяхме да ходим
там на Великден мисля, че се падаше. Бяха отишли там негова компания на
един ресторант, пък аз мисля, че той ме излъга, че си е останал вкъщи, защото
чувах шумове така отстрани. Не бяхме заедно на Великден. Това малко ме
разочарова, че каза, че е сам пък после са го извикали и е отишъл. Когато
мама е на работа ни наблюдава прабаба ми. Тя всеки ден идва. Тя живее в
друг апартамент на „К. Величков“, а ние сме на „П. В.“. Тя идва вкъщи и
понеже сега сестра ми излезе във ваканция и няма как да съм аз при нея и
затова баба идва всеки ден сутринта или пък ние с мама я караме П. при баба.
Аз съм до 15-ти юни на училище. След това, когато мама е на работа баба ще
ни гледа. Прабаба е на 84 години и ходи с ето такъв ток /детето показва ток
около 7 см и се смее/. Баба ходи само на токчета. От Г. ми липсват приятелите
и някои от съучениците ми. Баба и дядо от Г. ни се обаждат редовно и ние им
се обаждаме. П. днес имаше тържество за удостоверенията, но го прекъснахме
за да дойдем тук. В Г. ми липсва една роза, която аз си я засадих, но тате ми я
изпраща на снимки. В Г. живеем в блок, но пред блока има полянка и там си я
засадих тази роза. Баба, на мама майка й, много обича цветята. Баба е в САЩ
при леля и при братовчед ми. Баба ще си идва пак. Тя отиде там, защото там
е работила и там ще си оправя документите. Пък и баба е отишла там, поне
мама така ми е казвала, понеже братовчед ми като е бил малък скъпа е била
9
яслата и детската градина и тя да го гледа. Но братовчед ми сега е на 16-17
години вече.
Изслушването на детето приключи. С. Н. остана в съдебната зала за
изслушването на сестра й П. Н..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА МАЛОЛЕТНОТО
ДЕТЕ П. Н. Н.А в присъствието на социалния работник и на сестра си С. Н.
П. Н. влиза с рисунка в ръка, която е рисувала пред съдебната зала, на
която са изобразени над 10 лакомства – няколко сладоледени фунийки,
шоколад, близалки, френски макарони, бонбони и т. н.
П. Н. Н.А: Аз съм П. и съм на 8 години. Тази рисунка ще ви я подаря,
да. Обичам много сладко и затова ходя на зъболекар. Зъбките ме болят. Аз
обичам мнооооого сладкото. Най-любимото ми сладолед. Днес ни дадоха
свидетелствата в училище, защото завършвам 1-ви клас и затова съм с тази
рокля. Аз съм отличничка. Харесва ми в училище. Госпожата ми се казва И.
К.. Аз обичам много френски макарони. В Г. има една сладкарница, в която
продават само цветни макарони. На трето място любимото ми е шоколад.
Бонбони с крем не обичам. Сега като приключи училището не знам какво ще
правя. Трябва да си изтегля книги на телефона и да чета. Ходи ми се на море.
Искам да отида на море и на хотел. На море искам да отида с мама, тате и
кака. Другото, което искам е да отидем на сладкарница и да изкупим всичкото
любимо. Не знам с кой ще отида на сладкарницата. С кака ще отида, защото
мама и тате ще се карат кой ще ми купи сладкото. Зъболекарят ми ми
забранява сладко да ям. Маме и тате и двамата ми дават да ям сладко
понякога. В П. ми харесва, тъй като ми харесват сладоледените витрини и че
има много сладолед. Не знам дали искам да остана в П.. В Г. ми харесва, че
има много габровски шоколад. Кака казва, че му се казва пестил. Имам титла
грамота затова, че пиша много красиво. Има други в училище, които са
получили грамота „Златно перо“. Аз имам и други грамоти, например за най-
малко моливче. Спечелих един златен медал. От цяла България имах 50
точки, понеже госпожата сме участвали в „Аз и буквите“, „Аз и числата“ и
печеля всички състезания. Това е сега в първи клас. Като си тръгнем от тук
мама ще ме води на сладолед. Като съм в П. понякога ми липсва тате, като
съм в Г. понякога ми липсва мама. Ако трябва да избирам къде да живея, не
знам, кака да реши. Аз нямам против да живеем в П. при мама и по цяло лято
10
да живея в Г. при тате. Вас ще ви поканя на Карнавала на Г. да дойдете на
гости.
Ислушването на детето П. Н. приключи.
Децата и социалният работник напуснаха съдебната зала.
Съдебното Заседанието продължи в присъствието на страните по делото
и техните процесуални представители.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Х.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаема госпожо районен съдия, моля да уважите исковете
по чл. 127, ал. 2 от СК и искането по 127, ал. 3 от СК като основателни и
доказани в полза на доверителката ми така, както са предявени с ИМ и
отхвърлите предявения такъв от бащата, като подробни съображения ще
изложа в писмени бележки в предявен от вас срок. Моля да се произнесете по
привременните мерки, като считам, че доверителката ми притежава нужния
родителски капацитет. Моля да присъдите в полза на доверителката ми
сторените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ: Уважаема госпожо районен съдия, с оглед фактите по
делото моля въпросите, които се разглеждат в настоящото производство да
получат отговор съгласно претенцията на ответника, както е изложено в ОИМ
по отношение на двата обективно съединени иска. Предвид фактическата и
правна сложност на спора моля да ми се предостави подходящ срок, в който
да изложа писмената си защита. Както ще ви моля да ми се изпрати препис от
протокола от днес проведеното с. з. на електронния адрес, който е посочен в
ОИМ.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът дава 10-дневен срок на страните за депозиране на писмена
защита и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
11
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14.05 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
12