Решение по дело №1286/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

№V-  101                                                       Година 2019,12. 11                                            град Бургас

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На седми октомври , две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                 мл.с.Ваня ВАНЕВА

 

Секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 1286 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№28231/01.07.2019г. по описа на БРС, подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев, ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника юрисконсулт Антоний Ангелов, срещу  Решение №1310 от 28.05.2019г., постановено от БРС по гр.д.№8751/2018г. по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД осъдителен иск срещу Х.П.Х., ЕГН:**********, за сумата от 200,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********, сключен онлайн на интернет страницата www.vivus.bg, на основание чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С жалбата се иска се отмяна на обжалваното решение изцяло като неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с извода на съда за недоказаност на фактическите твърдения, наведени с исковата молба, конкретно сключения по реда на чл.6 ЗПФУР договор за кредит между „4финанс“ ЕООД и ответника по делото. Излага подробни съображения. Също така посочва, че процесният договор за кредит е разновидност на договора за заем за потребление, който е реален и за да се приеме, че е сключен и породил действие, е необходимо реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. Подчертава, че към исковата молба е представена разписка за извършено плащане от 29.10.2015г., с която заемната сума е преведена  от името на кредитополучателя в „Изи пей“ и същата съдържа индивидуализиращи белези като ЕГН и номер на договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.

Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно уведомени.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Жалбоподателят е  страна, която имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и  е допустими за разглеждане по същество. 

 С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от "Кредитреформ България " ЕООД срещу Х.П.Х., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 200,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9939318001/29.10.2015 г., сключен между "4финанс" ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че между "4финанс" ЕООД и ответникът е сключен описаният договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 200,00 лева и кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж 28.11.2015 г., а сумата заплатена на ответника чрез "Изи Пей" в деня на сключване на договора. На падежа дължимата сума не била погасена, поради което и на основание т. 13. 3. от Общите условия била начислена наказателна лихва. От цедента били изпратени три напомнителни писма до ответника, които били таксувани съгласно ОУ. Ответникът не погасил задълженията. На 01.02.2018 г. бил сключен описаният договор, с който "4финанс" ЕООД прехвърлило вземанията си към ответника на дружеството – ищец. Упълномощеният цесионер уведомил длъжника за прехвърлянето на вземанията. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените разноски.

 В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е подала отговор.

     Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за кредит № 9939318001/29.10.2015  г., със страни "4финанс" ЕООД като кредитодател и Х.П.Х., като кредитополучател. Съгласно същия на кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 200 лева, която сума се предоставя чрез Изипей, срокът е 30 дни като падежната дата е определена на 28.11.2015г. Съгласно условията на договора лихва за кредита не се дължи – посочено е лихвеният процент да е равен на 0%, както и ГПР – 0%. В чл. 13. 3, б. "а" от договора е посочено, че в случай на забава на плащания по договора за кредит, кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху незаплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора е посочено, че възлиза в размер на 10. 01%. Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ.

Представена по делото е и разписка за извършено плащане от, от която е видно, че на 29.10.2015г. кредиторът "4финанс" ЕООД е наредил в полза на ответника чрез система за електронни плащания Изипей сума в размер на 200 лева.

         В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира наличието на визираните в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението. С оглед на горното съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

         При проверката на обжалваното решение настоящият състав не констатира при неговото постановяване да е допуснато нарушение на императивна материално правна норма.

 От приложения към делото договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г. е видно, че "4финанс" ЕООД е прехвърлило на "Кредитреформ България " ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити срок за погасяване, краен падеж, имена на кредитополучател и ЕГН, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 100 е посочен номера на договора за кредит –№ 9939318001/29.10.2015 г, срока за погасяване в дни – 30, падеж – 28.11.2015 г., име на кредитополучателя – Х.П.Х., ЕГН, отпуснат размер на кредита в лева – 200 лв., отписана главница – 200 лева, отписана просрочена договорна лихва – 0, отписана просрочена такса – 0, отписана наказателна лихва към датата на цесията и общ размер на прехвърленото вземане.

Представено по делото е уведомление за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В приложеното известие за доставка е отбелязано, че пратката не е потърсена от адресата.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.

От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и "4финанс" ЕООД в качеството му на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем № 9939318001/29.10.2015 г

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че  Х. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.

  Следващият спорен по делото въпрос е относно наличието на валидно сключено правоотношение между "4финанс" ЕООД и ответника.

   Представеният по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора за потребителски кредит става ясно, че самата процедура по кандидатстване и отпускане на парични средства се извършва по електронен път, като съвкупност от технически операции, базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента.

    Съгласно  чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

Съдът счита, че от представените документи не може да се направи положителен извод за получено съгласие от потребителя за сключване на договор за заем. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице такова то ищецът трябваше да установи, получено от ответника електронно изявление съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, за срок от 30 дни. Посоченото електронно изявление при това следва да е подписано с електронен подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му. Аргумент в подкрепа на този извод съдът извлича от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП( в редакцията към датата на сключване на договора). Според същата авторството на електронна изявление се установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай се изключва възможността за изменения и поправки в изявлението.

Описаните в исковата молба и в жалбата фактически действия, за които се твърди, че са извършени и въз основа на тях е сключен договорът за заем, като приемането на представените му общи условия и съгласието за получаване в заем на сумата от 200 лева, срещу задължение за връщането и в едномесечен срок следва от натискане на бутон "подпиши", за което е представен заверен препис на договор за кредит, специални условия и общи условия, не сочат на удостоверени чрез квалифициран подпис електронни изявления и затова съдът приема за необосновавано позоваването на представените преписи от договор за кредит, специални условия. Не се установява натискането на бутона "подпиши" да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да се използвани от ответника. Ищецът не доказва авторството на документа респ. съгласие на ответника за сключване на договора.

Независимо от горното дори и да се приеме, че е налице подписан електронен документ от ответника, с оглед разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, съгласно която правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени поради това, че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис, искът се явява неоснователен, поради факта, че ищецът не доказва предаването – получаването на заетата сума от ответника. Договорът за заем е реален договор който се счита за възникнал с предаване на заетата сума на заемателя. От представената разписка не може да се направи извод за получаване на заетата сума от ответника, доколкото в същата липсва удостоверяване от ответника за получаване на сумата, не се установява и заверяване на негова сметка със същата сума.

С оглед на изложеното предявения иск за връщане на предоставена в заем сума в размер на 200 лева е неоснователен.

             Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

  Предвид изхода от спора, въззиваемата страна има право на разноски, но такива не са поискани, поради което съдът не следва да се произнася.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №1310 от 28.05.2019г., постановено от БРС по гр.д.№8751/2018г. по описа на същия съд.

      Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: