Решение по КНАХД №848/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора против Решение №38/24.06.2025 год., постановено по АНД №107/2024 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №23-90-23/02.04.2024 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Изразява несъгласие и с извода на съда, че не е доказано по безспорен начин вмененото административно нарушение. Безспорно е налице неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества на 09.09.2023 год., базира на непосредствените възприятия на проверяващия екип. Факта, че тези емисии са резултат от горивния процес на котлетите, е безспорно, че същите емисии от вредни вещества. За съставомерността на конкретното нарушение не се изисквало да са настъпили някакви вредни последици, нито пък изследване на конкретното съотношение на компонентите от вредни вещества в изпусканите емисии чрез съответния анализ. Счита, че не е необходимо да се използват специални знания или да бъдат извършвани нарочно физико-химични изследвания на състава на въздуха в района на санкционираното дружество, че установените от контролните органи, по чисто визуален способ вещества, които неорганизирано се изпускат в атмосферния въздух от работата на горивната инсталация през покрива на котелен цех от западната страна, както и през не уплътнените димоходи и технологични съоръжения са вредни такива. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №23-90-23/02.04.2024 год. и присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита подписана от адв. Д. и адв. К. се обосновава, че съдът правилно е постановил решението си, като споделя доводите относно датата на извършване на нарушението. Твърди, че никъде в наказателното постановление не са посочени обстоятелствата по извършването на административното нарушение. Молят решението на районния съд да бъде оставено в сила и претендират направените разноски пред касационната инстанция за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №23-90-23/02.04.2024 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №90/06.10.2023 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 09.09.2023 год. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, са извършили проверка във връзка с регистрирано превишение на показател серен диоксид от АИС – Гълъбово в 21:00 часа на 08.09.2023 год. При проверката е извършен обход на централата в зала „СОИ“ и в зала „ЩИТ“№1. На 002023 го. в зала „ЩИТ“ в 12:40 часа в експлоатация е енергиен котел ЕК1 с 215 тона8пара на час и налягане 60 /прегрята пара/. В експлоатация са 3 шахтови мелници с температура 533 градуса Целзий на парата. В 13:25 часа на 002023 год. е разпален и ЕК5 с две мазутни форсунки. По данни от оперативния дневник на 08.09.2023 год. са били в експлоатация ЕК1 и ЕК2, с натоварване съответно – 170 тона пара час и 200 тона пара на час. Нямало е оперативни и аварийни превключвания. При приближаване на площадката на „Брикел“ЕАД се установило, видимо димните газове от Комин 1 с височина 80 метра, Комин 2 /150 метра/ и от подпокривното пространство на сградата на котелен цех. При обиколка на терен в централата в 12:15 часа е установено, че димните са били с бял цвят и количество димни газове от котелен цех значително са намалели. В момента на проверката се експлоатират Комин 1 и Комин 2. Установени били неорганизирани емисии, излизащо от подпокривното пространство на котелен цех, около работещите мощности. Установено би не изпълнение на Условие 9.3.1. За проверката е съставен Констативен протокол №011656/09.09.2023 год.

На „Брикел“ЕАД бил съставен АУАН №90/06.10.2023 год. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно за неизпълнение на Условие 9.3.1. от КР Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че не е безспорно установено извършеното административно нарушение, тъй като същото е установено само визуално, без да са извършвани каквито и да е било замервания. Приел е също така, че не са изложени обстоятелства по извършването на нарушението, и не е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението – в случая не е ясно защо емисиите са били възприети като вредни, както и какво е тяхното съдържание. Отхвърлил е оплакванията за нарушение, че не е посочена датата на извършване на нарушението, че не е посочено бащиното име на издателя на наказателното постановление, че не са посочени датите на раждане на свидетелите по АУАН, както и че не е посочена възможността за обжалването на наказателното постановление.

По делото е назначената и приета инженерно-техническа експертиза. Вещото лице е описало какъв е произхода на емисиите в цех котелен, както и дали същите са част от газовия поток и какво е съдържанието му. Съгласно заключението на вещото лице, теоретично не е възможно изпускане на вредни емисии и газове от горивната инсталация по пътят им до комин №1, поради причина, че инсталацията работи с налягане под атмосферното или казано по друг начин, може да засмуква от околния въздух, а не на нагнетява. Всичко това, го мотивирало да постанови решение за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел”ЕАД гр. Гълъбово е за нарушение на чл.123в, т. 2 от ЗООС, а именно на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС, „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164 от ЗООС, предвиждащ за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 20 000.00 до 500 000.00 лв.

Твърди се неизпълнение на условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 год. изискващо всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2“, а именно комин №1 с височина 80 м.

По делото са събрани гласни доказателства от които се установява по безспорен начин фактическата обстановка, констатирана в деня на проверката. Правилно е прието от районният съд, че не е доказано нерегламентираното изпускане на вредни емисии. Видяното от проверяващите не е установено чрез необходимите изследвания да представлява вредни емисии, съответно дали тези емисии са в норма или не. Визуалното възприятие на прах от страна контролните органи не установява по категоричен начин, че същото е в следствие експлоатацията на котлите на ответника, респективно, че същите са следствие от тази експлоатация и че установеното е нарушение на едно от условията на комплексното разрешително. Приетото по делото заключение на вещото лице, доказва по категоричен начин, че такова изпускане на вредни вещества не може да се осъществи от горивната система, поради факта, че същата работи с налягане по-ниско от атмосферното. Ето защо, установеното изпускане на вещества през покрива на котелен цех и димохода за димни газове, дори и те да са вредни, не представлява нарушение на условие 9.3.1 от комплексното разрешение, тъй като тези вещества не са от горивната система. При тези данни, като е кредитирал с доверие, подробното и аргументирано заключение на вещото лице, прието от страните без възражения, съдът е направил обоснован правен извод, че няма извършено нарушение, мотивиран с липса на потвърждаващи противоправното поведение доказателства. Съответно на закона и съдебната практика е становището му, че тежестта на доказване на фактическите констатации, обуславящи съставомерност на деяние по повдигнатото обвинение, е възложена на административнонаказващия орган. Той е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност.

В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.123в, т.2 от ЗООС. Предвид специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия и заключението на вещото лице за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос.

Дали е налице или не извършено административно нарушение е въпрос, чието решаване изисква специални познания в областта на енергетиката, каквито познания съдът не притежава и правилно е допуснал исканата експертиза, респективно е кредитирал същата. Безспорно е също така, че констативният протокол от извършената проверка, има характеристиката на официален документ, но отразеното в него се опровергава от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.

Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.При така изложените аргументи, съдът намира, че оспореното решение е правилно и не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна.

При извършената служебна проверка, съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушение при разглеждането на спора. Делото е разгледано от надлежен състав, осигурено е участието на страните в процеса, а решението е постановено в изискуемата форма и надлежно мотивирано.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, което съдът намира за основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.07.2025 год., с договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2 400.00 лв. с ДДС.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38/24.06.2025 год., постановено по АНД №107/2024 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора, представлявано от Директора И. С. да заплати на „Брикел“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Я. П. разноски в размер на 2 400.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.