РЕШЕНИЕ
№ 18005
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110122340 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца Л. Е. В., ЕГН **********, с постоянен адрес г**** и с
настоящ адрес гр. София, ****, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен
адрес и адрес за призоваване гр. София, ***, срещу ответника „ЮтеКредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Росен Георгиев
Антов, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит № **** от ****г. поради
противоречие със закона, поради противоречието му със закона, а в условие на искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК
за прогласяване нищожността на клаузата от Договора за кредит ***, предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане на искането за кредит, поради противоречие със
закона.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
на 11.03.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит № ***** по реда на
ЗПФУР, при следните условия: сума по кредита – 5 200 лв., период на кредита
(месеци) – 30, фиксиран ГЛП 34 %, обща сума на лихвите за периода – 2587,76 лв.,
такса за разглеждане – 1416,80 лв., ГПР 63,22 %, общ размер на всички плащания,
извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната
стойност на кредита (лева) – 9204,56 лв. Твърди, че съгласно сключения договор, се е
задължил да погаси кредита на вноски в съответствие с погасителния план –
Приложение № 1 към договора. Сочи, че таксата за разглеждане е била дължима в
деня на подписване на договора, като същата следвало да се възстанови наред с
месечните вноски съгласно погасителния план. За избягване на съмнение страните
уговорили, че таксата за разглеждане е дължима изцяло както при предсрочно
погасяване, така и при предсрочно прекратяване на договора, независимо от
1
причината. Страните се договорили, че ако клиентът избере плащането на договорно
възнаграждение, не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. Излага, че
процесният договор, е неразделна част от рамково споразумение № *********. Сочи,
че съгласно погасителния план се е задължил да погаси кредита на 30 бр. равни
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 306,85 лв., в която се включва главница,
възнаградителна лихва и такса. Твърди, че съгласно т.8.4. и 8.5. от рамковото
споразумение „таксата за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента на
кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита,
сключване на Договор за кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от
процедурата. Кредиторът има право да получи таксата и в случай, когато клиентът не
усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на
предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на
потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на кредитора
/вкл. в предоставени удостоверения/.“ Излага, че към дата на подаване на исковата
молба е заплатил 3 684 лв. по процесния договор, но не разполагал с платежни за
всички извършени плащания. Оспорва договора за кредит като недействителен и в
тази връзка сочи, че не е посочено кои разходи формират ГПР. Посоченото счита, че
поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици на поетото задължение. Посочването на по-нисък размер
на ГПР от действително приложимия, счита, че представлява нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Аргументира, че в размера на ГПР не е включена
таксата за разглеждане, което счита, че води до неправилно посочен ГПР, а от там и до
липсващ ГПР. Развива подробни съображения в насока, че таксата за разглеждане е
разход по кредита и следва да е включена в ГПР, в който случай обаче твърди, че
размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Друго основание за
недействителност на целия договор сочи, че е непосочването на лихвения процент на
ден, както и на правото на отказ от договора от страна на потребителя. В условията на
евентуалност прави искане за прогласяване недействителността на процесния договор
в частта му относно таксата за разглеждане във вр. с т.8.4. от рамково споразумение №
*********. Аргументира, че таксата за разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита, поради което оспорва нейната дължимост. Отново сочи, че
таксата следва да се включи в размера на ГПР, в който случай последният надвишавал
максимално допустимия по закон. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Излага, че
задължението по договора не е изплатено в цялост, като твърди и че таксата за
разглеждане е частично премахната, както и че няма претенции за плащане на
непогасената такса за разглеждане. Твърди, че в договора е посочен фиксиран лихвен
процент. Сочи, че таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна
услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а с определяна на
персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер
на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на
клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на
клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни
справки и др. Твърди, че таксата за разглеждане е разход по кредита, както и че е
включена в размера на ГПР. Оспорва размерът на ГПР да надвишава допустимия по
закон. Оспорва и твърдението на ищеца, че в договора липсва ясна методика за
формирането на ГПР, като отново акцентира, че същият в случая включва ГЛП и
таксата за разглеждане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 11.03.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит ****
2
със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от съдържанието на
Договора е клауза, която предвижда заплащане на такса за разглеждане в общ размер
на 1416,80 лв. от страна на кредитополучателя, ищец в настоящото производство,
погасима наред с погасителните вноски по кредита.
От съдържанието на представения по делото Договор за кредит **** е видно, че
към момента на сключването му ответното дружество- кредитодател е обявило в
условията на кредита дължима такса за разглеждане в размер на 1416,80 лв. наред с
лихвата по кредита, при ГПР в размер на 63,22 % и общ размер на всички плащания
9204,56 лв.
По делото е представен погасителен към договора за потребителски кредит, от
който е видно, че в общия размер на вноските се начислява и месечна вноска за такса,
поради което месечната вноска е в размер на 306,85 лв., а общият размер на
плащанията възлиза на 9204,56 лв.
От приложения по делото са представени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, е видно, че потребителят е
бил запознат предварително с дължимата такса за разглеждане на искането за кредит и
същата е включена при изчислението на ГПР заедно с лихвата по кредита в размер на
34%, който ГПР е посочен в размер на 63,22 %.
По делото е представено и рамково споразумение за потребителски кредити,
съдържащо общите условия по потребителските кредити, предоставяни от ответното
дружество, в разпоредбата на чл.8.9 от което е посочено, че при размерът на ГПР
включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи и бъдещи, включително
лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или
друга такса, произтичаща от усвояването на кредита и представлява годишен процент
на разхода.
По делото са представени нареждания за кредитен превод в полза на Транскарт
Файненшъл Сървисис АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Между страните не е спорно, а въз основа на събраните в хода на делото
доказателствата може да се обоснове извод, че по делото се явява доказано
обстоятелството, че на 11.03.2024 г. между тях е възникнало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит ****, сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.). Със ЗПК е въведено изискването договорът за кредит да е
сключен в писмена форма и да има съдържание, визирано в чл. 11 от ЗПК, като
3
липсата на някои от реквизитите е изрично предвидено, че води до недействителност
на договора. В случая съдът намира, че писмената форма на договора е спазена. Съдът
не споделя доводите на ищеца, че в договора за кредит е налице нарушение на чл. 11,
ал.1 , т.10 ЗПК, тъй като не е посочено кои разходи формират ГПР и в посочения ГПР
не е включена таксата за разглеждане на кредит. В тази връзка съдът съобрази, че в
представеното по делото рамково споразумение за потребителските кредити,
предоставяни от ответното дружество, в разпоредбата на чл.8.9 изрично е посочено
какви компоненти (разходи) се включват при изчисляване на ГПР, а именно посочено
е, че размерът на ГПР включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи и
бъдещи, включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за
разглеждане, договорна такса или друга такса, произтичаща от усвояването на
кредита и представлява годишен процент на разхода. Наред с това, както в договора за
кредит и погасителния план към него, така и в Стандартния европейски формуляр е
обявено на кредитополучателя, че същият дължи такса за разглеждане в размер на
1416,80 лв. и наред с приложимия фиксиран лихвен процент по кредита – 34 %, ГПР
се явява в размер на 63,22 %. Следователно може да се обоснове извод, че размерът на
ГПР е предварително обявен на потребителя и неговият размер е правилно посочен в
договора, а компонентите, които включва се извличат от рамковото споразумение.
Горното се потвърждава и при служебно изчисляване на размера на ГПР в онлайн
калкулатор, включвайки всички разходи по кредита, в това число и таксата за
разглеждане на кредита.
Съдът намира обаче, че при сключването на договора за кредит не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, според което договорът за кредит следва да
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден. В случая никъде в договора за кредит, погасителен план или
преддоговорна информация не се съдържа информация за размера на лихвения
процент на ден. Според чл.29, ал.5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда
и срока за упражняване на това потестативно право по чл.29, ал.1-3 ЗПК, да е
осъществено условието по ал.4 на същия член – да е върната на кредитора не само
главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на
средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което следва да се направи
не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до
кредитора за упражняване на правото на отказ. Следователно, с предоставяната по
чл.11, ал.1, т.20 ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен
процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в
положението на по-слабата страна спрямо търговеца от гледна точка на
информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да
заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни
надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на
условието на чл.29, ал.4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на
лихва за периода на ползването й. Ето защо, с правилото на чл.11, ал.1, т.20, предл.
последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното
упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от
договора без негативни за него последици, ако прецени в срока по чл.29, ал.1 ЗПК, че
той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното, изпълнението на чл.11, ал.1,
т.20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и
неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл.22 ЗПК – недействителност на
договора – в този смисъл е Решение № 59 от 21.05.2024 г. по к.т.д. № 2695/2022 г. на
ВКС, II то.
Предвид изложеното и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит се явява
недействителен, поради което главният иск следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск не са налице предпоставките за
разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне.
4
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно 380 лв. платена държавна такса Процесуалният
представител на ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение за предоставената от
него безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на
едно съдебно заседание, конкретно проявената процесуална активност на адвоката и
защитавания материален интерес по предявения иск, определя адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на 480
лв. с ДДС. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката
на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът,
след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК Договор за кредит № ***** от 11.03.2024 г.,
сключен между страните, по предявения от ищеца Л. Е. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес г**** и с настоящ адрес гр. София, ****, срещу ответника
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от
Росен Георгиев Антов, иск.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4,
представлявано от Росен Георгиев Антов да заплати на Л. Е. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес г**** и с настоящ адрес гр. София, ****, на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК сумата от 380 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4,
представлявано от Росен Георгиев Антов да заплати на адвокат А. З. Д., личен №
***, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ****** 1, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5